От тъмната страна на деня ...

Отдавна не съм откривала тъмното в мен, а то е толкова много!
Затова тази вечер ще ви говори тя - моята тъмна страна ...
Има хора, които са само едно или друго, аз съм по много от всичко!
Има и хора, с които може да не сте се виждали с години, да живеете коренно различно, но пак да носите същите мисли и вкус за живота в себе си ... И защото именно тази вечер една такава моя приятелка пусна тази песен реших, че тя ще е добро оформление за стиха, който оплетоха хаотичните ми мисли:


От тъмната страна на деня ...
(от онези мигове, в които е трудно дори със себе си да говориш)
17.12.2012 София

Тази нощ заключени врати отварям,
а прозорците залоствам с катинар.
В тъмнината заклинания повтарям,
за да намеря от тебе по-добър другар.
Чакам сърцето ми съвсем да се открие,
да ми разкаже за своят сив, пореден ден.
Как опитва разочарованието си да скрие
зад стария му страх обгърнал го във плен.
Тази нощ единствена сега май ми остана,
да ми напомня, че света е тъй несъвършен.
Тя не чакаше безсмислено от мен покана,
Просто умееше да прави човека победен:
от всичките уроци на живота всеки ден ...
от всичките пороци, отдавна скрити в мен ...
от всичките прозорци, залостени от мен
сега държащи всичко в мен във плен.
И от тебе ще избягам някой ден,
но не днес и не сега ... и не без цел.

Сиси ©