И отново за непознатото наблизо...

24.08.2022
Мина една година, откакто писах последно...
И няма да ми омръзне да пиша за това - за нея, София.
Градът, където живея.

Днес е ден за мен...
Реших, че точно сега ще посетя две отдавна набелязани места, които все остават скрити за мен. Признавам си: получих много повече, отколкото очаквах.

Тези дестинации са в сърцето на един от любимите ми квартали: Лозенец. Вероятно за някои от живеещите наблизо са обичайна, ежедневна гледка, но не за мен. И за да се измъкна малко от сивото ежедневие хванах метрото и ето ме с навигация търсеща нови гледки и емоции. А те не липсват в град, който расте, но не старее. (може да звучи клиширано, но е вярно!)

Първото място е една необичайна галерия в кула. Не кулата на замък или нещо приказно, макар че изглежда като излязла от легенда сред обкръжението си. Галерия Плюс 359 е бившата водна кула на квартал Лозенец. За нея научих от едни отбивки и е в списъка ми за посещение от близо 2 години. Ето ме пред нея. Да, зеленината е точно толкова красива, колкото и на снимките. А дали резиденция Лозенец в съседство е отворена за посещения? Изглеждаше като частен имот днес. С охраната и табелите, а бих искала да се разходя в парка на резиденцията. Иглеждаше примамливо.

Втората дестинация е свързана с литературата. Не мога да кажа, че е парк, защото си бе с размерите на квартална градинка (даже по-малка от тези, където живея). Определено, обаче, е място с история и дух. Каквито излъчва целия район между другото. Паркът на Славейковите дъбове. Тук са творили и отмаряли Славейков баща и син. Черпили са вдъхновение и спокойствие в сянката на прекрасните дървета. Днес паркът бе приютил група родители с деца, които се забавляваха и играеха на детската площадка. Дано някой ден тук прочетат някоя от творбите на именитите ни писатели.

И ето ме преизпълнила планът за моя полуден се отправих за обяд към друго любимо място - Сердика. Там не само, че плановете ми се объркаха, (ресторантът, където исках да обядвам бе в годишен отпуск) ами се отвориха нови гледки. Минавайки покрай друго любимо място с плик с храна вече в ръцете ми се натъкнах на друга прекрасна гледка. Сравнително нов графит в района. Ех, че късмет. Бъдете смели и отидете отвъд удобното и комфортното утре. Гарантирам, че ще е ново и може би няма да съжалявате! Скоро пак мисля да го направя това упражнение за мен си.

Дотогава насладете се на гледките от днес!
Ваша Сиси

София, моята София...

Защо обичам София? Има ред причини, но една от тях е, че има изкуство на всяка крачка. Живея тук вече повече време отколкото в родния ми град и все още се чувствам изненадана на моменти... София крие своите съкровища, променя се ежедневно с усилията на всички в нея, които искат да създават красота и да радват околните - от градинката пред блока, до изкуството на улицата. Последните две години са предизвикателство за всеки, по различен начин. Пътуването, което толкова много обичам, особено далеч ще е трудно още дълго време, но един град като София винаги има, какво да предложи - като разнообразие, култура, новаторство, красота. Да, има много, което може да бъде подобрено и реновирано. Който търси, намира! Така и аз си откривам разни гледки тук таме по центъра на столицата ни. В тяхната компания, хапвам, усмихвам се, разхождам се и се радвам, че съм тук и сега... Ако искате да видите истински мащабни графити проекти посетете квартал Хаджи Димитър... Ваша Сиси

За едно водно конче близо до дома...

В една книга за пътешественици видях една снимка с водно конче в един парк... И така започна всичко... За моя роден край може много да се каже и пише, но в днешно време всичко се променя с толкова интензивни темпове, че утре може вече да не е същото. И така пролетно зажаднели за приключения се отправихме към съседния на Сливен, Ямбол. Искахме нещо различно, ново, интересно и го получихме. Не бях посещавала града от детските си години, а той оттогава е претърпял много метаморфози. Днес този интересен град на Тунджа е доста спретнат, красив и приятен, особено в централната си част. И е лесно достъпен, близо е до магистрала Тракия. Паркирахме в непосредствена близост до парка и приключението започна... За какво бях дошла...

Паркът е просторен, сенчест, чист и пълен със забавления. Има голяма детска площадка, игри и кътове за отдих, дежурните продавачи на китайски стоки и малки езерца, които плениха децата. Алеите са подходящи, както за приятна разходка, така и за тротинетки, колела и всякакви други возила. Имаше прекрасни градинки с цветя, които добавяха към колорита на изживяването. После в центъра на града, до който се стига по мост над Тунджа, може да седнете в някое приветливо кафе. Или просто да се разходите и да откриете още нови атракции, като въртележки, фонтани,и един от много популярните вече цветни надписи. Нямам представа как изглежда останалата част от Ямбол, но това което видях ми хареса. Върна ме в детството и ме накара да се радвам и търся нови приключения. Пътуването за мен е и пътуване към себе си, опознайте се, за да усетите какви сте отвътре навън.

