вторник, 29 април 2014 г.

Да пазиш някого в сърцето си ...

Днес не мога да си намеря място ... от щастие!
Защото откривам нещата, които ми дават ЛЮБОВ!
И усмивката не слиза от лицето ми.
И вдъхновението е леко като перце.
Мила Ирини! Виновна си!
Ако още не сте чели нейните неща,
има за какво да съжалявате. ;)
А когато нещо те кара да се усмихваш,
то не може да бъде друго освен прекрасно.



Преди много години едни думи останаха в мен,
изказани от едно много красиво същество:
"А той ме е пазил през цялото това време в сърцето си!"
Е, мога само да кажа дано има повече такива хора -
които да пазят останалите в сърцето си ...
Ирини - обичам те и благодаря, че те има!
Обещавам да пиша приказката по твоята заръка!

Да пазиш някого в сърцето си!
29.04.2014 София

Да знаеш - ще се срещнем пак!
Когато времето му дойде ...
И ще ме познаеш в ден и мрак,
защото сърцето ти ще каже - хайде!
На край света дори ще се намерим,
защото е кръгъл и някъде свършва.
И няма нужда планини да катерим,
защото любовта ще ни свързва.
И може да бродя надлъж и нашир,
но като теб едва ли ще открия.
Защото ти изписваш моя мир,
и в теб дома си аз ще свия.
Затова ще бъда все там където си,
защото ще те пазя във сърцето си.

Сиси ©

вторник, 22 април 2014 г.

Истории преди лягане ...

Обичам ги още от малка ...
Онези моменти, когато по тъмно споделяш
с най-близките си, най-съкровените си мисли.
Та и тази вечер не прави изключение,
може би освен в това, че споделям с повече хора.
Та, ръкавицата е хвърлена, предизвикателството е прието!



Не мога да те заведа
там, където аз не съм била ...
22.04.2014 София

Не мога да те заведа
там, където аз не съм била ...
Не мога и да те отрека,
защото само с теб съм жива.
Не мога да се насладя докрай,
защото вкусът ти е сладко-гочив.
Не мога да съм с теб, дерзай –
твърде си кратко наличен и див.
До теб не мога да светя,
белотата ми се губи в твоя мрак.
До теб съм напълно разкрита, изпита,
само поглед ме прочиташ пак и пак ...
Не мога до тебе да бъда,
но и без теб не мога ...
Това е моята присъда –
прибери ме докато съм белонога.

Все още млако бяла,
Сиси ©

събота, 12 април 2014 г.

За чашите и още любими неща ...

Тези дни обичам много да разказвам за чашите ...
Та нека споделя тази история и с повече хора. :)

Та първото нещо, което трябва да знаете за мен:
Пия кафе всяка сутрин и то по точно определен начин!
Имам една много красива любима чаша - зелена на цветя.
Когато пия в нея всяка сутрин дозата живителна течност,
аз се чувствам щастлива! Тя ме кара да се усмихвам,
но това е само, защото още не съм я счупила ...
За да имам тази чаша трябва да внимавам с нея ...
Трябва да я обгрижвам - като всяка любима вещ:
да я пазя да не я надраскам, да не е мръсна ...
Но това изисква усилие от моя страна.
Щастието ми изисква усилия ...

Разбира се, аз не пия кафе само у дома. :)
Разбира се, не пия и само кафе, но го предпочитам.
Когато съм навън аз си взимам еднократна чаша,
която също предпочитам да е картонена.
(какъв каприз съм само!)
Но нея нито я пълня отново,
нито я ползвам с удоволствие,
нито я обгрижвам след като приключа.
Освен, че отива в коша за боклук.
Та тази вечер молбата ми е:
помислете върху чашите за минута ...
помислете за любимата си чаша ...
И най-вече пълнете чашите си ...
с повече позитивни неща по възможност!
И второто нещо, което трябва да знете за мен:
Обожавам музиката и тази вечер ще ви напълня с нея. :)