Тук съм...

Любимият сезон.
Любимият цвят.
Всички чакат лятото,
но аз чакам него...
Не съм любител на многото думи вече,
затова направо ви оставям да се потопите
в топлината на стиха и лекотата на музиката:



Ще ме откриеш ли...
27.10.2017, в колата

Ще ме откриеш в жълтите листа
на топлата и златна есен.
Ще ме откриеш в пълната луна,
която чака сутрин твоята песен.

Ще ме откриеш в хладката вода,
която утолява твоята жажда.
Ще ме откриеш даже и в съня,
в който твоите фантазии се раждат.

Ще ме намериш ли? Питам се сега,
но вече отговора зная.
Ще ме познаеш даже на мига
щом срещнеш моята омая.

Вечно влюбена в есента,
Сиси ©

Звездно ми е...

Мина повече от година откакто последно публикувах.
Не е нарочно, просто вече животът е друг.
Но днес искам да споделя това,
което ми е на сърце от много време.
Тази нощ погледнете към небето.
В края на месеца се насладете на синята луна.
А сега ви представям музиката и стиха:



Тази нощ...
13.08.2017, на път за София

Тази нощ ще се леят звезди
от сърцето на вселената ще идат.
Тази нощ ще се сбъдват мечти,
а безкрая ще ги кара да намигат.

Тази нощ в най-тъмния час
ще заблестят стотици надежди
ще напомнят, че носим в нас
силата да бъдем по-нежни.

Ако само отворим очи
за всичко красиво и звездно
ще бъдем богати почти,
колкото една цяла вечност.

Влюбената в звездите,
Сиси ©

За гълъбите ...

Казват Св. Валентин било ...
Казват празник на любовта и виното било ...
Всеки има своя безгранична любов, която търси ... намира ... губи и преоткрива.
Аз не обичам виното и не търся любов, но определено я бях позагърбила.
Бях позабравила малко моята любов писането, но тя не ме забрави!
Нека любовта ви е свободна като бял гълъб сред най-синьото синьо!



Ще те обичам ...
12.2016 София

Ще те обичам всякаква
дори без думи,
дори когато чувствата
не си намират път.
Любовта ми -
най-тихото бездумие
ще бъде твоят вечен кръстопът.
Ще бродя в сенките ти
в теб ще търся светлината
до най-дълбокото кътче на душата.
Ще бъда с теб,
дори когато свръши се светът.

Бъдете влюбени!
Сиси ©

Разкажи ми ...

От известно време чета едно място в интернет с това име ...
Не мога да го нарека изцяло виртуално,
защото е запечатало част от човешко сърце,
ако ви е достатъчно интересно посетете го ...
Колкото и приказки да се изпишат
за любовта, за сърцето, от сърцето -
никога няма да са достатъчно ...
Наслаждавайте се на всяка от тях,
може следващата да е точно като вашата!
И току виж откриете близнака на своето сърце!
Както казва едно мъдро дете някои хора носят едно сърце.
Жалко е, че ние възрастните понякога забравяме за това.
И спираме да търсим в кого е нашето второ сърце.



Разкажи ми ...

Разкажи ми свойте страхове
и ще навляза дълбоко в душата ти,
да преобърна всичките ти светове
и да изтръгна корените на тъгата ти.

Покажи ми свойте мечти
в сънищата си най-дълги приюти ме
в сърцето си тъй крехко ме пази,
през бурите в живота съхрани ни.

Ръцете си във мойте положи
да усетя всеки трепет и докосване,
по линиите им неравни двама да вървим
сами да определяме посоките.

Разкажи ми за своето сърце,
и аз ще го позная по трептенето,
скътало в себе си душите две
на любовта и вдъхновението.

Влюбено ми е по юнски,
Сиси ©

Защото в любовта няма правила!

Защо нещата трябва да са буквални?
Не сме ли ние многопластови същества?
Не е ли всеки от нас цяла отделна вселена?
Няма ли начин да успеем да намерим нюансите на сивото?
Дори не говоря за приемане ... Просто да ги видим ...

Защото тази песен може да бъде толкова много неща,
защото певицата е уникална и чакам да видя друго нейно лице.



Защото ...
04.10.2015 София

Защото в любовта
умираме по-малко
всеки път,
когато ни застигне ...
когато ни постави на колене ...
когато разтвори раните ни ...
и после ги излекува,
за да се преродим отново!

Сиси ©

Миг безвремие ...

