петък, 27 декември 2013 г.

Коледно настроение :)

Какво ми създава настроение по празниците?
Отговорът е много очевиден - та чак прозаичен!
Аромата на хубава храна, любими хора около трапезата ...
А, да и вкуса на канела, мандарини или портокали.



Рецепта за перфектния празник нямам, но имам това:
(благодарение на Сиско - мерси, мила!)



А кухнята ухае толкова уютно,
Сиси ©

сряда, 27 ноември 2013 г.

Моята неизнесена TEDx лекция?

Ако имам трибуната на TEDx, за да споделя това, което наистина ме вълнува?
Тогава бих говорила за ПИШЕЩАТА ЖЕНА (събуждаща се, за да пише мислите си).
Защо тази жена е интересна за мен (може би ще се запитате)?
Защото в главата й винаги има скрита по някоя неизказана мисъл ...
Под ръкава на роклята й винаги има една интересна, нова история ...
Отвъд пределите на прозореца й чака някоя нова вселена ...
И най-малкото, защото големите й очи едвам побират света ...
(и вероятно никога няма да успеят да му се няситят!)



Във съзнанието й думите ще танцуват своя вечен танц,
за да се превърнат в поредната поема или кратък разказ.
В сърцето й чувствата ще бушуват и никога няма да спрат!
(независимо, колко пъти тя ще опита да ги възпита!) :)
В очите й ще рисува цялата палитра на околния свят!
(и тя винаги ще прави опити да улови и запечата картината!)

А понякога може и да я забележите сама да ходи по улицата,
в такт с музката, която звучи от нейните думи или песни?
И затова тя винаги ще спира вашия поглед -
не само, защото има красиви, дълбоки очи!
А просто, защото не можете да я подминете ...
или поне не с безразличие, защото тя е от хората,
които оставят бавна, но незаличима следа.
Ако срещнете такава просто не я пропускайте ... :)

Мога да продължа още много ... може би някой друг път. :)
А коя беше последната българска авторка, която четохте?
Аз май се спрях на Петя Дубарова ...

Сиси ©



понеделник, 25 ноември 2013 г.

Зимата дойде и в моята душа :)

Колко е достатъчно?
Може би много повече, отколкото всъщност си мислим?
А и вдъхновението не идва, когато си го поръчам ... :(
Та затова тези дни си мисля ... Колко е достатъчно:
- да направиш,
- да отдадеш,
- да споделиш,
- да позволиш,
без да искаш в замяна. :)



Всеки път и пак отново!
24.11.2013 София

В нещо, което не мога да имам
всяка вечер те превръщам.
Отвъд полето на желаното отивам
и оттам не се завръщам ...
Там те искам още повече даже,
но ти си вече толкоз далече!
Дали трябва да се откажа?
или пак ще си от мен привлечен?
Всяка вечер в съня си ще гоня
илюзии за нежност и за близост.
И изживявам всичките сезони
на ревност, завист и унилост.
Но вяра имам в утрото ни ново,
че ще ни срещне на брега далечен.
И тогава двамата с теб отново
ще претворим любовта във вечност.

А дано, ама надали ...
24.11.2013 София

Всеки носи своя тъмнина
и умело от другите я крие,
но раните прозират във нощта
и се осланяме денят да ги покрие.
Всеки има своята самота -
във вътрешния джоб навсякъде я носи,
със нея обикаля по света,
а тя отговаря му на всичките въпроси.
Всеки връща се към своята тъга,
когато няма другъде къде да ходи.
И залостваме за друго всички сетива,
а мислите ни само в нея бродят.
Къде отиде наш'та доброта?
Къде зарязaхме я без очи, ръце и корен?
Дали ще се завърне след нощта?
Ще отвори ли сърцето ни затворено?

А понякога съм вдъхновена по две! ;)
Сиси ©

петък, 11 октомври 2013 г.

Понякога ...

Не съм писала май, май отдавна тук ... Простете ми, приятели!
Вдъхновението напоследък не ме спохожда, толкова често, колкото ми се иска.
И все пак днес размишлявайки и чистейки мисли от главата си се увлякох ...
И ето го резултата ... Обичам, когато някои неща останат извън мен ...
(поне образно казано ...)



Понякога ...
11.10.2013 София

Понякога събуждам се със порив.
Понякога очите ми и мислите тежат.
Понякога и изгревът говори,
какъв ще бъде занапред денят.

Понякога оставам във съня -
чуплив като кристално огледало.
Понякога се лутам във страха
скрит под нощното ми одеало ...

Понякога е милостива сутринта
и ме посреща с пурпур, розово и бяло.
Понякога живея във страха
и във съня, и през деня
докато не счупя нощното си огледало.

Мда, малко ми е сънливо!
Сиси ©

сряда, 11 септември 2013 г.

Настроения ... от дъното на пъкъла!

Имам една приятелка, която казва:
Утрото е винаги по-мъдро от вечерта.
Може и да е вярно, но не знам дали искам да проверя?
Мисълта ми беше, че всеки има своите ритуали за пречистване:
- вечерен душ ...
- чаша вино ...
- хубава книга преди заспиване ...
- броене на звезди до изнемога ...
А може и поняколко едновременно! ;)
Моят се състои в това да пиша!
('Щото, ако оставя всичко в себе си, ще се пръсна на хиляди парченца)
Та ето я поредната порция терапевтиране отвътре - нанавън. Да ви е сладко! :)
(може и горчиво, но тогава няма да остава много приятен послевкус ...)



За мен накратко ...
05.09.2013 София

Може да не съм незаменима ...
Може даже да не съм опасна,
Но в живота ти ще съм единствена!
Ако искаш взимай ме обратно.
Мога да съм много трудна ... казват,
Но дали ще ме поискаш лесна?
Може винаги да не показвам,
Но знам, че да обичаш не е грешно.
Играй си с мене, колкото е нужно,
Аз няма да съм хвърлилата камък,
Но знай, че лятото безгрижно
Без мен ще е като море без пясък.

Прочувствено ...
11.09.2013 София

Когато светът е с краката нагоре
Когато всичко е твърде неясно
Погледни надалеч към простора
И се радвай на всичко прекрасно.
Когато светът е с главата надолу
И се чудиш кой път да поемеш
На свойто минало помахай за сбогом
И се опитай кръвта да поемеш
Тя нахлува нахално и бързо
Във главата ти тъй подредена
И се блъска във нея отвързана
Сякаш до вчера е била заледена.
Когато няма го надписът ИЗХОД
Или вход и завои, развои обратни
Щом слезе долу в петите, във ниското
Ще се чувстваш заземена обратно.
Затова й се радвай сега, на момента
И почувствай как силно пулсира
Нека разказва за свойта легенда
И в руменината ти да прозира.

НЕвлюбената,
Сиси ©

понеделник, 9 септември 2013 г.

И идва есента ...

Как завърши за мен лятото?
Някак приключенски бих казала. ;)
Отново в Гърция, защото не може да ми омръзне. :)
Как? Къде? С кого? Кога? Добре - стига толкова неизвестности!
Имаше три почивни дни в началото на септември, нали? 6, 7, 8?
(да знам да броя до 12, но това в случая няма нищо общо! ;)
Откакто се озовах на това място за пръв път исках да отида пак!
(24 - 26.05, видяхте ли, че мога да броя дори до повече!)
Да не говорим, че жадувах за една такава хубава компания -
някакси винаги готова за приключения и предизвикателства!
Мда, пак се озовах на къмпинг Рея, срещу остров Диапорос.
Палатките бяха опънати, каяците бяха там, за да ме отведат далеч!
Далеч от проблемите, тревогите, сивотата, самотата и еднообразието.



Денят започваше с кафе и чай (мой личен избор) ...
Продължаваше с малко гребане, много плажуване и някоя друга снимка.
И завършваше най-неочаквано или с прекрасна музика и хубава храна,
или с игра на филми, от която всички ни боляха коремните мускули,
или с импро театър, който не искахме да спираме да гледаме. :)
Понякога и с някой друг задушевен разговор под звездите ...
Изобщо нищо тривиално, обикновено или дори монотонно! ;)

Още се чудите дали да отидете на каяк два (или повече) пъти?
Не се чудете - няма опасност нещо да се повтори! ;)
А дори и да се случи ще има толкова нови неща, че ум да ви зайде!
Какво толкова ново правихме ние ли? Ами, ще ви кажа лично за мен:
ядох печена царевица, гмурках се и гледах рибни пасажи,
запознах се с нови прекрасни хора, играх си с октоподче,
събирах черупки от морски таралежи, имам си едно малко бебе алое! :)
Бях с хора, който са ми като стари приятели, а съм виждала само два пъти!
И сега пак пия кафе и чай, защото искам да съм там с тях и днес! :)

Sisi © in love :)


вторник, 3 септември 2013 г.

