В какво се превръщат мечтите ...

Знаех, че ще има лятна отпуска ...
Знаех, че дори резервация сме направили ...
Но докато сутринта не потърках сънени очи,
не можех да повярвам, че ми се случва.
Озовах се на Закинтос ... Беше неделя ...



Беше ми нужно време, за да свикна с мисълта!
Цялото време, през което бях там - една седмица.
Едва през последния ден, когато загърбих острова, се кротнах.

Всеки ден там бе приключение ...
В търсене на нови плажове ...
В ловуване на нови гледки ...
В намиране на правилните думи ...
В набавяне на нови усещания ...
В избиране на най-хубавите подаръци ...
В сбъдване на отколешни мечти ...
В набелязване на следващите приключения ...

Тръгнахме в 15:00, в събота от Люлин.
По никое време вечерта след пазаруване и вечеря в Сандански се озовахме в Гърция.
След още около 700 километра и почти 24 часа път в хотела - Zante Sun Hotel.
Беше вече време да му отпуснем края ... или не точно!
Тепърва предстоеше да се разпредели всичко, което да видим, направим ...
Ние, обаче, си подарихме следобедна дрямка и привечерна разходка по плажа.
В Агиос Состис той не е нито широк, нито незаселен, но изглеждаше обещаващ.
В неделя вечер още не се бях потопила напълно в морето ...

На следващия ден, понеделник, се започна ...
Отидохме там, където предната вечер десетки млади хора
бяха оставили летните си мечти за любов и приключение - Cameo beach.
След вход, за който си взехме разхладителна напитка, се оказахме на малко островче
свързано с брега и пристанището чрез мост и превърнато в дискотека.
Белите завеси, леко помръкнали от това, което бяха видели предната нощ,
се опитаха да го скрият, но не успяха.

Във вторник си наехме лодка - моторница само за нас. :)
(не Glass Bottom Boat, не поредното туристическо изживяване!)
Не беше евтино, но беше невероятно!
Видяхме острова на костенурките отвсякъде, плувахме в пещерата му,
пекохме се на най-хубавия му плаж, където бяха и гнездата на Caretta caretta.
(костенурките, с които острова е известен!)
Гледахме за жълтите им очертания навсякъде,
но животните така и не пожелаха да ги видим този ден.

Дойде сряда ... 19.08.2015.
Бяхме си поръчали сухите пакети в хотела от предната вечер ...
Следваше най-очакваната част от посещението ни на острова - Навагио ...
Може да четете ... (бях прочела доста статии на пътували дотам хора)
Може да разгледате хиляди снимки ... (надявам се на това от години -
може сами да преброите наум, колко съм видяла докато чета и мечтая)
Но нищо не може да ви подготви, за това, което ви предстои -
особено, ако отидете до мястото откъдето правих снимката:

Пътят, губенето, страхът, възхищението ...
Когато чувствата се сменят със скоростта на светлината
си на въртележката им и няма, какво да я спре.
Да стоиш на ръба на 300 метрова пропаст,
която иска да излее цялата си красота и величие върху теб не е за всеки -
замислете се за това преди да резервирате пътуването си дотам -
после да не кажете, че не съм ви предупредила.
Не - няма предпазни перила, дори и такива,
които да спрат чувствата напиращи отвътре ...

Мислите си, че след това нещата са се успокоили?
Не, точно обратното ... Тъкмо станаха интересни ...
Сините пещери бяха само кратка почивка
преди да се изправим отново пред мощта на природата.
Качихме се на моторницата за плажа и се понесохме по непокорните вълни,
които бяха решили да ни пораздрусат.
Трас, прас и няколко синини по късно пристигнахме.
Не познавам Photoshop, не го и ползвам ...
Цветовете са такива, каквито ги видяха очите ми,
но снимката не може да предаде усещането от сбъдването на една мечта ... :)

На връщане минахме през плажа Хигия, за да охладим страстите.
Буквално - водата там освен лековита и сероводородна, е много студена!
(пак да не кажете, че не съм споделила!)
Явно това се дължи на факта, че има пещера?
Отговора ще оставя на някой друг да разгадае.
Аз само ще се потопя в ледените води - имам нужда. :)

В четвъртък въпреки, че щяхме да го караме по-спокойно,
пак не успяхме да спрем устрема за приключения.
Отидохме до град Закинтос и не видяхме венецианската вила,
но пихме по една бира на заведението Best View.
След това не вечеряхме в хотела на all inclusive,
а посетихме съседната таверна за малко местна кухня. :)