Има нещо магично в думата,
в нотата, в чувството,
което отлита в мига,
в който е изживяно.
Затова се насладете,
докато е още във вас ...



Миг безвремие ...
01.10.2015 София

Днес Луната е при мен!
Тази нощ ще мечтаем
в мастилено синьо ...
И звезди дори няма да броим
(само тези с опашки накрая,
онези, които сбъдват мечти)
И после кротко ще си помълчим ...

Дано нощта ви е красива,
Сиси ©

Когато летя ...

Всеки човек е уникален ...
Дали имаш търпението и желанието да го видиш такъв?
Можеш ли да вземеш най-доброто и просто да продължиш?
Ако си задълбал толкова, че няма връщане назад?
Ако си видял толкова, че вече не е така лесно да пуснеш?
Просто се хвани здраво и се наслаждавай на пътуването навътре в душата.
Доколко може да се разшири тя, за да поеме всичката красота на света?



Когато летя ...
13.09.2015 София (по пътя)

Когато летя
мечтите ми стават
цвят на глухарче
готово да последва
летния бриз ...
Когато летя
мечтите ми стават
есенни листа
докоснати в полет
от четката
на художника-природа ...
Когато летя
мечтите ми стават
капки роса
канещи ме
в своя утринен храм на зората.
Когато летя
се понасям
на крилете на музката
отвъд хоризонта
и всичко познато.



Градът, хората, залезът, усещането не се повтаря.
Наслади му се сега. :)

Can't get enough!
Сиси ©

Нощно ми е ...

Какво са страховете?
Още една сянка в нощта?
Още една стъпка в калта?
А ако ги споделиш дали стават реалност?
Истина, която не може да се промени?
Хубавото е, че можеш да ги изпееш всичките.
Хубавото е, че има знайни и незнайни пътища до тях.

"Затова изпълни ми това желание
срещни ме тук след година,
ако ние още съществуваме,
тогава мога да пусна страховете си,
страх от нормалността,
страх от твърдостта,
стените на нашето бъдеще
и да пусна миналото си ..."



В средата на нощта ...
10.07.2015 Люлин

В средата на нощта ...
Там ще те чакам,
за да се огледам
в твойто огледало.
Затворена врата ...
Пред нея сядам,
за да не виждам
отражението си вяло.
В средата на деня ...
Там все те губя,
за да се върнеш,
в тъмнината с гръм
и трясък.
Себе си да споделя?
Какво ли ще изгубя?
Най-много да си тръгнеш,
и в далечината
от теб да остане само пясък.

Нощно ми е,
Сиси ©

Искам да знам ...

Искам да знам ...
10.05.2015 София

Искам да знам, какво се крие там ...
В най-тъмните дебри от сърцето и душата ти,
и щом останеш сам, дали и аз съм там?
Когато затвориш и вратите и очите си.
Искам да знам, какво те кара да мечтаеш?
Дали аз ще мога да ти дам,
това, което най-много желаеш?
Или ще го търсиш някъде без мен?
Искам да знам, коя е твоята вода,
която пиеш всеки ден,
за да не е жадна душата ти?
Искам да знам, коя е твойта светлина,
която води те през мрачните моменти?
Искам да знам, какво за теб е топлина,
защото аз я чувствам в ръцете ти ...

http://www.elephantjournal.com/2015/02/i-want-to-know-you/

По скоро бих ослепяла ...

И пак съм там,
в тъмнината на нощта ми. :)
А тя може да бъде толкова ...
такава като Beyonce. :)

И ето малко размисли по темата:

Тя ще знае ...
21.01.2015

Тя ще знае ...
Кога душата ти си търси друга.
(дори и да не е до теб)
Тя ще знае ...
Как сърцето ти копнее лудо.
(но не за нейните мечти)
Тя ще знае ...
Какво е, когато те загуби.
(дори и със затворени очи)
Те ще знае ...
И ще те пази като люляк.
(в края на майските му дни)

Лека нощ,
Сиси ©

Ще си говорим ли?

