събота, 23 юни 2012 г.

Как се срещнах с Индия в центъра на София?

Бяхте ли в центъра на София днес следобяд? ...
Добре де ... между 16:00 и 18:00? ...
Ако отговора е ДА, значи сте видели това:



Това бе моята добра новина от деня. :)

петък, 22 юни 2012 г.

Където и да си ...

Където и да си ...

Върви на изток,
Аз ще бъда хайку,
Описало без думи ... само с мисъл любовта си.
Върви на юг,

Той ...

Той ...

Страхът те сграбчи за душата ...
в най-късния възможен час!
Обичта към всичко в живота
намигна му и той дойде тогаз ...

сряда, 20 юни 2012 г.

Сега ...

Сега, днес и утре. :)

Сега идвам при теб без лице ...
Анонимно, безумно безмълвно!
Не питай кога, как и откъде ...
Отговорът все е идвал трудно.

вторник, 19 юни 2012 г.

Detach...meant? (or something like it ...)

Hi dear reader,
Have you ever wondered? ||
Why do I address you like that? ||
Why are you reading this? ||
Why do we connect? ... ||
Such hard questions to answer ...
Yet, I happened to find a sufficient reply to it ...
In a film that is ... or something much more than that.


петък, 15 юни 2012 г.

За фотографките с любов ... :D

Всеки намира неща, хора, които си заслужава да има около себе си. За всеки ще бъдат различни, в което предполагам е чара на чудото наречено глобален виртуален свят!
Биваме, колкото отчуждени ... толкова и заедно ... колкото несподелени, толкова и изложени на показ тотално! Границите нямат смисъл, разтоянието губи значение и времето става все по-имагинерно понятие ... само някаква поостаряла представа, макар и върху все още лъскав (може би вече не чак толкова) циферблат.

Днес личностното мнение има много по-голяма стойност, от когато и да било! На нас тук в Абсурдистан явно все още този постулат не ни е ясен, но виждам, че има раздвиждване по въпроса, което ме обнадеждава!

Та в този ред на мисли ... днес реших да пиша, за една музикантка под прикритие, една художничка с фотоапарат и една неуморима новоткривателка: