сряда, 21 май 2014 г.

До теб, но без теб ...

Пореден ден ...
Поредният бял лист ...
И думите написани на един дъх ...
Беше хубаво и беше малко тъжно, накрая.
Но сега съм пак себе и въпреки всичко,
ще се опитам да намеря своето място.
А то е може би просто тук и сега. :)



До теб, но без теб ...
21.05.2014 София

Не обсебих майските ти нощи,
но юнският ти ден е все до мен.
Не получих писмото ти по пощата,
но сърцето ми е все така в плен.
Да те имам мога само в безкрая.
Там се срещат сродните души.
Дали създадохме си с тебе рая?
Или повече живяхме в мечти?
Далеч отидохме и пътят беше дълъг.
По него сбирахме изгубени звезди.
По леда вървяхме и беше много тънък.
А помежду ни пак прехвърчаха искри.
Не беше обич, за да го опишеш ...
Не беше и от поглед пръв дори ...
Не беше приказка докрай да я измислиш,
но беше истинско и още в нас гори.

С пламък в душата,
Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар