сряда, 27 ноември 2013 г.

Моята неизнесена TEDx лекция?

Ако имам трибуната на TEDx, за да споделя това, което наистина ме вълнува?
Тогава бих говорила за ПИШЕЩАТА ЖЕНА (събуждаща се, за да пише мислите си).
Защо тази жена е интересна за мен (може би ще се запитате)?
Защото в главата й винаги има скрита по някоя неизказана мисъл ...
Под ръкава на роклята й винаги има една интересна, нова история ...
Отвъд пределите на прозореца й чака някоя нова вселена ...
И най-малкото, защото големите й очи едвам побират света ...
(и вероятно никога няма да успеят да му се няситят!)



Във съзнанието й думите ще танцуват своя вечен танц,
за да се превърнат в поредната поема или кратък разказ.
В сърцето й чувствата ще бушуват и никога няма да спрат!
(независимо, колко пъти тя ще опита да ги възпита!) :)
В очите й ще рисува цялата палитра на околния свят!
(и тя винаги ще прави опити да улови и запечата картината!)

А понякога може и да я забележите сама да ходи по улицата,
в такт с музката, която звучи от нейните думи или песни?
И затова тя винаги ще спира вашия поглед -
не само, защото има красиви, дълбоки очи!
А просто, защото не можете да я подминете ...
или поне не с безразличие, защото тя е от хората,
които оставят бавна, но незаличима следа.
Ако срещнете такава просто не я пропускайте ... :)

Мога да продължа още много ... може би някой друг път. :)
А коя беше последната българска авторка, която четохте?
Аз май се спрях на Петя Дубарова ...

Сиси ©



понеделник, 25 ноември 2013 г.

Зимата дойде и в моята душа :)

Колко е достатъчно?
Може би много повече, отколкото всъщност си мислим?
А и вдъхновението не идва, когато си го поръчам ... :(
Та затова тези дни си мисля ... Колко е достатъчно:
- да направиш,
- да отдадеш,
- да споделиш,
- да позволиш,
без да искаш в замяна. :)



Всеки път и пак отново!
24.11.2013 София

В нещо, което не мога да имам
всяка вечер те превръщам.
Отвъд полето на желаното отивам
и оттам не се завръщам ...
Там те искам още повече даже,
но ти си вече толкоз далече!
Дали трябва да се откажа?
или пак ще си от мен привлечен?
Всяка вечер в съня си ще гоня
илюзии за нежност и за близост.
И изживявам всичките сезони
на ревност, завист и унилост.
Но вяра имам в утрото ни ново,
че ще ни срещне на брега далечен.
И тогава двамата с теб отново
ще претворим любовта във вечност.

А дано, ама надали ...
24.11.2013 София

Всеки носи своя тъмнина
и умело от другите я крие,
но раните прозират във нощта
и се осланяме денят да ги покрие.
Всеки има своята самота -
във вътрешния джоб навсякъде я носи,
със нея обикаля по света,
а тя отговаря му на всичките въпроси.
Всеки връща се към своята тъга,
когато няма другъде къде да ходи.
И залостваме за друго всички сетива,
а мислите ни само в нея бродят.
Къде отиде наш'та доброта?
Къде зарязaхме я без очи, ръце и корен?
Дали ще се завърне след нощта?
Ще отвори ли сърцето ни затворено?

А понякога съм вдъхновена по две! ;)
Сиси ©