събота, 26 септември 2015 г.

От нашата страна на Дунава ...

Всичко започна ето така ...
На прибиране от Румъния ...
В дъждовен ден като днешния.



Как само ни връща чуждата страна у дома,
за да му се насладим още повече.
Усещали ли сте онази еуфория от завръщането,
което е силно като трепета от непознатото?
Това си мислех докато снимах ...

Няколко почивни дни и толкова места, които да посетиш?
Затова обичам септември - дава толкова възможности!
Та как бяха четирите почивни дни?
Изпълнени с новости, добре познати прекрасности
и най-вече наситени с емоции!



Защо дойдох отново в Русе?
заради музикалността му ...
заради красотата му ...
заради реката в покрайнините му ...
заради уникалността му - няма друг като него. ;)
Затова цял следобяд отделихме да го разгледаме.
Видяхме едни пясъчни фигури (вече не само в Бургас ;)
една църква, един Пантеон, една библиотека,
а остана толкова много невидяно ...



После кротко се оттеглихме в убежището ни,
поне за следващите няколко дни ...
Семейното комплексче "Черни Лом"
в с. Острица, общ. Две могили.



На следващия ден пак в Русе,
за да видим една гара
и да вземем още любими хора. :)
И се започна с новото приключение -
разглеждане на де що има около града:

1. Басарбовски скален манастир -
един от двата действащи в страната понастоящем.



2. Ивановска скална църква "Св. Богородица" -
един от деветте обекта под закрилата на UNESCO в България.
Погледнете нагоре - не към звездите, а към тавана. :)



3. Средновековна крепост "Червен"
Дано в Търново скоро отворят Трапезица за посещения,
защото Царевец си има конкуренция.



4. Пещера "Орлова чука"
втората по дължина в Бългрария - 14 км,
но само 400 м са достъпни за посетители.
(не че първата - Духлата - може да се посети след инцидента в нея. :(



Така завърши вторият почивен ден ...
С лежерна разходка в село Острица
(през деня явно не се разходихме достатъчно)
Тук сигурно си мислите, че всичко приключи?
Но как да се задоволи само с това ненаситен турист като мен?
На третия ден минахме пътьом през резервата Русенкси Лом ...
Останахме без думи и някой ден вероятно ще успеем поне да го снимаме.
Посетихме Девня на път за Варна, където са други любими хора! :)

5. Музеят на мозайките в Девня,
единствен в страната построен върху древната римска вила Марцианопол.



6. Светещи музикални фонтани във Варна, младежка столица за 2017. :)
(не ни омръзнаха разходките по никое време)
Последна нощ извън София е все пак ...

На път ни бяха и Побитите камъни, и Кая Бунар (Хотнишкия водопад),
но ги оставихме да ни чакат с нетърпение да ги посетим. ;)
Пътувайте ... в душата си, в мечтите си, в сънищата си -
и със семейството си! Такива моменти с близки хора са незаменими!
Колкото повече бродя из това малко късче земя наречено България,
толкова повече го обиквам!

Сиси ©

неделя, 13 септември 2015 г.

Когато летя ...

Всеки човек е уникален ...
Дали имаш търпението и желанието да го видиш такъв?
Можеш ли да вземеш най-доброто и просто да продължиш?
Ако си задълбал толкова, че няма връщане назад?
Ако си видял толкова, че вече не е така лесно да пуснеш?
Просто се хвани здраво и се наслаждавай на пътуването навътре в душата.
Доколко може да се разшири тя, за да поеме всичката красота на света?



Когато летя ...
13.09.2015 София (по пътя)

Когато летя
мечтите ми стават
цвят на глухарче
готово да последва
летния бриз ...
Когато летя
мечтите ми стават
есенни листа
докоснати в полет
от четката
на художника-природа ...
Когато летя
мечтите ми стават
капки роса
канещи ме
в своя утринен храм на зората.
Когато летя
се понасям
на крилете на музката
отвъд хоризонта
и всичко познато.



Градът, хората, залезът, усещането не се повтаря.
Наслади му се сега. :)

Can't get enough!
Сиси ©