неделя, 10 януари 2016 г.

Където те води сърцето ...

Ето и 2016 дойде ...
Посрещнах я дълбоко в Северозапада - Белоградчик.
Била съм там и преди ...
Но няма еднакви дни, както няма еднакви хора.
Преживяването не се повтаря ...
поне не по същия начин.



Този път дните, които прекарах там бяха четири.
И пак не бяха достатъчно, за да се наситя,
но бяха предостатъчни, за да се влюбя ...
В живота, мястото и всичко останало ...

Когато пътувате - позволете си да се влюбите ...
в гледка, усмиивка, история или просто правилния момент!
Как да се случи това? Говорете с местните хора.
Те винаги ще ви разкажат нещо, за което никой друг не знае.
Един мил човек ни светна, че до обсерваторията в града има кале.
От него се открива чудна панорама навсякъде и най-вече към крепостта.
Няма как да откриете сами тази гледка, ако не са ви разказали.
(или случайно не се шляете цял ден в търсене на подобни неща)
А паркът и хубавото време бяха само бонус към разходката.



На следващата сутрин решихме да подходим по-смело.
Все пак бе първият ден от новата година ...
Нямахме късмет с гидовете в Магурата обаче!
Нямаше ги след празничната нощ.
И не видяхме рисунките, за които отидохме.
На влакче също не се возихме, но походихме.
И бяхме първите посетители за 2016 в пещерата.
Добре започна новият период!



И накрая, за да не остане нещо невиядно се отбихме до Венеца.
Пещера Венеца! Щом пещерняк казва, че е най-красивата в страната,
много е вероятно да е така. Винаги съм била умерен скептик,
но този път не мога да не се съглася.
Особено с приятното цветно осветление, което е безвредно,
за живота и микроклимата в пещерата.
Отворени са 5 зали, но са открити още 6.
Какво ли ни очаква в тях, започнах да се чудя.
И това със сигурност ще ме върне някой ден пак там.



Сиси ©