вторник, 16 юни 2015 г.

За някои от съкровищата на България ...

Тези дни си купих една книга за отбивки, 101 такива ...
И блогът им на тези хубави хора много ми допадна и ме вдъхнови.
Та исках да споделя с вас своите магични места, които съм успяла да посетя.



Урушките скали и местността Чукарите, Котленско.

От скалите погледа ви ще стигне до платовидните релефи на Шуменския край, а от отсрещната страна на Балкана ще видите целия планински рид на север от Котел. Невероятности отвсякъде. Не само прекрасни панорамни гледки, но и малко история има скрита в тези чудни кътчета. А някъде след тях се крие стар римски път чакащ да бъде открит.



Чуйпелтьово, Софийско.

Чудно селце скътано от масовата туристическа истерия сред полите на Витоша откъм Перник. Последното село на пътя след Боснек. Духлата може и да не успеете да посетите пътьом, но непременно се отбийте край реката и си направете пикник, барбекю, уикенд с палатки. Едно съкровище, което чака да бъде открито.



Малката Базилика, Пловдив.

Може в Пловдив пеещите фонтани още да не функционират пълноценно, но това не е случая с това място! Открита за посетители преди две години Малката Базилика или по-точно нейната мозайка е пленителна и един от най-добре запазените такива артефакти. Сега прожектират и филми свързани с историята на града на английски и български. Така се печелят туристи.



Църквата в село Узунджово, Хасковско.

Не бях чувала за нея преди да я посетя. Тя събира в себе си две религии, защото е била джамия, за което свидетелстват множество от символите по семплите стени. Отвън видът може да ви подлъже, че не ви очаква нищо интересно, но отвътре обещавам, че непременно ще ви очарова. Аз лично ахнах, когато влязох.



Скални ниши, Долно Черковище, Кърджалийско.

Въпреки, че обърках комплекса явно грешката беше вярна, както и факта, че се разходих до тях сама. Но това не ми попречи да ги оценя по достойнство. Да се събуждаш с тази гледка е истинска привилегия. Сигурно много хора знаят за тях или поне са ги подминавали по пътя, но аз не бях нито чувала, нито чела за тях преди да ги видя като се събудих! Прекрасно събуждане беше!



Ако някой иска повече неемоционално инфо, Google и Wikipedia са винаги насреща.
Пътувайте и преоткривайте себе си!

сряда, 27 май 2015 г.

За приятелите, маските и душите ...



"Всеки не е твой приятел. Само защото прекарват време с теб и се смеят с теб не значи, че са твои приятели. Хората добре се преструват. В края на деня реалните ситуации изобличават фалшивите хора. Времето минава и започваш да виждаш хората, такива каквито наистина са, а не такива, на каквито се преструват. Уважавай хората, които намират време за теб в натоварения си график. Но обичай хората, които никога не поглеждат графика си, когато се нуждаеш от тях." Trent Shelton

Много трудно ми бе да науча този урок и все още го правя. Все още хората успяват да ме изненадат с реакциите и поведението си. Може би някой ден ще съм разбрала думите на този човек изцяло, но все още не мога. Бегла представа вече се е сформирала в главата ми, за това, което той казва, но още не мога да я приема. Може би е най-трудно да се пребориш със себе си и със собствените си представи и предубеждения.

Когато ти искаш да прегърнеш някого много често другия не иска същото. Когато искаш да целунеш някого той/тя рядко иска същото. Независимо, колко искрени и чисти са помислите ти. Тогава оставате само ти и твоите мисли и си водите вътрешен диалог ... Тогава започва промяната от вътре навън и полагането на маската ... Онази, не която те пази, а тази която крие твоето истинско лице, защото знаеш, че то няма да бъде прието. Тя поставя моста между другите и душата ти, най-искреното и съкровеното в теб. Само тези, които извървят този мост ще бъдат твоите истински приятели, защото те ще познават лицето на душата ти, а не твоята маска.

За истинските приятели ... които знаят, че обичам да влизам неканена.





