Идва мисъл ...
После стих и после два ...
И така ги нареждам до края! :)
Насладете се на хубавата вечер за двама ...
И музиката, която ми е завладяла душата понастоящем ...
Може ли да почувствате пулсиращата нощ?
Ето я ... идва ... на прага ви е ... прегърнете я ... :)
Нощта за мен и теб ...
08.05.2013
Нощта е наша ...
макар и още млада.
Няма нищо страшно,
само може да подпалим клада ...
Нощта е без опашка,
и след нея сякаш ...
не чака сретен ден с рубашка,
а на прага й пак ти ме чакаш ...
Нощта е моя, само моя
и тогава мога всичко да сънувам,
в блянове безчет аз да пътувам,
ако искаш може също да е твоя ...
моя и твоя във едно до края. :)
Сладко-сънищна ...
Сиси ©
сряда, 8 май 2013 г.
понеделник, 6 май 2013 г.
Една вечер у дома ...
Силве, какво токова прави до 1:30?
Писах ... получих вдъхновение ...
Кратко обяснение, но по-добро не мога да дам за следващите редове ...
Домът винаги вдъхновява с нещо и те кара да бъдеш преизпълнен с емоции ...
А те не могат да останат дълго в съзнанието, защото се губят безвъзвратно ...
(уви, човешката памет не е като машинната ...)
Ето ги и редовете от дома ...
Вярвам ли?
04.05.2013 Сливен
Искам да вярвам,
че след мен ще останат
една усмивка и две зелени очи ...
Искам да давам,
но как ще престанат?
Да искат щом на ръба съм, почти ...
Искам да ставам,
когато всички ще паднат,
колкото много и да ми горчи!
Искам да прощавам,
когато други отдавна
са забравили, че също имат мечти!
Искам да мога ...
със смях да заразявам,
и да пръскам в очите звезди ...
Но уви мога само да давам,
когато искаш да вземеш и ти. :(
Знаеш ли?
04.05.2013 Сливен
Знаеш ли,
че беше в мислите ми снощи.
Не изчака и да стане - призори ...
Колко още,
аз ще ти говоря нощем?
Кога ще може да се проясни?
Знаеш ли,
че беше бледо и огряно,
дори мастилено суровото небе ...
Колко още,
колко по от рано,
ще ме гледаш със очите на дете?
Знаеш ли,
че много имам да ти кажа,
но думите се губят все до теб ...
Колко още,
ще се гледаме през рамо?
И ще говорим със очи и без ръце?
Знаеш ли,
отдавна мислех, че те няма,
че не съществуваш вече никъде ...
Как живее една любов през рамо?
И къде се крие от насрещни ветрове?
Не знам ...
но може би ще го открия с теб. :)
Писах ... получих вдъхновение ...
Кратко обяснение, но по-добро не мога да дам за следващите редове ...
Домът винаги вдъхновява с нещо и те кара да бъдеш преизпълнен с емоции ...
А те не могат да останат дълго в съзнанието, защото се губят безвъзвратно ...
(уви, човешката памет не е като машинната ...)
Ето ги и редовете от дома ...
Вярвам ли?
04.05.2013 Сливен
Искам да вярвам,
че след мен ще останат
една усмивка и две зелени очи ...
Искам да давам,
но как ще престанат?
Да искат щом на ръба съм, почти ...
Искам да ставам,
когато всички ще паднат,
колкото много и да ми горчи!
Искам да прощавам,
когато други отдавна
са забравили, че също имат мечти!
Искам да мога ...
със смях да заразявам,
и да пръскам в очите звезди ...
Но уви мога само да давам,
когато искаш да вземеш и ти. :(
Знаеш ли?
04.05.2013 Сливен
Знаеш ли,
че беше в мислите ми снощи.
Не изчака и да стане - призори ...
Колко още,
аз ще ти говоря нощем?
Кога ще може да се проясни?
Знаеш ли,
че беше бледо и огряно,
дори мастилено суровото небе ...
Колко още,
колко по от рано,
ще ме гледаш със очите на дете?
Знаеш ли,
че много имам да ти кажа,
но думите се губят все до теб ...
Колко още,
ще се гледаме през рамо?
И ще говорим със очи и без ръце?
Знаеш ли,
отдавна мислех, че те няма,
че не съществуваш вече никъде ...
Как живее една любов през рамо?
И къде се крие от насрещни ветрове?
Не знам ...
но може би ще го открия с теб. :)
събота, 4 май 2013 г.
С отенък на прясно зелено ...
Пиша ви през едно ей такова време ...
Май е ... Дъждът обаче е като ноемврийски ... С други думи пиша ви от най-тъжното време - това след едно прекрасно приключение и едновременно с това великденско някакси - време за равносметка!
Ще пиша за едни прекрасни места и затова няма да ви отегчавам повече с баналности и драматизми (колкото и да ги обичам)! Та, как прекарах първата част от почивните дни? По планински в Родопите! Бях изготвила маршрута още преди месец и повече ... желаещи така и не се намираха, както е нормално за такъв семеен празник. Докато една сряда не ми се обадиха с думите: "Познай!" и аз отговорих: "Не мога!". И така започна нашето малко вдъхновение ...
ДЕН 1:
Пристигнахме и се настанихме в Чепеларе, след което бързо поехме по набелязаните цели за деня, а именно:
НАО БАН Рожен - с моя късмет, разбира се, работеше и влязохме да разгледаме и да се полюбуваме звездно, ама през деня ... Разказът на гида беше повече от увлекателен и той също отговори на всичките ни въпроси. :) За останалото ще трябва да се потрудите да отидете, чуете и изживеете сами ... Може още по-звездно да се допълни с посещение на Планетариума в Смолян, но ние вече бяхме ходили там и имахме други, малко по-въздигнати цели ...

връх Снежанка - С лифт или с кола? Ще работи или не? Таз цел до последно беше с много неизвестни и ту ни се услаждаше (да я посетим), ту ни киселееше (като гроздето на лисицата) ... В крайна сметка след единодушно решение на племенния съвет я достигнахме с кола, но се оказа, че има и работещ лифт, който не се знае откъде тръгва обаче! ;) Вие си преценете дали и как, но мога да гарантирам, че гледката си заслужава и може да помахате на хората, преди има няма час изпратили ви от Обсерваторията! Не, че ще ви отговорят,но може да опитате! ;)

ДЕН 2:
пещера Ухловица - хм, обичате ли зеленото? Тогава ранната пролет е времето, през което да се полюбувате на тази красавица ... Както осъзнахме още предния ден всичко красиво не трябва да е леснодостъпно ... Иначе как ще ни е интересно? За да се доберете до това невъобразимо родопско кътче първо трябва да минете през един куп села и паланки (включително мястото, откъдето е всичкият боб)! Сега, когато всичко е прясно зелено, планината пленява не само с цвят, но и с ентусиазма си за живот ... В нея - пещерата - (както казва Уикипедия) има дендрити и седем езерца, които за кратко се пълнят с вода ... съвсем друго си е обаче да ги видиш на живо ... да изкачиш всички стълби и после да слезеш по тях! (Благодаря, Цветелин!)

Каньонът на водопадите - ха да стигнем, ха да стигнем, а той все не пристигаше ... след ходене половин час (наше си темпо и време) стигнахме до своеобразния вход ... След малко запитахме две (уж, планински) девойки: "Има ли още много?" те казаха около час и половина по пътеката до края. :) После питахме и едни молни девойки (не се смейте - и такива има по еко-пътеките, само дето са с кецове вместо с токчета) и те казаха, около два часа ... всъщност ние ходихме само час и половина и не стигнахме до края (явно сме чеда на моловете все пак) ... Но видяхме много и беше невероятно! Ако искате да усетите мощта на водата и колко невпрегнати мегавати има в един единствен водопад - това е вашето място! (Моля ви не ходете късно следобед!)

ДЕН 3 (Тук вече сме били и преди ... ;)
Чудните мостове - както вече подчертах тук вече сме били и преди! Това не пречи да се завърнем, за да изживеем наново предизвикателството наречено "български, планински път" и да се порадваме на тези две прекрасни скални арки по-големи и по стари от дърветата-исполини! В крайна сметка открихме, че има дори иновации, като спускане с въже от върха на едната до подножието на другата арка. :) <3 Определено може да се потрети, ако има как.
