четвъртък, 30 май 2013 г.

За дълбоките води ...

Хората имат очи, планините имат също, и циклопите даже ... Въпроса е: за какво и как ги използваме? Обичам, когато се усмихна на непознат човек по улицата да видя усмивката и в неговите очи. Вече е друга тема какви ги обичате вие: сини, сиви, зелени или диви? :) Ако рилското око можеше да говори вероятно би говорило така:



Може би дори има и този напевен, момичешки, игрив глас ...
Но на мен само това ми иде на ум като си мисля за очи:

Най-сините очи ...
30.05.2013 (в тролея)

Имаш най-дълбоките очи ...
Пролука в света ти необятен!
Сбрал си в тях най-живите мечти,
зад две черни точки
и един завой - обратен.
Проливаш най-кристалните сълзи,
но само за значими поводи и хора.
И когато твърде много те боли
утеха търсиш в горчивата умора.
Само твойте проницателни очи
четат по другите и обич, и тревога.
И попиват всичко в мен ... почти ...
Как и защо? Да обясня? ... Не мога!
В очите ти нощуват две звезди.
И различни ги избираш всяка вечер,
и дълбоко в мен оставят две бразди -
едната през сърцето ми лети,
а другата е пеперудена - До сбогом!

(когато чуеш, че очите ти са като звезди ще го помниш цял живот,
както и човека, който ти го казал ...)

В очакване на нощта и моята звезда:
Сиси ©




сряда, 29 май 2013 г.

Просто ТИ ...

Каква е най-ценната част от това да имаш приятели, близки приятели?
Какво е предимството да познаваш и да си обграден от много хора?
Преди някоя друга година ме бяха попитали дали като студентка съм била убедена, че ще си намеря правиланата среда и аз отговорих с едно категорично "ДА!" и никога не съм се съмнявала в истинността на думите си ... Всъщност аз нямам постоянна среда, защото обичам разнообразието ... За голям мой късмет съм постоянна най-вече в истинските приятелства, които не ме изоставиха с годините, но с течение на времето много други хора гравитират около мен (или аз около тях???) и съм безкрайно благодарна за което ... Те те научават на най-хубавите неща в живота ... На работа, в личния живот, по пътя ... но вижте видеото, което обяснява нещата по-ясно!



И като имаш такива прекрасни връзки и хора около себе си научаваш за такива прекрасни песни! И можеш да напишеш някой друг ред по този въпрос ...

ТИ без АЗ ...
София, 29.05.2013

Ти ми вдъхна добро ...
Ти ми даде надежда -
в бъдеще, в минало ...
събра всичко в едно!
Но за теб ще съм винаги чужда -
малко, забравено, мътно петно ...
Не буди стари скринове,
там мене ме няма ...
Бродят в тях само джинове
и продават измама,
че душата ти я няма,
че изтъкан си от зло ...
Не им вярвай!
(само защото ме няма)
И в това поле от измама
ще ме зърнеш някъде там - до самотата
придошла със студения, северен, вятър!

Вашата чужденка,
Сиси ©

Къде ми е островът?

Търсите ли нещо различно? Искате ли да се изправите пред водата в нейната стихия и на нейна територия? Тогава ви трябва да опитате едно от приключенията на Extreme Adventures. :) Много се колебах преди да приема поканата на Ивето, но накрая казах категорично ДА, защото едва ли друг път бих се съгласила, а и нали казват: Кога, ако не сега?

И така последните почивни дни се озовах не само в Гърция, но и на къмпинг, с гребло в ръката и лодка под краката. :) Не бях сигурна, какво да очаквам и затова имаше известна доза дискомфорт, но щом седнах в каяка и потеглихме всичко се изпари във въздуха като утринна мъгла. Разбира се, за това спокойствие много допринесоха и домакините ни, които се погрижиха не само за нашата сигурност, но и за хубавото настроение и за вкусната храна край голяма софра. Не мога да ви предам атмосферата с думи (може би музиката ще успее)



Имаше много емоции, много новости, много веселие, много красота ... абе от всичко по много и малко отгоре (както обича да пожелава брат ми). Ако искте да видите дали наистина обичате водата, ако искате да се обградите с прекрасни хора това е вашето следващо предизвикателство. Освен, че ще карате каяк (и може дори да се научите да гребете правилно! ;) ще научите много нови неща за себе си, ще разберете, че не е нужно да работиш в офис от 9 до 5, за да си щастлив. Ще се докоснете до гидовете не само като водачи, но и като хора, защото те ще споделят с вас най-дребните детайли от деня си: от храната до музиката и книгите, които ги вълнуват! Незаменимо е като изживяване (не само физическо, но и психическо) затова искам пак и сигурно няма да преставам да искам, но това го оставям на времето да го покаже ... а вие междувременно си разгледайте техните снимки:


Все пак държа да подчертая, че емоцията и настроението трябва да се изживеят ... и ако тези снимки не могат да ви мотивират прилагам две от моите, които съвсем бегло описват гръцките нощи! А те са ... безумни ...


