Март, Април и Бояна ... една планинска приказка!

Готов/а ли си за своето прекрасно лято? Да, ти - точно ти!
Знам, че може да те завари неподготвен/а, но няма как да не му се отдадеш. ;)
Когато преди известно време изживях едно от най-тъжните си лета, далеч от любимия човек ми се случи нещо, което не бях осмисляла докато не ми се случи на мен.
Живеех с няколко момичета 2 месеца на морето. Какво лошо има в това сигурно ще попитате? Не мисля, че това е точно момента да ви разкажа за това мое лято, но ще се опитам да ви предам, какво споходи една от съквартирантките ми преди да се приберем в София. Тя седеше в стаята и плачеше ... тихо, от щастие ... беше изживяла най-хубавото лято в живота си дотогава.
Е, може да не разберете сълзите от щастие, но със сигурност може да си припомните вълнението от нещо невероятно, което някога сте преживели. :) Единственото, което остава да направите, е да му позволите да се случи отново!

Ако ме искаш ...

Днес се чувствам особено предизивкателно, ...
затова ще се опитам да събудя и твоя интерес,
за един нов вид музика (dub step)...
за нещата, които са пожелани и загубени ...
за моментите, когато трябва да бягаш, а вървиш! :)

Къде си?

Хората са извор на нестихваща енергия ...
събудена ...
спяща ...
дремеща ...
с едно отворено око ...
Днес имам само една малка молба към теб, драги читателю на тези редове:
Грабни своята душевност и й дай най-силната прегръдка и най-сладката целувка!



Къде си?
23.07.2012 (у дома)

Къде се ражда в живота красотата?
Може би във скута на една жена ...
Къде ме чака и се крие непозната?
Зад ъгъла, на тротоара, без вина!

Из мемоарите на една непоправима романтичка ...

Добре дошъл в нощта, драги приятелю-читателю!

Тези дни ме вълнуват едни такива въпроси, които сърцето си задава, откакто свят светува. Защо ми е да го чувствам това? Къде сега да ги запокитя тия чувства? И моменталически се сещам за една любима песен - прекрасна прелюдия към същността на поредната ни неподправено лунна среща:



I've been trying to get down to the heart of the matter ...
and I think it's about forgiveness ...

До природата и още по-близо ...

Как да започнеш разказ, който e изписан в сърцето и в душата ти с незаличими думи?
Вероятно просто трябва да бъде някъде от там ... от самото начало ..., а то бе толкова отдавна ..., когато бях още малко дете.

Имало едно време едно малко момиченце, което беше родено с късмет да израстне в семейство специално обвързано с природата – риболов, планини, реки – и всички там други екстри! После то пораснало и заживяло в големия град, но не забравило и досега, откъде е тръгнало.
Едни добри хора се погрижили отново да й го припомнят миналата събота и неделя. :)

Една вечер със сърцето ...

Понякога и сърцата имат нощи, а не само дни. :)
Днес му е времето да ви разкажа една история от нощите на сърцето.



Една вечер на сърцето ...
10.07.2012
(по никое време насред работния ден)

Сърцето ляга си безкрайно уморено
след куп подмятания и безброй игри.
Сърцето скрива се привидно укрилено
от мисълта за сън и мир ... Чакай! Спри!

Тя беше там ...

Има дни, в които ни се спи ...
Има и дни, в които ни върви ...
Има и такива, в които просто СИ. :)
Подготвяйки се днес за следобедната сесия уроци ... просто се написах.
Защото ми липсва родният край, родният дом, родната планина и виско друго там ...
До Сините камъни!



Тя беше там ...
05.07.2012 (слушайки Нора Джоунс сякаш пееща за мен)

Витоша ... мъдрост и още много повече ...

Отново е първи юли ...
Отново нямам идея как ще го отбележа ...
Отново в последния момент намирам правилния човек!

Всички са се втурнали да посрещат изгрева сякаш го правят постоянно. Според мен това се превърна просто в още едно леко извинение да се отскочи до морето и да се вземе отпуск ... Вярвам, обаче, че човек трябва да прави това, което му е на сърцето.