неделя, 10 май 2015 г.

Искам да знам ...

Искам да знам ...
10.05.2015 София

Искам да знам, какво се крие там ...
В най-тъмните дебри от сърцето и душата ти,
и щом останеш сам, дали и аз съм там?
Когато затвориш и вратите и очите си.
Искам да знам, какво те кара да мечтаеш?
Дали аз ще мога да ти дам,
това, което най-много желаеш?
Или ще го търсиш някъде без мен?
Искам да знам, коя е твоята вода,
която пиеш всеки ден,
за да не е жадна душата ти?
Искам да знам, коя е твойта светлина,
която води те през мрачните моменти?
Искам да знам, какво за теб е топлина,
защото аз я чувствам в ръцете ти ...

http://www.elephantjournal.com/2015/02/i-want-to-know-you/



вторник, 31 март 2015 г.

Из дебрите на Петдесет нюанса ...

Ето ме пак тук след като февруарската, дори мартенска еуфория премина ...
Много се изписа в интернет пространството за тази книга и филм съответно.
Прочетох ги и трите на английски (книгите де) и филма дори гледах ...
Не, не останах очарована, но книгата дойде точно, когато имах нужда от нея.



Та да, тук съм да говоря защо за мен книгата свърши работа?
Определено не е най-доброто, което съм чела, но е доста подценена.
В нея намерих човек, в чието съзнание са се въртели следните мисли:
- не може отдаваш най-ценното - тялото си - на всеки.
- може да не си имал най-добрия живот, но си оцелял, въпреки всичко.
- може да не си най-добрата версия на себе си, но кой е?

Хората гледат много едностранчиво на сюжета и забравят,
че главната героиня също идва от проблемно семейство,
че живота в главите на осиновените деца, не е розов,
че всеки всъщност носи своите петдесет нюанса,
че зад сензацията има двойка,
която се опитва да работи върху проблемите си,
и въпреки всичко са заедно един с друг.
Да, съгласна съм, че има разлика между реалния живот и книгата,
но тя затова е книга, и ако ви е завладяла, си е свършила работата.

За мен лично беше като любимия ми шоколадов бонбон ...
Вероятно ще си харесам друг вид съвсем скоро ...
Вероятно няма да повторя и потретя кутията ...
Но ще остана със спомена, вкуса и собственото мнение за него.
И пак ще го обичам не по-малко от другите, защото са несъпоставими.

Може да не подкрепям стила на живот описан в книгата,
но определено смятам, че изисква много работа да обелиш всички слоеве,
да останеш по гола душа и накрая да не останат само сълзите от това.
Да свалиш всички маски, да погледнеш обективно на себе си и света си,
и да кажеш, че си щастлив от това, което виждаш ...
Ако след интроспекцията останеш усмихнат критикувай на воля. :)

сряда, 21 януари 2015 г.

По скоро бих ослепяла ...




И пак съм там,
в тъмнината на нощта ми. :)
А тя може да бъде толкова ...
такава като Beyonce. :)

И ето малко размисли по темата:

Тя ще знае ...
21.01.2015

Тя ще знае ...
Кога душата ти си търси друга.
(дори и да не е до теб)
Тя ще знае ...
Как сърцето ти копнее лудо.
(но не за нейните мечти)
Тя ще знае ...
Какво е, когато те загуби.
(дори и със затворени очи)
Те ще знае ...
И ще те пази като люляк.
(в края на майските му дни)

Лека нощ,
Сиси ©

сряда, 31 декември 2014 г.

Ще си говорим ли?

Е, последен ден ... на тази година!
Следват 365 нови старници!
Напишете ги с много любов и красота. :)



Ще си говорим ...
23.10.2014 София

Ще си говорим , ей така, преди заспиване
за живота, и за хиляди неща.
Ще прилича много на разкриване
на най-скътаното от моята душа.
Ще се погледнем, ей сега, на зазоряване,
за да посрещнем със кафе деня,
в очите ни ще бъде сътворяване
на всичко невъзможно досега.
Ще се прегърнем ... Как кога? На свечеряване!
Ще сме пак заедно дори и във нощта.
Ще бъде като нашето сдобряване ...
Като безумния ни полет в младостта.
Ще се обичаме ли? Докога? До потъмняване.
Ще се влюбим даже и във свойта сянка.
Това ще е негласното признание,
ще сме заедно дори и в мрака.

