Днес е денят на мама ...

В неделя вечер бях на театър ... В Народния!
Какво гледах? Нещо такова:


Как така? Животът е прекрасен? (бихте попитали с недоумение)
Ами те така ... Просто, защото ...
Има с кого да го споделиш,
Има с какво да го разнообразиш,
Има на какво и кого да се възхитиш,
Има, пред какво да се преклониш!
И най-вече, защото има какво да те усмихне, когато си спомняш за него!
Благодаря ти, мамо!
За прекрасната препоръка,
За любовта ти към театъра, (която явно е заразна)
За всеотдайността ти във всичко и към всички!
И не на последно място, защото си ми дала живот и го правиш още по-хубав!
Честит ти рожден ден! Много те целувам и прегръщам отдалеч!
А вие останалите на бегом към театъра за билети, за да не пропуснете нещо толкова прекрасно като живота! ;)

Дребни брачни престъпления ...

Театърът е магия, която не може да спре да изненадва и точно, когато си мислиш, че няма нещо ново - то те сполетява изневиделица в неделя вечер ... Мога да подхвана темата за тиражираните постановки и за липсата на билети и за голямата опашка пред Театъра на Армията днес по обяд или за липсата на програма в Народния такъв ... но няма да ви занимавам сега с това - време е за други по хубави неща, а именно: Дребни брачни престъпления!



Единственият ми съвет е да отидете и да гледате постановката без да четете никакви коментари относно нея и накрая може би ще си тръгнете с повече от едно вдъхновение наведнъж ... Нона и Иван определено са много интересен тандем на сцената и заглавието само по себе си е достатъчно интересно. Не знам кой подбира музикалното оформление, но аз определено съм влюбена в този глас, който се надявам да плени и вас ... Накрая може и да разберете дали вашето сърце е черно ... като нощта ... А пък аз ще си се отдам на музикално блаженстване ...

Полет с много умисъл! :)

Това е пост за БЯГСТВОТО:
- от реалността ...
- от задълженията ...
- от рутинността ...
- от глупостта ...
- от себе си и хората ...
- от етикета и презумцията ...
- от клопката на СИСТЕМАТА!

Този списък може да продължи толкова, че едва ли ще ми стигне нощта да го довърша. НО да си дойдем на думата: не бях ходила на театър от много време (чак не искам да мисля, колко!). Както си се разхождах из интернет пространството се появи неустоимо предложение: ЛЮБИМАТА МИ КНИГА във формата на постановка ... Да, бях запозната с книжния вариант и с филмовия такъв: