сряда, 31 декември 2014 г.

Ще си говорим ли?

Е, последен ден ... на тази година!
Следват 365 нови старници!
Напишете ги с много любов и красота. :)



Ще си говорим ...
23.10.2014 София

Ще си говорим , ей така, преди заспиване
за живота, и за хиляди неща.
Ще прилича много на разкриване
на най-скътаното от моята душа.
Ще се погледнем, ей сега, на зазоряване,
за да посрещнем със кафе деня,
в очите ни ще бъде сътворяване
на всичко невъзможно досега.
Ще се прегърнем ... Как кога? На свечеряване!
Ще сме пак заедно дори и във нощта.
Ще бъде като нашето сдобряване ...
Като безумния ни полет в младостта.
Ще се обичаме ли? Докога? До потъмняване.
Ще се влюбим даже и във свойта сянка.
Това ще е негласното признание,
ще сме заедно дори и в мрака.

вторник, 23 декември 2014 г.

Накъде? С кого?

Време е за семейството,
време е за любими хора ...
Ако и вас ви е налегнало това настроение
четете на воля! :)



Накъде?
София, по някое време ...

Отлетя като миг, като капка безвремие ...
Само пътят напред ми остана след теб.
Няма вчера и днес, няма дори и съмнение
че от утре ще бродя по пустата степ.
Не тъгувам, не искам, дори не мечтая
за дни минали, млади, красиви и диви.
Не умувам, не чакам, дори и нехая
колко пролуки ме дебнат сиви, бодливи.
Долетя като стон, като звън на камбана
и събуди ме нежно от сладкия сън.
Светът ще е винаги само за двама,
затова само с теб ще изляза навън.

Коледно от
Сиси ©

вторник, 14 октомври 2014 г.

За онова място ...

Отварям вратата на тъмната стая.
Дали искам да вляза? Не зная!
Дали ще срещна душата си в нея?
Или ще продължа да се рея ...



Поредната среднощна приказка ...
09.10.2014 София

Отделяме се пак там с нея
в тъмната нощ на душата ми ...
Небе няма, но ние ще си сътворим.
Светулките ще бъдат нашите водачи.
И пак ще се изгубим в дебрите на мрака.
А той не винаги е страшен и тъжен,
просто е повече самотен, отколкото другите.
Не чака никога гости, но аз дойдох -
неканена, незнам дали съм и желана.
Той толкова е свикнал с това спокойствие.
На него дори тишината му говори вече.
Не чака никой и не се надява на нищо.
Може би в това се крие неговата сила?
Не знам, но просто трябва да го видя
в тази нощ по възможност, да - точно сега!
Обгръща ме отвсякъде и аз потъвам в него ...
А оттам нататък е само тунел от светлина ...

Защото само с него намирам себе си!

Търсещата мрака,
Сиси ©

понеделник, 15 септември 2014 г.

Островът ...

Тази нощ съм тук ...



Там, където те открих ...
Там, където разбрах, какво означаваш за мен ...
Там, където сме само ти и аз ...

Ти може би не чуваш сега, но той ни зове!
Привиква ни всеки път, когато се срещнем в сънищата си,
всеки път, когато живеем в мечтите си ...
Пространство, побиращо само нас двамата.
Пространство, което дори в розово, може да бъде тъжно, но е само наше!

Онази тишина между думите, която ни говори дори от хиляди мили.
Моментът, когато очите се вплитат в разговор ...
за любовта, за взаимността, за вечността и отвъд ...

Аз ще те чакам там винаги ... на нашия остров,
каквато ме помниш - млада и дива, изцяло твоя ...
Пази ме такава и ме срещай само там,а понякога в сънищата,
мечтите, вечността и отвъд ... И той все ще бъде само наш!
Защото все още се обичаме ...

Сиси ©

понеделник, 1 септември 2014 г.

Септември ...

То се знае - дойде и септември!
И, разбира се, че е специален за мен. :)
Затова му написах няколко реда ...
Пък дано той ме чуе и разбере.
А вие му се радвайте,
че скоро и него ще го няма.
И както казва Били Джо:
Може песента да е проста,
но ти не можеш да я напишеш!



Дойде септември ...
01.09.2014 София

Дойде септември
и душата ми отвори
за сутрешния хлад,
за сините скали ...
Дойде септември
със сърцето да говори
за вътрешния мрак,
за скалните орли ...
Дойде септември
и като прелетните птици
лятото отправи взор на юг.
Дойде септември
като на художник скица
и ми шепне, но без звук.