В петък дали си починах? Как мислите?
Вече имах план максимум да изпълня!
Трябваше да се запозная със Сотирис.
Предния ден приятелите го бяха направили ...
След като един услужлив продавач ни бе казал къде го викат сутрин.
Между 7 и 10 костенурките се хранели в залива Лаганас ...
На около километър разстояние от хотела, 10 минути разходка за събуждане.
Там няколко възрастни гърци хранят Сотирис - голяма Caretta caretta ...
Можеш дори да го погалиш и да им оставиш малък бакшиш за храната му.
Или да се качиш на лодка и да не го видиш изобщо ...

Казахме си чао със Закинтос подобаващо:
вечерна разходка за подаръци в Лаганас ...
(и за малко размътване на главите)
Довършихме се с няколко коктейла в кактус бара.
Сутрешния плаж бе доста освежаващ!

Друга мечта чакаше кротко да бъде осъществена ...
Метеора - 6 манастира кацнали на едни скали.
Преди да пристигнем, разбира се, не липсваха гледки като моста при Патра.
Но за това в някой следващ ден. :)

Ако ходите до Законтос моля не забравяйте:
отидете да видите Навагио отгоре с дълги панталони и хубави обувки,
говорете с местните хора, които могат да дадат полезни съвети,
научете няколко лесни думички, на гръцки, които вършат чудеса!
(като Добър ден и числата от 1 до 10. :)

Влюбената в живота,
Сиси ©

Искър бял ли е?

Планове, планове, планове ...
Няма как да се осъществят, ако не го искате!
И така след седмица борба с плановете пак попътувах.
Когато настроенията и предложенията се менят със скоростта на светлината няма как да предвидите крайния резултат, но не е и нужно.



Накрая се озовах в Рила ...
Говедарци явно е по-известно, отколкото очаквахме.Оказа, че около него има още толкова много неизследвани места, като например село Мала църква, където си намерихме подслон. По-познат като добрата стара къща за гости.

Така де, след пазар и оглед в Самоков и няколко подбрани и прозвънени къщи-хотели в Говедарци не ни остана друг избор. Настанихме се и хайде на Искъра, Белия. Еко-пътека имало ... с гледка! Ходело се 3 часа?

Може да си ходите по нея всъщност, колкото си искате. Ние я обходихме за даденото време като не включваме пикника край рекичката, който си направихме. :)
Малко плодове и вкусни сандвичи. Природа, красота и задушевни разговори ...
Трябва ли ви по-силна мотивация, за да отидете?



Защо Мала църква и коя всъщност е тя?
Сега ще ви я покажа ...
Забелязва се неминуемо, ако сте около края на селото.
Още на идване от колата бе набелязана и посещението не се размина!
Отделете си малко време да останете насаме с планината ...
И тя ще ви се отплати с най-големите си богатства:
- безкрайното си спокойствие ...
- залезното си настроение ...
- скромното си величие ...
- незабравимото си истинско лице ...



Като забързани градски чеда, често забравяме за тази страна на живота ...
Бавната, красивата, неочакваната!
Припомняйте си я по-често.
Аз винаги ще имам Рила ...

Рилска,
Сиси ©

Нощно ми е ...

Какво са страховете?
Още една сянка в нощта?
Още една стъпка в калта?
А ако ги споделиш дали стават реалност?
Истина, която не може да се промени?
Хубавото е, че можеш да ги изпееш всичките.
Хубавото е, че има знайни и незнайни пътища до тях.

"Затова изпълни ми това желание
срещни ме тук след година,
ако ние още съществуваме,
тогава мога да пусна страховете си,
страх от нормалността,
страх от твърдостта,
стените на нашето бъдеще
и да пусна миналото си ..."



В средата на нощта ...
10.07.2015 Люлин

В средата на нощта ...
Там ще те чакам,
за да се огледам
в твойто огледало.
Затворена врата ...
Пред нея сядам,
за да не виждам
отражението си вяло.
В средата на деня ...
Там все те губя,
за да се върнеш,
в тъмнината с гръм
и трясък.
Себе си да споделя?
Какво ли ще изгубя?
Най-много да си тръгнеш,
и в далечината
от теб да остане само пясък.

Нощно ми е,
Сиси ©

Неделно, лежерно ... по Бистришки.