понеделник, 13 май 2013 г.

Delta Machines ...

Искате да опишете Depeche Mode? Дано не ви се налага да опитате! Това не е възможно ... поне не така, както те залужават! Та, за снощи ми бе приказката ... дам, някои хора снощи си бяхме в истинска приказка ... Още със стъпването на сцената можеше да се усети обичта на феновете към триото! Дълго се чудех, какви бяха белите листа, които посрещнаха групата? Оказа се, че хората вярват в музиката повече от всичко друго, ако са истински почитатели!
Дълго мислех и защо бандата е толкова популярна? Всъщност, отговорът е бил пред очите ми през цялото време ... две уникални личности - всеки си има любимци - колкото и да харесвам Дейв, Мартин не е никак за подценяване, а снощните му изпълнения бяха просто ... нямам думи (както вече казах!) София определено бе едно по-хубаво място вчера, защото те бяха тук ...
Ако някой може да накара над 20 000 сърца да затуптят в един ритъм то това са Depeche Mode!


(Благодаря на Боби Илинов, за видеото и на Борето и Владо за чудната компания)

петък, 10 май 2013 г.

Между мен и птиците ...

Нещо отнето, нещо недоизказано, защото за него няма думи ...
Ако знаете, за какво говоря, значи ще разберете следващите редове ...
Ако ли не пък се надявам да ви допаднат ...
Или да ги намерите във вас или да ги разберете в някой друг ...
Не съм фенка на Korn, не ме разбирайте погрешно!!!
НО! Това е една от песните им, която ми е любима
(като бонус е live, acapella + Amy Lee <3) enJOY! По-конкретна не мога да бъда ... Всеки си има своите демони, е това са част от моите. :)

Гарваново ...
10.05.2013 по пътя ...

Гарвани вдън себе си оплетох ...
И не зная как да разплета???
На тях осланям се, в тях се врекох
да избера най-трудната съдба ...
Крилете им прекърших даже
от опити да ги освободя,
да ги нарека със други имена???
Не! Не искам да помислям даже ...
Така живеем в симбиоза от години
и всеки ден със хап горчив броя,
Обичам ги - и няма да ми мине,
пътя си сред тях ще извървя ...
Невидими са, докато не ги докоснеш!
Следи не оставят - само лунички
нащърбени, щом ги залостиш ...
Ако не вярваш повикай ги всички,
по име щом искаш,
но не забравяй да се прекръстиш!

Чераната (неЗлатка - те такова нещо съществува ли???) ...
Сиси ©

сряда, 8 май 2013 г.

Нощта за мен и теб ...

Идва мисъл ...
После стих и после два ...
И така ги нареждам до края! :)
Насладете се на хубавата вечер за двама ...
И музиката, която ми е завладяла душата понастоящем ...
Може ли да почувствате пулсиращата нощ?
Ето я ... идва ... на прага ви е ... прегърнете я ... :)



Нощта за мен и теб ...
08.05.2013

Нощта е наша ...
макар и още млада.
Няма нищо страшно,
само може да подпалим клада ...
Нощта е без опашка,
и след нея сякаш ...
не чака сретен ден с рубашка,
а на прага й пак ти ме чакаш ...
Нощта е моя, само моя
и тогава мога всичко да сънувам,
в блянове безчет аз да пътувам,
ако искаш може също да е твоя ...
моя и твоя във едно до края. :)

Сладко-сънищна ...
Сиси ©

понеделник, 6 май 2013 г.

Една вечер у дома ...

Силве, какво токова прави до 1:30?
Писах ... получих вдъхновение ...
Кратко обяснение, но по-добро не мога да дам за следващите редове ...
Домът винаги вдъхновява с нещо и те кара да бъдеш преизпълнен с емоции ...
А те не могат да останат дълго в съзнанието, защото се губят безвъзвратно ...
(уви, човешката памет не е като машинната ...)



Ето ги и редовете от дома ...

Вярвам ли?
04.05.2013 Сливен

Искам да вярвам,
че след мен ще останат
една усмивка и две зелени очи ...
Искам да давам,
но как ще престанат?
Да искат щом на ръба съм, почти ...
Искам да ставам,
когато всички ще паднат,
колкото много и да ми горчи!
Искам да прощавам,
когато други отдавна
са забравили, че също имат мечти!
Искам да мога ...
със смях да заразявам,
и да пръскам в очите звезди ...
Но уви мога само да давам,
когато искаш да вземеш и ти. :(

Знаеш ли?
04.05.2013 Сливен

Знаеш ли,
че беше в мислите ми снощи.
Не изчака и да стане - призори ...
Колко още,
аз ще ти говоря нощем?
Кога ще може да се проясни?
Знаеш ли,
че беше бледо и огряно,
дори мастилено суровото небе ...
Колко още,
колко по от рано,
ще ме гледаш със очите на дете?
Знаеш ли,
че много имам да ти кажа,
но думите се губят все до теб ...
Колко още,
ще се гледаме през рамо?
И ще говорим със очи и без ръце?
Знаеш ли,
отдавна мислех, че те няма,
че не съществуваш вече никъде ...
Как живее една любов през рамо?
И къде се крие от насрещни ветрове?
Не знам ...
но може би ще го открия с теб. :)

събота, 4 май 2013 г.

С отенък на прясно зелено ...

Пиша ви през едно ей такова време ...

Май е ... Дъждът обаче е като ноемврийски ... С други думи пиша ви от най-тъжното време - това след едно прекрасно приключение и едновременно с това великденско някакси - време за равносметка!

Ще пиша за едни прекрасни места и затова няма да ви отегчавам повече с баналности и драматизми (колкото и да ги обичам)! Та, как прекарах първата част от почивните дни? По планински в Родопите! Бях изготвила маршрута още преди месец и повече ... желаещи така и не се намираха, както е нормално за такъв семеен празник. Докато една сряда не ми се обадиха с думите: "Познай!" и аз отговорих: "Не мога!". И така започна нашето малко вдъхновение ...

ДЕН 1:
Пристигнахме и се настанихме в Чепеларе, след което бързо поехме по набелязаните цели за деня, а именно:
НАО БАН Рожен - с моя късмет, разбира се, работеше и влязохме да разгледаме и да се полюбуваме звездно, ама през деня ... Разказът на гида беше повече от увлекателен и той също отговори на всичките ни въпроси. :) За останалото ще трябва да се потрудите да отидете, чуете и изживеете сами ... Може още по-звездно да се допълни с посещение на Планетариума в Смолян, но ние вече бяхме ходили там и имахме други, малко по-въздигнати цели ...

връх Снежанка - С лифт или с кола? Ще работи или не? Таз цел до последно беше с много неизвестни и ту ни се услаждаше (да я посетим), ту ни киселееше (като гроздето на лисицата) ... В крайна сметка след единодушно решение на племенния съвет я достигнахме с кола, но се оказа, че има и работещ лифт, който не се знае откъде тръгва обаче! ;) Вие си преценете дали и как, но мога да гарантирам, че гледката си заслужава и може да помахате на хората, преди има няма час изпратили ви от Обсерваторията! Не, че ще ви отговорят,но може да опитате! ;)

ДЕН 2:
пещера Ухловица - хм, обичате ли зеленото? Тогава ранната пролет е времето, през което да се полюбувате на тази красавица ... Както осъзнахме още предния ден всичко красиво не трябва да е леснодостъпно ... Иначе как ще ни е интересно? За да се доберете до това невъобразимо родопско кътче първо трябва да минете през един куп села и паланки (включително мястото, откъдето е всичкият боб)! Сега, когато всичко е прясно зелено, планината пленява не само с цвят, но и с ентусиазма си за живот ... В нея - пещерата - (както казва Уикипедия) има дендрити и седем езерца, които за кратко се пълнят с вода ... съвсем друго си е обаче да ги видиш на живо ... да изкачиш всички стълби и после да слезеш по тях! (Благодаря, Цветелин!)

Каньонът на водопадите - ха да стигнем, ха да стигнем, а той все не пристигаше ... след ходене половин час (наше си темпо и време) стигнахме до своеобразния вход ... След малко запитахме две (уж, планински) девойки: "Има ли още много?" те казаха около час и половина по пътеката до края. :) После питахме и едни молни девойки (не се смейте - и такива има по еко-пътеките, само дето са с кецове вместо с токчета) и те казаха, около два часа ... всъщност ние ходихме само час и половина и не стигнахме до края (явно сме чеда на моловете все пак) ... Но видяхме много и беше невероятно! Ако искате да усетите мощта на водата и колко невпрегнати мегавати има в един единствен водопад - това е вашето място! (Моля ви не ходете късно следобед!)

ДЕН 3 (Тук вече сме били и преди ... ;)
Чудните мостове - както вече подчертах тук вече сме били и преди! Това не пречи да се завърнем, за да изживеем наново предизвикателството наречено "български, планински път" и да се порадваме на тези две прекрасни скални арки по-големи и по стари от дърветата-исполини! В крайна сметка открихме, че има дори иновации, като спускане с въже от върха на едната до подножието на другата арка. :) <3 Определено може да се потрети, ако има как.
Пловдив - винаги е голямо предимство да познавате някой местен, който да ви отвори очите за това онова - а ако имате приятели, които обичат сладкото (сладкарница Неделя) и други, които имат приятели в Пловдив направо сте избили рибата. :Р Всички ще споделите малко сладост и античност в едно: Неделя (и новата им торта Естерхази) и античният стадион в центъра. :) Идеята беше да видим и Стария град и Античния театър, но това го оставихме за следващия сладък път ... :)
И на вас пожелавам да сте имали такива чудни великденски приключения-вдъхновения