Е, последен ден ... на тази година!
Следват 365 нови старници!
Напишете ги с много любов и красота. :)



Ще си говорим ...
23.10.2014 София

Ще си говорим , ей така, преди заспиване
за живота, и за хиляди неща.
Ще прилича много на разкриване
на най-скътаното от моята душа.
Ще се погледнем, ей сега, на зазоряване,
за да посрещнем със кафе деня,
в очите ни ще бъде сътворяване
на всичко невъзможно досега.
Ще се прегърнем ... Как кога? На свечеряване!
Ще сме пак заедно дори и във нощта.
Ще бъде като нашето сдобряване ...
Като безумния ни полет в младостта.
Ще се обичаме ли? Докога? До потъмняване.
Ще се влюбим даже и във свойта сянка.
Това ще е негласното признание,
ще сме заедно дори и в мрака.

Накъде? С кого?

Време е за семейството,
време е за любими хора ...
Ако и вас ви е налегнало това настроение
четете на воля! :)



Накъде?
София, по някое време ...

Отлетя като миг, като капка безвремие ...
Само пътят напред ми остана след теб.
Няма вчера и днес, няма дори и съмнение
че от утре ще бродя по пустата степ.
Не тъгувам, не искам, дори не мечтая
за дни минали, млади, красиви и диви.
Не умувам, не чакам, дори и нехая
колко пролуки ме дебнат сиви, бодливи.
Долетя като стон, като звън на камбана
и събуди ме нежно от сладкия сън.
Светът ще е винаги само за двама,
затова само с теб ще изляза навън.

Коледно от
Сиси ©

Септември ...

То се знае - дойде и септември!
И, разбира се, че е специален за мен. :)
Затова му написах няколко реда ...
Пък дано той ме чуе и разбере.
А вие му се радвайте,
че скоро и него ще го няма.
И както казва Били Джо:
Може песента да е проста,
но ти не можеш да я напишеш!



Дойде септември ...
01.09.2014 София

Дойде септември
и душата ми отвори
за сутрешния хлад,
за сините скали ...
Дойде септември
със сърцето да говори
за вътрешния мрак,
за скалните орли ...
Дойде септември
и като прелетните птици
лятото отправи взор на юг.
Дойде септември
като на художник скица
и ми шепне, но без звук.

Безумно радостната,
Сиси ©

Ничия река ...

Тази вечер с дъжда танцуваме танц ...
Танц на мисли и чувства, не много ... сух!
Като танго - бавен и страстен,
но и аз, и той имаме твърде неудобни обувки.
Сега след като смених амплоато ще бъда река.
Да мога да съм по-добра партньорка - не за друго. :)



Ничия река ...
31.07.2014

Аз съм ничия река ...
През теб тека и в други се оттичам.
Не намирам свойта свобода,
защото все след нещо тичам.
Като ничия жена ...
в пустинята си съм се свила.
И чувствам как една скала
всичките ми чувства в себе си е скрила.
Белязана от своята луна
напреде продължавам и не спирам.
Кажи ми имам ли вина,
че все искам да се преоткривам.
Да, аз съм ничия река,
онази там в безвремието скрита.
Не си ме виждал досега?
Аз съм онази дето все се скита.

Честит ви край на юли!

Сиси ©

Коя е тя?

Кога забравихме да се оглеждаме?
Кога обърнахме гръб на силата на първите неща?
Силата на куража и ентусиазма ...
Кога избягахме от отговорността, дълбочината?
Кога абдикира любовта и къде я запокитихме?
ОНАЗИ - ежедневната, обикновената ...




Коя е тя?
22.07.2014 София

Щом за пръв път я видиш
ще е малка и странна.
И с очи тъй дълбоки,
че побират света ...
Доближиш ли я?
Влюбваш се незабавно.
Немислим е вече пътят назад.
И вселени се сблъскват,
и искри ще хвърчат.
И да искаш не можеш
да забравиш,защото
само тя е ОНАЗИ -
твоята истинска първа любов.

Още влюбената,
Сиси ©

Лятно ли е?

За това лято много се писа и говори ...
Но дали наистина живеем в лятото?
За някои то остава в мислите, и в най-студените.
За други то никога не започва или не свършва.
Важното е да бъде усетено и изживяно.
Извлечете най-доброто от този сезон.
Той няма да се повтори такъв ...



Лятно ...
16.07.2014 София

Чакам те, чакам да се случиш
Лято мое, жадувано, неизживяно.
В сивотата на какво ще ме научиш?
Може би да бъда по-голяма?
Мечтая те, не спирам да мечтая,
че някой ден ще ме застигнеш ...
Ще отпътуваме със теб в безкрая,
където всичко губи смисъл. Идеш ...
Дъждът и мислите ни ще измие.
А след него отново ще прогледнем.
Какво в душата ни, на дъното се крие?
И там със теб ще спрем да седнем.