Главоблъсканицата в главата ...

Главоблъсканицата в главата се подрежда трудно,
но се подрежда ... щом има желание и вдъхновение!
Бях гледала една такава прекрасна постановка ...
"Деликатно нещо е душата" на трупата на енергетиците.
Супер непретенциозно и същевременно толкова смислено!
(не заглавието де, ама аматьорският актьорски състав :)
Та днес прочетох нещо друго, което ми размърда мозъка ...
по повод него, и спектакъла, и песента, която ме споходи -
тази вечер може да четете следните редове ...



Деликатно ...
03.09.2013 София

Деликатно нещо е душата -
говори с всеки шепот, стон.
Дори сподавени в мъглата на сълзата
пак плуват в сънищния хоризонт ...
Деликатно нещо е душата -
Голяма, колкото безбрежен склон.
За нея плитки са и синевата и водата
на всички океани в този наш живот ...
Деликатно нещо е душата -
крехката прашинка в перла от стъкло.
Почукай тихо! Отвори внимателно вратата!
И ще познаеш всеки неин тънък зов ...
Зов за взаимност и дори за любов. :)

Душевно ми е ...
Сиси ©

понеделник, 2 септември 2013 г.

Септември ще бъде май ... ?

Септември е ... Честито на печелившите!
(Аз съм една от тях - любим сезон!)
Както вече знаете не мога без планината ...
Та затова ми изскочиха две предложения за един ден ... :(
Е, сега кое да приема като и двете са супер, а? Ммммм?
Ами няма как първото ще да е, защото е по-раншно!
Витоша за един следобед + бонус Черни връх! ;) :)



Качвах се там за първи и последен път миналото лято ...
(май лятото ми върви на първи и високи места, а?)
Тогава през Алеко, но сега през Драгалевци!
(все повече започвам да харесвам това начало на походи!)
Те така започна поредното лежерно следобедно разхождане.
Драгалевци - Голи връх - Платото - Черни връх и обратно.



Да ви кажа с Ани винаги можете да се вкарате в приключение!
Или ще ви заведе на лятно кино, или на фестивал, или ...
(развихрите си въображението и си представете всевъзможни неща!)
И като за капак ще ви приготви обяд като за облизване на пръсти!
Хайде да не почват да ви текат лигите - няма да ви казвам повече!
Мисълта ми беше да внимавате с Анитата - опасни са! ;)
(и прекрасни за компания в гората и планината!)
Всеки да си грабва едно Ани и да хваща гората!



Директно от Черни връх,
Сиси ©

четвъртък, 29 август 2013 г.

Сутрешно едно такова ...

Понякога ти е нужна просто усмивка ...
Понякога ти трябва добър приятел ...
Понякога искам само завивка!
Понякога трябва да си мечтател ...



Едно разбито сърце,
и една разголена душа ...
29.08.2013 София

Големите надежди аз зарових ...
В мечтите си, в лятото отминало.
Душата си до болка пак оголих,
Но тя остана си подмината ...
Разумна да бъда? Забравих!
Сърцето ми отново е изстинало,
Претръпнало ... Какво ли му направих?
Навярно бури го застигнаха
И да го разкъсат ги оставих ...
Прощавайте душа, сърце невинни!
Произволът май на никой не прощава ...
Остатъци от вас съвсем пустинни
Ще събирам пак да ви направя ...

Понякога само трябва да простиш ...
Сиси ©

петък, 23 август 2013 г.

Гърция - приказка без край ...

Всяко лято е уникално, защото е неповторимо!
Всеки път се изненадвам, колко хубаво може да бъде ...
Тази година, обаче, надмина и най-смелите ми очаквания!
Че ми хареса в Гърция знаете (и че за втори път съм там също!). :)
Дали си е заслужавало, ще оставя вас да прецените! ...
Но нека най-накрая да започна с разказа:

Тръгването бе в събота сутрин и пристигнахме ранния следобед.
Керамоти е известно с хубавия си плаж, но не и с многото българи там.
Определено бях очарована от красотата наоколо - много цветя, зеленина!
Бяхме на първа линия и съвсем не се поколебахме да отидем на плаж!
А той е опасан от иглолистна гора - просто безценно ...
Срещу ми е остров Тасос и малката му сестричка - ей така, за разкош!
Плажът е дълъг няколко километра, а на запад е само място за залези!

И така лежерно изкарахме два, три дни на плажа и в заведенията,
а те не са никак малко и навсякъде готвят прекрасно!
Мислите ли, че не може да научите нещо ново в кръчмата?
Значи не сте посещавали Акрополис, където учите гръцки от салфетки!
Личният ми фаворит бе рибарското кръчме на пристанището - При Фани!
Там са задължителни картофите, сардините, калмарите и аншоата! ;)
(оф, забравих и тиквичките, ама всъщност всичко си заслужава!)
Може с узо или Митос (тяхната бира) - по ваш избор! ;)
И така си гледахме фериботите без да подозираме, какво ни очаква!

Последните два дни бяхме решили да се отдадем на приключения ...
Хванахме си ферибот за Тасос и си бяхме направо ТАМ! Да ТАМ!
(с главно Т и всички други главни букви ...)
Още с първите крачки останах пленена от мястото!
Не само, че атмосферата беше уникална - най-интересното предстоеше!
Не случайно островите са толкова екзотични места ...
Дали е тяхното кротко, необезпокоявано съществуване сред водата,
или нещо друго, което може да се улови във въздуха, но е различно!

Разгледахме основните забележителности в града и заседнахме ...
Заседнахме - та не станахме! Можете ли да предположите:Защо?
плаж, шезлонг, мохито, фрапе и усмихнато до уши момиче от ...
СЛИВЕН! От приказка на приказка разбрахме, че сме превзели острова. :)
Определено в Гърция знаят, какво означава добро обслужване!!!
Цял ден си говорихме с нея за нещата от живота и останах БЕЗ ДУМИ!
Такива неща наистина трябва да се изживеят, не се описват!
Аз искам да знам къде ще работи Петя догодина, за да отида там. :)

Кавала беше последната спирка от маршрута, но и има много за гледане!
Там се насладихме на стария град, крепостта, къщата-музей на Мохамед Али,
и други изкушения по гръцки, но жегата бързо ни подсети, че ни чака път!
Гледката от крепостта си заслужава всяко стъпка: Кавала като на длан ...
За кафето по гръцки мога само да кажа, че по турски май си е по-вкусно ...
Всичко друго гарантирам, че ще бъде на ниво!

(не това не е гледката ... за да я видите отидете сами! ;)
Аз ще си допълвам списъка с думи! ;)

петък, 16 август 2013 г.

Оставам ...

Кой е най-големият Ви страх?
Дали той е най-големият Ви враг?
Тези дни си мисля доколко сме способни да управляваме живота си?
Винаги съм ОБИЧАЛА да вярвам, че сами го конструираме? Дали е така?
Е, поне ми се ИСКА да е така ...
Докато се разхождах днес ми хрумна:
Защо са нужни поети на този свят?
Те могат да вземат най-дълбоката емоция,
и да я облекат в най-красивите думи ...
Дали ще е истинска или преувеличена?
Дали ще има щастлив край или не? ...
Дори и това те могат да избират!
Затова светът се нуждае от поети,
защото те са вълшебниците на нашето съвремие!
(Мамо, това, че стихът е тъжен не значи, че аз съм тъжна ;)



(Понякога обичам да поемам кормилото на живота и аз да карам ...)

Оставам ...
07.2013 София

Аз оставам тук, а теб те няма ...
В прозореца гледам, но на празно ...
Нима не разбираш от дума?
Душата ми пак е порязана ...
И без теб няма днес или утре,
и без теб няма смях и сълзи,
само бледи несбъднати утрини,
и безброй натъжени зори ...
Как да кажа? Досега не разбра ли?
Само в теб търся моите дни!
Да покажа? Досега не видя ли?
Само за теб аз отварям очи ...

С широко отворени (зелени) очи,
Сиси ©

петък, 9 август 2013 г.

В сънищата ми ...

Бихте ли искали да помните сънищата си?
Помислете си пак ... Наистина ли искате?
Понякога, просто искаме да забравим ...