Пловдив - винаги е голямо предимство да познавате някой местен, който да ви отвори очите за това онова - а ако имате приятели, които обичат сладкото (сладкарница Неделя) и други, които имат приятели в Пловдив направо сте избили рибата. :Р Всички ще споделите малко сладост и античност в едно: Неделя (и новата им торта Естерхази) и античният стадион в центъра. :) Идеята беше да видим и Стария град и Античния театър, но това го оставихме за следващия сладък път ... :)
И на вас пожелавам да сте имали такива чудни великденски приключения-вдъхновения
Май е ... Дъждът обаче е като ноемврийски ... С други думи пиша ви от най-тъжното време - това след едно прекрасно приключение и едновременно с това великденско някакси - време за равносметка!
Ще пиша за едни прекрасни места и затова няма да ви отегчавам повече с баналности и драматизми (колкото и да ги обичам)! Та, как прекарах първата част от почивните дни? По планински в Родопите! Бях изготвила маршрута още преди месец и повече ... желаещи така и не се намираха, както е нормално за такъв семеен празник. Докато една сряда не ми се обадиха с думите: "Познай!" и аз отговорих: "Не мога!". И така започна нашето малко вдъхновение ...
ДЕН 1:
Пристигнахме и се настанихме в Чепеларе, след което бързо поехме по набелязаните цели за деня, а именно:
НАО БАН Рожен - с моя късмет, разбира се, работеше и влязохме да разгледаме и да се полюбуваме звездно, ама през деня ... Разказът на гида беше повече от увлекателен и той също отговори на всичките ни въпроси. :) За останалото ще трябва да се потрудите да отидете, чуете и изживеете сами ... Може още по-звездно да се допълни с посещение на Планетариума в Смолян, но ние вече бяхме ходили там и имахме други, малко по-въздигнати цели ...
връх Снежанка - С лифт или с кола? Ще работи или не? Таз цел до последно беше с много неизвестни и ту ни се услаждаше (да я посетим), ту ни киселееше (като гроздето на лисицата) ... В крайна сметка след единодушно решение на племенния съвет я достигнахме с кола, но се оказа, че има и работещ лифт, който не се знае откъде тръгва обаче! ;) Вие си преценете дали и как, но мога да гарантирам, че гледката си заслужава и може да помахате на хората, преди има няма час изпратили ви от Обсерваторията! Не, че ще ви отговорят,но може да опитате! ;)
ДЕН 2:
пещера Ухловица - хм, обичате ли зеленото? Тогава ранната пролет е времето, през което да се полюбувате на тази красавица ... Както осъзнахме още предния ден всичко красиво не трябва да е леснодостъпно ... Иначе как ще ни е интересно? За да се доберете до това невъобразимо родопско кътче първо трябва да минете през един куп села и паланки (включително мястото, откъдето е всичкият боб)! Сега, когато всичко е прясно зелено, планината пленява не само с цвят, но и с ентусиазма си за живот ... В нея - пещерата - (както казва Уикипедия) има дендрити и седем езерца, които за кратко се пълнят с вода ... съвсем друго си е обаче да ги видиш на живо ... да изкачиш всички стълби и после да слезеш по тях! (Благодаря, Цветелин!)
Каньонът на водопадите - ха да стигнем, ха да стигнем, а той все не пристигаше ... след ходене половин час (наше си темпо и време) стигнахме до своеобразния вход ... След малко запитахме две (уж, планински) девойки: "Има ли още много?" те казаха около час и половина по пътеката до края. :) После питахме и едни молни девойки (не се смейте - и такива има по еко-пътеките, само дето са с кецове вместо с токчета) и те казаха, около два часа ... всъщност ние ходихме само час и половина и не стигнахме до края (явно сме чеда на моловете все пак) ... Но видяхме много и беше невероятно! Ако искате да усетите мощта на водата и колко невпрегнати мегавати има в един единствен водопад - това е вашето място! (Моля ви не ходете късно следобед!)
