Ако имам трибуната на TEDx, за да споделя това, което наистина ме вълнува?
Тогава бих говорила за ПИШЕЩАТА ЖЕНА (събуждаща се, за да пише мислите си).
Защо тази жена е интересна за мен (може би ще се запитате)?
Защото в главата й винаги има скрита по някоя неизказана мисъл ...
Под ръкава на роклята й винаги има една интересна, нова история ...
Отвъд пределите на прозореца й чака някоя нова вселена ...
И най-малкото, защото големите й очи едвам побират света ...
(и вероятно никога няма да успеят да му се няситят!)
Във съзнанието й думите ще танцуват своя вечен танц,
за да се превърнат в поредната поема или кратък разказ.
В сърцето й чувствата ще бушуват и никога няма да спрат!
(независимо, колко пъти тя ще опита да ги възпита!) :)
В очите й ще рисува цялата палитра на околния свят!
(и тя винаги ще прави опити да улови и запечата картината!)
А понякога може и да я забележите сама да ходи по улицата,
в такт с музката, която звучи от нейните думи или песни?
И затова тя винаги ще спира вашия поглед -
не само, защото има красиви, дълбоки очи!
А просто, защото не можете да я подминете ...
или поне не с безразличие, защото тя е от хората,
които оставят бавна, но незаличима следа.
Ако срещнете такава просто не я пропускайте ... :)
Мога да продължа още много ... може би някой друг път. :)
А коя беше последната българска авторка, която четохте?
Аз май се спрях на Петя Дубарова ...
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар