Понякога ...

Не съм писала май, май отдавна тук ... Простете ми, приятели!
Вдъхновението напоследък не ме спохожда, толкова често, колкото ми се иска.
И все пак днес размишлявайки и чистейки мисли от главата си се увлякох ...
И ето го резултата ... Обичам, когато някои неща останат извън мен ...
(поне образно казано ...)



Понякога ...
11.10.2013 София

Понякога събуждам се със порив.
Понякога очите ми и мислите тежат.
Понякога и изгревът говори,
какъв ще бъде занапред денят.

Понякога оставам във съня -
чуплив като кристално огледало.
Понякога се лутам във страха
скрит под нощното ми одеало ...

Понякога е милостива сутринта
и ме посреща с пурпур, розово и бяло.
Понякога живея във страха
и във съня, и през деня
докато не счупя нощното си огледало.

Мда, малко ми е сънливо!
Сиси ©

Настроения ... от дъното на пъкъла!

Имам една приятелка, която казва:
Утрото е винаги по-мъдро от вечерта.
Може и да е вярно, но не знам дали искам да проверя?
Мисълта ми беше, че всеки има своите ритуали за пречистване:
- вечерен душ ...
- чаша вино ...
- хубава книга преди заспиване ...
- броене на звезди до изнемога ...
А може и поняколко едновременно! ;)
Моят се състои в това да пиша!
('Щото, ако оставя всичко в себе си, ще се пръсна на хиляди парченца)
Та ето я поредната порция терапевтиране отвътре - нанавън. Да ви е сладко! :)
(може и горчиво, но тогава няма да остава много приятен послевкус ...)



За мен накратко ...
05.09.2013 София

Може да не съм незаменима ...
Може даже да не съм опасна,
Но в живота ти ще съм единствена!
Ако искаш взимай ме обратно.
Мога да съм много трудна ... казват,
Но дали ще ме поискаш лесна?
Може винаги да не показвам,
Но знам, че да обичаш не е грешно.
Играй си с мене, колкото е нужно,
Аз няма да съм хвърлилата камък,
Но знай, че лятото безгрижно
Без мен ще е като море без пясък.

Прочувствено ...
11.09.2013 София

Когато светът е с краката нагоре
Когато всичко е твърде неясно
Погледни надалеч към простора
И се радвай на всичко прекрасно.
Когато светът е с главата надолу
И се чудиш кой път да поемеш
На свойто минало помахай за сбогом
И се опитай кръвта да поемеш
Тя нахлува нахално и бързо
Във главата ти тъй подредена
И се блъска във нея отвързана
Сякаш до вчера е била заледена.
Когато няма го надписът ИЗХОД
Или вход и завои, развои обратни
Щом слезе долу в петите, във ниското
Ще се чувстваш заземена обратно.
Затова й се радвай сега, на момента
И почувствай как силно пулсира
Нека разказва за свойта легенда
И в руменината ти да прозира.

НЕвлюбената,
Сиси ©

И идва есента ...

Как завърши за мен лятото?
Някак приключенски бих казала. ;)
Отново в Гърция, защото не може да ми омръзне. :)
Как? Къде? С кого? Кога? Добре - стига толкова неизвестности!
Имаше три почивни дни в началото на септември, нали? 6, 7, 8?
(да знам да броя до 12, но това в случая няма нищо общо! ;)
Откакто се озовах на това място за пръв път исках да отида пак!
(24 - 26.05, видяхте ли, че мога да броя дори до повече!)
Да не говорим, че жадувах за една такава хубава компания -
някакси винаги готова за приключения и предизвикателства!
Мда, пак се озовах на къмпинг Рея, срещу остров Диапорос.
Палатките бяха опънати, каяците бяха там, за да ме отведат далеч!
Далеч от проблемите, тревогите, сивотата, самотата и еднообразието.



