На мама...

Скъпа мамо,



Днес е твоят рожден ден.
Искам да използвам този повод да ти благодаря...
(макар и от разстояние)

Да ти благодаря, че откри и подкрепи талантите ми още от крехка възраст.
Че ми показваш и до днес разнообразието и красотата в живота.
Че ме научи, какво е приятелство, щедрост, всеотдайност и любов!
Че имаш най-голямото сърце на света и аз съм частица от него.
Че си най-прекрасната майка и баба, за своите деца и внуци!
Че ми помагаш с пример как аз да бъда по-добра майка за детето си...

Искам още да ти благодаря за приключенския ти дух,
за любовта ти към книгите, изкуството и театъра, с които ме зарази.
За голямото и сплотено семейство, в което израснахме и имаме за пример.
За всичко това и другите малки неща по пътя искам още веднъж да благодаря.
И да ти кажа, за да не го забравяш никога, колко много те обичам...
думите трудно ще го изразят, но клони към БЕЗКРАЙНО!

За пътуването по душа ...

Сега света е по-отворен отколкото някога изобщо е бил ...
Никога не е било по-лесно човек да пътува и да се любува, да опознава ...
Дали другите, себе си или просто всичко заобикалящо ни - важно е да опознава!
Само като се замислим, че допреди 3 десетилетия това не бе възможно за българите.



Не, че сега е лесно, просто в Европа може да се пътува само с лична карта.
Ако искаш да стигнеш по-далеч ще трябва малко да се пребориш с администрацията.
Оказва се, обаче, че ние едва познаваме нещата около нас самите!
Всеки ден се возим в трамвая, автобуса с едни и същи хора, а не ги познаваме.
Ходим, дивим се на красотите тук и там, но рядко оценяваме това, което имаме.
Защото го имаме наготово! Когато погледнем на него с други очи, понякога е късно.

Няма да забравя думите на един аржентинец относно Русе: "Little Vienna, oh please!"
Наскоро ми се случи да посетя този красив град за няколко часа ... и бях очарована.
Радвам се, че не бях нарамила предразсъдъците и чуждото мнение, като мои.
Отидох, видях и смея да кажа, че има защо да наричат Русе така: Малката Виена.
Зависи, какво искаш да видиш и с какви очи си тръгнал към някое място.
Аз нямам търпение да се върна в този край при по-хубаво време, да се му насладя пак подобаващо.

Пътувайте с отворени очи и съзнание и с правиланата нагласа и цел ...
Може да останете изненадани дори и от самите себе си. :)
Кой знае ... може да внесете някой нов цвят в палитрата на душата си.
Познайте света, града, дребните ежедневни неща, познайте себе си в тях. :)

Свят широк, хора всякакви, а човешката душа е необятна вселена.

Сиси ©

За приятелите, маските и душите ...

"Всеки не е твой приятел. Само защото прекарват време с теб и се смеят с теб не значи, че са твои приятели. Хората добре се преструват. В края на деня реалните ситуации изобличават фалшивите хора. Времето минава и започваш да виждаш хората, такива каквито наистина са, а не такива, на каквито се преструват. Уважавай хората, които намират време за теб в натоварения си график. Но обичай хората, които никога не поглеждат графика си, когато се нуждаеш от тях." Trent Shelton

Много трудно ми бе да науча този урок и все още го правя. Все още хората успяват да ме изненадат с реакциите и поведението си. Може би някой ден ще съм разбрала думите на този човек изцяло, но все още не мога. Бегла представа вече се е сформирала в главата ми, за това, което той казва, но още не мога да я приема. Може би е най-трудно да се пребориш със себе си и със собствените си представи и предубеждения.

Когато ти искаш да прегърнеш някого много често другия не иска същото. Когато искаш да целунеш някого той/тя рядко иска същото. Независимо, колко искрени и чисти са помислите ти. Тогава оставате само ти и твоите мисли и си водите вътрешен диалог ... Тогава започва промяната от вътре навън и полагането на маската ... Онази, не която те пази, а тази която крие твоето истинско лице, защото знаеш, че то няма да бъде прието. Тя поставя моста между другите и душата ти, най-искреното и съкровеното в теб. Само тези, които извървят този мост ще бъдат твоите истински приятели, защото те ще познават лицето на душата ти, а не твоята маска.

За истинските приятели ... които знаят, че обичам да влизам неканена.

За онова място ...

