На леля ...

Има хора, които могат да направят от живота приказка ...
Такава е моята леля. Способна е да направи от най-обикновеното - нещо чудно!
И за да не говоря напразно просто ще ви покажя нейната скромна градина:



Мога само да се гордея, че имам такава леля, която предизвиква най-големите усмивки! И тъй като днес е специален ден за нея, аз искам да я поздравя със следното и да й кажа, колко много я обичам!
(макар, че думите не могат да го изразят, но ще опитам! :)

Почти полунощ е ...
04.01.2013 (на леля)

Почти полунощ е
и светът вече спи,
а теб чакат те още
милиони звезди!
С тях е пътят осеян,
а Луната блести.
Нека с теб се посмеем,
че без Слънце горим.
И в сърцето, и в душата,
защото иначе не може,
Полегни до мен в тревата
и да спрем да се тревожим.
Щом усмивката на устата,
пак във мрака е изгряла,
знай, че нещо на душата ми
отново ти си дала.

Обичам те!
Сиси ©

И 2014 дойде ...

Измина още една година и всеки прави равносметка за себе си ...
Ако трябва да опиша отминалата 2013 то трудно ще намеря думи!
Случи се дори и това, което не очаквах ...
Но най-важното пак си остават уроците, които учим.
Разбрах, че да имаш хубаво семейство не е даденост,
разбрах, че едно от най-важните неща са приятелите,
разбрах, че понякога са важни хората, а не мястото,
разбрах, че проблемите трябва да са истински, а не въобръжаеми!
Искам да благодаря на всики, които направиха живота ми по-хубав!
(те знаят много добре кои са, защото няма да се уморя да им го напомням!)



Новогодишно ...
01.01.2014 (у дома)

Не мога да бъда твоята зима,
в нея сняг има и много вледенени дни.
Не мога да бъда и твоята пролет,
с дъждовния полет и много зелени мечти.
Не мога да бъда и твоето лято,
то идва, когато всичко вече лети.
Нека бъда тогава твоята есен,
и в птичата песен, и най-вече в твойте очи.

Желаеща много любов на всички,
Сиси ©

Коледно настроение :)

Какво ми създава настроение по празниците?
Отговорът е много очевиден - та чак прозаичен!
Аромата на хубава храна, любими хора около трапезата ...
А, да и вкуса на канела, мандарини или портокали.



Рецепта за перфектния празник нямам, но имам това:
(благодарение на Сиско - мерси, мила!)



А кухнята ухае толкова уютно,
Сиси ©

Моята неизнесена TEDx лекция?

Ако имам трибуната на TEDx, за да споделя това, което наистина ме вълнува?
Тогава бих говорила за ПИШЕЩАТА ЖЕНА (събуждаща се, за да пише мислите си).
Защо тази жена е интересна за мен (може би ще се запитате)?
Защото в главата й винаги има скрита по някоя неизказана мисъл ...
Под ръкава на роклята й винаги има една интересна, нова история ...
Отвъд пределите на прозореца й чака някоя нова вселена ...
И най-малкото, защото големите й очи едвам побират света ...
(и вероятно никога няма да успеят да му се няситят!)



Във съзнанието й думите ще танцуват своя вечен танц,
за да се превърнат в поредната поема или кратък разказ.
В сърцето й чувствата ще бушуват и никога няма да спрат!
(независимо, колко пъти тя ще опита да ги възпита!) :)
В очите й ще рисува цялата палитра на околния свят!
(и тя винаги ще прави опити да улови и запечата картината!)

А понякога може и да я забележите сама да ходи по улицата,
в такт с музката, която звучи от нейните думи или песни?
И затова тя винаги ще спира вашия поглед -
не само, защото има красиви, дълбоки очи!
А просто, защото не можете да я подминете ...
или поне не с безразличие, защото тя е от хората,
които оставят бавна, но незаличима следа.
Ако срещнете такава просто не я пропускайте ... :)

Мога да продължа още много ... може би някой друг път. :)
А коя беше последната българска авторка, която четохте?
Аз май се спрях на Петя Дубарова ...

