Iriniно ми е такова ...

Днес държа в ръката си стихосбирка ...
Започвам да си правя колекция от такива. :)
И това ме прави тооооолкова щастлива (чак до небето, че и отвъд)!
Наистина се чудя, защо на децата в училище им се дава да учат само класици?
Как се очаква те да намерят себе си в тези хора живели толкова отдавна?
Може благородно да ми завиждате, защото в ръцете ми е Irini!
Или по-точно душата й, онази СКИТНИЦАТА ...
(да държиш в ръцете си душа е голяма работа)
Откога се опитвам да намеря достоверна версия на себе си ...
Ето ти не щеш ли тя пред мене. :) СКИТНИЦА ...
от живот в живот ...
от стих във стих ...
от любов до любов ...
от звезда до звезда ...
през Вселената та чааааааак до другата. :Р
И за да разбереш, скъпа Мира, какво причиняваш на хората ще се жертвам да споделя, какво причини на мен (въпреки, че държа да подчертая съм далеч не толкова добра с думите - те сами се наредиха на листа!!!).
Та прости ми, но се случих, та чак усъмнах!


(Хм, като се замисля и Вяра има подобен ефект на живо като Irini)

Споделеност
11.06.2013 София, Бъкстон
(посред никое време)

Въздишките останаха ми само,
а думите ги глътнах май по път?
Опирам се сега на твойто рамо,
а устните не спират да четат.
Преглъщала съм много във живота,
но никога тъй сладко не трептят ...
Въздишките, усмивките ти впрочем
в междуредието ти растат ...
Растат и още разцъфтяват
в лятно-пролетния, мокър ден.
Щом душата (и сърцето) ги раздават
милувките, целувките,
най-скъпи са за мен,
а светът е по-красив и споделен!

Все още вярваща,
Сиси ©

Любов от онези особените!

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля.
То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. Само една любов признавам на този свят - да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не.
Да обичаш, защото обичаш!" /Блага Димитрова/

Този цитат ми попадна преди няколко дни чрез една позната на една позната ... Получавала съм какви ли не съвети относно любовта (онази с главно "Л"), това беше просто поредното нещо, което ме накара да се усмихна! Колкото до моят съвет: "Никога не се отказвайте от нея за нищо на света!" Любовта не изисква патерици, или обезличаване, или подчиняване, а само постоянство и безрезервното и приемане (горчива или не на вкус)!



Любов с особености ...
10.06.2013

Любов на патерци
искаш да ти дам ...
НО аз обичам да летя
със птици,
да докосвам небосвода сам,
а нощем свалям си звездици ...
А паднат ли ...
Те рядко оцеляват,
но знаят как да станат,
лесно не се дават.
Не съм и лебед,
да съм вечно твоя
мога и без тебе ...
Ти намери ли покоя?
Във лятна буря,
или във пороя?
Любов на патерици ...
ще я търсиш сам,
защото рухва
щом е на подпори!
Любов безпътна
ще се лута тук и там,
докато със себе си не се пребори!

Сиси ©

To feel Ayo ... 06.06.2013 Sofia Bulgaria!

Have you ever ...? was the question marking this concert.
Have you ever hugged a performer?
Have you ever danced with one?
Have you ever made a musician cry?
Have you overcome the boundaries of language?
Has a performer made your child smile and dance at a concert?
If you haven't done any of these you haven't been to an AYO show!
The amazing singer was in the capital of Bulgaria, Sofia last night ...
and what a night it was - there are hardly any words to describe it but I'll try anyway!

First was the anticipation for all the latecomers to take their seats and enjoy the show ... (don't get me wrong I was one of them ... Sorry that you had to wait for me guys!)
Then, the magic began ... Just a girl with a guitar and a crystal clear voice!
What a delight for the eardrums! I never thought I'd hear someone who sounds better live than they do on a record but the charming Ayo proved me wrong!



