Островът ...

Тази нощ съм тук ...



Там, където те открих ...
Там, където разбрах, какво означаваш за мен ...
Там, където сме само ти и аз ...

Ти може би не чуваш сега, но той ни зове!
Привиква ни всеки път, когато се срещнем в сънищата си,
всеки път, когато живеем в мечтите си ...
Пространство, побиращо само нас двамата.
Пространство, което дори в розово, може да бъде тъжно, но е само наше!

Онази тишина между думите, която ни говори дори от хиляди мили.
Моментът, когато очите се вплитат в разговор ...
за любовта, за взаимността, за вечността и отвъд ...

Аз ще те чакам там винаги ... на нашия остров,
каквато ме помниш - млада и дива, изцяло твоя ...
Пази ме такава и ме срещай само там,а понякога в сънищата,
мечтите, вечността и отвъд ... И той все ще бъде само наш!
Защото все още се обичаме ...

Сиси ©

Септември ...

То се знае - дойде и септември!
И, разбира се, че е специален за мен. :)
Затова му написах няколко реда ...
Пък дано той ме чуе и разбере.
А вие му се радвайте,
че скоро и него ще го няма.
И както казва Били Джо:
Може песента да е проста,
но ти не можеш да я напишеш!



Дойде септември ...
01.09.2014 София

Дойде септември
и душата ми отвори
за сутрешния хлад,
за сините скали ...
Дойде септември
със сърцето да говори
за вътрешния мрак,
за скалните орли ...
Дойде септември
и като прелетните птици
лятото отправи взор на юг.
Дойде септември
като на художник скица
и ми шепне, но без звук.

Безумно радостната,
Сиси ©