ДЕН 3 (Тук вече сме били и преди ... ;)
Чудните мостове - както вече подчертах тук вече сме били и преди! Това не пречи да се завърнем, за да изживеем наново предизвикателството наречено "български, планински път" и да се порадваме на тези две прекрасни скални арки по-големи и по стари от дърветата-исполини! В крайна сметка открихме, че има дори иновации, като спускане с въже от върха на едната до подножието на другата арка. :) <3 Определено може да се потрети, ако има как.
Пловдив - винаги е голямо предимство да познавате някой местен, който да ви отвори очите за това онова - а ако имате приятели, които обичат сладкото (сладкарница Неделя) и други, които имат приятели в Пловдив направо сте избили рибата. :Р Всички ще споделите малко сладост и античност в едно: Неделя (и новата им торта Естерхази) и античният стадион в центъра. :) Идеята беше да видим и Стария град и Античния театър, но това го оставихме за следващия сладък път ... :)
И на вас пожелавам да сте имали такива чудни великденски приключения-вдъхновения
неделя, 28 април 2013 г.
За цветята и красотата ...
Може да не сте гледали Inception ... Може да не сте слушали Epica, но това не означава, че няма да ги оцените, ако им отделите достатъчно време и мисъл ... Днес е празника на цветятя, и искам да ви подаря една песен от едно цвете и мисля, че дори гласа й след 3:13 е точно гласа на цветятя! Насладете се!
Поздрав за всички цветни личности също! :)

Цветятя остават си цветя ...
28.04.2013 унас
Цветятя остават си цветя ...
И в дъжд, и в буря,
все ще те зарадват!
Те растат като малки деца,
и те учат как да се радваш!
Цветятя ще бъдат цветя,
и ще правят живота ... прекрасен!
Подслони ги, обгрижи ги ...
прегърни красота
и денят ще е винаги ясен и лесен.
Прегръщайте и се радвайте на цветятя до и около вас. :)
Сиси ©
Поздрав за всички цветни личности също! :)

Цветятя остават си цветя ...
28.04.2013 унас
Цветятя остават си цветя ...
И в дъжд, и в буря,
все ще те зарадват!
Те растат като малки деца,
и те учат как да се радваш!
Цветятя ще бъдат цветя,
и ще правят живота ... прекрасен!
Подслони ги, обгрижи ги ...
прегърни красота
и денят ще е винаги ясен и лесен.
Прегръщайте и се радвайте на цветятя до и около вас. :)
Сиси ©
вторник, 23 април 2013 г.
Бурята в мен ...
Исках да споделя с вас резултата от комбинацията: много метъл и поезия ...
Последните 2 дни след приключението Кондофрей (още познато като деня с момчетата) слушам много метъл и чета нещата публикувани в поетичните блогове, които следя (Blaze, Freya, Caribiana, Селвер) и си мисля как никога няма да пиша на нивото на тези души, но се престраших да споделя това, което роди моята душа днес т.е. това =>
***
23.04.2013
В душата ми е толкова безпътно,
че даже на моменти ми горчи ...
Загубих си и вятъра попътно,
но плътно до мен, тревогата върви.
В сърцето ми е толкова бездънно,
че мъката събрах от кол и въже.
Но нека някой, някога средлунно
да дойде мойта рана да отвърже,
да отвърже и после да превърже.
В мислите ми толкоз е самотно,
сами не могат даже да се разберат
И каня те сега така охотно,
в тях надникни пък те дано да ми простят ...
***
23.04.2013
Буря от тъга,
За да укротиш?
Живей само за мига!
Не спирай да грешиш!
Солта във рана,
За да разтопиш?
Открий твоето рамо ...
И много воля да простиш!
Вълна от самота,
за да покориш?
Забрави за нощта ...
Стани като дервиш.
С криле на любовта,
за да полетиш?
Потопи се във страстта,
И не забравяй да се приземиш.
Имаше време, когато душата ми пееше като нея, но сега на моменти вече пее като него ... Покажете бурята в своята душа, ако искате и нека се намери кой да я обикне. :)
Сиси ©
Последните 2 дни след приключението Кондофрей (още познато като деня с момчетата) слушам много метъл и чета нещата публикувани в поетичните блогове, които следя (Blaze, Freya, Caribiana, Селвер) и си мисля как никога няма да пиша на нивото на тези души, но се престраших да споделя това, което роди моята душа днес т.е. това =>
***
23.04.2013
В душата ми е толкова безпътно,
че даже на моменти ми горчи ...