Неделя сутрин. Единствен почивен ден и за двамата.
Какво да се прави - трябва и да се работи. :)
Изпивайки кафето към 8:30 потегляме ...
Посоката е ясна - Бистрица.
Мястото непонзато - Самоковището.
Дали е местност или водопад вие отидете и вижте сами.
Аз отидох заради падащата вода. :)



Как да стигнем?
От центъра на село Бистрица се тръгва по ул. Стефан Стамболов.
Когато стигнете до края след около 20 - 30 мин. ходене ще видите:



Тук оставихме колата и потеглихме пеш ...
Тръгва се по пътеката вдясно от табелата по зелената маркировка за хижа Алеко.
Вдясно има две чешми още в началото една след друга - след това няма!
Движехме се само по маркировката за Алеко.
След около 30 - 40 минути бавно ходене се достигат дървени мостчета.
(Аз ходя доста бавно нагоре в планината - питайте патили си с мен!) ;)
Вдясно се вижда реката и полегатата голяма скала на водопада:



В началото пътеката е леко стръмна, но към края става полегата и приятна.
Ще познаете, че сте стигнали и по изкуственото езерце, което е вляво на моста.
Ще видите и заслончето и пейките за пикник, които са не малко.



Водопадът е точно до пътеката и има няколко водоскока.
Един от тях е полегата силно наклонената скала-канара,
по която водата се сипе като дантела.
Трудно е да се стигне до подножието на водопада,
защото няма облагородена пътека покрай реката.
Бонус на мястото и пътеката е, че са прохладни и сред гората.
Ако тръгнете рано сутрин едва ли ще срещнете много хора.
Пристигнахме при колата около 11.
Туристопотока вече пъплеше по пътеката.
Нямаше да е същото без бисквитена торта накрая. ;)
Който знае къде е басейна в Бистрица, знае къде сме яли.



Бъдете лесни като неделна утрин,

Сиси ©

За пътуването по душа ...

Сега света е по-отворен отколкото някога изобщо е бил ...
Никога не е било по-лесно човек да пътува и да се любува, да опознава ...
Дали другите, себе си или просто всичко заобикалящо ни - важно е да опознава!
Само като се замислим, че допреди 3 десетилетия това не бе възможно за българите.



Не, че сега е лесно, просто в Европа може да се пътува само с лична карта.
Ако искаш да стигнеш по-далеч ще трябва малко да се пребориш с администрацията.
Оказва се, обаче, че ние едва познаваме нещата около нас самите!
Всеки ден се возим в трамвая, автобуса с едни и същи хора, а не ги познаваме.
Ходим, дивим се на красотите тук и там, но рядко оценяваме това, което имаме.
Защото го имаме наготово! Когато погледнем на него с други очи, понякога е късно.

Няма да забравя думите на един аржентинец относно Русе: "Little Vienna, oh please!"
Наскоро ми се случи да посетя този красив град за няколко часа ... и бях очарована.
Радвам се, че не бях нарамила предразсъдъците и чуждото мнение, като мои.
Отидох, видях и смея да кажа, че има защо да наричат Русе така: Малката Виена.
Зависи, какво искаш да видиш и с какви очи си тръгнал към някое място.
Аз нямам търпение да се върна в този край при по-хубаво време, да се му насладя пак подобаващо.

Пътувайте с отворени очи и съзнание и с правиланата нагласа и цел ...
Може да останете изненадани дори и от самите себе си. :)
Кой знае ... може да внесете някой нов цвят в палитрата на душата си.
Познайте света, града, дребните ежедневни неща, познайте себе си в тях. :)

Свят широк, хора всякакви, а човешката душа е необятна вселена.

Сиси ©

Непознатата Румъния ...

Току що се прибирам от 3 дни в Румъния ...
Не бях я посещавала преди това и останах много изненадана.
Може да се запиташ, какво ме изненада? Много неща ...
Но нека да започна едно по едно -

Букурещ - столицата!

Старият град ...
Мога само да кажа, че е много цветен и интересен.
Всеки град си има наследство, което да пази.
Тук са успели да го направят добре ...
Има защо да казват на града малкия Париж!



На следващия ден ...

Бран

Само на стотина километра от Букурещ ...
Домът на Дракула има какво да предложи!
Определено замъка следва славата на господаря си.
Сив, с малки прозорци, но запазени тъмни мебели и атмосфера.
Направо ще се потопите в света на тъмнината!
Като за подсилване на ефекта имаше изложба на уреди за мъчение.