Да се влюбиш... в Севера...

Ще ви разкажа малко за пътуването с деца... надалеч...
Последните две лета сме по нашето Черноморие, което си е... наше.
И все повече се влюбвам...
В северната му част около Варна и отвъд.



С малко дете под 3 ще пътувате един ден от София, но си струва.
Минахме по Тракия, Ришки проход и пътя Шумен - Варна.
Стигнахме Дуранкулак след 8 часа по пътищата.
Там ни чакаше хотел с ресторант на брега на езерото.
Небето... беше почти планински чисто.
Толкова много звезди не бях виждала от къмпингуването в Рила.

След заслужена почивка и закуска от мекици с мед и сирене пак потеглихме. Този път към Болата и Яйлата. И двете места са приказно красиви. Имах усещането, че са излезли от страниците на някоя скандинавска легенда. Болата бе пълна... с лодки и коли, и няколко семейства с деца, които се къпеха в морето на север в края на септември. Водата наистина бе топла (за мен)... опитах я със собствените си стъпала. Само наличието на малки деца с нас ме спря да не се потопя. Не искам да си мисля, какво е тук в разгара на лятото... Бързо си тръгнахме, за да не опитат мъниците да се топнат непланирано в тюркоазените води.



Яйлата е място, което посещавам за първи път. Такъв респект от скали не бях усещала отдавна. Посещението на някои от скалните жилища не е за хора със страх от високо. Но пък гледката и панорамата е по-добра и от Калиакра... Тюленово е красиво, но тук мащаба е друг... Има разкопки, но резервата, мястото и природата са далеч по-впечатляващи. А морската шир все така притегателна и недостъпна. Може би точно в това се крие красотата и чара на това място...



Останаха неизследвани неща, разбира се! Кой има време да види всичко с деца. Фарът край Шабла, парадът на хвърчилата още северни потайности ни очакват да се завърнем. И определено ще го направим, защото последната сутрин ни изпрати на път с вкусна баница, чай и кафе, а лодките останаха да брега без да намерят своя рибар. Може да им го доведем следващия път. Ако още се чудите дали да заведете детето си, не се колебайте, в двора има надуваем замък. Само си предвидете да обядвате на друго място, защото много хора знаят за ресторанта и го ползват по това време. Кажете да на Севера.

От дете вярна на Варна,
Сиси ©

За малките неща...

Пътуването с деца не е лесно. Но може да бъде приятно, когато е споделено с правилната компания. И тъй като лятото най-накрая дойде реших да споделя за няколко приятни места за разходка с деца около София. Може и без деца, но там въображението ми ще се развихри много. Местата са посетени и изпитани лично.

Игликина поляна



Обикалям Витоша, откакто живея в София (2000 г.), но тя винаги ме изненадва приятно. Този път с достъпно място, което може да ви спаси от жегата на столицата и е малко встрани от утъпканите пътеки. Намира се на не повече от километър от Дендрариума и представлява поляна с беседка, люлки, малко маси и паркинг. Но вие може да опънете палатка за децата и да прекарате там целия ден. С малко дете къмпингуването не е толкова лесно осъществимо, но еднодневен престой е напълно възможен. Децата ще са благодарни и щастливи от изживяването със сигурност. Може да отидете даже с градски транспорт през почивните дни.

Лозенски манастир



Живеейки на другия край на града, от страната на Перник, местата в тази част на София не са ми много познати. И могат да изненадат доста приятно. Манастирът е добре поддържан с красив двор и се намира край пътя за с. Равно поле. Ще ми бъде интересно да се върна в друг сезон, за да видя как ще изглежда градината през есента или пролетта. Дотогава ще пазя прекрасните спомени от краткия престой там.

хижа Селимица и нататък



Тази част от Витоша над с. Кладница е много красива. Тръгвайки по летния маршрут от хижата за Черни връх на 14-15 колче има една полянка, до която се качвате по леко стръмна пътека в гората. Върви се около половин час (един с деца). Пътят всъщност минава покрай самата поляна, така че ако се изкачите още малко може да я видите без да търсите горската пътечка. Не знам името на поляната, но я посещаваме за втори път. Там има беседка и чешма. А ние приятно си похапнахме пъпеш.

Мальовица



И отново любимата Рила. Тръгването бе по обяд така, че децата спаха в колата, а ние всъщност не стигнахме до хижата, а малко преди нея. Ходихме по стандартния маршрут от ЦПШ до хижата. Върнахме се малко след пресичането на реката. Бяхме на около 20 минути от хижата. Стана късно, обаче, и децата се умориха. Тук ни помогнаха две ергономични ранички, с които свалихме малчовците до колите. Но разходката си заслужаваше!