Сиси ©

Зимата дойде и в моята душа :)

Колко е достатъчно?
Може би много повече, отколкото всъщност си мислим?
А и вдъхновението не идва, когато си го поръчам ... :(
Та затова тези дни си мисля ... Колко е достатъчно:
- да направиш,
- да отдадеш,
- да споделиш,
- да позволиш,
без да искаш в замяна. :)



Всеки път и пак отново!
24.11.2013 София

В нещо, което не мога да имам
всяка вечер те превръщам.
Отвъд полето на желаното отивам
и оттам не се завръщам ...
Там те искам още повече даже,
но ти си вече толкоз далече!
Дали трябва да се откажа?
или пак ще си от мен привлечен?
Всяка вечер в съня си ще гоня
илюзии за нежност и за близост.
И изживявам всичките сезони
на ревност, завист и унилост.
Но вяра имам в утрото ни ново,
че ще ни срещне на брега далечен.
И тогава двамата с теб отново
ще претворим любовта във вечност.

А дано, ама надали ...
24.11.2013 София

Всеки носи своя тъмнина
и умело от другите я крие,
но раните прозират във нощта
и се осланяме денят да ги покрие.
Всеки има своята самота -
във вътрешния джоб навсякъде я носи,
със нея обикаля по света,
а тя отговаря му на всичките въпроси.
Всеки връща се към своята тъга,
когато няма другъде къде да ходи.
И залостваме за друго всички сетива,
а мислите ни само в нея бродят.
Къде отиде наш'та доброта?
Къде зарязaхме я без очи, ръце и корен?
Дали ще се завърне след нощта?
Ще отвори ли сърцето ни затворено?

А понякога съм вдъхновена по две! ;)
Сиси ©

Понякога ...

Не съм писала май, май отдавна тук ... Простете ми, приятели!
Вдъхновението напоследък не ме спохожда, толкова често, колкото ми се иска.
И все пак днес размишлявайки и чистейки мисли от главата си се увлякох ...
И ето го резултата ... Обичам, когато някои неща останат извън мен ...
(поне образно казано ...)



Понякога ...
11.10.2013 София

Понякога събуждам се със порив.
Понякога очите ми и мислите тежат.
Понякога и изгревът говори,
какъв ще бъде занапред денят.

Понякога оставам във съня -
чуплив като кристално огледало.
Понякога се лутам във страха
скрит под нощното ми одеало ...

Понякога е милостива сутринта
и ме посреща с пурпур, розово и бяло.
Понякога живея във страха
и във съня, и през деня
докато не счупя нощното си огледало.

Мда, малко ми е сънливо!
Сиси ©

Настроения ... от дъното на пъкъла!

Имам една приятелка, която казва:
Утрото е винаги по-мъдро от вечерта.
Може и да е вярно, но не знам дали искам да проверя?
Мисълта ми беше, че всеки има своите ритуали за пречистване:
- вечерен душ ...
- чаша вино ...
- хубава книга преди заспиване ...
- броене на звезди до изнемога ...
А може и поняколко едновременно! ;)
Моят се състои в това да пиша!
('Щото, ако оставя всичко в себе си, ще се пръсна на хиляди парченца)
Та ето я поредната порция терапевтиране отвътре - нанавън. Да ви е сладко! :)
(може и горчиво, но тогава няма да остава много приятен послевкус ...)



За мен накратко ...
05.09.2013 София

Може да не съм незаменима ...
Може даже да не съм опасна,
Но в живота ти ще съм единствена!
Ако искаш взимай ме обратно.
Мога да съм много трудна ... казват,
Но дали ще ме поискаш лесна?
Може винаги да не показвам,
Но знам, че да обичаш не е грешно.
Играй си с мене, колкото е нужно,
Аз няма да съм хвърлилата камък,
Но знай, че лятото безгрижно
Без мен ще е като море без пясък.

Прочувствено ...
11.09.2013 София

Когато светът е с краката нагоре
Когато всичко е твърде неясно
Погледни надалеч към простора
И се радвай на всичко прекрасно.
Когато светът е с главата надолу
И се чудиш кой път да поемеш
На свойто минало помахай за сбогом
И се опитай кръвта да поемеш
Тя нахлува нахално и бързо
Във главата ти тъй подредена
И се блъска във нея отвързана
Сякаш до вчера е била заледена.
Когато няма го надписът ИЗХОД
Или вход и завои, развои обратни
Щом слезе долу в петите, във ниското
Ще се чувстваш заземена обратно.
Затова й се радвай сега, на момента
И почувствай как силно пулсира
Нека разказва за свойта легенда
И в руменината ти да прозира.

НЕвлюбената,
Сиси ©

И идва есента ...