And SO the show began ... Everything went into place and the crowd began to cheer.
Just as we heard her big hit HELP IS COMING the performer left the stage for the next song and mingled with the fans from left to right and from top to bottom. We tried to do our best and give her the joy and love she really deserves and I think that we managed because when Ayo came back on stage she was crying and didn't want to leave her fans ... Afterwards came an emotional performance of 'It's supposed to be love'!
You have to watch the videos because I can't really put it into words:

And as we all try hard to do our job well (just as Bobby did)
I'll see if I can find some more words to express myself ...
There's a book saying that if you haven't drunk 3 cups of tea with mountaineers you can't pretend to know them. I would dare say that if you haven't danced, touched and hugged a singer you haven't received a thorough experience. And danced we did ...
Even towards the end of the show we played a little game dancing with Ayo ...
Everyone wanted to get closer to her and in a way I believe we all did ...
Because she was here not to teach or preach but to share and that she did!
I hope a bit of her heart stayed here last night and we'll get the chance to meet her again!
Not as a performer but already as an old friend. :)
Till then enjoy her music and stay tuned for more of her!
(including the smile that didn't go off her face the whole night) :)
She is just as amazing as the rose she got from a fan if not more ...
So I'll definitely be waiting for the next show and the next time she'll sing a Whitney song!

Един до друг, но един без друг ...

Връзките са сложно нещо ...
Често си задаваме въпроси, чийто отговри не искаме да знаем.
Често се подлъгваме, че всичко е наред и ще се оправи ...
Любовта трябва ли да задава въпроси?
Любовта трябва ли да заставя? Не знам ...
Често обаче я бъркаме с нещо друго и май се губим тогава?
Е, за губенето ми беше мисълта и за онези полу-безнадежни моменти ...
Истинската любов ли? Предполагам се сътворява тъй често, колкото и ОНЕЗИ песни:
(които могат да докоснат и обхванат толкова много хора, че всички ги знаят)



Звездопадно
03.05.2013 София

Цялата съм звездопад ...
изписан с цветовете на нощта.
Цялата съм парещ водопад,
от скритите недра на лудостта.
Не ме докосвай! Бързо ще си тръгнеш,
щом веднъж си вкусил от солта.
Не ме поглеждай! В миг ще се отвърнеш,
щом видиш, че съм глупаво добра ...
Кротко и без звук до теб ще седна.
Ако поискаш ще остана и до сутринта ...
Не ме превръщай в нещо твърде земно,
защото ще изгубиш своята звезда,
и ще стане страшно тъмна заранта,
и ще се слее после с вечерта, с нощта,
но вече няма да ти свети твоята звезда.

Забрави ли?
03.05.2013 София

Забравил си първия път,
когато в очите ми прогледна.
Забравил си! Знам, че е кът,
но тая все още малко надежда.
Губиш ме ... Знай, че не спят,
очите на таз уморена надежда.
И само с поглед сега ти шептят,
че някой друг в тях се оглежда.
Припомни си, аз чакам те тук,
където самотата отвежда.
Не, не искам никой друг -
в теб се крие моята надежда!

Сиси ©

Там, където всичко трепти ...

Май си замина ... О, и какъв беше само! Depeche Mode, Bon Jovi, Greece, kayaking ...
Но неусетно дойде и юни. И тъй като аз съм си едно непораснало дете задължително трябва да отбележа празника някак си. Какви ли не предложения давах, какви ли не идеи имах ... Е, в крайна сметка се озовах насред планината отново - там, където всичко трепти - и духът, и звездите, и умът, и мечтите, и светът наоколо, и тревите!



Юндола е място, което може да се запечата дълбоко в съзнанието не само с неповторимата си природа, но и с неподправената си красота и с чистотата на емоциите, които предизвиква! В Родопите всичко е много истинско!
Не съм чела преди да замина, защото времето е кът тези дни, както знаете ...
И все пак отивайки някъде без очаквания може да бъде прекрасно изживяване!
Оставя съзнанието ти отворено за всички други възможности пред теб ...

За къщата изобщо няма да говоря (къща Тара) - щом съм с компанията ми винаги мястото е уникално! Само ще ви я покажа (вярвам, че образът е по-силен от думите). Петък и прекрасна вечеря на масата ... и родопски ягоди!
Събота сутрин: чаша кафе, прясно изпържени мекички с мед
(най-бързо изяденият в историята) ...
Какво повече му трябва на човек?

Първия ден се разходихме до местността Пашови скали, до която лесно се стига от центъра на село Юндола и продължавате покрай оградата на горското стопанство. След около час и малко лежерна, хоризонтирана разходка ще се озовете в полите на местността. :) А тя е удивителна (НАИСТИНА!). Следобедната разходка около селото също беше много оживителна след скромния обяд от някой друг сандвич. :)
Може дори да се спрете на местния пазар, където ще се преварват да ви предлагат, що ви душа сака.

