Островът ...

Тази нощ съм тук ...



Там, където те открих ...
Там, където разбрах, какво означаваш за мен ...
Там, където сме само ти и аз ...

Ти може би не чуваш сега, но той ни зове!
Привиква ни всеки път, когато се срещнем в сънищата си,
всеки път, когато живеем в мечтите си ...
Пространство, побиращо само нас двамата.
Пространство, което дори в розово, може да бъде тъжно, но е само наше!

Онази тишина между думите, която ни говори дори от хиляди мили.
Моментът, когато очите се вплитат в разговор ...
за любовта, за взаимността, за вечността и отвъд ...

Аз ще те чакам там винаги ... на нашия остров,
каквато ме помниш - млада и дива, изцяло твоя ...
Пази ме такава и ме срещай само там,а понякога в сънищата,
мечтите, вечността и отвъд ... И той все ще бъде само наш!
Защото все още се обичаме ...

Сиси ©

Септември ...

То се знае - дойде и септември!
И, разбира се, че е специален за мен. :)
Затова му написах няколко реда ...
Пък дано той ме чуе и разбере.
А вие му се радвайте,
че скоро и него ще го няма.
И както казва Били Джо:
Може песента да е проста,
но ти не можеш да я напишеш!



Дойде септември ...
01.09.2014 София

Дойде септември
и душата ми отвори
за сутрешния хлад,
за сините скали ...
Дойде септември
със сърцето да говори
за вътрешния мрак,
за скалните орли ...
Дойде септември
и като прелетните птици
лятото отправи взор на юг.
Дойде септември
като на художник скица
и ми шепне, но без звук.

Безумно радостната,
Сиси ©

Ничия река ...

Тази вечер с дъжда танцуваме танц ...
Танц на мисли и чувства, не много ... сух!
Като танго - бавен и страстен,
но и аз, и той имаме твърде неудобни обувки.
Сега след като смених амплоато ще бъда река.
Да мога да съм по-добра партньорка - не за друго. :)



Ничия река ...
31.07.2014

Аз съм ничия река ...
През теб тека и в други се оттичам.
Не намирам свойта свобода,
защото все след нещо тичам.
Като ничия жена ...
в пустинята си съм се свила.
И чувствам как една скала
всичките ми чувства в себе си е скрила.
Белязана от своята луна
напреде продължавам и не спирам.
Кажи ми имам ли вина,
че все искам да се преоткривам.
Да, аз съм ничия река,
онази там в безвремието скрита.
Не си ме виждал досега?
Аз съм онази дето все се скита.

Честит ви край на юли!

Сиси ©

Коя е тя?

Кога забравихме да се оглеждаме?
Кога обърнахме гръб на силата на първите неща?
Силата на куража и ентусиазма ...
Кога избягахме от отговорността, дълбочината?
Кога абдикира любовта и къде я запокитихме?
ОНАЗИ - ежедневната, обикновената ...




Коя е тя?
22.07.2014 София

Щом за пръв път я видиш
ще е малка и странна.
И с очи тъй дълбоки,
че побират света ...
Доближиш ли я?
Влюбваш се незабавно.
Немислим е вече пътят назад.
И вселени се сблъскват,
и искри ще хвърчат.
И да искаш не можеш
да забравиш,защото
само тя е ОНАЗИ -
твоята истинска първа любов.

Още влюбената,
Сиси ©

Лятно ли е?

За това лято много се писа и говори ...
Но дали наистина живеем в лятото?
За някои то остава в мислите, и в най-студените.
За други то никога не започва или не свършва.
Важното е да бъде усетено и изживяно.
Извлечете най-доброто от този сезон.
Той няма да се повтори такъв ...



Лятно ...
16.07.2014 София

Чакам те, чакам да се случиш
Лято мое, жадувано, неизживяно.
В сивотата на какво ще ме научиш?
Може би да бъда по-голяма?
Мечтая те, не спирам да мечтая,
че някой ден ще ме застигнеш ...
Ще отпътуваме със теб в безкрая,
където всичко губи смисъл. Идеш ...
Дъждът и мислите ни ще измие.
А след него отново ще прогледнем.
Какво в душата ни, на дъното се крие?
И там със теб ще спрем да седнем.

Сиси ©

Когато грешката е вярна ...

Обаждането на приятелка ме подсети тази вечер, че имам, какво да разкажа. :)
Последните събота и неделя бях в един край, който нямам думи да определя.
В него има толкова много история и е така необятен, че думите са кратки.
Посетих Кърджалийския край.