Денят започваше с кафе и чай (мой личен избор) ...
Продължаваше с малко гребане, много плажуване и някоя друга снимка.
И завършваше най-неочаквано или с прекрасна музика и хубава храна,
или с игра на филми, от която всички ни боляха коремните мускули,
или с импро театър, който не искахме да спираме да гледаме. :)
Понякога и с някой друг задушевен разговор под звездите ...
Изобщо нищо тривиално, обикновено или дори монотонно! ;)

Още се чудите дали да отидете на каяк два (или повече) пъти?
Не се чудете - няма опасност нещо да се повтори! ;)
А дори и да се случи ще има толкова нови неща, че ум да ви зайде!
Какво толкова ново правихме ние ли? Ами, ще ви кажа лично за мен:
ядох печена царевица, гмурках се и гледах рибни пасажи,
запознах се с нови прекрасни хора, играх си с октоподче,
събирах черупки от морски таралежи, имам си едно малко бебе алое! :)
Бях с хора, който са ми като стари приятели, а съм виждала само два пъти!
И сега пак пия кафе и чай, защото искам да съм там с тях и днес! :)

Sisi © in love :)

Главоблъсканицата в главата ...

Главоблъсканицата в главата се подрежда трудно,
но се подрежда ... щом има желание и вдъхновение!
Бях гледала една такава прекрасна постановка ...
"Деликатно нещо е душата" на трупата на енергетиците.
Супер непретенциозно и същевременно толкова смислено!
(не заглавието де, ама аматьорският актьорски състав :)
Та днес прочетох нещо друго, което ми размърда мозъка ...
по повод него, и спектакъла, и песента, която ме споходи -
тази вечер може да четете следните редове ...



Деликатно ...
03.09.2013 София

Деликатно нещо е душата -
говори с всеки шепот, стон.
Дори сподавени в мъглата на сълзата
пак плуват в сънищния хоризонт ...
Деликатно нещо е душата -
Голяма, колкото безбрежен склон.
За нея плитки са и синевата и водата
на всички океани в този наш живот ...
Деликатно нещо е душата -
крехката прашинка в перла от стъкло.
Почукай тихо! Отвори внимателно вратата!
И ще познаеш всеки неин тънък зов ...
Зов за взаимност и дори за любов. :)

Душевно ми е ...
Сиси ©

Септември ще бъде май ... ?

Септември е ... Честито на печелившите!
(Аз съм една от тях - любим сезон!)
Както вече знаете не мога без планината ...
Та затова ми изскочиха две предложения за един ден ... :(
Е, сега кое да приема като и двете са супер, а? Ммммм?
Ами няма как първото ще да е, защото е по-раншно!
Витоша за един следобед + бонус Черни връх! ;) :)



Качвах се там за първи и последен път миналото лято ...
(май лятото ми върви на първи и високи места, а?)
Тогава през Алеко, но сега през Драгалевци!
(все повече започвам да харесвам това начало на походи!)
Те така започна поредното лежерно следобедно разхождане.
Драгалевци - Голи връх - Платото - Черни връх и обратно.



Да ви кажа с Ани винаги можете да се вкарате в приключение!
Или ще ви заведе на лятно кино, или на фестивал, или ...
(развихрите си въображението и си представете всевъзможни неща!)
И като за капак ще ви приготви обяд като за облизване на пръсти!
Хайде да не почват да ви текат лигите - няма да ви казвам повече!
Мисълта ми беше да внимавате с Анитата - опасни са! ;)
(и прекрасни за компания в гората и планината!)
Всеки да си грабва едно Ани и да хваща гората!



Директно от Черни връх,
Сиси ©

Сутрешно едно такова ...

Понякога ти е нужна просто усмивка ...
Понякога ти трябва добър приятел ...
Понякога искам само завивка!
Понякога трябва да си мечтател ...



Едно разбито сърце,
и една разголена душа ...
29.08.2013 София

Големите надежди аз зарових ...
В мечтите си, в лятото отминало.
Душата си до болка пак оголих,
Но тя остана си подмината ...
Разумна да бъда? Забравих!
Сърцето ми отново е изстинало,
Претръпнало ... Какво ли му направих?
Навярно бури го застигнаха
И да го разкъсат ги оставих ...
Прощавайте душа, сърце невинни!
Произволът май на никой не прощава ...
Остатъци от вас съвсем пустинни
Ще събирам пак да ви направя ...