Отварям вратата на тъмната стая.
Дали искам да вляза? Не зная!
Дали ще срещна душата си в нея?
Или ще продължа да се рея ...



Поредната среднощна приказка ...
09.10.2014 София

Отделяме се пак там с нея
в тъмната нощ на душата ми ...
Небе няма, но ние ще си сътворим.
Светулките ще бъдат нашите водачи.
И пак ще се изгубим в дебрите на мрака.
А той не винаги е страшен и тъжен,
просто е повече самотен, отколкото другите.
Не чака никога гости, но аз дойдох -
неканена, незнам дали съм и желана.
Той толкова е свикнал с това спокойствие.
На него дори тишината му говори вече.
Не чака никой и не се надява на нищо.
Може би в това се крие неговата сила?
Не знам, но просто трябва да го видя
в тази нощ по възможност, да - точно сега!
Обгръща ме отвсякъде и аз потъвам в него ...
А оттам нататък е само тунел от светлина ...

Защото само с него намирам себе си!

Търсещата мрака,
Сиси ©

Островът ...

Тази нощ съм тук ...



Там, където те открих ...
Там, където разбрах, какво означаваш за мен ...
Там, където сме само ти и аз ...

Ти може би не чуваш сега, но той ни зове!
Привиква ни всеки път, когато се срещнем в сънищата си,
всеки път, когато живеем в мечтите си ...
Пространство, побиращо само нас двамата.
Пространство, което дори в розово, може да бъде тъжно, но е само наше!

Онази тишина между думите, която ни говори дори от хиляди мили.
Моментът, когато очите се вплитат в разговор ...
за любовта, за взаимността, за вечността и отвъд ...

Аз ще те чакам там винаги ... на нашия остров,
каквато ме помниш - млада и дива, изцяло твоя ...
Пази ме такава и ме срещай само там,а понякога в сънищата,
мечтите, вечността и отвъд ... И той все ще бъде само наш!
Защото все още се обичаме ...

Сиси ©

За чашите и още любими неща ...

Тези дни обичам много да разказвам за чашите ...
Та нека споделя тази история и с повече хора. :)

Та първото нещо, което трябва да знаете за мен:
Пия кафе всяка сутрин и то по точно определен начин!
Имам една много красива любима чаша - зелена на цветя.
Когато пия в нея всяка сутрин дозата живителна течност,
аз се чувствам щастлива! Тя ме кара да се усмихвам,
но това е само, защото още не съм я счупила ...
За да имам тази чаша трябва да внимавам с нея ...
Трябва да я обгрижвам - като всяка любима вещ:
да я пазя да не я надраскам, да не е мръсна ...
Но това изисква усилие от моя страна.
Щастието ми изисква усилия ...

Разбира се, аз не пия кафе само у дома. :)
Разбира се, не пия и само кафе, но го предпочитам.
Когато съм навън аз си взимам еднократна чаша,
която също предпочитам да е картонена.
(какъв каприз съм само!)
Но нея нито я пълня отново,
нито я ползвам с удоволствие,
нито я обгрижвам след като приключа.
Освен, че отива в коша за боклук.
Та тази вечер молбата ми е:
помислете върху чашите за минута ...
помислете за любимата си чаша ...
И най-вече пълнете чашите си ...
с повече позитивни неща по възможност!
И второто нещо, което трябва да знете за мен:
Обожавам музиката и тази вечер ще ви напълня с нея. :)

The first kiss ... (and advertisement)

The first kiss ...



Is it still stuck on your lips?
Is it still embedded in your mind?
Is it still painted on your heart?
(as they say in the song)

I'd like to think it's still here -
that wonderful butterfly feeling in your stomach.
I want to imagine it exists after all these years had passes away.
But of course, it's inevitably alive.
Because otherwise why would we love?
What would be the sense of commitment?
What would be the reason to stay?
If it's not for that churning, undying memory that keeps the world revolving,
the endless source of energy that makes us believe in the power of tomorrow
and the beauty of the new morning. Why would we live? (if not for love ...)

That gorgeous smile that keeps it company ...
That spark that lights up the eyes and sets our heart on fire ...
All that we crave, and all that we cherish - it's in that first kiss.
The combination of wondering, expectation and the best of our dreams and hopes.
It's all in that first kiss ...

Once I asked a friend about it and she told me it all happened naturally.
And indeed, it does with every new first kiss. You can't deny it.
This is just the way it is. We may continue asking the hows and whys ...
about this experience but the answer will always be too obvious to neglect.
It brings out the best in us.
The hope for the future,
the meaning in the new day,
the invisible blood that keeps the heart pounding.
If you want to know what love is ...
Go again for that first kiss as if you've never done it before.