Всичко, обаче, започна доста отдавна - да не кажа преди години.
Най- накрая реших, че нямаме нужда от много приказки, а дела трябват!
И така в петък вечер след резервация по препоръка на майка ми потеглихме.
Пътят бе не само дълъг, но и объркан, а в полунощ дори вече изморителен.
Както и да е - след 5 часа път пристигнахме.
(1 организационно в София и 4 по реалния маршрут.)

Отседнахме в комплекс с басейн и прекрасна гледка, която видяхме сутринта.
Българския там го говореха трудно и с акцент, а аз бях просто "женското".
Първият ден се отправихме към Перперикон, който мечтая да видя отдавна.
След като видяхме и покорихме хълма остана едно жегаво приятно чувство.
Удовлетвореността се увеличи след пазара в Кърджали.

Сега въпросителната (?) беше: Моняк (Монек) или Историческия музей?
Моняк някакси надделя, но в 3 следобяд ни излезе през кожата - буквално.
До крепостта има черен път, който е сериозно вълнист още в началото.
Така, че се наложи да походим 30 - 40 минути пеш, но гледката компенсира.
Вижда се голяма част от Суден кладенец и Кърджали + малко крепостни стени.
Така поизгорели, поогладнели, недоспали и уморени се разделихме с Монито.

Но ни чакаше басейн в Долно черковище. А мен и залезна разходка.
Вечерта освен много красива, бе лежерна и отморяваща.
Все пак нали на почивка сме дошли. Но аз исках още размърдване.
И след като гледах скалните ниши на отсрещната скала дълго време,
от шезлогна след душа се отправих директно към тях по залез слънце.

И оттук тръгва историята - когато грешката е вярна ...
След като направихме развносметка на деня се оказа,
че сме отседнали не в препоръчания комплекс, а в друг на 70 км от него.
Освен, че има басейн и няма ресторант по друго не се различаваха.
Също имахме прекрасна гледка, и куп пребродени села с колата.
А да, щях да забравя - и едни скални гъби по пътя към София. :)

Южно ми е,
Сиси ©

Амулиани ... завръщането.

Това започна още миналата година ...
Знае се, че ходя на каяк, но как всичко всъщност започна?
Разбира се, за всичко е виновна една жена. :)
Моя приятелка, която винаги ще ме вдъхновява.
Тя предложи да отидем на остров ... с каяк ...

Чакай малко, не съм била на остров, а още повече с лодка.
Нeка да проверим, как ще завърши това - и завърши другъде.
Островът, който трябваше да посетим беше Амулиани в Гърция.
Обаче пристигайки видяхме, че има вълнение, което не е посилно.
Особено за начинаещите като нас дори опасно и отидихме по-далеч.
(Ако ви се рови - вижте историйте от Диапорос миналото лято.)
Да, вече знаете, какво правих тогава, но какво ми се случи сега?



Преди два дни се върнах от Амулиани. :)
Където трябва непременно ще стигнеш! И да, беше пак с каяк. :)
Стана ми навик заради хората, които ме водят и срещам там.
Хора с нетрадиционна представа за думата забавление и почивка.
Е, добре, не всички (хайде, да не им слагаме ореол по подразбиране)!
Но пътуването и откриването на нови места винаги ще е приключение.

За обслужването няма да коментирам ...
Само ще кажа, че в къмпинга има перални, хладилници, душове ...
Сутринта, когато отидох на разходка по изгрев на плажа ...
управителя събираше боклука по ивицата пред заведението.
Не получава повече от много живеещи в града българи, но го прави.
И е винаги усмихнат и се радва да види хора, които се връщат там.

Домакините ни бяха направили прочутите си панирани калмари.
(въпреки, че бяха пътували над 6 часа и спали още по-малко!)
Освен това донесоха доброто си настроение, музика в китарата,
закачливото си чувство за хумор и други местни специалитети.
За да знаете повече трябва да отидете с тях някъде там. :)
Където ви заведе душата и ви тегли сърцето.
Аз ще си остана очарована от вулканичната красота на Гърция.



С любов,
Сиси ©

P.S. Да не забравя горещо да препоръчам спането на плажа! :)

Синхронности разни ...