Сиси ©

За уроците по пътя на тъмнината.

Когато се прибирах вчера проведох телефонен разговор,
който ме остави отново да се боря със собствените си представи.
Тогава се сетих за нещо, което едно момиче ми каза наскоро:
Музиката може да не ме държи за ръка, но ще плаче с мен - и това е достатъчно ...
И така аз се прибрах и слушах това:

После се сетих за това обещание:
(бях го направила пред себе си толкова отдавна, че чак го забравих!)

Сега не само си спомням, но дойде и това, откъде само аз си знам.

В тъмното ...
10.06.2014 София

Във тъмното сме винаги сами
Особено в дълбоките му краски.
Във тъмното понякога боли,
но имаме за всичко бързи маски.
Във тъмното погледнеш ли веднъж,
не ще поискаш пак да се завърнеш.
Посмееш ли да гледаш и надлъж,
ще искаш могом поглед да отвърнеш.
А в най-дълбокото, когато се огледаш,
ще видиш себе си сред хилядите други.
Но няма да поискаш да прогледнеш,
ще продължиш напред с удобните заблуди.

И те това е, а тази вечер/нощ е така:


Благодарна на Аланис и Ради и Деситка,
Сиси ©

До теб, но без теб ...

Пореден ден ...
Поредният бял лист ...
И думите написани на един дъх ...
Беше хубаво и беше малко тъжно, накрая.
Но сега съм пак себе и въпреки всичко,
ще се опитам да намеря своето място.
А то е може би просто тук и сега. :)



До теб, но без теб ...
21.05.2014 София

Не обсебих майските ти нощи,
но юнският ти ден е все до мен.
Не получих писмото ти по пощата,
но сърцето ми е все така в плен.
Да те имам мога само в безкрая.
Там се срещат сродните души.
Дали създадохме си с тебе рая?
Или повече живяхме в мечти?
Далеч отидохме и пътят беше дълъг.
По него сбирахме изгубени звезди.
По леда вървяхме и беше много тънък.
А помежду ни пак прехвърчаха искри.
Не беше обич, за да го опишеш ...
Не беше и от поглед пръв дори ...
Не беше приказка докрай да я измислиш,
но беше истинско и още в нас гори.

С пламък в душата,
Сиси ©

Тъмно е, но е хубаво.

Преди време приех едно предизвикателство:
да споделям 5 дни подред, какво ми се случва в снимки.
И не го изпълних изцяло, но обещавам днес да се реванширам.
Ще разкрия деня си в целия му кратък блясък. :)
Ще има снимки, ще има стихове и малко доза слънце. :)



За тъмнината ти ...
16.05.2014 София

За тъмнината ти ми разкажи
и звездите в нея ще открия.
Тя може много да боли,
но в нея има истинска магия.
За тъмнината си ми разкажи,
а аз ще и напиша песен.
И в тишината може да мълчим
нищо, че в сърцата ни е есен.
Тъмнината ти ми покажи,
с очи на кошута, с глас пустинен.
Докрай пред мене се разкрий
и ще се почувстваш пак невинен.
Душата си на среща доведи
с най-съкровените й мисли.
Без фалш и маски и игри
нека докрай да бъдем искрени.
Само тогава ще мога да прегърна
изцяло твоето сияние.
И най-смелите копнежи да превърна
в реалност и любов без оправдание.



И малко музикално оформление ...
Понякога дори пазаруването заедно може да бъде незабравимо!

Минорно ...

Може тонът на вечерта да е леко минорен,
но и настроението на деня не бе по-различно.
А колко е хубаво, когато думите излязат от мен!
Чувството на освободеност е несравнимо!
Ако не ви допадат, добре,
ако ви докоснат още по-добре. :)



До забрава ...
14.05.2014

Този път докога ще забравя,
докога ще сънувам сълзи ...
Не го виждам – далече е края,
на осиротелите ми мечти.
Този път докъде ще ме води?
Колко заедно с теб ще вървим?
Пак дълбоко в душата ми броди
мракът – само наглед победим.
Защо те избрах? Как се случи?
Това тепърва има да науча ...
Щастието в себе си заключи
и няма как да го отключа.
Сън твърде жив или реалност?
Дори не искам и да знам ...
Такъв ще те копнея – странност,
с привидно отговрен плам.
И все ще съм такава -
твоя завинаги до забрава.