In class,
Sisi ©

Близка среща от третия вид ...

Близка среща от третия вид ...
София, 18.01.2014

Просто поредният ден ... И поредното бързане за работа ...
Изглеждаше сякаш беше отдалеч и тук за съвсем малко.
Всичко по него беше втора употреба, вероятно и душата му бе назаем.
Той извади кутията с цигари сякаш джобът му не я искаше.
После сръчно отвори целофана и станиолената лента ...
подхвърли ги на улицата отстрани себе си сякаш са никому ненужни.
Дори не усещаше погледа ми и очите ми вперени в ръката му.
Дори и не извади цигара, за да запали, а остатъците от съвестта му ...
още се търкаляха по жълтите павета - неми свидетели на случилото се.
Когато забеляза, че го гледам, разбира се, отвърнах поглед.
Не е учтиво да се втренчваш така, както аз го правя понякога ...
и в този случай конкретно, но очите му бяха сини -
от онези пронизващите, така че едва ли това го вълнуваше.
А цигарите, които бяха най-близо до сърцето му,
се настаниха пак в удобното си ложе,
и може би това направи деня му малко по-добър.

(За да завърша в малко по-приятен тон, малко музикален фон)
Какво ми се връти в главата тези дни ...

И 2014 дойде ...

Измина още една година и всеки прави равносметка за себе си ...
Ако трябва да опиша отминалата 2013 то трудно ще намеря думи!
Случи се дори и това, което не очаквах ...
Но най-важното пак си остават уроците, които учим.
Разбрах, че да имаш хубаво семейство не е даденост,
разбрах, че едно от най-важните неща са приятелите,
разбрах, че понякога са важни хората, а не мястото,
разбрах, че проблемите трябва да са истински, а не въобръжаеми!
Искам да благодаря на всики, които направиха живота ми по-хубав!
(те знаят много добре кои са, защото няма да се уморя да им го напомням!)



Новогодишно ...
01.01.2014 (у дома)

Не мога да бъда твоята зима,
в нея сняг има и много вледенени дни.
Не мога да бъда и твоята пролет,
с дъждовния полет и много зелени мечти.
Не мога да бъда и твоето лято,
то идва, когато всичко вече лети.
Нека бъда тогава твоята есен,
и в птичата песен, и най-вече в твойте очи.

Желаеща много любов на всички,
Сиси ©

Моята неизнесена TEDx лекция?

Ако имам трибуната на TEDx, за да споделя това, което наистина ме вълнува?
Тогава бих говорила за ПИШЕЩАТА ЖЕНА (събуждаща се, за да пише мислите си).
Защо тази жена е интересна за мен (може би ще се запитате)?
Защото в главата й винаги има скрита по някоя неизказана мисъл ...
Под ръкава на роклята й винаги има една интересна, нова история ...
Отвъд пределите на прозореца й чака някоя нова вселена ...
И най-малкото, защото големите й очи едвам побират света ...
(и вероятно никога няма да успеят да му се няситят!)



Във съзнанието й думите ще танцуват своя вечен танц,
за да се превърнат в поредната поема или кратък разказ.
В сърцето й чувствата ще бушуват и никога няма да спрат!
(независимо, колко пъти тя ще опита да ги възпита!) :)
В очите й ще рисува цялата палитра на околния свят!
(и тя винаги ще прави опити да улови и запечата картината!)

А понякога може и да я забележите сама да ходи по улицата,
в такт с музката, която звучи от нейните думи или песни?
И затова тя винаги ще спира вашия поглед -
не само, защото има красиви, дълбоки очи!
А просто, защото не можете да я подминете ...
или поне не с безразличие, защото тя е от хората,
които оставят бавна, но незаличима следа.
Ако срещнете такава просто не я пропускайте ... :)

Мога да продължа още много ... може би някой друг път. :)
А коя беше последната българска авторка, която четохте?
Аз май се спрях на Петя Дубарова ...

Сиси ©

Различните жени ...

Днес изкарах цял ден покрай пистата с момчетата осъзнах две много важни неща:
1. Не трябва да се страхуваме да бъдем различни!
2. Трябва да се научим от мъжете на приятелство!