Пътувайте и създавайте нови спомени и приключения с най-любимите си хора. Днес е пикът на потока Персеиди. Има автобуси от София до Витоша. Пожелайте си нещо и дано то се сбъдне съвсем скоро.

Ваша Сиси ©

На мама...

Скъпа мамо,



Днес е твоят рожден ден.
Искам да използвам този повод да ти благодаря...
(макар и от разстояние)

Да ти благодаря, че откри и подкрепи талантите ми още от крехка възраст.
Че ми показваш и до днес разнообразието и красотата в живота.
Че ме научи, какво е приятелство, щедрост, всеотдайност и любов!
Че имаш най-голямото сърце на света и аз съм частица от него.
Че си най-прекрасната майка и баба, за своите деца и внуци!
Че ми помагаш с пример как аз да бъда по-добра майка за детето си...

Искам още да ти благодаря за приключенския ти дух,
за любовта ти към книгите, изкуството и театъра, с които ме зарази.
За голямото и сплотено семейство, в което израснахме и имаме за пример.
За всичко това и другите малки неща по пътя искам още веднъж да благодаря.
И да ти кажа, за да не го забравяш никога, колко много те обичам...
думите трудно ще го изразят, но клони към БЕЗКРАЙНО!

Тук съм...

Любимият сезон.
Любимият цвят.
Всички чакат лятото,
но аз чакам него...
Не съм любител на многото думи вече,
затова направо ви оставям да се потопите
в топлината на стиха и лекотата на музиката:



Ще ме откриеш ли...
27.10.2017, в колата

Ще ме откриеш в жълтите листа
на топлата и златна есен.
Ще ме откриеш в пълната луна,
която чака сутрин твоята песен.

Ще ме откриеш в хладката вода,
която утолява твоята жажда.
Ще ме откриеш даже и в съня,
в който твоите фантазии се раждат.

Ще ме намериш ли? Питам се сега,
но вече отговора зная.
Ще ме познаеш даже на мига
щом срещнеш моята омая.

Вечно влюбена в есента,
Сиси ©

Звездно ми е...

Мина повече от година откакто последно публикувах.
Не е нарочно, просто вече животът е друг.
Но днес искам да споделя това,
което ми е на сърце от много време.
Тази нощ погледнете към небето.
В края на месеца се насладете на синята луна.
А сега ви представям музиката и стиха:



Тази нощ...
13.08.2017, на път за София

Тази нощ ще се леят звезди
от сърцето на вселената ще идат.
Тази нощ ще се сбъдват мечти,
а безкрая ще ги кара да намигат.

Тази нощ в най-тъмния час
ще заблестят стотици надежди
ще напомнят, че носим в нас
силата да бъдем по-нежни.

Ако само отворим очи
за всичко красиво и звездно
ще бъдем богати почти,
колкото една цяла вечност.

Влюбената в звездите,
Сиси ©

За гълъбите ...

Казват Св. Валентин било ...
Казват празник на любовта и виното било ...
Всеки има своя безгранична любов, която търси ... намира ... губи и преоткрива.
Аз не обичам виното и не търся любов, но определено я бях позагърбила.
Бях позабравила малко моята любов писането, но тя не ме забрави!
Нека любовта ви е свободна като бял гълъб сред най-синьото синьо!



Ще те обичам ...
12.2016 София

Ще те обичам всякаква
дори без думи,
дори когато чувствата
не си намират път.
Любовта ми -
най-тихото бездумие
ще бъде твоят вечен кръстопът.
Ще бродя в сенките ти
в теб ще търся светлината
до най-дълбокото кътче на душата.
Ще бъда с теб,
дори когато свръши се светът.

Бъдете влюбени!
Сиси ©

Разкажи ми ...

От известно време чета едно място в интернет с това име ...
Не мога да го нарека изцяло виртуално,
защото е запечатало част от човешко сърце,
ако ви е достатъчно интересно посетете го ...
Колкото и приказки да се изпишат
за любовта, за сърцето, от сърцето -
никога няма да са достатъчно ...
Наслаждавайте се на всяка от тях,
може следващата да е точно като вашата!
И току виж откриете близнака на своето сърце!
Както казва едно мъдро дете някои хора носят едно сърце.
Жалко е, че ние възрастните понякога забравяме за това.
И спираме да търсим в кого е нашето второ сърце.



Разкажи ми ...

Разкажи ми свойте страхове
и ще навляза дълбоко в душата ти,
да преобърна всичките ти светове
и да изтръгна корените на тъгата ти.

Покажи ми свойте мечти
в сънищата си най-дълги приюти ме
в сърцето си тъй крехко ме пази,
през бурите в живота съхрани ни.

Ръцете си във мойте положи
да усетя всеки трепет и докосване,
по линиите им неравни двама да вървим
сами да определяме посоките.

Разкажи ми за своето сърце,
и аз ще го позная по трептенето,
скътало в себе си душите две
на любовта и вдъхновението.

Влюбено ми е по юнски,
Сиси ©