събота, 21 юни 2014 г.

Синхронности разни ...

Как се случват хубавите неща?
Когато просто ги оставиш да се случат.
Преди два дни с приятелка се видяхме за концерт.
И двете носихме едно и също нещо в ръцете си.
(Не са билетите за концерта, защото те бяха в нея!)
Подарихме си еднаква книга тази вечер по отминал повод.
Оказа се, че тя е купила още едно копие и то стана в повече.
Тогава решихме да дадем книгата като подарък на някого.
Обмислихме на кого и я получи певицата, която гледахме тази вечер.
Тя се казва Ayo, ако не сте чували за нея, сега вече я знаете.



Бях се запасила и с резервен вариант, ако книгата вече я има.
Както вече практиката показва никога не може да си достатъчно готов.
Та добре, че бях взела билет за концерт, на следващия ден.
(в допълнение към книгата, ей така, защото тя бе споменала,
че иска да види тази певица, и аз исках да я придружа.)
Не само, че двата концерта бяха прекрасни,
но и двете имаме история, която няма да забравим.
Дали беше случайно, че певицата и авторката на книгата са нигерийки?
Дали беше случайно, че и двете сме се сетили да си подарим книгата?
Дали беше случайно, че и двете бяхме силно докоснати от двете певици?
За тези неща не желая да гадая, но със сигурност знам едно:
преживяването нямаше да е същото без тази история.
Добре, знам и още нещо: не мога да ви предам емоцията.
Вие трябва сами да я изживеете с подходящия човек.

Една сродна душа ми бе казала така при последната ни среща:
"С някои хора дори краткото време прекарано заедно ме топли за дълго."
Друг ми беше казал същото с различни думи по съвсем отделен повод.
Сега ви оставям да се наслаждавате на the best cover ever:
(както го определи моята приятелка)



Защо обичам музиката? Защото може да приеме всякакъв облик -
и всеки път той да остане красив и да не увехне с отлитането на нотите.

Сиси ©

неделя, 15 юни 2014 г.

Рила, както никога досега ...

Има някои неща, в които не искаш да повярваш, докато не ти се случат.
Така е и с мен, и ходенето в Рила, защото го мисля от толкова отдавна.
От дума на дума обаче, нещата се случват по най-добрия възможен начин.
Да пътуваш и споделяш това преживяване със семейството си е прекрасно!
Защото те могат да те изненадат, когато най-малко го очакваш. :)
Мама ми бе подготвила допълнителни идеи за ходене тук:

и там (признавам си, за второто се сетих, но първото не го очаквах!) :)

А Овчаренският водопад "Горица" си заслужава всяка стъпка до него. :)
Цари Мали Град виж е друго нещо. Там тъй като е ново всички ходят!
Ама наистина всички от деца до пенсионери - 7 автобуса само за деня.
Не броим десетките коли по паркинга и улиците на селото.
Добре, че вече бях ходила там през зимата та бях видяла това, онова.
Но нашата главна цел не беше това! А Седем Рилски Езера - през юни!
А те ме изненадаха още повече, защото не ги бях виждала такива досега.
А именно: заснежени, заледени, полузимни, полулетни и много студени.

А да, да не забравя да ви кажа: зелената маркировка не е по-лесна, а друг маршрут!
Да си знаете за всеки случай, ако се случи да сте там и да се сетите за мен.
Пътувайте, защото сега му е времето и по-добър момент няма!

С най-топли чувства от мен и водната планина, Рила.
Сиси ©

вторник, 10 юни 2014 г.

За уроците по пътя на тъмнината.

Когато се прибирах вчера проведох телефонен разговор,
който ме остави отново да се боря със собствените си представи.
Тогава се сетих за нещо, което едно момиче ми каза наскоро:
Музиката може да не ме държи за ръка, но ще плаче с мен - и това е достатъчно ...
И така аз се прибрах и слушах това:

После се сетих за това обещание:
(бях го направила пред себе си толкова отдавна, че чак го забравих!)

Сега не само си спомням, но дойде и това, откъде само аз си знам.

В тъмното ...
10.06.2014 София

Във тъмното сме винаги сами
Особено в дълбоките му краски.
Във тъмното понякога боли,
но имаме за всичко бързи маски.
Във тъмното погледнеш ли веднъж,
не ще поискаш пак да се завърнеш.
Посмееш ли да гледаш и надлъж,
ще искаш могом поглед да отвърнеш.
А в най-дълбокото, когато се огледаш,
ще видиш себе си сред хилядите други.
Но няма да поискаш да прогледнеш,
ще продължиш напред с удобните заблуди.

И те това е, а тази вечер/нощ е така:


Благодарна на Аланис и Ради и Деситка,
Сиси ©

вторник, 3 юни 2014 г.

Yanni ... NO! Yanni. (PERIOD!)

Обичам да говоря в песни, затова ще опитам пак да го направя.
Джеси Уеър казва: Отвън, отвън всички сигурно се питат защо го правим?
Защо харесвам всякаква музика? Не мога да обясня. Наистина.
Но мога да кажа, че когато присъствам на живо изпълнение е невероятно!
Независимо дали ще бъде български или чужд изпълнител.
Защо съм спонтанна? Защото иначе не мога.
И защото иначе бих изпуснала най-красивото в живота.
Да, имам проблем, че харесвам всевъзможни жанрове музика.
Как ще насмогна на билети след като има толкова предлагане?
Не знам, но съм сигурна, че не искам да се излекувам от това.

Бях чувала само няколко песни на Yanni преди да си купя билет.
Наистина не съм се чувствала скоро толкова изпълнена с музика.
Мога само да кажа, че който не е посетил събитието е пропуснал.
(разбира се, без да забравя, че и това е въпрос на гледна точка)
Само ще споделя това, което Yanni ни каза преди края на концерта:
Какво е трудно на астронавтите да направят от космоса?
Да, различат границите на държавите. Там горе те не се виждат.
Нищо, че ние тук долу ги строим толкова съвестно и постоянно.
От концерта си тръгнах не само с два часа чиста емоция,
но и с храна за душата, която не спира и днес.

Какво ни предлага различната гледна точка?
Какво ни предлага спонтанността?
Какво ни предлага интуицията?
Дали душата някога се измива напълно от пороците?
Или просто ни харесва да вярваме в това?
Или пък носим белезите си цял живот и те ни определят?
Вас оставям да си помислите върху това и да се насладите,
а аз ще се опитам да намеря моите отговори.