Още щом пристигнахме домакинът ни каза, че в съседство се провеждат звездни наблюдения ... Не вярвах, че ще попадна и там, но нощта бе пред мен ...
В Гърция започна една закачка със съзвездията и помолих да ми инсталират приложениe, което да ми ги показва на небето (Хиляди благодарности, Боре!).
Прясно излязла под звездите на втората вечер ме попитаха: Към астрономите ли?
И аз казах: Ами не знам ... (но моментално тръгнах с хората от съседната къща).
И какво да сваря там? Два телескопа, заредена техника за снимки и Сатурн, М13 и всякакви други небесни съкровища ... Магията е в тази планина!
Дано успеят да се преборят да построят обсерватория там. :)

След кратък сън (а как не ми се спеше!) и последният ден дойде ...
Баницата на Мими е незаменима! Но ни чака път. Този път през Рила.
Тя не ни посрещна много приветливо, но ние пак и се порадвахме ...
язовир Белмекен е прекрасно място стига времето да е за разходки по тучните му брегове, но сега бе доста пълен и се задоволихме с откраднати гледки от тук и там ...

И финиширахме в небезизвестния комплекс "Езерто", Костенец, където готвят пръстооблизващо и всичко свършва твърде бързо ... Обичам остатъчния вкус на почивка и планина затова не се стърпях да си купя ягоди по път и да си донеса бисквитена торта в къщи (да си я хапна по-късно) ...
Изобщо почивка неустоима като Родопите!
Пожелавам ви да се случи скоро и на вас!

За дълбоките води ...

Хората имат очи, планините имат също, и циклопите даже ... Въпроса е: за какво и как ги използваме? Обичам, когато се усмихна на непознат човек по улицата да видя усмивката и в неговите очи. Вече е друга тема какви ги обичате вие: сини, сиви, зелени или диви? :) Ако рилското око можеше да говори вероятно би говорило така:



Може би дори има и този напевен, момичешки, игрив глас ...
Но на мен само това ми иде на ум като си мисля за очи:

Най-сините очи ...
30.05.2013 (в тролея)

Имаш най-дълбоките очи ...
Пролука в света ти необятен!
Сбрал си в тях най-живите мечти,
зад две черни точки
и един завой - обратен.
Проливаш най-кристалните сълзи,
но само за значими поводи и хора.
И когато твърде много те боли
утеха търсиш в горчивата умора.
Само твойте проницателни очи
четат по другите и обич, и тревога.
И попиват всичко в мен ... почти ...
Как и защо? Да обясня? ... Не мога!
В очите ти нощуват две звезди.
И различни ги избираш всяка вечер,
и дълбоко в мен оставят две бразди -
едната през сърцето ми лети,
а другата е пеперудена - До сбогом!

(когато чуеш, че очите ти са като звезди ще го помниш цял живот,
както и човека, който ти го казал ...)

В очакване на нощта и моята звезда:
Сиси ©

Просто ТИ ...

Каква е най-ценната част от това да имаш приятели, близки приятели?
Какво е предимството да познаваш и да си обграден от много хора?
Преди някоя друга година ме бяха попитали дали като студентка съм била убедена, че ще си намеря правиланата среда и аз отговорих с едно категорично "ДА!" и никога не съм се съмнявала в истинността на думите си ... Всъщност аз нямам постоянна среда, защото обичам разнообразието ... За голям мой късмет съм постоянна най-вече в истинските приятелства, които не ме изоставиха с годините, но с течение на времето много други хора гравитират около мен (или аз около тях???) и съм безкрайно благодарна за което ... Те те научават на най-хубавите неща в живота ... На работа, в личния живот, по пътя ... но вижте видеото, което обяснява нещата по-ясно!



И като имаш такива прекрасни връзки и хора около себе си научаваш за такива прекрасни песни! И можеш да напишеш някой друг ред по този въпрос ...

ТИ без АЗ ...
София, 29.05.2013

Ти ми вдъхна добро ...
Ти ми даде надежда -
в бъдеще, в минало ...
събра всичко в едно!
Но за теб ще съм винаги чужда -
малко, забравено, мътно петно ...
Не буди стари скринове,
там мене ме няма ...
Бродят в тях само джинове
и продават измама,
че душата ти я няма,
че изтъкан си от зло ...
Не им вярвай!
(само защото ме няма)
И в това поле от измама
ще ме зърнеш някъде там - до самотата
придошла със студения, северен, вятър!

Вашата чужденка,
Сиси ©

Къде ми е островът?