В сънищата ми ...
07.2013 София

Добре, че сънища не помня ...
Защото в тях живееш ТИ -
И моят ден, и страх, и спомен ...
Всичко в тях безумно се върти ...
Добре, че бързо отминава
и тази нова, дълбоко синя нощ.
Вече виждам пак е пребледняла
от скритата във нея силна мощ!
Добре, че има дни, в които
сън след сън броя и нямат край!
На крилете им сега политам
като дъжд от облаци през май.
Добре, че сънища не помня ...
В тях оставих другото ми АЗ ...
И тъгата ми - така огромна,
която носи най-тъмния ми час -
АЗ и ТИ какво сме?


Още учудваща се,
Сиси ©

вторник, 6 август 2013 г.

За РИЛА и туристите ...

Чувам Седемте Рилски Езера щели да изчезнат ...
Доколкото аз знам, обаче, напук на всичко те още са си там!
Нека да ви разкажа една история от последното ми ходене там ...
Това се случи при прехода от шестото към седмото езеро,
(дотам не стигат всички туристи, защото въпреки лифта не издържат!)
срещаме група млади туристи (на около 20), които видимо са умни!!!
Всичко е много хубаво - млади хора на планина с компанията ...
Докато не разбереш, че дори не знаят имената на езерата!
И когато в следващият момент бутат една от пирамидите по пътя ...
Просто не можех да остана безучастна и най-учтиво ги попитах:
- Знаете ли, за какво са тези неща?
Отговорът, естествено, е: - Ами, не!?
- Това е маркировка - им казах,
- За друг път да знаете ...
- Аааааааааа, така ли?
- Да, а това езеро е Окото. :) обясних усмихнато!
Догоре не ги видях нито да ритат, нито да хвърлят неща!
Те просто не знаят, как да се държат в планината,
НИКОЙ не ги е научил ...
А искаха да знаят, защото ми предложиха да съм им гид,
но отказах, защото все пак и аз си имах компания ...

АКО ИСКАТЕ ДА ЗАПАЗИТЕ ЕЗЕРАТА СТИГА СТЕ МИСЛИЛИ ЗА ЗАБРАНИ,
А МИСЛЕТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ! МИСЛЕТЕ КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ МЛАДИТЕ:
- ДА НЕ СИ ОСТАВЯТ БОКЛУКА В ГОРАТА!
- ДА НЕ СИ КЪПЯТ КУЧЕТАТА В РЕКАТА!
- ДА НЕ СЕ ПЕРАТ И ЧИПКАТ В ЕЗЕРАТА!
- НАУЧЕТЕ ГИ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ИМЕНАТА НА ЕЗЕРАТА!
И да ползват чешмите и тоалетните по пътя по предназначение!
Нека не ги обвиняваме преди да сме ги научили!
Заведете и вашето дете и му дайте пример и знание. :)
(но преди това, разбира се, вие трябва да ги имате ...)
((а това изисква усилие и малко четене ...))
НО ако искате да имате още гледки като тази се погрижете САМИ!!!
Хайде вече да не търсим помощ от приятел или жокер 50/50, а?
РИЛА е наистина велика и си залужава усилията, не мислите ли? ;)

понеделник, 5 август 2013 г.

За Говедарци и гората ...

Има едно място, което е много любимо за много палаткуващи - Говедарци.
Не знаех за него допреди да ме заведат приятели там миналата година.
Гората е приказна, водата е ледена, хората са много, а мястото - малко.
Но огнището всеки път ни чака там и помага да сготвим храна за душата.



Палаткуването, както се оказва, не е за всеки, но го споделяш истински!
Ставаш сутрин и приготвяш чаша кафе на отбрани приятели, пиеш го с тях.
Споделяш мислите и деня си с малко, но отбрани хора от обкръжението ти.
А нощите са толкова звездни, че чак може да ти се завие свят от броене!

Най-хубавото е, че там винаги ме чака нещо ново:
нов изгрев, нова роса, нова вода, нова книга, нови цветя, нови гледки...
Рила те учи на най-важните уроци на живота, а неговите чудеса са 7:
(както всички знаем - спорно е дали има осмо, но още не сме го открили!)

1. да виждаш ...

2. да чуваш ...

3. да докосваш ...

4. да чувстваш ...

5. да вкусиш ...

6. да се смееш ...

7. да обичаш ...


Затова, моля Ви, пазете Говедарци и гората за вашите деца ...
Горската,
Сиси ©

вторник, 30 юли 2013 г.

Витоша може да ви изненада ...

Когато имаш правилните приятели всичко се нарежда от само себе си ...
След пълна работна седмица се чудите как да се разнообразите?
Не се чудете повече - имате една прекрасна планина твърде наблизо!
Може да чакате 1 час за автобус и да се сварите в собствен сос,
но си заслужава всяка секунда неудобство и всяка нова стъпка ...
Не бях чувала за този приказен маршрут на Витоша, но ето го и него:
Бай Кръстьо - Комините - Орлово гнездо - Кикиш - Драгалевски манастир.



Знаете как да стигнете до отправната точка на маршрута? (Предполагам!)
За неосведомените да кажа: автобус номер 93 (или 64, ако ви се върви!).
Не се сърдете на бутащите се на опашката на лифта (и на пререждащите!)
- спомнете си, че са чакали час за автобус и са се сготвили в соса си!
Добрахте се до седалка на лифта? Това е много добро начало ...
Следва друг деликатен момент в пътуването: намирането на пътеката ...
Може да си се лутате, колкото си искате (като нас) през гората,
ако имате време, но най-добре да попитате и да ви упътят, защото ...
може да се заблудите (като нас) и да си наберете една торба ГЪБКИ. :)


После следват красива гледка след красива гледка ...
Първо са Комините, които са големи скални масиви до 70 метра високи!
След като прекосите рекичката пътеката се ИЗКАЧВА покрай тях ...
Малко пек и няма горичка, но има катерачи и парапланеристи. ;)
А от върха на Комините се открива първата пленителна панорамна гледка!
София изглежда толкова различна и красива и дори спокойна от високо...


След още малко усилия по трева и клек ще се доберете до: БОРОВИНКИТЕ!
Не, че не следва РАЗКЛОНА за Кикиш, но него лесно ще го видите. ;)
Потегляте от него вдясно и така започва пътят на пирамидите ...
Преминава се през множество каменни струпвания, маркировка липсва,
но има каменни пирамиди, които лесно ще ви ориентират за посоката.
Ще преминете през всякакъв терен - от тучни ливади до сенчести гори!
Има няколко панорами, които също не бива да се пропускат!
(една от тях МАЙ трябва да е Орлово гнездо?)


Стигнете ли Кикиш вече ще има и вода, и храна, ако сте си взели нещо!
Подгответе се, че няма вода по целия маршрут, както и храна също!
(боровинките не се броят, защото вече ги изядохме, а гъбите се готвят)
Иначе там е много приятно и има къде да се седне, но не функционира!

След приятната почивка трябва да се върнете на пътеката за Платото,
там трябва да намерите разклона за Драгалевци и да слезете директно. ;)
Ако имате още сили посетете Драгалевският манастир, скътал се в сянка.
Като цяло чудна природа, неземни гледки, приятна компания ...
и каквото още вие си донесете (добро настроение, хубава храна)!
Какво повече му трябва на човек насред София?
Ааа, фрапе, в града? И това може, но после ...




сряда, 17 юли 2013 г.

Не опоздайте!

Не обичам да чакам ... Не намирам смисъл в това ... И след 30 години ...
Колкото повече скрит смисъл имало в стиха, толкова по-ценен бил ... Ама,
Ксения го казва толкова различно и логично, а най-вече лирично и лично!
Сигурно всеки път като ме питат закъде бързам трябва да показвам това:



Не закъснявай ...
17.07.2013 у дома

Не окъснявай ...
Животът не чака ...
А прощавай ...
Защо се разплака?
Пак ли драма?
Поредна, голяма ...
Светът е за двама?
Или е просто измама?
Не се притеснявай!
Аз няма да кажа ...
Не съжалявай!
Никога даже ...

Не закъсянвайте ...
Сиси ©

сряда, 10 юли 2013 г.

Чувствата на една роза ...

Май времето на розите отмина ...
Сега е времето на гларусите (и чайките) ...
И все пак розите оставиха нещо след себе си ...
(освен уханните си цветове, разбира се)



Чувствата на една роза ...
10.07.2013 (у дома, пред компютъра)

Сега пречупвам силните си чувства ...
Днес е време да им кажа, че съм тук!
Да играеш с тях е истинско изкуство -
изкуство на природата напук.
Сега сърцето си разлиствам като роза,
И бодлите й прегръщам, но до тук ...
Кръвта си в нея всичката я вложих,
а тя ми пее даже и без звук.
Сега я гледаш в ръцете ти – откъсната ...
Онази роза, алената, плачеща с капчук ...
Тя плаче със сълзите недопуснати,
И с тях пътува, но до тук ...
Оттам нататък само са въпроси ...
Без отговор, без питанки, без глас ...
И розата стои пустинно боса,
и чака да улучи своя час. :)
(от мен до теб е толкова в анфас)

А дали ми е розово днес,
Сиси ©

понеделник, 8 юли 2013 г.

