Да живееш в България е вълшебство ...

С риск да звуча като Карбовски ще ви разкажа как започна деня ми!
След поредната замръзнала, опушена и непочистена маршрутка и чифт току що изпрани, прясно окаляни дънки се добрах до работа. И сега трябва трябва да имам настроение, защото цял ден ще работя с хора!
Не знам как ще продължи тази история, но мога да ви кажа само едно, в което съм сигурна:
Да се живее в БГ е вълшебство -
вълшебството на съществуването,
вълшебството на оцеляването,
вълшебството на каляване на нервната система!
(to be continued ...)


И ето го обещаното продължение:
Не знам защо, но  много харесах лозунга на сутрешния блок на Нова ТВ. Дали е заради скрития позитивизъм във фразата, дали е заради загатнатата надежда или умно поднесения хумор е заразителен? Не мога сега да мисля за това, а по-скоро бих споделила нещо, в което съм се убедила за краткия си 30-годишен живот!
Трудно е да започнеш една не много положителна история, когато си позитивен човек. :( Та за българите ми беше думата: НИЕ ОБИЧАМЕ ТЪМНОТО!
- черното кафе дори твърде рано сутрин.
- сивото ежедневие, в което токова силно сме се вкопчили.
- липсата на изход от тунела, което ни кара да изпадаме в своеобразен екстаз.
- чуждото нещастие, което подхранва нашето собствено, крехко его ...
Списъкът може да продължи  безкрай! Уви, е немислимо да се измъкне човек от тази стремглаво потъваща спирала. Дори изглежда непосилно! Какво правим тогава с всичкия този мрак?
Отдаваме ли му се?
Обикваме ли го?
Отричаме ли го?
Избягваме ли го?
Противопоставяме ли му се?
Може би от всичко по малко? Всеки сам избира своят начин. Собственият ми скромен съвет към всички пребиваващи в чудото наречено "България" е - изберете различната алтернатива, създайте ново значение на думата "мрак". Бъдете креативни! Както всички знаем за въображението няма граници. :) По този повод ще си позволя да цитирам една чужденка докоснала се и оцеляваща в нашият малък "Абсурдистан" - НЕ БЪДЕТЕ КРАЙНИ, БЪДЕТЕ БЕЗКРАЙНИ!