Безумно радостната,
Сиси ©

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Ничия река ...

Тази вечер с дъжда танцуваме танц ...
Танц на мисли и чувства, не много ... сух!
Като танго - бавен и страстен,
но и аз, и той имаме твърде неудобни обувки.
Сега след като смених амплоато ще бъда река.
Да мога да съм по-добра партньорка - не за друго. :)



Ничия река ...
31.07.2014

Аз съм ничия река ...
През теб тека и в други се оттичам.
Не намирам свойта свобода,
защото все след нещо тичам.
Като ничия жена ...
в пустинята си съм се свила.
И чувствам как една скала
всичките ми чувства в себе си е скрила.
Белязана от своята луна
напреде продължавам и не спирам.
Кажи ми имам ли вина,
че все искам да се преоткривам.
Да, аз съм ничия река,
онази там в безвремието скрита.
Не си ме виждал досега?
Аз съм онази дето все се скита.

Честит ви край на юли!

Сиси ©

вторник, 22 юли 2014 г.

Коя е тя?

Кога забравихме да се оглеждаме?
Кога обърнахме гръб на силата на първите неща?
Силата на куража и ентусиазма ...
Кога избягахме от отговорността, дълбочината?
Кога абдикира любовта и къде я запокитихме?
ОНАЗИ - ежедневната, обикновената ...




Коя е тя?
22.07.2014 София

Щом за пръв път я видиш
ще е малка и странна.
И с очи тъй дълбоки,
че побират света ...
Доближиш ли я?
Влюбваш се незабавно.
Немислим е вече пътят назад.
И вселени се сблъскват,
и искри ще хвърчат.
И да искаш не можеш
да забравиш,защото
само тя е ОНАЗИ -
твоята истинска първа любов.

Още влюбената,
Сиси ©

сряда, 16 юли 2014 г.

Лятно ли е?

За това лято много се писа и говори ...
Но дали наистина живеем в лятото?
За някои то остава в мислите, и в най-студените.
За други то никога не започва или не свършва.
Важното е да бъде усетено и изживяно.
Извлечете най-доброто от този сезон.
Той няма да се повтори такъв ...



Лятно ...
16.07.2014 София

Чакам те, чакам да се случиш
Лято мое, жадувано, неизживяно.
В сивотата на какво ще ме научиш?
Може би да бъда по-голяма?
Мечтая те, не спирам да мечтая,
че някой ден ще ме застигнеш ...
Ще отпътуваме със теб в безкрая,
където всичко губи смисъл. Идеш ...
Дъждът и мислите ни ще измие.
А след него отново ще прогледнем.
Какво в душата ни, на дъното се крие?
И там със теб ще спрем да седнем.

Сиси ©

сряда, 9 юли 2014 г.

Когато грешката е вярна ...

Обаждането на приятелка ме подсети тази вечер, че имам, какво да разкажа. :)
Последните събота и неделя бях в един край, който нямам думи да определя.
В него има толкова много история и е така необятен, че думите са кратки.
Посетих Кърджалийския край.

Всичко, обаче, започна доста отдавна - да не кажа преди години.
Най- накрая реших, че нямаме нужда от много приказки, а дела трябват!
И така в петък вечер след резервация по препоръка на майка ми потеглихме.
Пътят бе не само дълъг, но и объркан, а в полунощ дори вече изморителен.
Както и да е - след 5 часа път пристигнахме.
(1 организационно в София и 4 по реалния маршрут.)

Отседнахме в комплекс с басейн и прекрасна гледка, която видяхме сутринта.
Българския там го говореха трудно и с акцент, а аз бях просто "женското".
Първият ден се отправихме към Перперикон, който мечтая да видя отдавна.
След като видяхме и покорихме хълма остана едно жегаво приятно чувство.
Удовлетвореността се увеличи след пазара в Кърджали.

Сега въпросителната (?) беше: Моняк (Монек) или Историческия музей?
Моняк някакси надделя, но в 3 следобяд ни излезе през кожата - буквално.
До крепостта има черен път, който е сериозно вълнист още в началото.
Така, че се наложи да походим 30 - 40 минути пеш, но гледката компенсира.
Вижда се голяма част от Суден кладенец и Кърджали + малко крепостни стени.
Така поизгорели, поогладнели, недоспали и уморени се разделихме с Монито.