Загубих си и вятъра попътно,
но плътно до мен, тревогата върви.
В сърцето ми е толкова бездънно,
че мъката събрах от кол и въже.
Но нека някой, някога средлунно
да дойде мойта рана да отвърже,
да отвърже и после да превърже.
В мислите ми толкоз е самотно,
сами не могат даже да се разберат
И каня те сега така охотно,
в тях надникни пък те дано да ми простят ...
***
23.04.2013
Буря от тъга,
За да укротиш?
Живей само за мига!
Не спирай да грешиш!
Солта във рана,
За да разтопиш?
Открий твоето рамо ...
И много воля да простиш!
Вълна от самота,
за да покориш?
Забрави за нощта ...
Стани като дервиш.
С криле на любовта,
за да полетиш?
Потопи се във страстта,
И не забравяй да се приземиш.
Имаше време, когато душата ми пееше като нея, но сега на моменти вече пее като него ... Покажете бурята в своята душа, ако искате и нека се намери кой да я обикне. :)
Сиси ©
понеделник, 22 април 2013 г.
Различните жени ...
Днес изкарах цял ден покрай пистата с момчетата осъзнах две много важни неща:
1. Не трябва да се страхуваме да бъдем различни!
2. Трябва да се научим от мъжете на приятелство!
Освен, че удоволствието да гледам най-новият автомобилен спорт "drift" наблюдавах и две момичета, които се състезаваха наравно с мъжете, което им прави огромна чест. :) Те са спечелили уважението не само на публиката, но и на състезаващите се редом до тях. Та реших да ви покажа едната от тях, защото е не само интересна с това, което прави, но е и много красива. :) Ива Русинова
(от музиката направо ме побиват тръпки)
https://www.youtube.com/watch?v=EVxYMPQrsUc
И Петя Желева, която не само сравнява моторния спорт с електронния спорт, но е и много добра в това, което прави. :) Надявам се да ви допаднат и двете дами и да ви вдъхновят да преследвате мечтите си и да сте това, което сте в най-добрия му вариант! :)
Лека нощ! Бъдете феерични не само тази нощ ...
Сиси
1. Не трябва да се страхуваме да бъдем различни!
2. Трябва да се научим от мъжете на приятелство!
Освен, че удоволствието да гледам най-новият автомобилен спорт "drift" наблюдавах и две момичета, които се състезаваха наравно с мъжете, което им прави огромна чест. :) Те са спечелили уважението не само на публиката, но и на състезаващите се редом до тях. Та реших да ви покажа едната от тях, защото е не само интересна с това, което прави, но е и много красива. :) Ива Русинова
(от музиката направо ме побиват тръпки)
https://www.youtube.com/watch?v=EVxYMPQrsUc
И Петя Желева, която не само сравнява моторния спорт с електронния спорт, но е и много добра в това, което прави. :) Надявам се да ви допаднат и двете дами и да ви вдъхновят да преследвате мечтите си и да сте това, което сте в най-добрия му вариант! :)
Лека нощ! Бъдете феерични не само тази нощ ...
Сиси
неделя, 14 април 2013 г.
Ishtar - what is there more to say???
What do you think is the biggest addiction in the world? Hm, I doubt that you can point out anything in particular but for some it's definitely music and when you go to a concert you can easily understand what I'm talking about! Since I attended such an event recently I decided to share a few words with you about it. :)


What is Ishtar? I'd like to call her a singer of the world (like some like to call themselves citizens of the world)! She sang in many languages that night ... but that I suppose is not the most important thing! She sang her biggest hits as well as some new songs ... but again probably that's not the highlight! She made the whole audience stand up and dance (in a hall with seats only!) but is that the best of that evening? Definitely not ...
There were people of all ages enjoying and sharing the experience and this is what really matters! Besides the huge gaps between generations music can really make us unite and enjoy something together through a language that we may not even fully comprehend!
That's why just go to a concert and enjoy! :D
I can't wait to hear another song in Bulgarian from Ishtar!