вторник, 23 декември 2014 г.

Накъде? С кого?

Време е за семейството,
време е за любими хора ...
Ако и вас ви е налегнало това настроение
четете на воля! :)



Накъде?
София, по някое време ...

Отлетя като миг, като капка безвремие ...
Само пътят напред ми остана след теб.
Няма вчера и днес, няма дори и съмнение
че от утре ще бродя по пустата степ.
Не тъгувам, не искам, дори не мечтая
за дни минали, млади, красиви и диви.
Не умувам, не чакам, дори и нехая
колко пролуки ме дебнат сиви, бодливи.
Долетя като стон, като звън на камбана
и събуди ме нежно от сладкия сън.
Светът ще е винаги само за двама,
затова само с теб ще изляза навън.

Коледно от
Сиси ©

вторник, 14 октомври 2014 г.

За онова място ...

Отварям вратата на тъмната стая.
Дали искам да вляза? Не зная!
Дали ще срещна душата си в нея?
Или ще продължа да се рея ...



Поредната среднощна приказка ...
09.10.2014 София

Отделяме се пак там с нея
в тъмната нощ на душата ми ...
Небе няма, но ние ще си сътворим.
Светулките ще бъдат нашите водачи.
И пак ще се изгубим в дебрите на мрака.
А той не винаги е страшен и тъжен,
просто е повече самотен, отколкото другите.
Не чака никога гости, но аз дойдох -
неканена, незнам дали съм и желана.
Той толкова е свикнал с това спокойствие.
На него дори тишината му говори вече.
Не чака никой и не се надява на нищо.
Може би в това се крие неговата сила?
Не знам, но просто трябва да го видя
в тази нощ по възможност, да - точно сега!
Обгръща ме отвсякъде и аз потъвам в него ...
А оттам нататък е само тунел от светлина ...

Защото само с него намирам себе си!

Търсещата мрака,
Сиси ©

понеделник, 15 септември 2014 г.

Островът ...

Тази нощ съм тук ...



Там, където те открих ...
Там, където разбрах, какво означаваш за мен ...
Там, където сме само ти и аз ...

Ти може би не чуваш сега, но той ни зове!
Привиква ни всеки път, когато се срещнем в сънищата си,
всеки път, когато живеем в мечтите си ...
Пространство, побиращо само нас двамата.
Пространство, което дори в розово, може да бъде тъжно, но е само наше!

Онази тишина между думите, която ни говори дори от хиляди мили.
Моментът, когато очите се вплитат в разговор ...
за любовта, за взаимността, за вечността и отвъд ...

Аз ще те чакам там винаги ... на нашия остров,
каквато ме помниш - млада и дива, изцяло твоя ...
Пази ме такава и ме срещай само там,а понякога в сънищата,
мечтите, вечността и отвъд ... И той все ще бъде само наш!
Защото все още се обичаме ...

Сиси ©

понеделник, 1 септември 2014 г.

Септември ...

То се знае - дойде и септември!
И, разбира се, че е специален за мен. :)
Затова му написах няколко реда ...
Пък дано той ме чуе и разбере.
А вие му се радвайте,
че скоро и него ще го няма.
И както казва Били Джо:
Може песента да е проста,
но ти не можеш да я напишеш!



Дойде септември ...
01.09.2014 София

Дойде септември
и душата ми отвори
за сутрешния хлад,
за сините скали ...
Дойде септември
със сърцето да говори
за вътрешния мрак,
за скалните орли ...
Дойде септември
и като прелетните птици
лятото отправи взор на юг.
Дойде септември
като на художник скица
и ми шепне, но без звук.

Безумно радостната,
Сиси ©