Как се случват хубавите неща?
Когато просто ги оставиш да се случат.
Преди два дни с приятелка се видяхме за концерт.
И двете носихме едно и също нещо в ръцете си.
(Не са билетите за концерта, защото те бяха в нея!)
Подарихме си еднаква книга тази вечер по отминал повод.
Оказа се, че тя е купила още едно копие и то стана в повече.
Тогава решихме да дадем книгата като подарък на някого.
Обмислихме на кого и я получи певицата, която гледахме тази вечер.
Тя се казва Ayo, ако не сте чували за нея, сега вече я знаете.



Бях се запасила и с резервен вариант, ако книгата вече я има.
Както вече практиката показва никога не може да си достатъчно готов.
Та добре, че бях взела билет за концерт, на следващия ден.
(в допълнение към книгата, ей така, защото тя бе споменала,
че иска да види тази певица, и аз исках да я придружа.)
Не само, че двата концерта бяха прекрасни,
но и двете имаме история, която няма да забравим.
Дали беше случайно, че певицата и авторката на книгата са нигерийки?
Дали беше случайно, че и двете сме се сетили да си подарим книгата?
Дали беше случайно, че и двете бяхме силно докоснати от двете певици?
За тези неща не желая да гадая, но със сигурност знам едно:
преживяването нямаше да е същото без тази история.
Добре, знам и още нещо: не мога да ви предам емоцията.
Вие трябва сами да я изживеете с подходящия човек.

Една сродна душа ми бе казала така при последната ни среща:
"С някои хора дори краткото време прекарано заедно ме топли за дълго."
Друг ми беше казал същото с различни думи по съвсем отделен повод.
Сега ви оставям да се наслаждавате на the best cover ever:
(както го определи моята приятелка)



Защо обичам музиката? Защото може да приеме всякакъв облик -
и всеки път той да остане красив и да не увехне с отлитането на нотите.

Сиси ©

Рила, както никога досега ...

Има някои неща, в които не искаш да повярваш, докато не ти се случат.
Така е и с мен, и ходенето в Рила, защото го мисля от толкова отдавна.
От дума на дума обаче, нещата се случват по най-добрия възможен начин.
Да пътуваш и споделяш това преживяване със семейството си е прекрасно!
Защото те могат да те изненадат, когато най-малко го очакваш. :)
Мама ми бе подготвила допълнителни идеи за ходене тук:

и там (признавам си, за второто се сетих, но първото не го очаквах!) :)

А Овчаренският водопад "Горица" си заслужава всяка стъпка до него. :)
Цари Мали Град виж е друго нещо. Там тъй като е ново всички ходят!
Ама наистина всички от деца до пенсионери - 7 автобуса само за деня.
Не броим десетките коли по паркинга и улиците на селото.
Добре, че вече бях ходила там през зимата та бях видяла това, онова.
Но нашата главна цел не беше това! А Седем Рилски Езера - през юни!
А те ме изненадаха още повече, защото не ги бях виждала такива досега.
А именно: заснежени, заледени, полузимни, полулетни и много студени.

А да, да не забравя да ви кажа: зелената маркировка не е по-лесна, а друг маршрут!
Да си знаете за всеки случай, ако се случи да сте там и да се сетите за мен.
Пътувайте, защото сега му е времето и по-добър момент няма!

С най-топли чувства от мен и водната планина, Рила.
Сиси ©

За уроците по пътя на тъмнината.

Когато се прибирах вчера проведох телефонен разговор,
който ме остави отново да се боря със собствените си представи.
Тогава се сетих за нещо, което едно момиче ми каза наскоро:
Музиката може да не ме държи за ръка, но ще плаче с мен - и това е достатъчно ...
И така аз се прибрах и слушах това:

После се сетих за това обещание:
(бях го направила пред себе си толкова отдавна, че чак го забравих!)

Сега не само си спомням, но дойде и това, откъде само аз си знам.

В тъмното ...
10.06.2014 София

Във тъмното сме винаги сами
Особено в дълбоките му краски.
Във тъмното понякога боли,
но имаме за всичко бързи маски.
Във тъмното погледнеш ли веднъж,
не ще поискаш пак да се завърнеш.
Посмееш ли да гледаш и надлъж,
ще искаш могом поглед да отвърнеш.
А в най-дълбокото, когато се огледаш,
ще видиш себе си сред хилядите други.
Но няма да поискаш да прогледнеш,
ще продължиш напред с удобните заблуди.

И те това е, а тази вечер/нощ е така:


Благодарна на Аланис и Ради и Деситка,
Сиси ©