Понякога само трябва да простиш ...
Сиси ©

Гърция - приказка без край ...

Всяко лято е уникално, защото е неповторимо!
Всеки път се изненадвам, колко хубаво може да бъде ...
Тази година, обаче, надмина и най-смелите ми очаквания!
Че ми хареса в Гърция знаете (и че за втори път съм там също!). :)
Дали си е заслужавало, ще оставя вас да прецените! ...
Но нека най-накрая да започна с разказа:

Тръгването бе в събота сутрин и пристигнахме ранния следобед.
Керамоти е известно с хубавия си плаж, но не и с многото българи там.
Определено бях очарована от красотата наоколо - много цветя, зеленина!
Бяхме на първа линия и съвсем не се поколебахме да отидем на плаж!
А той е опасан от иглолистна гора - просто безценно ...
Срещу ми е остров Тасос и малката му сестричка - ей така, за разкош!
Плажът е дълъг няколко километра, а на запад е само място за залези!

И така лежерно изкарахме два, три дни на плажа и в заведенията,
а те не са никак малко и навсякъде готвят прекрасно!
Мислите ли, че не може да научите нещо ново в кръчмата?
Значи не сте посещавали Акрополис, където учите гръцки от салфетки!
Личният ми фаворит бе рибарското кръчме на пристанището - При Фани!
Там са задължителни картофите, сардините, калмарите и аншоата! ;)
(оф, забравих и тиквичките, ама всъщност всичко си заслужава!)
Може с узо или Митос (тяхната бира) - по ваш избор! ;)
И така си гледахме фериботите без да подозираме, какво ни очаква!

Последните два дни бяхме решили да се отдадем на приключения ...
Хванахме си ферибот за Тасос и си бяхме направо ТАМ! Да ТАМ!
(с главно Т и всички други главни букви ...)
Още с първите крачки останах пленена от мястото!
Не само, че атмосферата беше уникална - най-интересното предстоеше!
Не случайно островите са толкова екзотични места ...
Дали е тяхното кротко, необезпокоявано съществуване сред водата,
или нещо друго, което може да се улови във въздуха, но е различно!

Разгледахме основните забележителности в града и заседнахме ...
Заседнахме - та не станахме! Можете ли да предположите:Защо?
плаж, шезлонг, мохито, фрапе и усмихнато до уши момиче от ...
СЛИВЕН! От приказка на приказка разбрахме, че сме превзели острова. :)
Определено в Гърция знаят, какво означава добро обслужване!!!
Цял ден си говорихме с нея за нещата от живота и останах БЕЗ ДУМИ!
Такива неща наистина трябва да се изживеят, не се описват!
Аз искам да знам къде ще работи Петя догодина, за да отида там. :)

Кавала беше последната спирка от маршрута, но и има много за гледане!
Там се насладихме на стария град, крепостта, къщата-музей на Мохамед Али,
и други изкушения по гръцки, но жегата бързо ни подсети, че ни чака път!
Гледката от крепостта си заслужава всяко стъпка: Кавала като на длан ...
За кафето по гръцки мога само да кажа, че по турски май си е по-вкусно ...
Всичко друго гарантирам, че ще бъде на ниво!

(не това не е гледката ... за да я видите отидете сами! ;)
Аз ще си допълвам списъка с думи! ;)

Оставам ...

Кой е най-големият Ви страх?
Дали той е най-големият Ви враг?
Тези дни си мисля доколко сме способни да управляваме живота си?
Винаги съм ОБИЧАЛА да вярвам, че сами го конструираме? Дали е така?
Е, поне ми се ИСКА да е така ...
Докато се разхождах днес ми хрумна:
Защо са нужни поети на този свят?
Те могат да вземат най-дълбоката емоция,
и да я облекат в най-красивите думи ...
Дали ще е истинска или преувеличена?
Дали ще има щастлив край или не? ...
Дори и това те могат да избират!
Затова светът се нуждае от поети,
защото те са вълшебниците на нашето съвремие!
(Мамо, това, че стихът е тъжен не значи, че аз съм тъжна ;)



(Понякога обичам да поемам кормилото на живота и аз да карам ...)