Г-ца Хаос :)

Много са сладки моментите на синхронност ...
Особено, когато са споделени с любимия човек. :)
Може би, когато са рядкост се научваме да ги ценим повече?
Или просто така ни харесва да си мислим и да разсъждаваме.
Е, поне аз се опитвам да им се наслаждавам докато ги има. :)
По повод един такъв момент драснах няколко реда, ето ги и тях:


(от къде почна всичко и поредното ми име от поредния ден)

Госпожица Хаос
08.07.2013 София

Безредие владее мойто царство,
но как подрежда се Анархия?
Хаосът е мойто господарство
и в него няма име и йерархия.
И ти си там сред всички други
мислени и недомислени моменти.
Неуморно даже все се трудиш,
за да свържеш всички компоненти.
Но дали аз трябва да съм цяла?
Някога докрай да съм изписана?
Не ми отива, аз не нося бяло,
по сивото по-скоро съм улисана.
Не ме нареждай, а такава приеми ме!
Калейдоскоп от двете крайности
И в бяло, и в черно прегърни ме,
А аз ще сбъдна твоите случайности.



Черно-бялата,
Сиси ©

петък, 5 юли 2013 г.

Между четири стени ...

Всеки има своите битки - лични, поянкога твърде големи за самите нас ...
Много хора са ми казвали, че съм усмихнат и позитивен човек ...
А аз всъщност никак не съм! Въпроса ми сега обаче е друг ...
Дори да не си позитивен човек, как се научаваш да живееш с тъмнината си?
Всеки има своите моменти на слабост и това ни прави толкова интересни. :)
Как се справяме с тях е въпрос на личен избор (или просто не се справяме).
Сега битката ми е с моите четири стени - онези личните и непреклонните. :)



Между четири стени ...
05.07.2013 София, Овча купел

Между четири стени препуска
Единичността ми сякаш безконечна.
Не желае друго вътре да допуска
Освен усмивката ми – нейна подопечна.
В кутийката ми – тъмна, сива
Сред сови със очи-фенери
Усмивката ми - странно дива
Свойто кътче иска да намери.
И се лута в мрака непрогледен ...
Понякога фенерите и светят ...
В този тъжен свят, никому потребен
Светулките са символ на късмета.
Усмивката ми срещна ги ...
И пътя й напред те осветиха.
От очите тя погледна ги
И тъй се разделиха ...
„До следващия път!“ си казаха
И тихомълком си благодариха.

сряда, 3 юли 2013 г.

Сама ...

Напоследък имах доста време да бъда сама ...
Лукс, който рядко се опитвам да си позволя.
Но научих много от самотата и кое е най-важното? (ще попитате навярно)
Тя е избор - не е състояние на духа, което ни прави нещастни, самотни.
Можеш да останеш сам и пак да се стремиш да си щастлив. :)
Понякога е тягостно и в тези моменти тя е избор, да бъдеш себе си,
да нямаш нужда от другите за да почувстваш по-добре, а да я изживееш.
В тези моменти при мен е идвала музиката ... както явно и при Мая!

“Music was my refuge. I could crawl into the space between the notes
and curl my back to loneliness.” ― Maya Angelou



Сама
03.07.2013 – у дома

В стаята ми пъпли тишината -
толкова прозрачна и далечна ...
на прага ми се сгуши тъмнината,
изглежда сякаш иска да е вечна.
Сред тях провират се и звуци,
но само в душата ми ги чувам.
говорят си, но само помежду си -
държат се сякаш аз не съществувам.
Затръшнах им на всичките вратата,
тръгнах и назад не се огледах ...
И те изчезнаха – мираж в мъглата!
И тогава сякаш, че прогледнах ...

От своята стая,
Сиси ©

неделя, 30 юни 2013 г.

Има защо! ( Концертите :)

Има защо човек да посещава такива събития независимо от мащаба им.
Поне за мен това бе генералния извод от последните почивни дни.
Също така разбрах, че не е лошо преди да отидеш да слушаш някого,
да гледаш виртуално поне някоя друга негова изява на живо.
(дори и ей така, само за вдъхновение)

Symphonics Entertainment са много добри организатори на събития.
Не само, че поканиха и осъществиха концерти, които отдавна чакаме,
но успяха да ни покажат, какво се случва на родната ни сцена. :)
Концертите бяха подгрявани от добре подбрани родни изпълнители,
от които на мен най-силно впечатление ми направи Маги Алексиева.



Хората в залата обаче си чакаха определен изпълнител и това е ...
Не забелязах (особено първия ден) да се оценява нашата музика.
Което е жалко, защото много хубави неща се случват и у нас. :)
Но НЕ, вместо да се наслаждаваме на хубавата музика, чакахме!
Както чакаме някои да ни спаси от нещастието в живота ни. :(
Чакахме нещо извънредно да се случи и пропуснахме хубавото.
Не, че извънредното не ни ВРЪХЛЕТЯ няколко часа по-късно ...
но се питам, защо не оценяваме стойностното докато е тук!?



Първият ден JAMIROQUAI почнаха късно, но бяха във вихъра си!
Пяха цели два часа и изпълниха най-големите си хитове. :)
За тяхна радост и публиката им отвърна с огромна любов!
Jay Kay бе впечатлен, че знаем техни песни отпреди 16 години.
Е, явно не е бил наясно, че света го обича от много отдавна.
Другото, което направи силно впечатление беше отдадеността му!
Посветиха песента REVOLUTION на мирния протест в страната ни.
И така прегръщайки флага ни изпратихме JK&Co след един бис. :)
(но какъв бис само - DEEPER UNDERGROUND)



На втория ден пак имаше българска програма, но беше по-кратка.
Тогава се изявиха по актуални певци: Графа, Михаела Филева и т.н.
И тъй като публиката бе значително по-млада бе и по-вихрена,
тинейджърите се наслаждаваха и подкрепяха родните ни изпълнители.
Браво на тях! Можем да се научим на малко уважение от по-младите!
А след продължителна пауза на сцената избухна Miss FIREBALL!!!
Jessie J наистина беше като малко огнено топче на сцената!
Подскачаше и контактуваше с публиката постоянно и не само. ;)
Както тя самата отбеляза в снимките си по-късно си намери мъж!
(пя на един от българските бодигардове)
Въпреки, че е млад изпълнител само с 1 албум зад гърба си,
Jessie показа, че знае как се прави шоу и се забавлява публика!
Няма думи, които да опишат, колко бе естествена и емоционална.
Това трябва да се изживее. :) Така, че ходете на концерти, драги!

събота, 29 юни 2013 г.

Любов с малко "л" ...

"... мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието."
"Човекът, който имаше съвест" - Съмърсет Моъм

Съмърсет Моъм има качеството да влиза по кожата най-незабелязано и да остава. :)
Тази мисъл за любовта ми попадна преди известно време ...
Дали това е да обичаш с малко "л"?



Любов с малко "л" ...
24.06.2013 София

Ти си сам само там -
в душата си със свойте мисли ...
Те бързат да излязат. Знам!
Нали все пак са чисти. :)
И аз ли съм в тях? Не знам. :(
Този отговор така не се изплъзва.
Мойте мисли за него да продам?
Тогава всичко в мене ще замръзва,
при всяка среща с теб
заключена в погледа случаен,
при всяко вписване в мен
говориш на език потаен и незнаен ...
Затова ще те зачеркна! (с Х)
А може ли човек да зачеркнеш?
Към теб ще се протегна! (Виж!)
И вече няма да ме знаеш ...
Ще ти обърна гръб тогава. :)
Ах, колко сладко, неприлично!
И ще потънем двама във забрава
един за друг - поединично.

Не съм много добра по математика,
но кратката версия е може би тази:
(x < y? y > x? x - y = ?)

Нематематичката,
Сиси ©

сряда, 26 юни 2013 г.

Жената от Луната?

Казват, че най-хубавите, невероятните истории са истинските ...
Предполагам е така (особено щом нямам по-добри предложения). :)
Приятелка, която много обичам ведниж ми разказа нещо интересно:
на плажа, нощем, под звездите и оранжевата Луна тя възкликна:
- Виждате ли женското лице на Луната?
- ??? (отвърнахме ние - май не го бяхме виждали)
- Ама знаеш ли, че и аз я виждам от дете?
(каза тогава и друга моя любима приятелка)
И там, и тогава аз разбрах, какви хора обичам ...
Онези (лунните), които виждат тъжни (почти плачещи) лица в нощта,
защото за тяхното въображение няма граници и препятствия ...
защото те могат да видят всичко във всички и пак да ги обичат!
Благодаря Ви, че ви има ... Следващите редове са за вас (Разпознайте се!)



Жената на Луната?
22.06.2013 Бяло камъне
25.06.2013 София

Жената, която плаче на Луната ...
Видя ли я? На теб ли ти говори?
За теб ли очите си отвори?
С глава наведена встрани,
С коси от мъка потъмнели,
Тя копнее всичко да прости,
И наметало-невидимка да постели
Над всичките извършени злини,
Над всичките човешки изневери ...
Само нощем наблюдава, бди,
Че този час събужда всичко мътно
И дребните, нечестните игри
Тогава разгадава и разплита мъдро.
Жената от Луната – тя не спи!
Няма сън и за човешкото безумие ...
На жената от Луната
Със сълзи косата и блести
Като чете човешкото бездумие ...


(because you're once in a blue Moon)

Moonish,
Сиси ©

понеделник, 24 юни 2013 г.

Небрежно ...

Бях забравила, какво е да се радваш на най-малкото:
жест, песен, дума, гледка, планината, цветятя, водата ...
Но бързо ми го припомни миналият уикенд сред природата.
Мога само да кажа "Благодаря!" на Боби за песента. :)
И да продължа да си мечатя за гледки като тази:


да ми се случват по-често. :)



Небрежно ...
София 24.06.2013

Къде си моя мила същност?
Зад символи и ноти ли се криеш?
В луда, давнашна безпътност
е трудно себе си да преоткриеш.
Къде си моя мила нежност?
Дълбоко в сърцето си скътах те.
И в любовната безбрежност
рядко срещаш се, но разпознах те.
Къде си моя, драга небрежност?
В годините назад остана, заличи се!
Претопи се в сурова неизбежност,
Разпознай се, върни се, прибери се!

събота, 15 юни 2013 г.

Сърцато?

Днес прочетох нещо, което дълбоко ме докосна ...
Хм, и то било написано днес? Какво съвпадение! Или не точно ...
"... Защото, колко са тези души, които ни действат така? ..."
И този въпрос не ми дава мира вече цял ден! А вашите, колко са?
Познавам само няколко такива, но са ми достатъчни и знаят, колко много ги обичам!
"Виждам сърца във всичко ... камъчета, напитки, НАВСЯКЪДЕ!
Една приятелка ме начучи на това.
Но когато го споделя с други те реагират много странно ...
като жената, в чиято напитка видях сърце ..."
Анна Киркова



Крилато ...
15.06.2013 София

Най-хубавото и най-лошото
в живота е безплатно
започва нейде в мен,
завършва нейде в теб ...
и после връща се обратно.
Ще чуеш шепот приглушен,
Ще бъдеш мигом окрилен,
но после пак така повратно
ще бъдеш заземен обратно.
По следата от перцата
с теб ще се намерим ...
Там нейде сред децата, под дъгата,
свойта любов ще им постелим.
Крилете ни ...
подрязани и уморени,
ще им дадем - те нека са засмени!
Пък може с тях и те да полетят,
такъв кураж дано да съберат.

(ДА, най-хубавото в живота е безплатно,
но дали ще остане хубаво зависи само от нас и отношението ни!)
Е, мога да пожелая само повече такива "сърдечни" приятели на моите читатели. :)

Сърцатото,
Сиси ©

вторник, 11 юни 2013 г.

Iriniно ми е такова ...

Днес държа в ръката си стихосбирка ...
Започвам да си правя колекция от такива. :)
И това ме прави тооооолкова щастлива (чак до небето, че и отвъд)!
Наистина се чудя, защо на децата в училище им се дава да учат само класици?
Как се очаква те да намерят себе си в тези хора живели толкова отдавна?
Може благородно да ми завиждате, защото в ръцете ми е Irini!
Или по-точно душата й, онази СКИТНИЦАТА ...
(да държиш в ръцете си душа е голяма работа)
Откога се опитвам да намеря достоверна версия на себе си ...
Ето ти не щеш ли тя пред мене. :) СКИТНИЦА ...
от живот в живот ...
от стих във стих ...
от любов до любов ...
от звезда до звезда ...
през Вселената та чааааааак до другата. :Р
И за да разбереш, скъпа Мира, какво причиняваш на хората ще се жертвам да споделя, какво причини на мен (въпреки, че държа да подчертая съм далеч не толкова добра с думите - те сами се наредиха на листа!!!).
Та прости ми, но се случих, та чак усъмнах!


(Хм, като се замисля и Вяра има подобен ефект на живо като Irini)

Споделеност
11.06.2013 София, Бъкстон
(посред никое време)

Въздишките останаха ми само,
а думите ги глътнах май по път?
Опирам се сега на твойто рамо,
а устните не спират да четат.
Преглъщала съм много във живота,
но никога тъй сладко не трептят ...
Въздишките, усмивките ти впрочем
в междуредието ти растат ...
Растат и още разцъфтяват
в лятно-пролетния, мокър ден.
Щом душата (и сърцето) ги раздават
милувките, целувките,
най-скъпи са за мен,
а светът е по-красив и споделен!

Все още вярваща,
Сиси ©

понеделник, 10 юни 2013 г.

Любов от онези особените!

"Непонятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля.
То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш. Само една любов признавам на този свят - да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не.
Да обичаш, защото обичаш!" /Блага Димитрова/

Този цитат ми попадна преди няколко дни чрез една позната на една позната ... Получавала съм какви ли не съвети относно любовта (онази с главно "Л"), това беше просто поредното нещо, което ме накара да се усмихна! Колкото до моят съвет: "Никога не се отказвайте от нея за нищо на света!" Любовта не изисква патерици, или обезличаване, или подчиняване, а само постоянство и безрезервното и приемане (горчива или не на вкус)!



Любов с особености ...
10.06.2013

Любов на патерци
искаш да ти дам ...
НО аз обичам да летя
със птици,
да докосвам небосвода сам,
а нощем свалям си звездици ...
А паднат ли ...
Те рядко оцеляват,
но знаят как да станат,
лесно не се дават.
Не съм и лебед,
да съм вечно твоя
мога и без тебе ...
Ти намери ли покоя?
Във лятна буря,
или във пороя?
Любов на патерици ...
ще я търсиш сам,
защото рухва
щом е на подпори!
Любов безпътна
ще се лута тук и там,
докато със себе си не се пребори!

Сиси ©

петък, 7 юни 2013 г.

To feel Ayo ... 06.06.2013 Sofia Bulgaria!

Have you ever ...? was the question marking this concert.
Have you ever hugged a performer?
Have you ever danced with one?
Have you ever made a musician cry?
Have you overcome the boundaries of language?
Has a performer made your child smile and dance at a concert?
If you haven't done any of these you haven't been to an AYO show!
The amazing singer was in the capital of Bulgaria, Sofia last night ...
and what a night it was - there are hardly any words to describe it but I'll try anyway!

First was the anticipation for all the latecomers to take their seats and enjoy the show ... (don't get me wrong I was one of them ... Sorry that you had to wait for me guys!)
Then, the magic began ... Just a girl with a guitar and a crystal clear voice!
What a delight for the eardrums! I never thought I'd hear someone who sounds better live than they do on a record but the charming Ayo proved me wrong!



And SO the show began ... Everything went into place and the crowd began to cheer.
Just as we heard her big hit HELP IS COMING the performer left the stage for the next song and mingled with the fans from left to right and from top to bottom. We tried to do our best and give her the joy and love she really deserves and I think that we managed because when Ayo came back on stage she was crying and didn't want to leave her fans ... Afterwards came an emotional performance of 'It's supposed to be love'!
You have to watch the videos because I can't really put it into words:

And as we all try hard to do our job well (just as Bobby did)
I'll see if I can find some more words to express myself ...
There's a book saying that if you haven't drunk 3 cups of tea with mountaineers you can't pretend to know them. I would dare say that if you haven't danced, touched and hugged a singer you haven't received a thorough experience. And danced we did ...
Even towards the end of the show we played a little game dancing with Ayo ...
Everyone wanted to get closer to her and in a way I believe we all did ...
Because she was here not to teach or preach but to share and that she did!
I hope a bit of her heart stayed here last night and we'll get the chance to meet her again!
Not as a performer but already as an old friend. :)
Till then enjoy her music and stay tuned for more of her!
(including the smile that didn't go off her face the whole night) :)
She is just as amazing as the rose she got from a fan if not more ...
So I'll definitely be waiting for the next show and the next time she'll sing a Whitney song!

вторник, 4 юни 2013 г.

Един до друг, но един без друг ...

Връзките са сложно нещо ...
Често си задаваме въпроси, чийто отговри не искаме да знаем.
Често се подлъгваме, че всичко е наред и ще се оправи ...
Любовта трябва ли да задава въпроси?
Любовта трябва ли да заставя? Не знам ...
Често обаче я бъркаме с нещо друго и май се губим тогава?
Е, за губенето ми беше мисълта и за онези полу-безнадежни моменти ...
Истинската любов ли? Предполагам се сътворява тъй често, колкото и ОНЕЗИ песни:
(които могат да докоснат и обхванат толкова много хора, че всички ги знаят)



Звездопадно
03.05.2013 София

Цялата съм звездопад ...
изписан с цветовете на нощта.
Цялата съм парещ водопад,
от скритите недра на лудостта.
Не ме докосвай! Бързо ще си тръгнеш,
щом веднъж си вкусил от солта.
Не ме поглеждай! В миг ще се отвърнеш,
щом видиш, че съм глупаво добра ...
Кротко и без звук до теб ще седна.
Ако поискаш ще остана и до сутринта ...
Не ме превръщай в нещо твърде земно,
защото ще изгубиш своята звезда,
и ще стане страшно тъмна заранта,
и ще се слее после с вечерта, с нощта,
но вече няма да ти свети твоята звезда.

Забрави ли?
03.05.2013 София

Забравил си първия път,
когато в очите ми прогледна.
Забравил си! Знам, че е кът,
но тая все още малко надежда.
Губиш ме ... Знай, че не спят,
очите на таз уморена надежда.
И само с поглед сега ти шептят,
че някой друг в тях се оглежда.
Припомни си, аз чакам те тук,
където самотата отвежда.
Не, не искам никой друг -
в теб се крие моята надежда!

Сиси ©

понеделник, 3 юни 2013 г.

Там, където всичко трепти ...

Май си замина ... О, и какъв беше само! Depeche Mode, Bon Jovi, Greece, kayaking ...
Но неусетно дойде и юни. И тъй като аз съм си едно непораснало дете задължително трябва да отбележа празника някак си. Какви ли не предложения давах, какви ли не идеи имах ... Е, в крайна сметка се озовах насред планината отново - там, където всичко трепти - и духът, и звездите, и умът, и мечтите, и светът наоколо, и тревите!



Юндола е място, което може да се запечата дълбоко в съзнанието не само с неповторимата си природа, но и с неподправената си красота и с чистотата на емоциите, които предизвиква! В Родопите всичко е много истинско!
Не съм чела преди да замина, защото времето е кът тези дни, както знаете ...
И все пак отивайки някъде без очаквания може да бъде прекрасно изживяване!
Оставя съзнанието ти отворено за всички други възможности пред теб ...

За къщата изобщо няма да говоря (къща Тара) - щом съм с компанията ми винаги мястото е уникално! Само ще ви я покажа (вярвам, че образът е по-силен от думите). Петък и прекрасна вечеря на масата ... и родопски ягоди!
Събота сутрин: чаша кафе, прясно изпържени мекички с мед
(най-бързо изяденият в историята) ...
Какво повече му трябва на човек?

Първия ден се разходихме до местността Пашови скали, до която лесно се стига от центъра на село Юндола и продължавате покрай оградата на горското стопанство. След около час и малко лежерна, хоризонтирана разходка ще се озовете в полите на местността. :) А тя е удивителна (НАИСТИНА!). Следобедната разходка около селото също беше много оживителна след скромния обяд от някой друг сандвич. :)
Може дори да се спрете на местния пазар, където ще се преварват да ви предлагат, що ви душа сака.

Още щом пристигнахме домакинът ни каза, че в съседство се провеждат звездни наблюдения ... Не вярвах, че ще попадна и там, но нощта бе пред мен ...
В Гърция започна една закачка със съзвездията и помолих да ми инсталират приложениe, което да ми ги показва на небето (Хиляди благодарности, Боре!).
Прясно излязла под звездите на втората вечер ме попитаха: Към астрономите ли?
И аз казах: Ами не знам ... (но моментално тръгнах с хората от съседната къща).
И какво да сваря там? Два телескопа, заредена техника за снимки и Сатурн, М13 и всякакви други небесни съкровища ... Магията е в тази планина!
Дано успеят да се преборят да построят обсерватория там. :)

След кратък сън (а как не ми се спеше!) и последният ден дойде ...
Баницата на Мими е незаменима! Но ни чака път. Този път през Рила.
Тя не ни посрещна много приветливо, но ние пак и се порадвахме ...
язовир Белмекен е прекрасно място стига времето да е за разходки по тучните му брегове, но сега бе доста пълен и се задоволихме с откраднати гледки от тук и там ...

И финиширахме в небезизвестния комплекс "Езерто", Костенец, където готвят пръстооблизващо и всичко свършва твърде бързо ... Обичам остатъчния вкус на почивка и планина затова не се стърпях да си купя ягоди по път и да си донеса бисквитена торта в къщи (да си я хапна по-късно) ...
Изобщо почивка неустоима като Родопите!
Пожелавам ви да се случи скоро и на вас!

четвъртък, 30 май 2013 г.

За дълбоките води ...

Хората имат очи, планините имат също, и циклопите даже ... Въпроса е: за какво и как ги използваме? Обичам, когато се усмихна на непознат човек по улицата да видя усмивката и в неговите очи. Вече е друга тема какви ги обичате вие: сини, сиви, зелени или диви? :) Ако рилското око можеше да говори вероятно би говорило така:



Може би дори има и този напевен, момичешки, игрив глас ...
Но на мен само това ми иде на ум като си мисля за очи:

Най-сините очи ...
30.05.2013 (в тролея)

Имаш най-дълбоките очи ...
Пролука в света ти необятен!
Сбрал си в тях най-живите мечти,
зад две черни точки
и един завой - обратен.
Проливаш най-кристалните сълзи,
но само за значими поводи и хора.
И когато твърде много те боли
утеха търсиш в горчивата умора.
Само твойте проницателни очи
четат по другите и обич, и тревога.
И попиват всичко в мен ... почти ...
Как и защо? Да обясня? ... Не мога!
В очите ти нощуват две звезди.
И различни ги избираш всяка вечер,
и дълбоко в мен оставят две бразди -
едната през сърцето ми лети,
а другата е пеперудена - До сбогом!

(когато чуеш, че очите ти са като звезди ще го помниш цял живот,
както и човека, който ти го казал ...)

В очакване на нощта и моята звезда:
Сиси ©




сряда, 29 май 2013 г.

Просто ТИ ...

Каква е най-ценната част от това да имаш приятели, близки приятели?
Какво е предимството да познаваш и да си обграден от много хора?
Преди някоя друга година ме бяха попитали дали като студентка съм била убедена, че ще си намеря правиланата среда и аз отговорих с едно категорично "ДА!" и никога не съм се съмнявала в истинността на думите си ... Всъщност аз нямам постоянна среда, защото обичам разнообразието ... За голям мой късмет съм постоянна най-вече в истинските приятелства, които не ме изоставиха с годините, но с течение на времето много други хора гравитират около мен (или аз около тях???) и съм безкрайно благодарна за което ... Те те научават на най-хубавите неща в живота ... На работа, в личния живот, по пътя ... но вижте видеото, което обяснява нещата по-ясно!



И като имаш такива прекрасни връзки и хора около себе си научаваш за такива прекрасни песни! И можеш да напишеш някой друг ред по този въпрос ...

ТИ без АЗ ...
София, 29.05.2013

Ти ми вдъхна добро ...
Ти ми даде надежда -
в бъдеще, в минало ...
събра всичко в едно!
Но за теб ще съм винаги чужда -
малко, забравено, мътно петно ...
Не буди стари скринове,
там мене ме няма ...
Бродят в тях само джинове
и продават измама,
че душата ти я няма,
че изтъкан си от зло ...
Не им вярвай!
(само защото ме няма)
И в това поле от измама
ще ме зърнеш някъде там - до самотата
придошла със студения, северен, вятър!

Вашата чужденка,
Сиси ©

Къде ми е островът?

Търсите ли нещо различно? Искате ли да се изправите пред водата в нейната стихия и на нейна територия? Тогава ви трябва да опитате едно от приключенията на Extreme Adventures. :) Много се колебах преди да приема поканата на Ивето, но накрая казах категорично ДА, защото едва ли друг път бих се съгласила, а и нали казват: Кога, ако не сега?