What is Ishtar? I'd like to call her a singer of the world (like some like to call themselves citizens of the world)! She sang in many languages that night ... but that I suppose is not the most important thing! She sang her biggest hits as well as some new songs ... but again probably that's not the highlight! She made the whole audience stand up and dance (in a hall with seats only!) but is that the best of that evening? Definitely not ...
There were people of all ages enjoying and sharing the experience and this is what really matters! Besides the huge gaps between generations music can really make us unite and enjoy something together through a language that we may not even fully comprehend!
That's why just go to a concert and enjoy! :D
I can't wait to hear another song in Bulgarian from Ishtar!
вторник, 9 април 2013 г.
Да бъде любов ...
Какво трябва да направи човек, когато представите му за най-съкровеното чувство са преобърнати на 360° ... ??? Трябва просто да продължиш ... Накъде???
Едва ли посоката ще бъде ясна, но със сигурност се знае, че не трябва да е назад (както обичаме да се изразяваме съвсем по женски). И така напред, назад, напред, назад, ... Все сме на кръстопът, а отговорът е все така неясен: Какво е любовта??? Особено във времена, когато всичко се променя и подменя със светлинна скорост е толкова трудно да видиш ясно ... да усетиш ... да се довериш ...
Ако някой има отговор на моя въпрос много моля да го сподели ...
Аз мога само да пиша ... Засега ...
Да изпадна във любов?
02.04.2013 у дома ...
Да изпадна във любов?
Защо пък по очи да падам?
Нима на колене стоиш, Любов?
Не искам с теб тогава да си лягам!
Аз търся малко по-възвишен зов ...
Да ослепея от любов?
Защо пък да не виждам?
Тогава нивга няма да си чисто нов.
Тогава сякаш казваме “До виждане!”,
а имаме в предвид: “Сбогом, Любов!”
Да полудея от любов?
Защо да губя своя разум?
Нима е свършил сезонът ми за лов?
Нима човек не е отстрелян, празен,
след всяка “нова” - поредната любов ...
Да ме порази любов?
Защо пък да съм пак сломена?
Не може ли да бъда просто послеслов?
И когато към добро съм променена
да знам, че туй е моята любов,
до където и когато няма послеслов.
Обичайте се,
Сиси ©
Едва ли посоката ще бъде ясна, но със сигурност се знае, че не трябва да е назад (както обичаме да се изразяваме съвсем по женски). И така напред, назад, напред, назад, ... Все сме на кръстопът, а отговорът е все така неясен: Какво е любовта??? Особено във времена, когато всичко се променя и подменя със светлинна скорост е толкова трудно да видиш ясно ... да усетиш ... да се довериш ...
Ако някой има отговор на моя въпрос много моля да го сподели ...
Аз мога само да пиша ... Засега ...
Да изпадна във любов?
02.04.2013 у дома ...
Да изпадна във любов?
Защо пък по очи да падам?
Нима на колене стоиш, Любов?
Не искам с теб тогава да си лягам!
Аз търся малко по-възвишен зов ...
Да ослепея от любов?
Защо пък да не виждам?
Тогава нивга няма да си чисто нов.
Тогава сякаш казваме “До виждане!”,
а имаме в предвид: “Сбогом, Любов!”
Да полудея от любов?
Защо да губя своя разум?
Нима е свършил сезонът ми за лов?
Нима човек не е отстрелян, празен,
след всяка “нова” - поредната любов ...
Да ме порази любов?
Защо пък да съм пак сломена?
Не може ли да бъда просто послеслов?
И когато към добро съм променена
да знам, че туй е моята любов,
до където и когато няма послеслов.
Обичайте се,
Сиси ©
понеделник, 8 април 2013 г.
За баничките, мекиците и спа-то помежду тях.
Отдавна не съм писала за пътувания и вероятно се питате: Защо?
Отговорът е също семпъл като въпроса: Не съм мърдала от София 3 месеца.
Е, този уикенд обаче се разви малко по-различно ...
И в петък още тръгнахме на път: За къде ли?
Към баните, басейните и изобщо топла, минерална вода ... Сапарева баня!
Как протича подготовката на едно такова събитие:
1. Някой споменава, че му се ходи някъде или му се прави нещо, докато сме на маса.
