неделя, 4 октомври 2015 г.

Защото в любовта няма правила!

Защо нещата трябва да са буквални?
Не сме ли ние многопластови същества?
Не е ли всеки от нас цяла отделна вселена?
Няма ли начин да успеем да намерим нюансите на сивото?
Дори не говоря за приемане ... Просто да ги видим ...

Защото тази песен може да бъде толкова много неща,
защото певицата е уникална и чакам да видя друго нейно лице.



Защото ...
04.10.2015 София

Защото в любовта
умираме по-малко
всеки път,
когато ни застигне ...
когато ни постави на колене ...
когато разтвори раните ни ...
и после ги излекува,
за да се преродим отново!

Сиси ©

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Миг безвремие ...

Има нещо магично в думата,
в нотата, в чувството,
което отлита в мига,
в който е изживяно.
Затова се насладете,
докато е още във вас ...



Миг безвремие ...
01.10.2015 София

Днес Луната е при мен!
Тази нощ ще мечтаем
в мастилено синьо ...
И звезди дори няма да броим
(само тези с опашки накрая,
онези, които сбъдват мечти)
И после кротко ще си помълчим ...

Дано нощта ви е красива,
Сиси ©

събота, 26 септември 2015 г.

От нашата страна на Дунава ...

Всичко започна ето така ...
На прибиране от Румъния ...
В дъждовен ден като днешния.



Как само ни връща чуждата страна у дома,
за да му се насладим още повече.
Усещали ли сте онази еуфория от завръщането,
което е силно като трепета от непознатото?
Това си мислех докато снимах ...

Няколко почивни дни и толкова места, които да посетиш?
Затова обичам септември - дава толкова възможности!
Та как бяха четирите почивни дни?
Изпълнени с новости, добре познати прекрасности
и най-вече наситени с емоции!



Защо дойдох отново в Русе?
заради музикалността му ...
заради красотата му ...
заради реката в покрайнините му ...
заради уникалността му - няма друг като него. ;)
Затова цял следобяд отделихме да го разгледаме.
Видяхме едни пясъчни фигури (вече не само в Бургас ;)
една църква, един Пантеон, една библиотека,
а остана толкова много невидяно ...



После кротко се оттеглихме в убежището ни,
поне за следващите няколко дни ...
Семейното комплексче "Черни Лом"
в с. Острица, общ. Две могили.



На следващия ден пак в Русе,
за да видим една гара
и да вземем още любими хора. :)
И се започна с новото приключение -
разглеждане на де що има около града:

1. Басарбовски скален манастир -
един от двата действащи в страната понастоящем.



2. Ивановска скална църква "Св. Богородица" -
един от деветте обекта под закрилата на UNESCO в България.
Погледнете нагоре - не към звездите, а към тавана. :)



3. Средновековна крепост "Червен"
Дано в Търново скоро отворят Трапезица за посещения,
защото Царевец си има конкуренция.



4. Пещера "Орлова чука"
втората по дължина в Бългрария - 14 км,
но само 400 м са достъпни за посетители.
(не че първата - Духлата - може да се посети след инцидента в нея. :(



Така завърши вторият почивен ден ...
С лежерна разходка в село Острица
(през деня явно не се разходихме достатъчно)
Тук сигурно си мислите, че всичко приключи?
Но как да се задоволи само с това ненаситен турист като мен?
На третия ден минахме пътьом през резервата Русенкси Лом ...
Останахме без думи и някой ден вероятно ще успеем поне да го снимаме.
Посетихме Девня на път за Варна, където са други любими хора! :)

5. Музеят на мозайките в Девня,
единствен в страната построен върху древната римска вила Марцианопол.



6. Светещи музикални фонтани във Варна, младежка столица за 2017. :)
(не ни омръзнаха разходките по никое време)
Последна нощ извън София е все пак ...

На път ни бяха и Побитите камъни, и Кая Бунар (Хотнишкия водопад),
но ги оставихме да ни чакат с нетърпение да ги посетим. ;)
Пътувайте ... в душата си, в мечтите си, в сънищата си -
и със семейството си! Такива моменти с близки хора са незаменими!
Колкото повече бродя из това малко късче земя наречено България,
толкова повече го обиквам!

Сиси ©

неделя, 13 септември 2015 г.

Когато летя ...

Всеки човек е уникален ...
Дали имаш търпението и желанието да го видиш такъв?
Можеш ли да вземеш най-доброто и просто да продължиш?
Ако си задълбал толкова, че няма връщане назад?
Ако си видял толкова, че вече не е така лесно да пуснеш?
Просто се хвани здраво и се наслаждавай на пътуването навътре в душата.
Доколко може да се разшири тя, за да поеме всичката красота на света?



Когато летя ...
13.09.2015 София (по пътя)

Когато летя
мечтите ми стават
цвят на глухарче
готово да последва
летния бриз ...
Когато летя
мечтите ми стават
есенни листа
докоснати в полет
от четката
на художника-природа ...
Когато летя
мечтите ми стават
капки роса
канещи ме
в своя утринен храм на зората.
Когато летя
се понасям
на крилете на музката
отвъд хоризонта
и всичко познато.



