Реката.

Днес се връщам там, където съм се чувствала най-щастлива ... без излишности ... без много думи ... без конкретен смисъл ... Просто там, където само тя може да намери единствения възможен път!

Реката.

Реката е до дъно пресушена ...
Безводна някакси осакатена.
Самотни чакат бреговете
някой да дойде от далече.

Реката е като една картина ...
Без думи, по-детски невинна.
Все още вярва в чудесата,
който ще й променят съдбата.

Реката е без отговор загадка ...
Старица мъдра без забрадка.
Тя не крие косите побелели
от ветрове и хали и злодеи.

Реката винаги е без багаж ...
без път, посока и без екипаж.
Защото знае, където и да тръгне –
че трябва отначало да се върне.