Тя беше там ...

Има дни, в които ни се спи ...
Има и дни, в които ни върви ...
Има и такива, в които просто СИ. :)
Подготвяйки се днес за следобедната сесия уроци ... просто се написах.
Защото ми липсва родният край, родният дом, родната планина и виско друго там ...
До Сините камъни!



Тя беше там ...
05.07.2012 (слушайки Нора Джоунс сякаш пееща за мен)

Тя обърна поглед назад ...
към своя край тъй далечен.
Гласът й обади се в другия град ...
и досега във сини камъни облечен.

Там и тревата беше по-мека ...
И въздухът бе по-чист и пресен ...
А водата се стилаше още по-лека ...
Гласът й зовеше я в своята песен.

Тя тръгна все по-натам ...
Мисли и мечти привличат я ...
И стигна без глас. Как? Не знам. :)
Може би, там, някой още обича я.

Ще разберем ли? Или почти?
Вероятно в поредната й песен ...
А щом намери своя глас и мечти ...
Ще ни разкаже за жълтата си есен.

Време е да направя красиви снимки на любимия ми град това лято ...

S&M ©