вторник, 19 февруари 2013 г.

***

Пак дойде снежното време навън и на още други места ...
И така като поредния очакван сняг се изсипа римата на път за в къщи! Сутринта чух и песента и тя ми предопредели настроението за целия ден и също реших да я включа в днешното ми среднощно писане ...

Замислих се къде е нашият дом? И това изникна отникъде на друг език обаче. ;)
Home is ... where the heart resigns, the mind rewinds and the soul confides.



***
19.02.2013 София

Снежинки се топят по мене ...
като спомени в морето на ума.
Не знам дали е вече време,
но искам да се върна у дома.
До мен във устрем свой да тича
моят вятър, моят порив, мойта самота.
Нагледа съвсем и да не ми прилича
Ще облека за малко срамежливостта.
Ще тръгна пеш по улиците тесни,
ще ходя докато намеря свойта Свобода.
И може изборите ми да не са лесни,
но с усмивка ще изпращам все деня,
защото знам след него чака ме нощта,
а тя е моето любимо време.

Лека нощна: Сиси ©

Може би има още много, какво да се каже, но няма кой да го направи по-добре от сърцето, затова се вслушвайте по-често в него. :)

вторник, 12 февруари 2013 г.

Пролет по никое време ...

Пак ме е подхванала една пролет ... по никое време ... в 21:00 вечерта ... На път за в къщи тя просто изригна като вулкан внезапно и съвсем неочаквано и хич не успях да и спря порива. И тъй като в предната си публикация бях малко скептична сега искам да се реванширам и да ви компенсирам, драги ми среднощни/дневни читатели.
И тъй да ви споделя за теменуженото си настроение обхванало ме днес ...



То тръгна от едно момиче и една дума "Искам" - толкова изискваща, че чак не ми се говори за това. Но есето на това младо момиче може да прочетете тук: teen.plovdivweek.com/конкурс/моите-надежди-за-2013-година--вера-духлева

Искам да отлича няколко момента от нейните мисли, и ще продължа по същество:
„Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума – уважението, потребностите на тялото – желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов.” - не знам, и не искам да знам, кой го е казал, но определено се чудя как може да има толкова изтънченост в толкова младо същество?
Както и да е - пак се отплеснах ...
Благодаря ти, Вера, че събуди пролетта в мен, макар и малко рано. :)
Хора като теб ме карат да вярвам в светлината, в бъдещето!

Пролет по никое време ...
12.02.2013

Как искам лятото
да си отскубна от морето
и да ме грее в тежките, студени дни.
Как искам пролетта
да разцъфти в небето,
да пръска изгревни и залезни искри.
Как искам есента
да си изтръгна от сърцето
да заровя надълбоко и тъгата, и дъжда.
Само жълтото ще си оставя,
от което ще ме гледа слънцето,
и ще си ляга в мене вечерта.
Как искам зимата
със белотата да измие
всичко мръсно, трупано с годините у мен.
А под снега кокиче да откриеш,
и минзухар - събудени от зимния си сън.

Сиси ©

Gavin Degraw ©, I Don’t Want to Be

I don't want to be
Anything other than
what I've been trying to be lately
All I have to do
Is think of me and I have peace of mind
I'm tired of looking 'round rooms
Wondering what I've got to do
Or who I'm supposed to be
I don't want to be anything other than me.

Не знам и как Вера е намерилa този стих, но и благодаря и за него!
А вие си посрещайте пролетта, където и както намерите за подходящо -
при мен тя вече е факт! <3

неделя, 10 февруари 2013 г.

Любовта е губеща игра ...

Любовта е губеща игра ...
Толкова много смисъл има в тези думи ... А, Ейми ги е изпяла брилянтно. От няколко дни се въртеше в мене заглавието на песента, но не можех да продължа нататък докато не седнах пред белия екран ... и не написах тези 4 думи. Не съм убедена, че бялото като цяло ми действа толкова стимулиращо, но днес имах нужда от него, за да му обърна гръб сега и утре пак да съм в черно, както днес сутринта. :)
Иска ми се предполагам да имам отношението на Сара към разбитите сърца:



Дори сърцето ми може да танцува в този ритъм, но истинският му тон е този на Ейми:



Любовта е губеща игра ...
10.02.2013

Любовта е страстна игра,
На безумни слова в лунно време.
В нея няма морал и права,
Има ни само тебе и мене.
Любовта е за двама игра,
Предимно нощна, понякога дневна.
И да иска да бъде добра,
На моменти е толкова гневна.
Любовта е жена с две лица,
Едно за тебе, а друго за мене,
И във нея туптят две сърца,
Приковани към нейното време.
Любовта е коварна игра,
Щом със себе си сам я играеш,
Как по самотна стрелка,
Точно време може да кажеш?
И се срещат стрелките веднъж,
Само в кратък миг и тогава,
Във сърцето сред слънце и дъжд,
На любовта дъгата изгрява.

Сиси ©

неделя, 3 февруари 2013 г.

За отдаването и даряването ...

Днес не се смята, че е ценно да се запазиш като човек ... Предпочитаме да се лутаме в бързината на съвремието ни без да се замисляме за последствията и за промените, които настъпват в самите нас вследствие на живота, който водим. Виждам много млади жени, които имат нуждата от близост, съвместност, но не знаят как да я получат (по-точно да я получат и да са удовлетворени). И така ми изникна в главата въпрос, който ме провокира да напиша следното:



Моят пъстър свят.
03.02.2013 София

Какво остана от душата за даряване?
След всички взломове, грабежи и игри ...
Какво остана от душата за раняване?
(когато всичко в нея пак сега гори...)
С какво да съградя пак замъци и кули?
Вълшебната си пръчка аз загубих призори.
Как ще живеят в мене поривите щури?
След като силата да ги посрещам ти сломи.
Най-хубавото в мене с тебе си отива ...
с всеки опит да се влюбя на инат!
Други може свойте чувства да приспиват,
но за мене те са целият ми пъстър свят.

Сиси ©

Пазете тялото и душата си, защото те са всичко, което имаме и е изцяло наше!
Направете поне едно нещо смущаващо бавно днес и сега ...