Знаех, че дори резервация сме направили ...
Но докато сутринта не потърках сънени очи,
не можех да повярвам, че ми се случва.
Озовах се на Закинтос ... Беше неделя ...
Беше ми нужно време, за да свикна с мисълта!
Цялото време, през което бях там - една седмица.
Едва през последния ден, когато загърбих острова, се кротнах.
Всеки ден там бе приключение ...
В търсене на нови плажове ...
В ловуване на нови гледки ...
В намиране на правилните думи ...
В набавяне на нови усещания ...
В избиране на най-хубавите подаръци ...
В сбъдване на отколешни мечти ...
В набелязване на следващите приключения ...
Тръгнахме в 15:00, в събота от Люлин.
По никое време вечерта след пазаруване и вечеря в Сандански се озовахме в Гърция.
След още около 700 километра и почти 24 часа път в хотела - Zante Sun Hotel.
Беше вече време да му отпуснем края ... или не точно!
Тепърва предстоеше да се разпредели всичко, което да видим, направим ...
Ние, обаче, си подарихме следобедна дрямка и привечерна разходка по плажа.
В Агиос Состис той не е нито широк, нито незаселен, но изглеждаше обещаващ.
В неделя вечер още не се бях потопила напълно в морето ...
На следващия ден, понеделник, се започна ...
Отидохме там, където предната вечер десетки млади хора
бяха оставили летните си мечти за любов и приключение - Cameo beach.
След вход, за който си взехме разхладителна напитка, се оказахме на малко островче
свързано с брега и пристанището чрез мост и превърнато в дискотека.
Белите завеси, леко помръкнали от това, което бяха видели предната нощ,
се опитаха да го скрият, но не успяха.
Във вторник си наехме лодка - моторница само за нас. :)
(не Glass Bottom Boat, не поредното туристическо изживяване!)
Не беше евтино, но беше невероятно!
Видяхме острова на костенурките отвсякъде, плувахме в пещерата му,
пекохме се на най-хубавия му плаж, където бяха и гнездата на Caretta caretta.
(костенурките, с които острова е известен!)
Гледахме за жълтите им очертания навсякъде,
но животните така и не пожелаха да ги видим този ден.
Дойде сряда ... 19.08.2015.
Бяхме си поръчали сухите пакети в хотела от предната вечер ...
Следваше най-очакваната част от посещението ни на острова - Навагио ...
Може да четете ... (бях прочела доста статии на пътували дотам хора)
Може да разгледате хиляди снимки ... (надявам се на това от години -
може сами да преброите наум, колко съм видяла докато чета и мечтая)
Но нищо не може да ви подготви, за това, което ви предстои -
особено, ако отидете до мястото откъдето правих снимката:
Пътят, губенето, страхът, възхищението ...
Когато чувствата се сменят със скоростта на светлината
си на въртележката им и няма, какво да я спре.
Да стоиш на ръба на 300 метрова пропаст,
която иска да излее цялата си красота и величие върху теб не е за всеки -
замислете се за това преди да резервирате пътуването си дотам -
после да не кажете, че не съм ви предупредила.
Не - няма предпазни перила, дори и такива,
които да спрат чувствата напиращи отвътре ...
Мислите си, че след това нещата са се успокоили?
Не, точно обратното ... Тъкмо станаха интересни ...
Сините пещери бяха само кратка почивка
преди да се изправим отново пред мощта на природата.
Качихме се на моторницата за плажа и се понесохме по непокорните вълни,
които бяха решили да ни пораздрусат.
Трас, прас и няколко синини по късно пристигнахме.
Не познавам Photoshop, не го и ползвам ...
Цветовете са такива, каквито ги видяха очите ми,
но снимката не може да предаде усещането от сбъдването на една мечта ... :)
На връщане минахме през плажа Хигия, за да охладим страстите.
Буквално - водата там освен лековита и сероводородна, е много студена!
(пак да не кажете, че не съм споделила!)
Явно това се дължи на факта, че има пещера?
Отговора ще оставя на някой друг да разгадае.
Аз само ще се потопя в ледените води - имам нужда. :)
В четвъртък въпреки, че щяхме да го караме по-спокойно,
пак не успяхме да спрем устрема за приключения.
Отидохме до град Закинтос и не видяхме венецианската вила,
но пихме по една бира на заведението Best View.
След това не вечеряхме в хотела на all inclusive,
а посетихме съседната таверна за малко местна кухня. :)
В петък дали си починах? Как мислите?
Вече имах план максимум да изпълня!
Трябваше да се запозная със Сотирис.
Предния ден приятелите го бяха направили ...
След като един услужлив продавач ни бе казал къде го викат сутрин.
Между 7 и 10 костенурките се хранели в залива Лаганас ...
На около километър разстояние от хотела, 10 минути разходка за събуждане.
Там няколко възрастни гърци хранят Сотирис - голяма Caretta caretta ...
Можеш дори да го погалиш и да им оставиш малък бакшиш за храната му.
Или да се качиш на лодка и да не го видиш изобщо ...
Казахме си чао със Закинтос подобаващо:
вечерна разходка за подаръци в Лаганас ...
(и за малко размътване на главите)
Довършихме се с няколко коктейла в кактус бара.
Сутрешния плаж бе доста освежаващ!
Друга мечта чакаше кротко да бъде осъществена ...
Метеора - 6 манастира кацнали на едни скали.
Преди да пристигнем, разбира се, не липсваха гледки като моста при Патра.
Но за това в някой следващ ден. :)
Ако ходите до Законтос моля не забравяйте:
отидете да видите Навагио отгоре с дълги панталони и хубави обувки,
говорете с местните хора, които могат да дадат полезни съвети,
научете няколко лесни думички, на гръцки, които вършат чудеса!
(като Добър ден и числата от 1 до 10. :)
Влюбената в живота,
Сиси ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар