Тази нощ, тази нощ ...

Навън е мрачно, студено и бездушно, а думите ми облякоха зимните си дрехи!
Вие как сте в тази нощ?
Не знам дали ще ми отговорите, но се надявам да усетите студа на душата ми! :)
Когато човек се научи да обича зимата, започва да обича и себе си повече. ;)
Музикалното оформление ще бъде от една дама, която не мога да опиша с думи ...



Тази нощ ... само наша тя е!

Самотно е ... Самотно е и пусто!
И призрачно във тази зимна нощ.
Градът, улиците, всичко ми е чуждо,
а в облаците не кипи разкош!
Във въздуха кръжи О!Мразът!
Земята е в ледения си обков.
Пируваш ти в студения си блясък.
Ти - зимата на моята любов ...
И няма място в песента за двама.
И няма и следа от изгрев нов.
Дори душата ми - догарящ пламък,
не помни името ти - О!Любов!
Дори сърцето ми да стане камък,
душата ми ще търси твоят зов.

Сиси ©

Есен ли е ... или зима?

Есенното ми настроение не е толкова приятно, както това през другите сезони, но се надявам да вдъхне поне малко различен полъх в деня Ви.



Есен ли бе ... или зима?
11.11.12 София

Есен е моминското ми име ...
овехтяло, цветно като късен изгрев.
На кръстопът съм спряла - намери ме ...
ще съм в отлитащата птича песен.
И тъга в нощта ми ще откриеш,
и свежест в утрото ми вледенено.
И да искаш не можеш да прикриеш,
че стремежът ти към мен е неизменен.
Нахално в мислите ти ще нахлувам,
като каменна река под хиляди морени.
И накрая аз над всичко ще изплувам,
за да предизвикам хиляди промени.
Живота ти съвсем ще преобърна,
като приказка в уста на самодива,
Дори и без да зная ще те върна,
там където само любовта отива.
А после, ако станем трима ...
ще настъпи люта и сурова зима.

Сиси ©

За краят ... Мислил ли си?

Често бивам питана, защо не се изморявам лесно от английския толкова дълго време ... истината е, че когато нещо ти носи много вдъхновение, а ти дори не подозираш за това то няма как да ти омръзне! И реших тази вечер да споделя поредното доказателство с вас ... Напоследък много ми се случва да се захласвам по песни свързани с КРАЯ ... безвъзвратен и тотален! Едва днес мислите си проправиха път към съзнателното и мога да ги изразя с думи и мелодия:



For this is the end ...
I've drowned and dreamt this moment
So overdue I owe them
Swept away I'm stolen
Let the skyfall

Skyfall is where we start ...
Where worlds collide and days are dark.

А беше толкова отдавна ...
24.10.2012

Това е краят ...
краят ти ... като жена ...
И все ще си така ... сама ...
Дали ще си някога пак същата?
Или времето болката поглъща?
Дали сърцето ти ще издържи?
На тоз внезапен порив на съдбата ...
Или ще търси път да продължи
и ще надене бързо пак крилата
към нови хоризонти и мечти
да се учи отново да лети ...
Дори, когато небето се срути
дали и отвъд него ще откриеш
мястото си, същността си,
лицето си, невинността си,
Ще се познаеш ли?
Може би ...
Но надали ...

Сиси ©

Защото и в най-тъмните си моменти трябва да помним, че сме хора и да останем такива!

Големите надежди ...

'I put my light out, and crept into bed; and it was an uneasy bed now, and I never slept the old sound sleep in it any more.' ~ Charles Dickens (Great Expectations)
"Загасих светлината, и пропълзях в леглото; и сега то бе некомфортно, и аз никога не спях толкова спокойно в него вече" Чарлз Дикенс (Големите надежди)

Как да загаси човек тези големи надежди, когато са толкова красиви? :)
Нека да горят дори и в нощта, когато светлината им ще грее още по-ярко!



Още една обиколка на сърцето ...
14.10.2012 София

Вятърът пилееше разрошени мечти ...
Усмивката прозираше под дългите коси!
Дали бе влюбена? Може би ... Почти ...
Криеше всичко в простора на очите си.
И облаци, и слънце, и луна,
и небе, и вода, и земя ...
Сякаш бяха събрани в едно,
нарисувани в душевното платно.
И слезе дъжд, мъгла,
И мрак постелята застла.
Нечуван вопъл досега
изтръгна се от дълбините на ума.
Тя продължи по пътя си ... сама,
за да открие своята съдба,
да обиколи поне oще веднъж света
на деня, зората, здрача и нощта.

Сиси ©

Дълбоко в душата ...

Много ми е лирично тази вечер и искам да публикувам по-лекия акустичен вариант на песента! Шведите са невероятни по отношение на музикалното изкуство ... май като цяло всички скандинавци ... Е, надявам се и вие да се насладите, колкото и аз ...
Има истинска магия в тези звуци:



За товята чаша също. :)
23.09.2012

С какво напълни чашата си днес?
С любов, с надежда, с благодарност?
Подава се от нея с лек финес
отражението ти във чуждата реалност ...
Подаде ли на някого приятелска ръка?
От обич, в нужда, с искрено желание ...
Достигна ли околните сърца
най-съкровеното за теб послание?
Имаш ли толкова много за отдаване,
че да прелива всякога душата?
Тогава си обречен на даряване –
и част от теб във друг се запечатва.

Сиси ©

Ето предложение от една прекрасна дама как да докоснете хората около вас още утре:

До ръба и обратно ...

Понякога е добре просто за запазиш мълчание ...



"Най-прекрасното усещане ♥
Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.
Любовта няма етикети, няма определения.
Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!"
(via Soul Page)

До ръба и обратно ...
София 18.09.2012

Когато огънят се влюби във водата
Няма нищо, което да ги спре ...
Когато пламъкът застели езерата,
ще застигне и реки, та чак море ...
Когато топлината не угасва,
а от водата се множи със часове ...
Само тогава любовта пораства,
и разтопява упорити ледове.
Ах, да - такъв е - огънят ме тласва
да търся себе си, където дивото зове.
Светът наопъки ще преобърна,
защото знам, че истинско богатство
ще намеря само там като се върна,
до ръба на огненото, водно царство.

Сиси ©

Луната в мен и теб ...

Добре ... нека започна отдалеч ... от приятелството (да речем)!
Има много видове приятели, нали?
За танци, за пътуване, за хапване, за пийване, за почиване (сигурно мога да продължа още дълго ... :?) ...
Има, обаче, едни по-специални такива, с които всяка среща е празник, защото те зарежда, защото те изпълва със смисъл, защото дава много повече, отколкото очакваш! Е, аз имах лудия късмет да срещна няколко такива приятели ...
На една от тях дължа до голяма степен любовта ми към факта, че съм ЖЕНА! Защото ми подари това:



А това ме провокира да пиша така ...

Вече на 31 ...

Вече на 31 ... Мда ...

Какво е Рила? Може толкова много да се питате този въпрос и отговорът пак няма да е един и същ ... Тя е ВСИЧКО ... което поиска. Да прекарате няколко дни в нейните обятия си е истинско щастие ... Е, аз пак така реших да й се доверя за поредния празник. Трийсет и първият!

Това лято премина под мотото на изгревите, а в Рила те са повече от прекрасни! :) Да ги наблюдаваш нееднократно означава да добиеш такава връзка с планината, че да не ти се тръгва, ама изобщо! Думите не са достатъчни, за да изразят емоцията от изживяното ...



Както вече съм говорила в предни разкази относно Рила – тя е място, където се сбъдват мечти (поне моите)! За поредна година с вярната ми спътница в живота осъществяваме немислимото ... понякога дори по два пъти! ;) Вече имам не само палатка, но и спален чувал и дюшек, че и челник. А в началото на юни имах едва чифт планинарски обувки втора употреба, които дори бях оставила в Сливен на ремонт ... На път бях да блянувам за трети път с нея утре, но ще се въздържа поради ред причини ...

И за вас също ...

Дойде и този ден: 04.09.2012 ...
И на всички прекрасни хора около мен искам да им пожелая нещо малко ...
С няколко думи, навързани от снощи в съзнанието ми,
което най-накрая се учи да обича безусловно ...



Всеки ден, всеки час ...
03.09.2012 София

Мусала за един ден ...

Мусала за един ден …
Един ден – точно толкова е нужно, за да изкачите най-високото място на Балканите.
(добре де, може би 2 – 3 ако не сте в София и околността)
Един ден – точно толкова е необходимо, за да сбъднете една мечта …