2. Определя се дата, удобна за максимален брой хора от обкръжението ви.
3. Питате критична маса от приятели дали биха дошли на така заформеното събитие.
4. Избира се място, което да побере всички потвърдили и евентуални желаещи.
5. Когато се окаже, че част от хората няма да дойдат питате други свои приятели.
6. Събира се група, за да напазарува в деня преди заминаването.
7. Тръгване и евентуално изчакване на всички забавили се и закъснели.
8. Пристигане и настаняване и наслаждаване на почивката! ;)
Та забавата определено идва след първо, второ, пето, десето ... Хубавото е, че винаги има приятни и обогатяващи изненади, които да направят всичко запомнящо се. Смехът около масата, шегите осатващи в компанията, които никой друг не би разбрал; всички интересни човеци и човечки, които ще срещнете по пътя; вдъхновението, което ще да ви връхлети тихомълком и няколко незабравими момента!


Та за Сапарева баня ми бе приказката този път ...
Може да минете през Сапарево или Дупница, за да стигнете дотам.
Аз предпочитам пътя през Дупница, защото е по-хубав!
(считайте в по-добро състояние - в никакъв случай по-живописен).
Пристигнете ли там настаняването е лесно ... къщите не са локализирани в голям периметър и повечето са близо до центъра.
Какво може да видите там?
Един нов парк, един гейзер, един спа комплекс и няколко храма ...
Лично за мен повече от един-два дни там не бих останала ...
Но мен по принцип не ме свърта на едно място, така че дерзайте. :)
Ние също решихме вкупом, че искаме разнообразие и посетихме Паничище.
А там, какво? Хотел до хотел и накрая гора пълна с лилав минзухар. :)
Рила е наистина прекрасна през пролетта. Не я бях виждала такава!
Определено си заслужава!
За басейните и спа-то, какво да ви кажа? Обичам минерална вода, плуването и топлото през студения сезон, но сега също бе много приятно! Случихме на най-прекрасното възможно време и ако не сте се възползвали от него този уикенд си остава за вас. :P
ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. По възможност си гответе всичко сами или поне проучете предварително кръчмите!
2. Винаги канете нови хора, които да добавят нещо различно в компанията и лафовете!
3. Не ходете на популярни места, ако не искате хорската небрежност да ходи по вас!
4. Отидете без никакви очаквания и може да откриете нещо неподозирано за себе си!
5. Не се оставяйте на всички негативи и спънки да развалят почивката ви - все пак е 1!
6. Отидете да видите планината по различно от обичайното време и тя ще се отплати!
Meanwhile just ENJOY!
Отговорът е също семпъл като въпроса: Не съм мърдала от София 3 месеца.
Е, този уикенд обаче се разви малко по-различно ...
И в петък още тръгнахме на път: За къде ли?
Към баните, басейните и изобщо топла, минерална вода ... Сапарева баня!
Как протича подготовката на едно такова събитие:
1. Някой споменава, че му се ходи някъде или му се прави нещо, докато сме на маса.
2. Определя се дата, удобна за максимален брой хора от обкръжението ви.
3. Питате критична маса от приятели дали биха дошли на така заформеното събитие.
4. Избира се място, което да побере всички потвърдили и евентуални желаещи.
5. Когато се окаже, че част от хората няма да дойдат питате други свои приятели.
6. Събира се група, за да напазарува в деня преди заминаването.
7. Тръгване и евентуално изчакване на всички забавили се и закъснели.
8. Пристигане и настаняване и наслаждаване на почивката! ;)
Та забавата определено идва след първо, второ, пето, десето ... Хубавото е, че винаги има приятни и обогатяващи изненади, които да направят всичко запомнящо се. Смехът около масата, шегите осатващи в компанията, които никой друг не би разбрал; всички интересни човеци и човечки, които ще срещнете по пътя; вдъхновението, което ще да ви връхлети тихомълком и няколко незабравими момента!
Може да минете през Сапарево или Дупница, за да стигнете дотам.
Аз предпочитам пътя през Дупница, защото е по-хубав!
(считайте в по-добро състояние - в никакъв случай по-живописен).
