За краят ... Мислил ли си?

Често бивам питана, защо не се изморявам лесно от английския толкова дълго време ... истината е, че когато нещо ти носи много вдъхновение, а ти дори не подозираш за това то няма как да ти омръзне! И реших тази вечер да споделя поредното доказателство с вас ... Напоследък много ми се случва да се захласвам по песни свързани с КРАЯ ... безвъзвратен и тотален! Едва днес мислите си проправиха път към съзнателното и мога да ги изразя с думи и мелодия:



For this is the end ...
I've drowned and dreamt this moment
So overdue I owe them
Swept away I'm stolen
Let the skyfall

Skyfall is where we start ...
Where worlds collide and days are dark.

А беше толкова отдавна ...
24.10.2012

Това е краят ...
краят ти ... като жена ...
И все ще си така ... сама ...
Дали ще си някога пак същата?
Или времето болката поглъща?
Дали сърцето ти ще издържи?
На тоз внезапен порив на съдбата ...
Или ще търси път да продължи
и ще надене бързо пак крилата
към нови хоризонти и мечти
да се учи отново да лети ...
Дори, когато небето се срути
дали и отвъд него ще откриеш
мястото си, същността си,
лицето си, невинността си,
Ще се познаеш ли?
Може би ...
Но надали ...

Сиси ©

Защото и в най-тъмните си моменти трябва да помним, че сме хора и да останем такива!

Големите надежди ...

'I put my light out, and crept into bed; and it was an uneasy bed now, and I never slept the old sound sleep in it any more.' ~ Charles Dickens (Great Expectations)
"Загасих светлината, и пропълзях в леглото; и сега то бе некомфортно, и аз никога не спях толкова спокойно в него вече" Чарлз Дикенс (Големите надежди)

Как да загаси човек тези големи надежди, когато са толкова красиви? :)
Нека да горят дори и в нощта, когато светлината им ще грее още по-ярко!



Още една обиколка на сърцето ...
14.10.2012 София

Вятърът пилееше разрошени мечти ...
Усмивката прозираше под дългите коси!
Дали бе влюбена? Може би ... Почти ...
Криеше всичко в простора на очите си.
И облаци, и слънце, и луна,
и небе, и вода, и земя ...
Сякаш бяха събрани в едно,
нарисувани в душевното платно.
И слезе дъжд, мъгла,
И мрак постелята застла.
Нечуван вопъл досега
изтръгна се от дълбините на ума.
Тя продължи по пътя си ... сама,
за да открие своята съдба,
да обиколи поне oще веднъж света
на деня, зората, здрача и нощта.

Сиси ©