Но ни чакаше басейн в Долно черковище. А мен и залезна разходка.
Вечерта освен много красива, бе лежерна и отморяваща.
Все пак нали на почивка сме дошли. Но аз исках още размърдване.
И след като гледах скалните ниши на отсрещната скала дълго време,
от шезлогна след душа се отправих директно към тях по залез слънце.

И оттук тръгва историята - когато грешката е вярна ...
След като направихме развносметка на деня се оказа,
че сме отседнали не в препоръчания комплекс, а в друг на 70 км от него.
Освен, че има басейн и няма ресторант по друго не се различаваха.
Също имахме прекрасна гледка, и куп пребродени села с колата.
А да, щях да забравя - и едни скални гъби по пътя към София. :)

Южно ми е,
Сиси ©

вторник, 1 юли 2014 г.

Амулиани ... завръщането.

Това започна още миналата година ...
Знае се, че ходя на каяк, но как всичко всъщност започна?
Разбира се, за всичко е виновна една жена. :)
Моя приятелка, която винаги ще ме вдъхновява.
Тя предложи да отидем на остров ... с каяк ...

Чакай малко, не съм била на остров, а още повече с лодка.
Нeка да проверим, как ще завърши това - и завърши другъде.
Островът, който трябваше да посетим беше Амулиани в Гърция.
Обаче пристигайки видяхме, че има вълнение, което не е посилно.
Особено за начинаещите като нас дори опасно и отидихме по-далеч.
(Ако ви се рови - вижте историйте от Диапорос миналото лято.)
Да, вече знаете, какво правих тогава, но какво ми се случи сега?



Преди два дни се върнах от Амулиани. :)
Където трябва непременно ще стигнеш! И да, беше пак с каяк. :)
Стана ми навик заради хората, които ме водят и срещам там.
Хора с нетрадиционна представа за думата забавление и почивка.
Е, добре, не всички (хайде, да не им слагаме ореол по подразбиране)!
Но пътуването и откриването на нови места винаги ще е приключение.

За обслужването няма да коментирам ...
Само ще кажа, че в къмпинга има перални, хладилници, душове ...
Сутринта, когато отидох на разходка по изгрев на плажа ...
управителя събираше боклука по ивицата пред заведението.
Не получава повече от много живеещи в града българи, но го прави.
И е винаги усмихнат и се радва да види хора, които се връщат там.

Домакините ни бяха направили прочутите си панирани калмари.
(въпреки, че бяха пътували над 6 часа и спали още по-малко!)
Освен това донесоха доброто си настроение, музика в китарата,
закачливото си чувство за хумор и други местни специалитети.
За да знаете повече трябва да отидете с тях някъде там. :)
Където ви заведе душата и ви тегли сърцето.
Аз ще си остана очарована от вулканичната красота на Гърция.



С любов,
Сиси ©

P.S. Да не забравя горещо да препоръчам спането на плажа! :)

събота, 21 юни 2014 г.

Синхронности разни ...

Как се случват хубавите неща?
Когато просто ги оставиш да се случат.
Преди два дни с приятелка се видяхме за концерт.
И двете носихме едно и също нещо в ръцете си.
(Не са билетите за концерта, защото те бяха в нея!)
Подарихме си еднаква книга тази вечер по отминал повод.
Оказа се, че тя е купила още едно копие и то стана в повече.
Тогава решихме да дадем книгата като подарък на някого.
Обмислихме на кого и я получи певицата, която гледахме тази вечер.
Тя се казва Ayo, ако не сте чували за нея, сега вече я знаете.



Бях се запасила и с резервен вариант, ако книгата вече я има.
Както вече практиката показва никога не може да си достатъчно готов.
Та добре, че бях взела билет за концерт, на следващия ден.
(в допълнение към книгата, ей така, защото тя бе споменала,
че иска да види тази певица, и аз исках да я придружа.)
Не само, че двата концерта бяха прекрасни,
но и двете имаме история, която няма да забравим.
Дали беше случайно, че певицата и авторката на книгата са нигерийки?
Дали беше случайно, че и двете сме се сетили да си подарим книгата?
Дали беше случайно, че и двете бяхме силно докоснати от двете певици?
За тези неща не желая да гадая, но със сигурност знам едно:
преживяването нямаше да е същото без тази история.
Добре, знам и още нещо: не мога да ви предам емоцията.
Вие трябва сами да я изживеете с подходящия човек.

Една сродна душа ми бе казала така при последната ни среща:
"С някои хора дори краткото време прекарано заедно ме топли за дълго."
Друг ми беше казал същото с различни думи по съвсем отделен повод.
Сега ви оставям да се наслаждавате на the best cover ever:
(както го определи моята приятелка)



Защо обичам музиката? Защото може да приеме всякакъв облик -
и всеки път той да остане красив и да не увехне с отлитането на нотите.

Сиси ©

неделя, 15 юни 2014 г.

Рила, както никога досега ...

Има някои неща, в които не искаш да повярваш, докато не ти се случат.
Така е и с мен, и ходенето в Рила, защото го мисля от толкова отдавна.
От дума на дума обаче, нещата се случват по най-добрия възможен начин.
Да пътуваш и споделяш това преживяване със семейството си е прекрасно!
Защото те могат да те изненадат, когато най-малко го очакваш. :)
Мама ми бе подготвила допълнителни идеи за ходене тук:

и там (признавам си, за второто се сетих, но първото не го очаквах!) :)

А Овчаренският водопад "Горица" си заслужава всяка стъпка до него. :)
Цари Мали Град виж е друго нещо. Там тъй като е ново всички ходят!
Ама наистина всички от деца до пенсионери - 7 автобуса само за деня.
Не броим десетките коли по паркинга и улиците на селото.
Добре, че вече бях ходила там през зимата та бях видяла това, онова.
Но нашата главна цел не беше това! А Седем Рилски Езера - през юни!
А те ме изненадаха още повече, защото не ги бях виждала такива досега.
А именно: заснежени, заледени, полузимни, полулетни и много студени.

А да, да не забравя да ви кажа: зелената маркировка не е по-лесна, а друг маршрут!
Да си знаете за всеки случай, ако се случи да сте там и да се сетите за мен.
Пътувайте, защото сега му е времето и по-добър момент няма!

С най-топли чувства от мен и водната планина, Рила.
Сиси ©

вторник, 10 юни 2014 г.

За уроците по пътя на тъмнината.

Когато се прибирах вчера проведох телефонен разговор,
който ме остави отново да се боря със собствените си представи.
Тогава се сетих за нещо, което едно момиче ми каза наскоро:
Музиката може да не ме държи за ръка, но ще плаче с мен - и това е достатъчно ...
И така аз се прибрах и слушах това:

После се сетих за това обещание:
(бях го направила пред себе си толкова отдавна, че чак го забравих!)

Сега не само си спомням, но дойде и това, откъде само аз си знам.

В тъмното ...
10.06.2014 София

Във тъмното сме винаги сами
Особено в дълбоките му краски.
Във тъмното понякога боли,
но имаме за всичко бързи маски.
Във тъмното погледнеш ли веднъж,
не ще поискаш пак да се завърнеш.
Посмееш ли да гледаш и надлъж,
ще искаш могом поглед да отвърнеш.
А в най-дълбокото, когато се огледаш,
ще видиш себе си сред хилядите други.
Но няма да поискаш да прогледнеш,
ще продължиш напред с удобните заблуди.

И те това е, а тази вечер/нощ е така:


Благодарна на Аланис и Ради и Деситка,
Сиси ©

вторник, 3 юни 2014 г.

Yanni ... NO! Yanni. (PERIOD!)

Обичам да говоря в песни, затова ще опитам пак да го направя.
Джеси Уеър казва: Отвън, отвън всички сигурно се питат защо го правим?
Защо харесвам всякаква музика? Не мога да обясня. Наистина.
Но мога да кажа, че когато присъствам на живо изпълнение е невероятно!
Независимо дали ще бъде български или чужд изпълнител.
Защо съм спонтанна? Защото иначе не мога.
И защото иначе бих изпуснала най-красивото в живота.
Да, имам проблем, че харесвам всевъзможни жанрове музика.
Как ще насмогна на билети след като има толкова предлагане?
Не знам, но съм сигурна, че не искам да се излекувам от това.

Бях чувала само няколко песни на Yanni преди да си купя билет.
Наистина не съм се чувствала скоро толкова изпълнена с музика.
Мога само да кажа, че който не е посетил събитието е пропуснал.
(разбира се, без да забравя, че и това е въпрос на гледна точка)
Само ще споделя това, което Yanni ни каза преди края на концерта:
Какво е трудно на астронавтите да направят от космоса?
Да, различат границите на държавите. Там горе те не се виждат.
Нищо, че ние тук долу ги строим толкова съвестно и постоянно.
От концерта си тръгнах не само с два часа чиста емоция,
но и с храна за душата, която не спира и днес.