Освен, че удоволствието да гледам най-новият автомобилен спорт "drift" наблюдавах и две момичета, които се състезаваха наравно с мъжете, което им прави огромна чест. :) Те са спечелили уважението не само на публиката, но и на състезаващите се редом до тях. Та реших да ви покажа едната от тях, защото е не само интересна с това, което прави, но е и много красива. :) Ива Русинова


(от музиката направо ме побиват тръпки)

https://www.youtube.com/watch?v=EVxYMPQrsUc
И Петя Желева, която не само сравнява моторния спорт с електронния спорт, но е и много добра в това, което прави. :) Надявам се да ви допаднат и двете дами и да ви вдъхновят да преследвате мечтите си и да сте това, което сте в най-добрия му вариант! :)

Лека нощ! Бъдете феерични не само тази нощ ...
Сиси

Как се срещнах с Индия в центъра на София?

Бяхте ли в центъра на София днес следобяд? ...
Добре де ... между 16:00 и 18:00? ...
Ако отговора е ДА, значи сте видели това:



Това бе моята добра новина от деня. :)

За фотографките с любов ... :D

Всеки намира неща, хора, които си заслужава да има около себе си. За всеки ще бъдат различни, в което предполагам е чара на чудото наречено глобален виртуален свят!
Биваме, колкото отчуждени ... толкова и заедно ... колкото несподелени, толкова и изложени на показ тотално! Границите нямат смисъл, разтоянието губи значение и времето става все по-имагинерно понятие ... само някаква поостаряла представа, макар и върху все още лъскав (може би вече не чак толкова) циферблат.

Днес личностното мнение има много по-голяма стойност, от когато и да било! На нас тук в Абсурдистан явно все още този постулат не ни е ясен, но виждам, че има раздвиждване по въпроса, което ме обнадеждава!

Та в този ред на мисли ... днес реших да пиша, за една музикантка под прикритие, една художничка с фотоапарат и една неуморима новоткривателка:

Какво е (в) името?

Какво е (в) името?
Напоследък доста ме вълнува този въпрос, защото ми просветена за някои детайли. :)
Както вече съм споделяла аз знам, какво носи моето име, но какво всъщност има в него?

С – силна.
И – инатлива.
Л – левичарка.
В – влюбчива.
И – истинска.
Я – ясна.

За трите "з" ...

„... Ако искаш да отгледаш градина – освободи се за начало от трите „з“ – злоба, завист и злословие. Чуваш ли как з-з-звънко з-з-зжужат като з-з-зелени мухи. Те са гнусни за самия теб. Превръщат и слънчевите дни в мрачни. Запази само добрите си чувства, които създават оазиси в пустинята ....“.

Защо България е като малинарник ...

Защо България е като малинарник ...

Брали ли сте някога малини? Ако не сте, в този пост ще опиша много обстойно как се прави и защо живота в БГ толкова прилича на това занятие! Бях провокирана от, какви ли не, мнения за страната публикувани тези дни в един добре познат сайт.

July morning или нещо повече ...

Събудих се с нормалното усещане, за поредния обикновен ден! Дори малко се бях поуспала та затова набързо си стъкмих пътуващото мляко с нес, грабнах кроасана (нарочен още от вчера за закуска), взех бърз душ и потеглих към работа ...

Приказка за сърцето, мака и още нещо! :)

Сърцето въпреки различната си форма странно ми напомня за цвете. Не само, защото и в двете се крие много красота, но защото и двете са толкова крехки по природа.

Макът някак особено изниква в съзнанието ми, когато свързвам двете думи - сърце и цвете. И тази вечер ще ви разкажа защо е така. :)

Къде отиде романтизмът?

Вчера като, че ли бях събудена от дълбок сън, но не ми се случи внезапно, както всяко сутрешно изживяване. Отново го усещам с ден закъснение. Silly me! :)
Обичате ли приказки и истории от различни краища на света? Май това беше риторичен въпрос с категоричен отговор - "Да, че кой не обича интересните и нови неща?".

Да живееш в България е вълшебство ...

С риск да звуча като Карбовски ще ви разкажа как започна деня ми!
След поредната замръзнала, опушена и непочистена маршрутка и чифт току що изпрани, прясно окаляни дънки се добрах до работа. И сега трябва трябва да имам настроение, защото цял ден ще работя с хора!
Не знам как ще продължи тази история, но мога да ви кажа само едно, в което съм сигурна:
Да се живее в БГ е вълшебство -
вълшебството на съществуването,
вълшебството на оцеляването,
вълшебството на каляване на нервната система!
(to be continued ...)