И така последните почивни дни се озовах не само в Гърция, но и на къмпинг, с гребло в ръката и лодка под краката. :) Не бях сигурна, какво да очаквам и затова имаше известна доза дискомфорт, но щом седнах в каяка и потеглихме всичко се изпари във въздуха като утринна мъгла. Разбира се, за това спокойствие много допринесоха и домакините ни, които се погрижиха не само за нашата сигурност, но и за хубавото настроение и за вкусната храна край голяма софра. Не мога да ви предам атмосферата с думи (може би музиката ще успее)



Имаше много емоции, много новости, много веселие, много красота ... абе от всичко по много и малко отгоре (както обича да пожелава брат ми). Ако искте да видите дали наистина обичате водата, ако искате да се обградите с прекрасни хора това е вашето следващо предизвикателство. Освен, че ще карате каяк (и може дори да се научите да гребете правилно! ;) ще научите много нови неща за себе си, ще разберете, че не е нужно да работиш в офис от 9 до 5, за да си щастлив. Ще се докоснете до гидовете не само като водачи, но и като хора, защото те ще споделят с вас най-дребните детайли от деня си: от храната до музиката и книгите, които ги вълнуват! Незаменимо е като изживяване (не само физическо, но и психическо) затова искам пак и сигурно няма да преставам да искам, но това го оставям на времето да го покаже ... а вие междувременно си разгледайте техните снимки:


Все пак държа да подчертая, че емоцията и настроението трябва да се изживеят ... и ако тези снимки не могат да ви мотивират прилагам две от моите, които съвсем бегло описват гръцките нощи! А те са ... безумни ...


понеделник, 13 май 2013 г.

Delta Machines ...

Искате да опишете Depeche Mode? Дано не ви се налага да опитате! Това не е възможно ... поне не така, както те залужават! Та, за снощи ми бе приказката ... дам, някои хора снощи си бяхме в истинска приказка ... Още със стъпването на сцената можеше да се усети обичта на феновете към триото! Дълго се чудех, какви бяха белите листа, които посрещнаха групата? Оказа се, че хората вярват в музиката повече от всичко друго, ако са истински почитатели!
Дълго мислех и защо бандата е толкова популярна? Всъщност, отговорът е бил пред очите ми през цялото време ... две уникални личности - всеки си има любимци - колкото и да харесвам Дейв, Мартин не е никак за подценяване, а снощните му изпълнения бяха просто ... нямам думи (както вече казах!) София определено бе едно по-хубаво място вчера, защото те бяха тук ...
Ако някой може да накара над 20 000 сърца да затуптят в един ритъм то това са Depeche Mode!


(Благодаря на Боби Илинов, за видеото и на Борето и Владо за чудната компания)

петък, 10 май 2013 г.

Между мен и птиците ...

Нещо отнето, нещо недоизказано, защото за него няма думи ...
Ако знаете, за какво говоря, значи ще разберете следващите редове ...
Ако ли не пък се надявам да ви допаднат ...
Или да ги намерите във вас или да ги разберете в някой друг ...
Не съм фенка на Korn, не ме разбирайте погрешно!!!
НО! Това е една от песните им, която ми е любима
(като бонус е live, acapella + Amy Lee <3) enJOY! По-конкретна не мога да бъда ... Всеки си има своите демони, е това са част от моите. :)

Гарваново ...
10.05.2013 по пътя ...

Гарвани вдън себе си оплетох ...
И не зная как да разплета???
На тях осланям се, в тях се врекох
да избера най-трудната съдба ...
Крилете им прекърших даже
от опити да ги освободя,
да ги нарека със други имена???
Не! Не искам да помислям даже ...
Така живеем в симбиоза от години
и всеки ден със хап горчив броя,
Обичам ги - и няма да ми мине,
пътя си сред тях ще извървя ...
Невидими са, докато не ги докоснеш!
Следи не оставят - само лунички
нащърбени, щом ги залостиш ...
Ако не вярваш повикай ги всички,
по име щом искаш,
но не забравяй да се прекръстиш!

Чераната (неЗлатка - те такова нещо съществува ли???) ...
Сиси ©

сряда, 8 май 2013 г.

Нощта за мен и теб ...

Идва мисъл ...
После стих и после два ...
И така ги нареждам до края! :)
Насладете се на хубавата вечер за двама ...
И музиката, която ми е завладяла душата понастоящем ...
Може ли да почувствате пулсиращата нощ?
Ето я ... идва ... на прага ви е ... прегърнете я ... :)



Нощта за мен и теб ...
08.05.2013

Нощта е наша ...
макар и още млада.
Няма нищо страшно,
само може да подпалим клада ...
Нощта е без опашка,
и след нея сякаш ...
не чака сретен ден с рубашка,
а на прага й пак ти ме чакаш ...
Нощта е моя, само моя
и тогава мога всичко да сънувам,
в блянове безчет аз да пътувам,
ако искаш може също да е твоя ...
моя и твоя във едно до края. :)

Сладко-сънищна ...
Сиси ©

понеделник, 6 май 2013 г.

Една вечер у дома ...

Силве, какво токова прави до 1:30?
Писах ... получих вдъхновение ...
Кратко обяснение, но по-добро не мога да дам за следващите редове ...
Домът винаги вдъхновява с нещо и те кара да бъдеш преизпълнен с емоции ...
А те не могат да останат дълго в съзнанието, защото се губят безвъзвратно ...
(уви, човешката памет не е като машинната ...)



Ето ги и редовете от дома ...

Вярвам ли?
04.05.2013 Сливен

Искам да вярвам,
че след мен ще останат
една усмивка и две зелени очи ...
Искам да давам,
но как ще престанат?
Да искат щом на ръба съм, почти ...
Искам да ставам,
когато всички ще паднат,
колкото много и да ми горчи!
Искам да прощавам,
когато други отдавна
са забравили, че също имат мечти!
Искам да мога ...
със смях да заразявам,
и да пръскам в очите звезди ...
Но уви мога само да давам,
когато искаш да вземеш и ти. :(

Знаеш ли?
04.05.2013 Сливен

Знаеш ли,
че беше в мислите ми снощи.
Не изчака и да стане - призори ...
Колко още,
аз ще ти говоря нощем?
Кога ще може да се проясни?
Знаеш ли,
че беше бледо и огряно,
дори мастилено суровото небе ...
Колко още,
колко по от рано,
ще ме гледаш със очите на дете?
Знаеш ли,
че много имам да ти кажа,
но думите се губят все до теб ...
Колко още,
ще се гледаме през рамо?
И ще говорим със очи и без ръце?
Знаеш ли,
отдавна мислех, че те няма,
че не съществуваш вече никъде ...
Как живее една любов през рамо?
И къде се крие от насрещни ветрове?
Не знам ...
но може би ще го открия с теб. :)

събота, 4 май 2013 г.

С отенък на прясно зелено ...

Пиша ви през едно ей такова време ...

Май е ... Дъждът обаче е като ноемврийски ... С други думи пиша ви от най-тъжното време - това след едно прекрасно приключение и едновременно с това великденско някакси - време за равносметка!

Ще пиша за едни прекрасни места и затова няма да ви отегчавам повече с баналности и драматизми (колкото и да ги обичам)! Та, как прекарах първата част от почивните дни? По планински в Родопите! Бях изготвила маршрута още преди месец и повече ... желаещи така и не се намираха, както е нормално за такъв семеен празник. Докато една сряда не ми се обадиха с думите: "Познай!" и аз отговорих: "Не мога!". И така започна нашето малко вдъхновение ...

ДЕН 1:
Пристигнахме и се настанихме в Чепеларе, след което бързо поехме по набелязаните цели за деня, а именно:
НАО БАН Рожен - с моя късмет, разбира се, работеше и влязохме да разгледаме и да се полюбуваме звездно, ама през деня ... Разказът на гида беше повече от увлекателен и той също отговори на всичките ни въпроси. :) За останалото ще трябва да се потрудите да отидете, чуете и изживеете сами ... Може още по-звездно да се допълни с посещение на Планетариума в Смолян, но ние вече бяхме ходили там и имахме други, малко по-въздигнати цели ...