Какво ни предлага различната гледна точка?
Какво ни предлага спонтанността?
Какво ни предлага интуицията?
Дали душата някога се измива напълно от пороците?
Или просто ни харесва да вярваме в това?
Или пък носим белезите си цял живот и те ни определят?
Вас оставям да си помислите върху това и да се насладите,
а аз ще се опитам да намеря моите отговори.


сряда, 21 май 2014 г.

До теб, но без теб ...

Пореден ден ...
Поредният бял лист ...
И думите написани на един дъх ...
Беше хубаво и беше малко тъжно, накрая.
Но сега съм пак себе и въпреки всичко,
ще се опитам да намеря своето място.
А то е може би просто тук и сега. :)



До теб, но без теб ...
21.05.2014 София

Не обсебих майските ти нощи,
но юнският ти ден е все до мен.
Не получих писмото ти по пощата,
но сърцето ми е все така в плен.
Да те имам мога само в безкрая.
Там се срещат сродните души.
Дали създадохме си с тебе рая?
Или повече живяхме в мечти?
Далеч отидохме и пътят беше дълъг.
По него сбирахме изгубени звезди.
По леда вървяхме и беше много тънък.
А помежду ни пак прехвърчаха искри.
Не беше обич, за да го опишеш ...
Не беше и от поглед пръв дори ...
Не беше приказка докрай да я измислиш,
но беше истинско и още в нас гори.

С пламък в душата,
Сиси ©

неделя, 18 май 2014 г.

Aerosmith ...



Има някои неща, които трябва да се изживеят.
Има някои неща, които не трябва да се пропускат.
Aerosmith е едно от тях!
Всеки иска живота на успелите и известните.
Всеки се стреми към тяхната креативност и неповторимост.
Но истината е, че всеки е уникален и няма двама еднакви!
Това, което всички можем да направим е да се насладим!
Aerosmith снощи заложиха само на присъствието си.
Нямаше помпозни сцени и ефекти, но самото им присъствие ...
бе повече от достатъчно, за да наелектризира въздуха!
Усетете го сами и не се колебайте следващия път,
когато любима група дойде в България да си купите билет.


Благодаря за чудесните клипове на Sofia Live Concerts! :)

петък, 16 май 2014 г.

Тъмно е, но е хубаво.

Преди време приех едно предизвикателство:
да споделям 5 дни подред, какво ми се случва в снимки.
И не го изпълних изцяло, но обещавам днес да се реванширам.
Ще разкрия деня си в целия му кратък блясък. :)
Ще има снимки, ще има стихове и малко доза слънце. :)



За тъмнината ти ...
16.05.2014 София

За тъмнината ти ми разкажи
и звездите в нея ще открия.
Тя може много да боли,
но в нея има истинска магия.
За тъмнината си ми разкажи,
а аз ще и напиша песен.
И в тишината може да мълчим
нищо, че в сърцата ни е есен.
Тъмнината ти ми покажи,
с очи на кошута, с глас пустинен.
Докрай пред мене се разкрий
и ще се почувстваш пак невинен.
Душата си на среща доведи
с най-съкровените й мисли.
Без фалш и маски и игри
нека докрай да бъдем искрени.
Само тогава ще мога да прегърна
изцяло твоето сияние.
И най-смелите копнежи да превърна
в реалност и любов без оправдание.



И малко музикално оформление ...
Понякога дори пазаруването заедно може да бъде незабравимо!

сряда, 14 май 2014 г.

Минорно ...

Може тонът на вечерта да е леко минорен,
но и настроението на деня не бе по-различно.
А колко е хубаво, когато думите излязат от мен!
Чувството на освободеност е несравнимо!
Ако не ви допадат, добре,
ако ви докоснат още по-добре. :)



До забрава ...
14.05.2014

Този път докога ще забравя,
докога ще сънувам сълзи ...
Не го виждам – далече е края,
на осиротелите ми мечти.
Този път докъде ще ме води?
Колко заедно с теб ще вървим?
Пак дълбоко в душата ми броди
мракът – само наглед победим.
Защо те избрах? Как се случи?
Това тепърва има да науча ...
Щастието в себе си заключи
и няма как да го отключа.
Сън твърде жив или реалност?
Дори не искам и да знам ...
Такъв ще те копнея – странност,
с привидно отговрен плам.
И все ще съм такава -
твоя завинаги до забрава.