Как завърши за мен лятото?
Някак приключенски бих казала. ;)
Отново в Гърция, защото не може да ми омръзне. :)
Как? Къде? С кого? Кога? Добре - стига толкова неизвестности!
Имаше три почивни дни в началото на септември, нали? 6, 7, 8?
(да знам да броя до 12, но това в случая няма нищо общо! ;)
Откакто се озовах на това място за пръв път исках да отида пак!
(24 - 26.05, видяхте ли, че мога да броя дори до повече!)
Да не говорим, че жадувах за една такава хубава компания -
някакси винаги готова за приключения и предизвикателства!
Мда, пак се озовах на къмпинг Рея, срещу остров Диапорос.
Палатките бяха опънати, каяците бяха там, за да ме отведат далеч!
Далеч от проблемите, тревогите, сивотата, самотата и еднообразието.



Денят започваше с кафе и чай (мой личен избор) ...
Продължаваше с малко гребане, много плажуване и някоя друга снимка.
И завършваше най-неочаквано или с прекрасна музика и хубава храна,
или с игра на филми, от която всички ни боляха коремните мускули,
или с импро театър, който не искахме да спираме да гледаме. :)
Понякога и с някой друг задушевен разговор под звездите ...
Изобщо нищо тривиално, обикновено или дори монотонно! ;)

Още се чудите дали да отидете на каяк два (или повече) пъти?
Не се чудете - няма опасност нещо да се повтори! ;)
А дори и да се случи ще има толкова нови неща, че ум да ви зайде!
Какво толкова ново правихме ние ли? Ами, ще ви кажа лично за мен:
ядох печена царевица, гмурках се и гледах рибни пасажи,
запознах се с нови прекрасни хора, играх си с октоподче,
събирах черупки от морски таралежи, имам си едно малко бебе алое! :)
Бях с хора, който са ми като стари приятели, а съм виждала само два пъти!
И сега пак пия кафе и чай, защото искам да съм там с тях и днес! :)

Sisi © in love :)

Главоблъсканицата в главата ...

Главоблъсканицата в главата се подрежда трудно,
но се подрежда ... щом има желание и вдъхновение!
Бях гледала една такава прекрасна постановка ...
"Деликатно нещо е душата" на трупата на енергетиците.
Супер непретенциозно и същевременно толкова смислено!
(не заглавието де, ама аматьорският актьорски състав :)
Та днес прочетох нещо друго, което ми размърда мозъка ...
по повод него, и спектакъла, и песента, която ме споходи -
тази вечер може да четете следните редове ...



Деликатно ...
03.09.2013 София

Деликатно нещо е душата -
говори с всеки шепот, стон.
Дори сподавени в мъглата на сълзата
пак плуват в сънищния хоризонт ...
Деликатно нещо е душата -
Голяма, колкото безбрежен склон.
За нея плитки са и синевата и водата
на всички океани в този наш живот ...
Деликатно нещо е душата -
крехката прашинка в перла от стъкло.
Почукай тихо! Отвори внимателно вратата!
И ще познаеш всеки неин тънък зов ...
Зов за взаимност и дори за любов. :)

Душевно ми е ...
Сиси ©

Септември ще бъде май ... ?

Септември е ... Честито на печелившите!
(Аз съм една от тях - любим сезон!)
Както вече знаете не мога без планината ...
Та затова ми изскочиха две предложения за един ден ... :(
Е, сега кое да приема като и двете са супер, а? Ммммм?
Ами няма как първото ще да е, защото е по-раншно!
Витоша за един следобед + бонус Черни връх! ;) :)



Качвах се там за първи и последен път миналото лято ...
(май лятото ми върви на първи и високи места, а?)
Тогава през Алеко, но сега през Драгалевци!
(все повече започвам да харесвам това начало на походи!)
Те така започна поредното лежерно следобедно разхождане.
Драгалевци - Голи връх - Платото - Черни връх и обратно.



Да ви кажа с Ани винаги можете да се вкарате в приключение!
Или ще ви заведе на лятно кино, или на фестивал, или ...
(развихрите си въображението и си представете всевъзможни неща!)
И като за капак ще ви приготви обяд като за облизване на пръсти!
Хайде да не почват да ви текат лигите - няма да ви казвам повече!
Мисълта ми беше да внимавате с Анитата - опасни са! ;)
(и прекрасни за компания в гората и планината!)
Всеки да си грабва едно Ани и да хваща гората!



Директно от Черни връх,
Сиси ©