вторник, 31 март 2015 г.

Из дебрите на Петдесет нюанса ...

Ето ме пак тук след като февруарската, дори мартенска еуфория премина ...
Много се изписа в интернет пространството за тази книга и филм съответно.
Прочетох ги и трите на английски (книгите де) и филма дори гледах ...
Не, не останах очарована, но книгата дойде точно, когато имах нужда от нея.



Та да, тук съм да говоря защо за мен книгата свърши работа?
Определено не е най-доброто, което съм чела, но е доста подценена.
В нея намерих човек, в чието съзнание са се въртели следните мисли:
- не може отдаваш най-ценното - тялото си - на всеки.
- може да не си имал най-добрия живот, но си оцелял, въпреки всичко.
- може да не си най-добрата версия на себе си, но кой е?

Хората гледат много едностранчиво на сюжета и забравят,
че главната героиня също идва от проблемно семейство,
че живота в главите на осиновените деца, не е розов,
че всеки всъщност носи своите петдесет нюанса,
че зад сензацията има двойка,
която се опитва да работи върху проблемите си,
и въпреки всичко са заедно един с друг.
Да, съгласна съм, че има разлика между реалния живот и книгата,
но тя затова е книга, и ако ви е завладяла, си е свършила работата.

За мен лично беше като любимия ми шоколадов бонбон ...
Вероятно ще си харесам друг вид съвсем скоро ...
Вероятно няма да повторя и потретя кутията ...
Но ще остана със спомена, вкуса и собственото мнение за него.
И пак ще го обичам не по-малко от другите, защото са несъпоставими.

Може да не подкрепям стила на живот описан в книгата,
но определено смятам, че изисква много работа да обелиш всички слоеве,
да останеш по гола душа и накрая да не останат само сълзите от това.
Да свалиш всички маски, да погледнеш обективно на себе си и света си,
и да кажеш, че си щастлив от това, което виждаш ...
Ако след интроспекцията останеш усмихнат критикувай на воля. :)