неделя, 30 август 2015 г.

Да те връхлети Големият Метеор ...

Пътят не е за всеки ...
Той не само отваря нови очи и хоризонти ...
Той също забърква страхове и легенди. :)
Какво забърка моят път това лято?
Много ... ама накуп!

Имах пътеводител и карта, които не ме подготвиха особено.
Имах и приятели, които дойдоха със свои желания и стремежи. :)
Трябваше някак всичко да се съвмести в едно.

Няма как да ви предам хумора на закачката,
че един приятел от години ни води на Метеора.
Същия този човек е виновника да я посетя. :)
Благодаря ти, приятелю!



На картата на неговия телефон в тъмната нощ,
когато започна лятната отпуска, видях целта ни - 6 манастира!
Тогава се заформи идеята да ги посетим на връщане към България.
Някакси бе хубаво пътя да се раздели на две до София. :)
След няколко дни на Закинтос вече бяхме резервирали хотел в Кастраки.

Да се ненадяваш на възможностите в живота ...
Няма да сбъдна една, ами цели две мечти!
Пристигнахме след един впечатляващ мост и лъкатушещ планински път.
Не, че всичко мина гладко - добре, че бяхме с приятели.
Вечерта леко отегчени от дългото пътуване пробвахме местната кръчма.

А на другия ден ...
Тогава започна истинското приключение ...
В девет чакахме автобуса за манастирите пред хотел Франция в Кастраки.
Но пътувахме през Каламбака:

Успяхме да обиколим 3 от шестте, в които може да влязат туристи.
Свети Стефан:

Света Троица:

Големият Метеор:

Не стигнахме до Св. Варлаам, Св. Николай и Росинао, но ги видяхме отдалеч.
И си оставихме повод да се върнем на това спиращо дъха място!

Бях слушала много за пътя до Метеора преди да отидем ...
Оказа се, че истината е някъде по средата.
Има два пътя - от Кастраки, и от Каламбака.
Първият е без зидове покрай него.
Вторият е по-широк и обезопасен.
Има как да пътувате комфортно и безопасно. :)
Може само да не успеете да намерите място за паркиране покрай манастирите.
Но пък ще си направите кратка разходка сред ей такива гледки:

Заслужава си - въпреки туристопотока и препятствията по пътя. :)
Дерзайте и сбъдвайте мечти, а аз ще гледам и разменям снимки. ;)

Безкрайно благодарната,
Сиси ©

вторник, 25 август 2015 г.

В какво се превръщат мечтите ...

Знаех, че ще има лятна отпуска ...
Знаех, че дори резервация сме направили ...
Но докато сутринта не потърках сънени очи,
не можех да повярвам, че ми се случва.
Озовах се на Закинтос ... Беше неделя ...



Беше ми нужно време, за да свикна с мисълта!
Цялото време, през което бях там - една седмица.
Едва през последния ден, когато загърбих острова, се кротнах.

Всеки ден там бе приключение ...
В търсене на нови плажове ...
В ловуване на нови гледки ...
В намиране на правилните думи ...
В набавяне на нови усещания ...
В избиране на най-хубавите подаръци ...
В сбъдване на отколешни мечти ...
В набелязване на следващите приключения ...

Тръгнахме в 15:00, в събота от Люлин.
По никое време вечерта след пазаруване и вечеря в Сандански се озовахме в Гърция.
След още около 700 километра и почти 24 часа път в хотела - Zante Sun Hotel.
Беше вече време да му отпуснем края ... или не точно!
Тепърва предстоеше да се разпредели всичко, което да видим, направим ...
Ние, обаче, си подарихме следобедна дрямка и привечерна разходка по плажа.
В Агиос Состис той не е нито широк, нито незаселен, но изглеждаше обещаващ.
В неделя вечер още не се бях потопила напълно в морето ...

На следващия ден, понеделник, се започна ...
Отидохме там, където предната вечер десетки млади хора
бяха оставили летните си мечти за любов и приключение - Cameo beach.
След вход, за който си взехме разхладителна напитка, се оказахме на малко островче
свързано с брега и пристанището чрез мост и превърнато в дискотека.
Белите завеси, леко помръкнали от това, което бяха видели предната нощ,
се опитаха да го скрият, но не успяха.

Във вторник си наехме лодка - моторница само за нас. :)
(не Glass Bottom Boat, не поредното туристическо изживяване!)
Не беше евтино, но беше невероятно!
Видяхме острова на костенурките отвсякъде, плувахме в пещерата му,
пекохме се на най-хубавия му плаж, където бяха и гнездата на Caretta caretta.
(костенурките, с които острова е известен!)
Гледахме за жълтите им очертания навсякъде,
но животните така и не пожелаха да ги видим този ден.