връх Снежанка - С лифт или с кола? Ще работи или не? Таз цел до последно беше с много неизвестни и ту ни се услаждаше (да я посетим), ту ни киселееше (като гроздето на лисицата) ... В крайна сметка след единодушно решение на племенния съвет я достигнахме с кола, но се оказа, че има и работещ лифт, който не се знае откъде тръгва обаче! ;) Вие си преценете дали и как, но мога да гарантирам, че гледката си заслужава и може да помахате на хората, преди има няма час изпратили ви от Обсерваторията! Не, че ще ви отговорят,но може да опитате! ;)

ДЕН 2:
пещера Ухловица - хм, обичате ли зеленото? Тогава ранната пролет е времето, през което да се полюбувате на тази красавица ... Както осъзнахме още предния ден всичко красиво не трябва да е леснодостъпно ... Иначе как ще ни е интересно? За да се доберете до това невъобразимо родопско кътче първо трябва да минете през един куп села и паланки (включително мястото, откъдето е всичкият боб)! Сега, когато всичко е прясно зелено, планината пленява не само с цвят, но и с ентусиазма си за живот ... В нея - пещерата - (както казва Уикипедия) има дендрити и седем езерца, които за кратко се пълнят с вода ... съвсем друго си е обаче да ги видиш на живо ... да изкачиш всички стълби и после да слезеш по тях! (Благодаря, Цветелин!)

Каньонът на водопадите - ха да стигнем, ха да стигнем, а той все не пристигаше ... след ходене половин час (наше си темпо и време) стигнахме до своеобразния вход ... След малко запитахме две (уж, планински) девойки: "Има ли още много?" те казаха около час и половина по пътеката до края. :) После питахме и едни молни девойки (не се смейте - и такива има по еко-пътеките, само дето са с кецове вместо с токчета) и те казаха, около два часа ... всъщност ние ходихме само час и половина и не стигнахме до края (явно сме чеда на моловете все пак) ... Но видяхме много и беше невероятно! Ако искате да усетите мощта на водата и колко невпрегнати мегавати има в един единствен водопад - това е вашето място! (Моля ви не ходете късно следобед!)

ДЕН 3 (Тук вече сме били и преди ... ;)
Чудните мостове - както вече подчертах тук вече сме били и преди! Това не пречи да се завърнем, за да изживеем наново предизвикателството наречено "български, планински път" и да се порадваме на тези две прекрасни скални арки по-големи и по стари от дърветата-исполини! В крайна сметка открихме, че има дори иновации, като спускане с въже от върха на едната до подножието на другата арка. :) <3 Определено може да се потрети, ако има как.
Пловдив - винаги е голямо предимство да познавате някой местен, който да ви отвори очите за това онова - а ако имате приятели, които обичат сладкото (сладкарница Неделя) и други, които имат приятели в Пловдив направо сте избили рибата. :Р Всички ще споделите малко сладост и античност в едно: Неделя (и новата им торта Естерхази) и античният стадион в центъра. :) Идеята беше да видим и Стария град и Античния театър, но това го оставихме за следващия сладък път ... :)
И на вас пожелавам да сте имали такива чудни великденски приключения-вдъхновения

неделя, 28 април 2013 г.

За цветята и красотата ...

Може да не сте гледали Inception ... Може да не сте слушали Epica, но това не означава, че няма да ги оцените, ако им отделите достатъчно време и мисъл ... Днес е празника на цветятя, и искам да ви подаря една песен от едно цвете и мисля, че дори гласа й след 3:13 е точно гласа на цветятя! Насладете се!
Поздрав за всички цветни личности също! :)





Цветятя остават си цветя ...
28.04.2013 унас

Цветятя остават си цветя ...
И в дъжд, и в буря,
все ще те зарадват!
Те растат като малки деца,
и те учат как да се радваш!
Цветятя ще бъдат цветя,
и ще правят живота ... прекрасен!
Подслони ги, обгрижи ги ...
прегърни красота
и денят ще е винаги ясен и лесен.

Прегръщайте и се радвайте на цветятя до и около вас. :)
Сиси ©

вторник, 23 април 2013 г.

Бурята в мен ...

Исках да споделя с вас резултата от комбинацията: много метъл и поезия ...
Последните 2 дни след приключението Кондофрей (още познато като деня с момчетата) слушам много метъл и чета нещата публикувани в поетичните блогове, които следя (Blaze, Freya, Caribiana, Селвер) и си мисля как никога няма да пиша на нивото на тези души, но се престраших да споделя това, което роди моята душа днес т.е. това =>

***
23.04.2013

В душата ми е толкова безпътно,
че даже на моменти ми горчи ...
Загубих си и вятъра попътно,
но плътно до мен, тревогата върви.
В сърцето ми е толкова бездънно,
че мъката събрах от кол и въже.
Но нека някой, някога средлунно
да дойде мойта рана да отвърже,
да отвърже и после да превърже.
В мислите ми толкоз е самотно,
сами не могат даже да се разберат
И каня те сега така охотно,
в тях надникни пък те дано да ми простят ...

***
23.04.2013

Буря от тъга,
За да укротиш?
Живей само за мига!
Не спирай да грешиш!
Солта във рана,
За да разтопиш?
Открий твоето рамо ...
И много воля да простиш!
Вълна от самота,
за да покориш?
Забрави за нощта ...
Стани като дервиш.
С криле на любовта,
за да полетиш?
Потопи се във страстта,
И не забравяй да се приземиш.

Имаше време, когато душата ми пееше като нея, но сега на моменти вече пее като него ... Покажете бурята в своята душа, ако искате и нека се намери кой да я обикне. :)
Сиси ©

понеделник, 22 април 2013 г.

Различните жени ...

Днес изкарах цял ден покрай пистата с момчетата осъзнах две много важни неща:
1. Не трябва да се страхуваме да бъдем различни!
2. Трябва да се научим от мъжете на приятелство!

Освен, че удоволствието да гледам най-новият автомобилен спорт "drift" наблюдавах и две момичета, които се състезаваха наравно с мъжете, което им прави огромна чест. :) Те са спечелили уважението не само на публиката, но и на състезаващите се редом до тях. Та реших да ви покажа едната от тях, защото е не само интересна с това, което прави, но е и много красива. :) Ива Русинова


(от музиката направо ме побиват тръпки)

https://www.youtube.com/watch?v=EVxYMPQrsUc
И Петя Желева, която не само сравнява моторния спорт с електронния спорт, но е и много добра в това, което прави. :) Надявам се да ви допаднат и двете дами и да ви вдъхновят да преследвате мечтите си и да сте това, което сте в най-добрия му вариант! :)

Лека нощ! Бъдете феерични не само тази нощ ...
Сиси

неделя, 14 април 2013 г.

Ishtar - what is there more to say???

What do you think is the biggest addiction in the world? Hm, I doubt that you can point out anything in particular but for some it's definitely music and when you go to a concert you can easily understand what I'm talking about! Since I attended such an event recently I decided to share a few words with you about it. :)



What is Ishtar? I'd like to call her a singer of the world (like some like to call themselves citizens of the world)! She sang in many languages that night ... but that I suppose is not the most important thing! She sang her biggest hits as well as some new songs ... but again probably that's not the highlight! She made the whole audience stand up and dance (in a hall with seats only!) but is that the best of that evening? Definitely not ...

There were people of all ages enjoying and sharing the experience and this is what really matters! Besides the huge gaps between generations music can really make us unite and enjoy something together through a language that we may not even fully comprehend!
That's why just go to a concert and enjoy! :D
I can't wait to hear another song in Bulgarian from Ishtar!

вторник, 9 април 2013 г.

Да бъде любов ...

Какво трябва да направи човек, когато представите му за най-съкровеното чувство са преобърнати на 360° ... ??? Трябва просто да продължиш ... Накъде???
Едва ли посоката ще бъде ясна, но със сигурност се знае, че не трябва да е назад (както обичаме да се изразяваме съвсем по женски). И така напред, назад, напред, назад, ... Все сме на кръстопът, а отговорът е все така неясен: Какво е любовта??? Особено във времена, когато всичко се променя и подменя със светлинна скорост е толкова трудно да видиш ясно ... да усетиш ... да се довериш ...
Ако някой има отговор на моя въпрос много моля да го сподели ...
Аз мога само да пиша ... Засега ...


Да изпадна във любов?
02.04.2013 у дома ...

Да изпадна във любов?
Защо пък по очи да падам?
Нима на колене стоиш, Любов?
Не искам с теб тогава да си лягам!
Аз търся малко по-възвишен зов ...
Да ослепея от любов?
Защо пък да не виждам?
Тогава нивга няма да си чисто нов.
Тогава сякаш казваме “До виждане!”,
а имаме в предвид: “Сбогом, Любов!”
Да полудея от любов?
Защо да губя своя разум?
Нима е свършил сезонът ми за лов?
Нима човек не е отстрелян, празен,
след всяка “нова” - поредната любов ...
Да ме порази любов?
Защо пък да съм пак сломена?
Не може ли да бъда просто послеслов?
И когато към добро съм променена
да знам, че туй е моята любов,
до където и когато няма послеслов.

Обичайте се,
Сиси ©