вторник, 6 май 2014 г.

До морето и обратно ...

Беше една прекрасна ваканция ...
Толкова дни да бъда със семейството си! Незаменимо!
Като онези редки моменти, в които се радваме на нереална светлина.
Къде бях? Какво правих? Изобщо как прекарах празничните дни?
Ами естествено ме стегна шапката и не се спрях на едно място.





А и времето определено беше с нас. :)
Прибрах се до Сливен, разбира се, но не бях там за дълго.
Само след едно преспиване се озовах във Варна заедно с всички мои близки.
Същата вечер (02.05) се отбихме в един рок бар: Музика Е!
И беше бурна вечер с хард рок, супер музиканти, много танци на токчета.
Питайте ме как се става рано след такава вечер, за нови приключения на другия ден!

Мда, на следващия ден ни очакваше разходка на север,
е щеше да бъде още по на север, но и така беше прекрасно!
Първата спирка беше Балчик, но за съжаление там нямаше много за гледане в града.
Затова се отправихме към близка дестинация, която ми стана любима в тази посока.
А и имах недовършена мисия там - на Калиакра! (Трябваше да видя арката отблизо!)
Ами, мисията бе изпълнена, но не изцяло поради несъгласието да ме последват!
Резултатът беше този кадър:



Калиакра определено има, какво да предложи през всички сезони!
Идвам да я посетя малко преди сезона и пак е пълно с туристи.
И не само гледката е това, което привлича в това кътче.
Там можеш да усетиш безбрежие, безвремие и незначителност едновременно!
Много хора може да ги влекат снегове, върхове, но голямото синьо няма равно!

Това може да се усети като се продължи още по на север ...
Ние се очакваше да стигнем в Румъния, но не ни излезе късмета.
От Балчик и Калиакра плана се разрасна чак до Мангалия.
Но накрая се задоволихме с Тюленово и дори не посетихме Шабла.
Ех, не може да пътуват две коли хора и да има единомислие.
Но пък беше много весело, безумно красиво и скалисто!



И накрая, за да обикаля къде що скали има се разходих по Хайдушката пътека,
в дъжда, над града, без качулка в търсене на гледка към малки водопадчета.
Та, драги читатели, просто пътувайте и не спирайте да търсите,
защото само така ще намерите това, което ви е на сърце ...

вторник, 29 април 2014 г.

Да пазиш някого в сърцето си ...

Днес не мога да си намеря място ... от щастие!
Защото откривам нещата, които ми дават ЛЮБОВ!
И усмивката не слиза от лицето ми.
И вдъхновението е леко като перце.
Мила Ирини! Виновна си!
Ако още не сте чели нейните неща,
има за какво да съжалявате. ;)
А когато нещо те кара да се усмихваш,
то не може да бъде друго освен прекрасно.



Преди много години едни думи останаха в мен,
изказани от едно много красиво същество:
"А той ме е пазил през цялото това време в сърцето си!"
Е, мога само да кажа дано има повече такива хора -
които да пазят останалите в сърцето си ...
Ирини - обичам те и благодаря, че те има!
Обещавам да пиша приказката по твоята заръка!

Да пазиш някого в сърцето си!
29.04.2014 София

Да знаеш - ще се срещнем пак!
Когато времето му дойде ...
И ще ме познаеш в ден и мрак,
защото сърцето ти ще каже - хайде!
На край света дори ще се намерим,
защото е кръгъл и някъде свършва.
И няма нужда планини да катерим,
защото любовта ще ни свързва.
И може да бродя надлъж и нашир,
но като теб едва ли ще открия.
Защото ти изписваш моя мир,
и в теб дома си аз ще свия.
Затова ще бъда все там където си,
защото ще те пазя във сърцето си.

Сиси ©

вторник, 22 април 2014 г.

Истории преди лягане ...

Обичам ги още от малка ...
Онези моменти, когато по тъмно споделяш
с най-близките си, най-съкровените си мисли.
Та и тази вечер не прави изключение,
може би освен в това, че споделям с повече хора.
Та, ръкавицата е хвърлена, предизвикателството е прието!