Брашов

Най-далечната точка от пътуването на 160 км от столицата.
След толкова тъмнина и сивота цветовете на Брашов са като балсам за очите.
Не се подлъгвайте от това обаче и там има една Черна църква и една тясна улица.
Заслужава си да останете повече от няколко часа, с колкото ние разполагахме.



Синая

И хайде обратно към сърцето на Карпатите ...
Планината е найстина величествена и крие още по-кралски неща.
Замъците Пелеш и по-малкия Пелешор с многото прилежащи сдания.
Не ги хванахме работещи, но това определено е повод да се върнем.
И така приключи втория ден с една късна вечеря в Букурещ.



Последен ден ... в Румъния.
И пак Букурещ, защото не може да ни омръзне!
Този път видяхме още един Дворец (комунистически), един селски парк - музей, градския парк и една красива стара кръчма.



Защо ми е толкова трудно да се разделя с Румъния?
Заради уроците, на които ме научи!
Не отивайте някъде неподготвени без предварителна информация.
Никога не съм се чувствала по-пишман туристка - дори и по стръмнините на Мусала.
Добре, че има приятели, които да компенсират този мой недостатък.
Затова нека да препоръчам задължителните за Букурещ неща:
Стария град през деня и нощта, Ставрополската църква, Caru cu bere, Двореца на Чаушеску. Може да видите още статуите на Левски и Ботев в парка, вълчицата подарък от Рим и Музея на музиката.

Бран, Брашов и Синая са някои от перлите в короната на Карпатите.
Трябва да видите и върховете на планината, за да знаете, за какво говоря!
Вие преценете, кое лице на страната искате да видите - интересното или баналното!
Не ме разбирайте погрешно там не е никак по-уредено, чисто или безпроблемно.
Мога само да ви предложа и няколко снимки от дъждовно Русе, ей така,
на завръщане в България за размисъл!



И ние си имаме нашата малка Виена, въпроса е, какво искаме да видим!
Аз съм готова да открия своята нова София.
Започвам търсене на уникално заведение в нашата столица.

Още на румънска вълна,
Сиси ©

За някои от съкровищата на България ...

Тези дни си купих една книга за отбивки, 101 такива ...
И блогът им на тези хубави хора много ми допадна и ме вдъхнови.
Та исках да споделя с вас своите магични места, които съм успяла да посетя.



Урушките скали и местността Чукарите, Котленско.

От скалите погледа ви ще стигне до платовидните релефи на Шуменския край, а от отсрещната страна на Балкана ще видите целия планински рид на север от Котел. Невероятности отвсякъде. Не само прекрасни панорамни гледки, но и малко история има скрита в тези чудни кътчета. А някъде след тях се крие стар римски път чакащ да бъде открит.



Чуйпелтьово, Софийско.

Чудно селце скътано от масовата туристическа истерия сред полите на Витоша откъм Перник. Последното село на пътя след Боснек. Духлата може и да не успеете да посетите пътьом, но непременно се отбийте край реката и си направете пикник, барбекю, уикенд с палатки. Едно съкровище, което чака да бъде открито.



Малката Базилика, Пловдив.

Може в Пловдив пеещите фонтани още да не функционират пълноценно, но това не е случая с това място! Открита за посетители преди две години Малката Базилика или по-точно нейната мозайка е пленителна и един от най-добре запазените такива артефакти. Сега прожектират и филми свързани с историята на града на английски и български. Така се печелят туристи.



Църквата в село Узунджово, Хасковско.

Не бях чувала за нея преди да я посетя. Тя събира в себе си две религии, защото е била джамия, за което свидетелстват множество от символите по семплите стени. Отвън видът може да ви подлъже, че не ви очаква нищо интересно, но отвътре обещавам, че непременно ще ви очарова. Аз лично ахнах, когато влязох.



Скални ниши, Долно Черковище, Кърджалийско.

Въпреки, че обърках комплекса явно грешката беше вярна, както и факта, че се разходих до тях сама. Но това не ми попречи да ги оценя по достойнство. Да се събуждаш с тази гледка е истинска привилегия. Сигурно много хора знаят за тях или поне са ги подминавали по пътя, но аз не бях нито чувала, нито чела за тях преди да ги видя като се събудих! Прекрасно събуждане беше!



Ако някой иска повече неемоционално инфо, Google и Wikipedia са винаги насреща.
Пътувайте и преоткривайте себе си!

За приятелите, маските и душите ...

"Всеки не е твой приятел. Само защото прекарват време с теб и се смеят с теб не значи, че са твои приятели. Хората добре се преструват. В края на деня реалните ситуации изобличават фалшивите хора. Времето минава и започваш да виждаш хората, такива каквито наистина са, а не такива, на каквито се преструват. Уважавай хората, които намират време за теб в натоварения си график. Но обичай хората, които никога не поглеждат графика си, когато се нуждаеш от тях." Trent Shelton

Много трудно ми бе да науча този урок и все още го правя. Все още хората успяват да ме изненадат с реакциите и поведението си. Може би някой ден ще съм разбрала думите на този човек изцяло, но все още не мога. Бегла представа вече се е сформирала в главата ми, за това, което той казва, но още не мога да я приема. Може би е най-трудно да се пребориш със себе си и със собствените си представи и предубеждения.

Когато ти искаш да прегърнеш някого много често другия не иска същото. Когато искаш да целунеш някого той/тя рядко иска същото. Независимо, колко искрени и чисти са помислите ти. Тогава оставате само ти и твоите мисли и си водите вътрешен диалог ... Тогава започва промяната от вътре навън и полагането на маската ... Онази, не която те пази, а тази която крие твоето истинско лице, защото знаеш, че то няма да бъде прието. Тя поставя моста между другите и душата ти, най-искреното и съкровеното в теб. Само тези, които извървят този мост ще бъдат твоите истински приятели, защото те ще познават лицето на душата ти, а не твоята маска.

За истинските приятели ... които знаят, че обичам да влизам неканена.

Искам да знам ...

Искам да знам ...
10.05.2015 София

Искам да знам, какво се крие там ...
В най-тъмните дебри от сърцето и душата ти,
и щом останеш сам, дали и аз съм там?
Когато затвориш и вратите и очите си.
Искам да знам, какво те кара да мечтаеш?
Дали аз ще мога да ти дам,
това, което най-много желаеш?
Или ще го търсиш някъде без мен?
Искам да знам, коя е твоята вода,
която пиеш всеки ден,
за да не е жадна душата ти?
Искам да знам, коя е твойта светлина,
която води те през мрачните моменти?
Искам да знам, какво за теб е топлина,
защото аз я чувствам в ръцете ти ...

http://www.elephantjournal.com/2015/02/i-want-to-know-you/

Из дебрите на Петдесет нюанса ...

Ето ме пак тук след като февруарската, дори мартенска еуфория премина ...
Много се изписа в интернет пространството за тази книга и филм съответно.
Прочетох ги и трите на английски (книгите де) и филма дори гледах ...
Не, не останах очарована, но книгата дойде точно, когато имах нужда от нея.



Та да, тук съм да говоря защо за мен книгата свърши работа?
Определено не е най-доброто, което съм чела, но е доста подценена.
В нея намерих човек, в чието съзнание са се въртели следните мисли:
- не може отдаваш най-ценното - тялото си - на всеки.
- може да не си имал най-добрия живот, но си оцелял, въпреки всичко.
- може да не си най-добрата версия на себе си, но кой е?

Хората гледат много едностранчиво на сюжета и забравят,
че главната героиня също идва от проблемно семейство,
че живота в главите на осиновените деца, не е розов,
че всеки всъщност носи своите петдесет нюанса,
че зад сензацията има двойка,
която се опитва да работи върху проблемите си,
и въпреки всичко са заедно един с друг.
Да, съгласна съм, че има разлика между реалния живот и книгата,
но тя затова е книга, и ако ви е завладяла, си е свършила работата.

За мен лично беше като любимия ми шоколадов бонбон ...
Вероятно ще си харесам друг вид съвсем скоро ...
Вероятно няма да повторя и потретя кутията ...
Но ще остана със спомена, вкуса и собственото мнение за него.
И пак ще го обичам не по-малко от другите, защото са несъпоставими.

Може да не подкрепям стила на живот описан в книгата,
но определено смятам, че изисква много работа да обелиш всички слоеве,
да останеш по гола душа и накрая да не останат само сълзите от това.
Да свалиш всички маски, да погледнеш обективно на себе си и света си,
и да кажеш, че си щастлив от това, което виждаш ...
Ако след интроспекцията останеш усмихнат критикувай на воля. :)