Пристигнете ли там настаняването е лесно ... къщите не са локализирани в голям периметър и повечето са близо до центъра.
Какво може да видите там?
Един нов парк, един гейзер, един спа комплекс и няколко храма ...
Лично за мен повече от един-два дни там не бих останала ...
Но мен по принцип не ме свърта на едно място, така че дерзайте. :)
Ние също решихме вкупом, че искаме разнообразие и посетихме Паничище.
А там, какво? Хотел до хотел и накрая гора пълна с лилав минзухар. :)
Рила е наистина прекрасна през пролетта. Не я бях виждала такава!
Определено си заслужава!
За басейните и спа-то, какво да ви кажа? Обичам минерална вода, плуването и топлото през студения сезон, но сега също бе много приятно! Случихме на най-прекрасното възможно време и ако не сте се възползвали от него този уикенд си остава за вас. :P
ПРЕПОРЪКИ ОТ КУХНЯТА НА ИЗПАТИЛИТЕ:
1. По възможност си гответе всичко сами или поне проучете предварително кръчмите!
2. Винаги канете нови хора, които да добавят нещо различно в компанията и лафовете!
3. Не ходете на популярни места, ако не искате хорската небрежност да ходи по вас!
4. Отидете без никакви очаквания и може да откриете нещо неподозирано за себе си!
5. Не се оставяйте на всички негативи и спънки да развалят почивката ви - все пак е 1!
6. Отидете да видите планината по различно от обичайното време и тя ще се отплати!
Meanwhile just ENJOY!
понеделник, 1 април 2013 г.
За зелените очи ...
Преди има няма десетина години ми казаха (в университета), че светлите очи били нещо специално при жените, както и тъмните очи при мъжете ... От тогава (а и от преди това) този въпрос не престава да ме вълнува! Оределено вярвам, че те са най-издайническата част от нашето тяло. :) Прозорец към душата им казват ...
Тук по нашите географски ширини сме облагодетелствани да имаме много жени със светли и по-конкретно зелени очи. От няколко месеца насам в интернет чета как това били най-редкия цвят в света ...
А дали това прави притежателите на такива очи, хората с най-дълбоките души? ...
На този въпрос оставям вас да отговорите. :)
Аз просто драснах няколко реда по въроса и реших да ги споделя с вас, както и едно прекрасно изпълнение на Nightwish с новата им гост-вокалистка Floor Jansen. ;)
Очите на тъгата ...
01.04.2013
На тъгата очите са зелени,
но добре прикрити от света ...
На тъгата са очите – уморени –
от лъжи, игри, и пуста самота.
Като морето са – бурни и дълбоки,
до дъното им рядко ти ще стигнеш.
Като гъстата гора са – без пролуки,
но те приканват в тях да отседнеш.
На тъгата очите – променени,
в мен ще видиш, но не се извръщай!
Защото тези очи уморени и сломени,
При тебе винаги ще се завръщат!
Благодаря за вдъхновението, Селвер!
Честит ви пръви април. :)
Сиси ©
Тук по нашите географски ширини сме облагодетелствани да имаме много жени със светли и по-конкретно зелени очи. От няколко месеца насам в интернет чета как това били най-редкия цвят в света ...
А дали това прави притежателите на такива очи, хората с най-дълбоките души? ...
На този въпрос оставям вас да отговорите. :)
Аз просто драснах няколко реда по въроса и реших да ги споделя с вас, както и едно прекрасно изпълнение на Nightwish с новата им гост-вокалистка Floor Jansen. ;)
Очите на тъгата ...
01.04.2013
На тъгата очите са зелени,
но добре прикрити от света ...
На тъгата са очите – уморени –
от лъжи, игри, и пуста самота.
Като морето са – бурни и дълбоки,
до дъното им рядко ти ще стигнеш.
Като гъстата гора са – без пролуки,
но те приканват в тях да отседнеш.
На тъгата очите – променени,
в мен ще видиш, но не се извръщай!
Защото тези очи уморени и сломени,
При тебе винаги ще се завръщат!
Благодаря за вдъхновението, Селвер!
Честит ви пръви април. :)
Сиси ©
Абонамент за:
Публикации (Atom)