За уроците по пътя на тъмнината.

Когато се прибирах вчера проведох телефонен разговор,
който ме остави отново да се боря със собствените си представи.
Тогава се сетих за нещо, което едно момиче ми каза наскоро:
Музиката може да не ме държи за ръка, но ще плаче с мен - и това е достатъчно ...
И така аз се прибрах и слушах това:

После се сетих за това обещание:
(бях го направила пред себе си толкова отдавна, че чак го забравих!)

Сега не само си спомням, но дойде и това, откъде само аз си знам.

В тъмното ...
10.06.2014 София

Във тъмното сме винаги сами
Особено в дълбоките му краски.
Във тъмното понякога боли,
но имаме за всичко бързи маски.
Във тъмното погледнеш ли веднъж,
не ще поискаш пак да се завърнеш.
Посмееш ли да гледаш и надлъж,
ще искаш могом поглед да отвърнеш.
А в най-дълбокото, когато се огледаш,
ще видиш себе си сред хилядите други.
Но няма да поискаш да прогледнеш,
ще продължиш напред с удобните заблуди.

И те това е, а тази вечер/нощ е така:


Благодарна на Аланис и Ради и Деситка,
Сиси ©