вторник, 18 февруари 2014 г.

Малко така тази вечер ...

Рядко настроението ми е хубаво,
но пък защо да не споделя човек!
Когато сърцата се разделяли,
защо да се събират ръцете?
Наистина въпрос със смисъл. :)
А може би твърде дълбок смисъл.
Аз пък казвам: Защо НЕ? На всичко. :)



Млако вечерно настроение
(да не се бърка с Малка Нощна Музика!)
18.02.2014 София

Как се изпива сън на глътки, научи ме!
Щом на ум си го повтарям всяка нощ.
Деня как да започна – покажи ми?
Щом все по-рядко го намирам нов.
Как се докосват устните без думи?
Щом са единствен мост от теб до мен.
Как да надвия тази буря помежду ни?
Щом само в мен е имало проблем???
Борба самотна сега е любовта ми,
и сърцата ни дели ги твоят зов,
за моята ръка, за нежността ми,
за денят ни – утрешен и нов.
На теб оставям следващия ход ...

От момичето с хиляди настроения,
Сиси ©

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

И иде празник?

Дам, четвъртък тринайсти е ...
Почти пълнолунно ми е ...
Та без повод и празник,
и скрита предпоставка ...
Нека да ви представя
среднощната душевна ставка:
(дам, понякога има нуджа да поговорим с душата си!)
И за двама много специални мои близки, които ме зарадваха тези дни! ;)



И идва празник ...
13.02.2014 София

И идва празник ... Какво ли да ти дам?
Останаха ми само шепа думи.
Тях ще сплета с любов на килограм
и ще ги сложа тихо помежду ни.
Дали ще ги приемеш? Аз не знам ...
Но да вярвам много ми се иска,
че ще събудят в теб от онзи плам,
който кара те да бъдеш искрен,
че в сърцето ти дълбоко аз оставих,
една следа нивидима, но трайна.
И полета на любовта улавях,
когато ти я пазеше във тайна.
И идва празник ... Какво да споделя?
Когато всичко вече съм разкрила.
Освен със теб да напред да полетя
преди нощта крилете ми да е стопила ...

Все още влюбената,
Сиси ©