Дойде сряда ... 19.08.2015.
Бяхме си поръчали сухите пакети в хотела от предната вечер ...
Следваше най-очакваната част от посещението ни на острова - Навагио ...
Може да четете ... (бях прочела доста статии на пътували дотам хора)
Може да разгледате хиляди снимки ... (надявам се на това от години -
може сами да преброите наум, колко съм видяла докато чета и мечтая)
Но нищо не може да ви подготви, за това, което ви предстои -
особено, ако отидете до мястото откъдето правих снимката:

Пътят, губенето, страхът, възхищението ...
Когато чувствата се сменят със скоростта на светлината
си на въртележката им и няма, какво да я спре.
Да стоиш на ръба на 300 метрова пропаст,
която иска да излее цялата си красота и величие върху теб не е за всеки -
замислете се за това преди да резервирате пътуването си дотам -
после да не кажете, че не съм ви предупредила.
Не - няма предпазни перила, дори и такива,
които да спрат чувствата напиращи отвътре ...

Мислите си, че след това нещата са се успокоили?
Не, точно обратното ... Тъкмо станаха интересни ...
Сините пещери бяха само кратка почивка
преди да се изправим отново пред мощта на природата.
Качихме се на моторницата за плажа и се понесохме по непокорните вълни,
които бяха решили да ни пораздрусат.
Трас, прас и няколко синини по късно пристигнахме.
Не познавам Photoshop, не го и ползвам ...
Цветовете са такива, каквито ги видяха очите ми,
но снимката не може да предаде усещането от сбъдването на една мечта ... :)

На връщане минахме през плажа Хигия, за да охладим страстите.
Буквално - водата там освен лековита и сероводородна, е много студена!
(пак да не кажете, че не съм споделила!)
Явно това се дължи на факта, че има пещера?
Отговора ще оставя на някой друг да разгадае.
Аз само ще се потопя в ледените води - имам нужда. :)

В четвъртък въпреки, че щяхме да го караме по-спокойно,
пак не успяхме да спрем устрема за приключения.
Отидохме до град Закинтос и не видяхме венецианската вила,
но пихме по една бира на заведението Best View.
След това не вечеряхме в хотела на all inclusive,
а посетихме съседната таверна за малко местна кухня. :)

В петък дали си починах? Как мислите?
Вече имах план максимум да изпълня!
Трябваше да се запозная със Сотирис.
Предния ден приятелите го бяха направили ...
След като един услужлив продавач ни бе казал къде го викат сутрин.
Между 7 и 10 костенурките се хранели в залива Лаганас ...
На около километър разстояние от хотела, 10 минути разходка за събуждане.
Там няколко възрастни гърци хранят Сотирис - голяма Caretta caretta ...
Можеш дори да го погалиш и да им оставиш малък бакшиш за храната му.
Или да се качиш на лодка и да не го видиш изобщо ...

Казахме си чао със Закинтос подобаващо:
вечерна разходка за подаръци в Лаганас ...
(и за малко размътване на главите)
Довършихме се с няколко коктейла в кактус бара.
Сутрешния плаж бе доста освежаващ!

Друга мечта чакаше кротко да бъде осъществена ...
Метеора - 6 манастира кацнали на едни скали.
Преди да пристигнем, разбира се, не липсваха гледки като моста при Патра.
Но за това в някой следващ ден. :)

Ако ходите до Законтос моля не забравяйте:
отидете да видите Навагио отгоре с дълги панталони и хубави обувки,
говорете с местните хора, които могат да дадат полезни съвети,
научете няколко лесни думички, на гръцки, които вършат чудеса!
(като Добър ден и числата от 1 до 10. :)

Влюбената в живота,
Сиси ©

събота, 1 август 2015 г.

Искър бял ли е?

Планове, планове, планове ...
Няма как да се осъществят, ако не го искате!
И така след седмица борба с плановете пак попътувах.
Когато настроенията и предложенията се менят със скоростта на светлината няма как да предвидите крайния резултат, но не е и нужно.



Накрая се озовах в Рила ...
Говедарци явно е по-известно, отколкото очаквахме.Оказа, че около него има още толкова много неизследвани места, като например село Мала църква, където си намерихме подслон. По-познат като добрата стара къща за гости.

Така де, след пазар и оглед в Самоков и няколко подбрани и прозвънени къщи-хотели в Говедарци не ни остана друг избор. Настанихме се и хайде на Искъра, Белия. Еко-пътека имало ... с гледка! Ходело се 3 часа?

Може да си ходите по нея всъщност, колкото си искате. Ние я обходихме за даденото време като не включваме пикника край рекичката, който си направихме. :)
Малко плодове и вкусни сандвичи. Природа, красота и задушевни разговори ...
Трябва ли ви по-силна мотивация, за да отидете?



Защо Мала църква и коя всъщност е тя?
Сега ще ви я покажа ...
Забелязва се неминуемо, ако сте около края на селото.
Още на идване от колата бе набелязана и посещението не се размина!
Отделете си малко време да останете насаме с планината ...
И тя ще ви се отплати с най-големите си богатства:
- безкрайното си спокойствие ...
- залезното си настроение ...
- скромното си величие ...
- незабравимото си истинско лице ...



Като забързани градски чеда, често забравяме за тази страна на живота ...
Бавната, красивата, неочакваната!
Припомняйте си я по-често.
Аз винаги ще имам Рила ...

Рилска,
Сиси ©