До теб, но без теб ...

Пореден ден ...
Поредният бял лист ...
И думите написани на един дъх ...
Беше хубаво и беше малко тъжно, накрая.
Но сега съм пак себе и въпреки всичко,
ще се опитам да намеря своето място.
А то е може би просто тук и сега. :)



До теб, но без теб ...
21.05.2014 София

Не обсебих майските ти нощи,
но юнският ти ден е все до мен.
Не получих писмото ти по пощата,
но сърцето ми е все така в плен.
Да те имам мога само в безкрая.
Там се срещат сродните души.
Дали създадохме си с тебе рая?
Или повече живяхме в мечти?
Далеч отидохме и пътят беше дълъг.
По него сбирахме изгубени звезди.
По леда вървяхме и беше много тънък.
А помежду ни пак прехвърчаха искри.
Не беше обич, за да го опишеш ...
Не беше и от поглед пръв дори ...
Не беше приказка докрай да я измислиш,
но беше истинско и още в нас гори.

С пламък в душата,
Сиси ©

Aerosmith ...

Има някои неща, които трябва да се изживеят.
Има някои неща, които не трябва да се пропускат.
Aerosmith е едно от тях!
Всеки иска живота на успелите и известните.
Всеки се стреми към тяхната креативност и неповторимост.
Но истината е, че всеки е уникален и няма двама еднакви!
Това, което всички можем да направим е да се насладим!
Aerosmith снощи заложиха само на присъствието си.
Нямаше помпозни сцени и ефекти, но самото им присъствие ...
бе повече от достатъчно, за да наелектризира въздуха!
Усетете го сами и не се колебайте следващия път,
когато любима група дойде в България да си купите билет.


Благодаря за чудесните клипове на Sofia Live Concerts! :)

Тъмно е, но е хубаво.

Преди време приех едно предизвикателство:
да споделям 5 дни подред, какво ми се случва в снимки.
И не го изпълних изцяло, но обещавам днес да се реванширам.
Ще разкрия деня си в целия му кратък блясък. :)
Ще има снимки, ще има стихове и малко доза слънце. :)



За тъмнината ти ...
16.05.2014 София

За тъмнината ти ми разкажи
и звездите в нея ще открия.
Тя може много да боли,
но в нея има истинска магия.
За тъмнината си ми разкажи,
а аз ще и напиша песен.
И в тишината може да мълчим
нищо, че в сърцата ни е есен.
Тъмнината ти ми покажи,
с очи на кошута, с глас пустинен.
Докрай пред мене се разкрий
и ще се почувстваш пак невинен.
Душата си на среща доведи
с най-съкровените й мисли.
Без фалш и маски и игри
нека докрай да бъдем искрени.
Само тогава ще мога да прегърна
изцяло твоето сияние.
И най-смелите копнежи да превърна
в реалност и любов без оправдание.



И малко музикално оформление ...
Понякога дори пазаруването заедно може да бъде незабравимо!

Минорно ...

Може тонът на вечерта да е леко минорен,
но и настроението на деня не бе по-различно.
А колко е хубаво, когато думите излязат от мен!
Чувството на освободеност е несравнимо!
Ако не ви допадат, добре,
ако ви докоснат още по-добре. :)



До забрава ...
14.05.2014

Този път докога ще забравя,
докога ще сънувам сълзи ...
Не го виждам – далече е края,
на осиротелите ми мечти.
Този път докъде ще ме води?
Колко заедно с теб ще вървим?
Пак дълбоко в душата ми броди
мракът – само наглед победим.
Защо те избрах? Как се случи?
Това тепърва има да науча ...
Щастието в себе си заключи
и няма как да го отключа.
Сън твърде жив или реалност?
Дори не искам и да знам ...
Такъв ще те копнея – странност,
с привидно отговрен плам.
И все ще съм такава -
твоя завинаги до забрава.

До морето и обратно ...

Беше една прекрасна ваканция ...
Толкова дни да бъда със семейството си! Незаменимо!
Като онези редки моменти, в които се радваме на нереална светлина.
Къде бях? Какво правих? Изобщо как прекарах празничните дни?
Ами естествено ме стегна шапката и не се спрях на едно място.





А и времето определено беше с нас. :)
Прибрах се до Сливен, разбира се, но не бях там за дълго.
Само след едно преспиване се озовах във Варна заедно с всички мои близки.
Същата вечер (02.05) се отбихме в един рок бар: Музика Е!
И беше бурна вечер с хард рок, супер музиканти, много танци на токчета.
Питайте ме как се става рано след такава вечер, за нови приключения на другия ден!

Мда, на следващия ден ни очакваше разходка на север,
е щеше да бъде още по на север, но и така беше прекрасно!
Първата спирка беше Балчик, но за съжаление там нямаше много за гледане в града.
Затова се отправихме към близка дестинация, която ми стана любима в тази посока.
А и имах недовършена мисия там - на Калиакра! (Трябваше да видя арката отблизо!)
Ами, мисията бе изпълнена, но не изцяло поради несъгласието да ме последват!
Резултатът беше този кадър:



Калиакра определено има, какво да предложи през всички сезони!
Идвам да я посетя малко преди сезона и пак е пълно с туристи.
И не само гледката е това, което привлича в това кътче.
Там можеш да усетиш безбрежие, безвремие и незначителност едновременно!
Много хора може да ги влекат снегове, върхове, но голямото синьо няма равно!

Това може да се усети като се продължи още по на север ...
Ние се очакваше да стигнем в Румъния, но не ни излезе късмета.
От Балчик и Калиакра плана се разрасна чак до Мангалия.
Но накрая се задоволихме с Тюленово и дори не посетихме Шабла.
Ех, не може да пътуват две коли хора и да има единомислие.
Но пък беше много весело, безумно красиво и скалисто!



И накрая, за да обикаля къде що скали има се разходих по Хайдушката пътека,
в дъжда, над града, без качулка в търсене на гледка към малки водопадчета.
Та, драги читатели, просто пътувайте и не спирайте да търсите,
защото само така ще намерите това, което ви е на сърце ...