Оставам ...
07.2013 София

Аз оставам тук, а теб те няма ...
В прозореца гледам, но на празно ...
Нима не разбираш от дума?
Душата ми пак е порязана ...
И без теб няма днес или утре,
и без теб няма смях и сълзи,
само бледи несбъднати утрини,
и безброй натъжени зори ...
Как да кажа? Досега не разбра ли?
Само в теб търся моите дни!
Да покажа? Досега не видя ли?
Само за теб аз отварям очи ...

С широко отворени (зелени) очи,
Сиси ©

В сънищата ми ...

Бихте ли искали да помните сънищата си?
Помислете си пак ... Наистина ли искате?
Понякога, просто искаме да забравим ...



В сънищата ми ...
07.2013 София

Добре, че сънища не помня ...
Защото в тях живееш ТИ -
И моят ден, и страх, и спомен ...
Всичко в тях безумно се върти ...
Добре, че бързо отминава
и тази нова, дълбоко синя нощ.
Вече виждам пак е пребледняла
от скритата във нея силна мощ!
Добре, че има дни, в които
сън след сън броя и нямат край!
На крилете им сега политам
като дъжд от облаци през май.
Добре, че сънища не помня ...
В тях оставих другото ми АЗ ...
И тъгата ми - така огромна,
която носи най-тъмния ми час -
АЗ и ТИ какво сме?


Още учудваща се,
Сиси ©

За РИЛА и туристите ...

Чувам Седемте Рилски Езера щели да изчезнат ...
Доколкото аз знам, обаче, напук на всичко те още са си там!
Нека да ви разкажа една история от последното ми ходене там ...
Това се случи при прехода от шестото към седмото езеро,
(дотам не стигат всички туристи, защото въпреки лифта не издържат!)
срещаме група млади туристи (на около 20), които видимо са умни!!!
Всичко е много хубаво - млади хора на планина с компанията ...
Докато не разбереш, че дори не знаят имената на езерата!
И когато в следващият момент бутат една от пирамидите по пътя ...
Просто не можех да остана безучастна и най-учтиво ги попитах:
- Знаете ли, за какво са тези неща?
Отговорът, естествено, е: - Ами, не!?
- Това е маркировка - им казах,
- За друг път да знаете ...
- Аааааааааа, така ли?
- Да, а това езеро е Окото. :) обясних усмихнато!
Догоре не ги видях нито да ритат, нито да хвърлят неща!
Те просто не знаят, как да се държат в планината,
НИКОЙ не ги е научил ...
А искаха да знаят, защото ми предложиха да съм им гид,
но отказах, защото все пак и аз си имах компания ...

АКО ИСКАТЕ ДА ЗАПАЗИТЕ ЕЗЕРАТА СТИГА СТЕ МИСЛИЛИ ЗА ЗАБРАНИ,
А МИСЛЕТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ! МИСЛЕТЕ КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ МЛАДИТЕ:
- ДА НЕ СИ ОСТАВЯТ БОКЛУКА В ГОРАТА!
- ДА НЕ СИ КЪПЯТ КУЧЕТАТА В РЕКАТА!
- ДА НЕ СЕ ПЕРАТ И ЧИПКАТ В ЕЗЕРАТА!
- НАУЧЕТЕ ГИ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ИМЕНАТА НА ЕЗЕРАТА!
И да ползват чешмите и тоалетните по пътя по предназначение!
Нека не ги обвиняваме преди да сме ги научили!
Заведете и вашето дете и му дайте пример и знание. :)
(но преди това, разбира се, вие трябва да ги имате ...)
((а това изисква усилие и малко четене ...))
НО ако искате да имате още гледки като тази се погрижете САМИ!!!
Хайде вече да не търсим помощ от приятел или жокер 50/50, а?
РИЛА е наистина велика и си залужава усилията, не мислите ли? ;)