Не мога да те заведа
там, където аз не съм била ...
22.04.2014 София

Не мога да те заведа
там, където аз не съм била ...
Не мога и да те отрека,
защото само с теб съм жива.
Не мога да се насладя докрай,
защото вкусът ти е сладко-гочив.
Не мога да съм с теб, дерзай –
твърде си кратко наличен и див.
До теб не мога да светя,
белотата ми се губи в твоя мрак.
До теб съм напълно разкрита, изпита,
само поглед ме прочиташ пак и пак ...
Не мога до тебе да бъда,
но и без теб не мога ...
Това е моята присъда –
прибери ме докато съм белонога.

Все още млако бяла,
Сиси ©

събота, 12 април 2014 г.

За чашите и още любими неща ...

Тези дни обичам много да разказвам за чашите ...
Та нека споделя тази история и с повече хора. :)

Та първото нещо, което трябва да знаете за мен:
Пия кафе всяка сутрин и то по точно определен начин!
Имам една много красива любима чаша - зелена на цветя.
Когато пия в нея всяка сутрин дозата живителна течност,
аз се чувствам щастлива! Тя ме кара да се усмихвам,
но това е само, защото още не съм я счупила ...
За да имам тази чаша трябва да внимавам с нея ...
Трябва да я обгрижвам - като всяка любима вещ:
да я пазя да не я надраскам, да не е мръсна ...
Но това изисква усилие от моя страна.
Щастието ми изисква усилия ...

Разбира се, аз не пия кафе само у дома. :)
Разбира се, не пия и само кафе, но го предпочитам.
Когато съм навън аз си взимам еднократна чаша,
която също предпочитам да е картонена.
(какъв каприз съм само!)
Но нея нито я пълня отново,
нито я ползвам с удоволствие,
нито я обгрижвам след като приключа.
Освен, че отива в коша за боклук.
Та тази вечер молбата ми е:
помислете върху чашите за минута ...
помислете за любимата си чаша ...
И най-вече пълнете чашите си ...
с повече позитивни неща по възможност!
И второто нещо, което трябва да знете за мен:
Обожавам музиката и тази вечер ще ви напълня с нея. :)





петък, 14 март 2014 г.

The first kiss ... (and advertisement)

The first kiss ...



Is it still stuck on your lips?
Is it still embedded in your mind?
Is it still painted on your heart?
(as they say in the song)

I'd like to think it's still here -
that wonderful butterfly feeling in your stomach.
I want to imagine it exists after all these years had passes away.
But of course, it's inevitably alive.
Because otherwise why would we love?
What would be the sense of commitment?
What would be the reason to stay?
If it's not for that churning, undying memory that keeps the world revolving,
the endless source of energy that makes us believe in the power of tomorrow
and the beauty of the new morning. Why would we live? (if not for love ...)

That gorgeous smile that keeps it company ...
That spark that lights up the eyes and sets our heart on fire ...
All that we crave, and all that we cherish - it's in that first kiss.
The combination of wondering, expectation and the best of our dreams and hopes.
It's all in that first kiss ...

Once I asked a friend about it and she told me it all happened naturally.
And indeed, it does with every new first kiss. You can't deny it.
This is just the way it is. We may continue asking the hows and whys ...
about this experience but the answer will always be too obvious to neglect.
It brings out the best in us.
The hope for the future,
the meaning in the new day,
the invisible blood that keeps the heart pounding.
If you want to know what love is ...
Go again for that first kiss as if you've never done it before.



In class,
Sisi ©


вторник, 18 февруари 2014 г.

Малко така тази вечер ...

Рядко настроението ми е хубаво,
но пък защо да не споделя човек!
Когато сърцата се разделяли,
защо да се събират ръцете?
Наистина въпрос със смисъл. :)
А може би твърде дълбок смисъл.
Аз пък казвам: Защо НЕ? На всичко. :)



Млако вечерно настроение
(да не се бърка с Малка Нощна Музика!)
18.02.2014 София

Как се изпива сън на глътки, научи ме!
Щом на ум си го повтарям всяка нощ.
Деня как да започна – покажи ми?
Щом все по-рядко го намирам нов.
Как се докосват устните без думи?
Щом са единствен мост от теб до мен.
Как да надвия тази буря помежду ни?
Щом само в мен е имало проблем???
Борба самотна сега е любовта ми,
и сърцата ни дели ги твоят зов,
за моята ръка, за нежността ми,
за денят ни – утрешен и нов.
На теб оставям следващия ход ...

От момичето с хиляди настроения,
Сиси ©

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

И иде празник?