Търсите ли нещо различно? Искате ли да се изправите пред водата в нейната стихия и на нейна територия? Тогава ви трябва да опитате едно от приключенията на Extreme Adventures. :) Много се колебах преди да приема поканата на Ивето, но накрая казах категорично ДА, защото едва ли друг път бих се съгласила, а и нали казват: Кога, ако не сега?

И така последните почивни дни се озовах не само в Гърция, но и на къмпинг, с гребло в ръката и лодка под краката. :) Не бях сигурна, какво да очаквам и затова имаше известна доза дискомфорт, но щом седнах в каяка и потеглихме всичко се изпари във въздуха като утринна мъгла. Разбира се, за това спокойствие много допринесоха и домакините ни, които се погрижиха не само за нашата сигурност, но и за хубавото настроение и за вкусната храна край голяма софра. Не мога да ви предам атмосферата с думи (може би музиката ще успее)



Имаше много емоции, много новости, много веселие, много красота ... абе от всичко по много и малко отгоре (както обича да пожелава брат ми). Ако искте да видите дали наистина обичате водата, ако искате да се обградите с прекрасни хора това е вашето следващо предизвикателство. Освен, че ще карате каяк (и може дори да се научите да гребете правилно! ;) ще научите много нови неща за себе си, ще разберете, че не е нужно да работиш в офис от 9 до 5, за да си щастлив. Ще се докоснете до гидовете не само като водачи, но и като хора, защото те ще споделят с вас най-дребните детайли от деня си: от храната до музиката и книгите, които ги вълнуват! Незаменимо е като изживяване (не само физическо, но и психическо) затова искам пак и сигурно няма да преставам да искам, но това го оставям на времето да го покаже ... а вие междувременно си разгледайте техните снимки:


Все пак държа да подчертая, че емоцията и настроението трябва да се изживеят ... и ако тези снимки не могат да ви мотивират прилагам две от моите, които съвсем бегло описват гръцките нощи! А те са ... безумни ...

Delta Machines ...

Искате да опишете Depeche Mode? Дано не ви се налага да опитате! Това не е възможно ... поне не така, както те залужават! Та, за снощи ми бе приказката ... дам, някои хора снощи си бяхме в истинска приказка ... Още със стъпването на сцената можеше да се усети обичта на феновете към триото! Дълго се чудех, какви бяха белите листа, които посрещнаха групата? Оказа се, че хората вярват в музиката повече от всичко друго, ако са истински почитатели!
Дълго мислех и защо бандата е толкова популярна? Всъщност, отговорът е бил пред очите ми през цялото време ... две уникални личности - всеки си има любимци - колкото и да харесвам Дейв, Мартин не е никак за подценяване, а снощните му изпълнения бяха просто ... нямам думи (както вече казах!) София определено бе едно по-хубаво място вчера, защото те бяха тук ...
Ако някой може да накара над 20 000 сърца да затуптят в един ритъм то това са Depeche Mode!


(Благодаря на Боби Илинов, за видеото и на Борето и Владо за чудната компания)

Между мен и птиците ...

Нещо отнето, нещо недоизказано, защото за него няма думи ...
Ако знаете, за какво говоря, значи ще разберете следващите редове ...
Ако ли не пък се надявам да ви допаднат ...
Или да ги намерите във вас или да ги разберете в някой друг ...
Не съм фенка на Korn, не ме разбирайте погрешно!!!
НО! Това е една от песните им, която ми е любима
(като бонус е live, acapella + Amy Lee <3) enJOY! По-конкретна не мога да бъда ... Всеки си има своите демони, е това са част от моите. :)

Гарваново ...
10.05.2013 по пътя ...

Гарвани вдън себе си оплетох ...
И не зная как да разплета???
На тях осланям се, в тях се врекох
да избера най-трудната съдба ...
Крилете им прекърших даже
от опити да ги освободя,
да ги нарека със други имена???
Не! Не искам да помислям даже ...
Така живеем в симбиоза от години
и всеки ден със хап горчив броя,
Обичам ги - и няма да ми мине,
пътя си сред тях ще извървя ...
Невидими са, докато не ги докоснеш!
Следи не оставят - само лунички
нащърбени, щом ги залостиш ...
Ако не вярваш повикай ги всички,
по име щом искаш,
но не забравяй да се прекръстиш!

Чераната (неЗлатка - те такова нещо съществува ли???) ...
Сиси ©