Дам, четвъртък тринайсти е ...
Почти пълнолунно ми е ...
Та без повод и празник,
и скрита предпоставка ...
Нека да ви представя
среднощната душевна ставка:
(дам, понякога има нуджа да поговорим с душата си!)
И за двама много специални мои близки, които ме зарадваха тези дни! ;)



И идва празник ...
13.02.2014 София

И идва празник ... Какво ли да ти дам?
Останаха ми само шепа думи.
Тях ще сплета с любов на килограм
и ще ги сложа тихо помежду ни.
Дали ще ги приемеш? Аз не знам ...
Но да вярвам много ми се иска,
че ще събудят в теб от онзи плам,
който кара те да бъдеш искрен,
че в сърцето ти дълбоко аз оставих,
една следа нивидима, но трайна.
И полета на любовта улавях,
когато ти я пазеше във тайна.
И идва празник ... Какво да споделя?
Когато всичко вече съм разкрила.
Освен със теб да напред да полетя
преди нощта крилете ми да е стопила ...

Все още влюбената,
Сиси ©

събота, 18 януари 2014 г.

Близка среща от третия вид ...

Близка среща от третия вид ...
София, 18.01.2014

Просто поредният ден ... И поредното бързане за работа ...
Изглеждаше сякаш беше отдалеч и тук за съвсем малко.
Всичко по него беше втора употреба, вероятно и душата му бе назаем.
Той извади кутията с цигари сякаш джобът му не я искаше.
После сръчно отвори целофана и станиолената лента ...
подхвърли ги на улицата отстрани себе си сякаш са никому ненужни.
Дори не усещаше погледа ми и очите ми вперени в ръката му.
Дори и не извади цигара, за да запали, а остатъците от съвестта му ...
още се търкаляха по жълтите павета - неми свидетели на случилото се.
Когато забеляза, че го гледам, разбира се, отвърнах поглед.
Не е учтиво да се втренчваш така, както аз го правя понякога ...
и в този случай конкретно, но очите му бяха сини -
от онези пронизващите, така че едва ли това го вълнуваше.
А цигарите, които бяха най-близо до сърцето му,
се настаниха пак в удобното си ложе,
и може би това направи деня му малко по-добър.

(За да завърша в малко по-приятен тон, малко музикален фон)
Какво ми се връти в главата тези дни ...








събота, 4 януари 2014 г.

На леля ...

Има хора, които могат да направят от живота приказка ...
Такава е моята леля. Способна е да направи от най-обикновеното - нещо чудно!
И за да не говоря напразно просто ще ви покажя нейната скромна градина:



Мога само да се гордея, че имам такава леля, която предизвиква най-големите усмивки! И тъй като днес е специален ден за нея, аз искам да я поздравя със следното и да й кажа, колко много я обичам!
(макар, че думите не могат да го изразят, но ще опитам! :)

Почти полунощ е ...
04.01.2013 (на леля)

Почти полунощ е
и светът вече спи,
а теб чакат те още
милиони звезди!
С тях е пътят осеян,
а Луната блести.
Нека с теб се посмеем,
че без Слънце горим.
И в сърцето, и в душата,
защото иначе не може,
Полегни до мен в тревата
и да спрем да се тревожим.
Щом усмивката на устата,
пак във мрака е изгряла,
знай, че нещо на душата ми
отново ти си дала.

Обичам те!
Сиси ©


сряда, 1 януари 2014 г.

И 2014 дойде ...

Измина още една година и всеки прави равносметка за себе си ...
Ако трябва да опиша отминалата 2013 то трудно ще намеря думи!
Случи се дори и това, което не очаквах ...
Но най-важното пак си остават уроците, които учим.
Разбрах, че да имаш хубаво семейство не е даденост,
разбрах, че едно от най-важните неща са приятелите,
разбрах, че понякога са важни хората, а не мястото,
разбрах, че проблемите трябва да са истински, а не въобръжаеми!
Искам да благодаря на всики, които направиха живота ми по-хубав!
(те знаят много добре кои са, защото няма да се уморя да им го напомням!)



Новогодишно ...
01.01.2014 (у дома)

Не мога да бъда твоята зима,
в нея сняг има и много вледенени дни.
Не мога да бъда и твоята пролет,
с дъждовния полет и много зелени мечти.
Не мога да бъда и твоето лято,
то идва, когато всичко вече лети.
Нека бъда тогава твоята есен,
и в птичата песен, и най-вече в твойте очи.

Желаеща много любов на всички,
Сиси ©