Градът, хората, залезът, усещането не се повтаря.
Наслади му се сега. :)

Can't get enough!
Сиси ©

неделя, 30 август 2015 г.

Да те връхлети Големият Метеор ...

Пътят не е за всеки ...
Той не само отваря нови очи и хоризонти ...
Той също забърква страхове и легенди. :)
Какво забърка моят път това лято?
Много ... ама накуп!

Имах пътеводител и карта, които не ме подготвиха особено.
Имах и приятели, които дойдоха със свои желания и стремежи. :)
Трябваше някак всичко да се съвмести в едно.

Няма как да ви предам хумора на закачката,
че един приятел от години ни води на Метеора.
Същия този човек е виновника да я посетя. :)
Благодаря ти, приятелю!



На картата на неговия телефон в тъмната нощ,
когато започна лятната отпуска, видях целта ни - 6 манастира!
Тогава се заформи идеята да ги посетим на връщане към България.
Някакси бе хубаво пътя да се раздели на две до София. :)
След няколко дни на Закинтос вече бяхме резервирали хотел в Кастраки.

Да се ненадяваш на възможностите в живота ...
Няма да сбъдна една, ами цели две мечти!
Пристигнахме след един впечатляващ мост и лъкатушещ планински път.
Не, че всичко мина гладко - добре, че бяхме с приятели.
Вечерта леко отегчени от дългото пътуване пробвахме местната кръчма.

А на другия ден ...
Тогава започна истинското приключение ...
В девет чакахме автобуса за манастирите пред хотел Франция в Кастраки.
Но пътувахме през Каламбака:

Успяхме да обиколим 3 от шестте, в които може да влязат туристи.
Свети Стефан:

Света Троица:

Големият Метеор:

Не стигнахме до Св. Варлаам, Св. Николай и Росинао, но ги видяхме отдалеч.
И си оставихме повод да се върнем на това спиращо дъха място!

Бях слушала много за пътя до Метеора преди да отидем ...
Оказа се, че истината е някъде по средата.
Има два пътя - от Кастраки, и от Каламбака.
Първият е без зидове покрай него.
Вторият е по-широк и обезопасен.
Има как да пътувате комфортно и безопасно. :)
Може само да не успеете да намерите място за паркиране покрай манастирите.
Но пък ще си направите кратка разходка сред ей такива гледки:

Заслужава си - въпреки туристопотока и препятствията по пътя. :)
Дерзайте и сбъдвайте мечти, а аз ще гледам и разменям снимки. ;)

Безкрайно благодарната,
Сиси ©

вторник, 25 август 2015 г.

В какво се превръщат мечтите ...

Знаех, че ще има лятна отпуска ...
Знаех, че дори резервация сме направили ...
Но докато сутринта не потърках сънени очи,
не можех да повярвам, че ми се случва.
Озовах се на Закинтос ... Беше неделя ...



Беше ми нужно време, за да свикна с мисълта!
Цялото време, през което бях там - една седмица.
Едва през последния ден, когато загърбих острова, се кротнах.

Всеки ден там бе приключение ...
В търсене на нови плажове ...
В ловуване на нови гледки ...
В намиране на правилните думи ...
В набавяне на нови усещания ...
В избиране на най-хубавите подаръци ...
В сбъдване на отколешни мечти ...
В набелязване на следващите приключения ...

Тръгнахме в 15:00, в събота от Люлин.
По никое време вечерта след пазаруване и вечеря в Сандански се озовахме в Гърция.
След още около 700 километра и почти 24 часа път в хотела - Zante Sun Hotel.
Беше вече време да му отпуснем края ... или не точно!
Тепърва предстоеше да се разпредели всичко, което да видим, направим ...
Ние, обаче, си подарихме следобедна дрямка и привечерна разходка по плажа.
В Агиос Состис той не е нито широк, нито незаселен, но изглеждаше обещаващ.
В неделя вечер още не се бях потопила напълно в морето ...

На следващия ден, понеделник, се започна ...
Отидохме там, където предната вечер десетки млади хора
бяха оставили летните си мечти за любов и приключение - Cameo beach.
След вход, за който си взехме разхладителна напитка, се оказахме на малко островче
свързано с брега и пристанището чрез мост и превърнато в дискотека.
Белите завеси, леко помръкнали от това, което бяха видели предната нощ,
се опитаха да го скрият, но не успяха.

Във вторник си наехме лодка - моторница само за нас. :)
(не Glass Bottom Boat, не поредното туристическо изживяване!)
Не беше евтино, но беше невероятно!
Видяхме острова на костенурките отвсякъде, плувахме в пещерата му,
пекохме се на най-хубавия му плаж, където бяха и гнездата на Caretta caretta.
(костенурките, с които острова е известен!)
Гледахме за жълтите им очертания навсякъде,
но животните така и не пожелаха да ги видим този ден.

Дойде сряда ... 19.08.2015.
Бяхме си поръчали сухите пакети в хотела от предната вечер ...
Следваше най-очакваната част от посещението ни на острова - Навагио ...
Може да четете ... (бях прочела доста статии на пътували дотам хора)
Може да разгледате хиляди снимки ... (надявам се на това от години -
може сами да преброите наум, колко съм видяла докато чета и мечтая)
Но нищо не може да ви подготви, за това, което ви предстои -
особено, ако отидете до мястото откъдето правих снимката:

Пътят, губенето, страхът, възхищението ...
Когато чувствата се сменят със скоростта на светлината
си на въртележката им и няма, какво да я спре.
Да стоиш на ръба на 300 метрова пропаст,
която иска да излее цялата си красота и величие върху теб не е за всеки -
замислете се за това преди да резервирате пътуването си дотам -
после да не кажете, че не съм ви предупредила.
Не - няма предпазни перила, дори и такива,
които да спрат чувствата напиращи отвътре ...

Мислите си, че след това нещата са се успокоили?
Не, точно обратното ... Тъкмо станаха интересни ...
Сините пещери бяха само кратка почивка
преди да се изправим отново пред мощта на природата.
Качихме се на моторницата за плажа и се понесохме по непокорните вълни,
които бяха решили да ни пораздрусат.
Трас, прас и няколко синини по късно пристигнахме.
Не познавам Photoshop, не го и ползвам ...
Цветовете са такива, каквито ги видяха очите ми,
но снимката не може да предаде усещането от сбъдването на една мечта ... :)

На връщане минахме през плажа Хигия, за да охладим страстите.
Буквално - водата там освен лековита и сероводородна, е много студена!
(пак да не кажете, че не съм споделила!)
Явно това се дължи на факта, че има пещера?
Отговора ще оставя на някой друг да разгадае.
Аз само ще се потопя в ледените води - имам нужда. :)

В четвъртък въпреки, че щяхме да го караме по-спокойно,
пак не успяхме да спрем устрема за приключения.
Отидохме до град Закинтос и не видяхме венецианската вила,
но пихме по една бира на заведението Best View.
След това не вечеряхме в хотела на all inclusive,
а посетихме съседната таверна за малко местна кухня. :)

В петък дали си починах? Как мислите?
Вече имах план максимум да изпълня!
Трябваше да се запозная със Сотирис.
Предния ден приятелите го бяха направили ...
След като един услужлив продавач ни бе казал къде го викат сутрин.
Между 7 и 10 костенурките се хранели в залива Лаганас ...
На около километър разстояние от хотела, 10 минути разходка за събуждане.
Там няколко възрастни гърци хранят Сотирис - голяма Caretta caretta ...
Можеш дори да го погалиш и да им оставиш малък бакшиш за храната му.
Или да се качиш на лодка и да не го видиш изобщо ...

Казахме си чао със Закинтос подобаващо:
вечерна разходка за подаръци в Лаганас ...
(и за малко размътване на главите)
Довършихме се с няколко коктейла в кактус бара.
Сутрешния плаж бе доста освежаващ!

Друга мечта чакаше кротко да бъде осъществена ...
Метеора - 6 манастира кацнали на едни скали.
Преди да пристигнем, разбира се, не липсваха гледки като моста при Патра.
Но за това в някой следващ ден. :)

Ако ходите до Законтос моля не забравяйте:
отидете да видите Навагио отгоре с дълги панталони и хубави обувки,
говорете с местните хора, които могат да дадат полезни съвети,
научете няколко лесни думички, на гръцки, които вършат чудеса!
(като Добър ден и числата от 1 до 10. :)

Влюбената в живота,
Сиси ©

събота, 1 август 2015 г.

Искър бял ли е?

Планове, планове, планове ...
Няма как да се осъществят, ако не го искате!
И така след седмица борба с плановете пак попътувах.
Когато настроенията и предложенията се менят със скоростта на светлината няма как да предвидите крайния резултат, но не е и нужно.



Накрая се озовах в Рила ...
Говедарци явно е по-известно, отколкото очаквахме.Оказа, че около него има още толкова много неизследвани места, като например село Мала църква, където си намерихме подслон. По-познат като добрата стара къща за гости.

Така де, след пазар и оглед в Самоков и няколко подбрани и прозвънени къщи-хотели в Говедарци не ни остана друг избор. Настанихме се и хайде на Искъра, Белия. Еко-пътека имало ... с гледка! Ходело се 3 часа?

Може да си ходите по нея всъщност, колкото си искате. Ние я обходихме за даденото време като не включваме пикника край рекичката, който си направихме. :)
Малко плодове и вкусни сандвичи. Природа, красота и задушевни разговори ...
Трябва ли ви по-силна мотивация, за да отидете?



Защо Мала църква и коя всъщност е тя?
Сега ще ви я покажа ...
Забелязва се неминуемо, ако сте около края на селото.
Още на идване от колата бе набелязана и посещението не се размина!
Отделете си малко време да останете насаме с планината ...
И тя ще ви се отплати с най-големите си богатства:
- безкрайното си спокойствие ...
- залезното си настроение ...
- скромното си величие ...
- незабравимото си истинско лице ...



Като забързани градски чеда, често забравяме за тази страна на живота ...
Бавната, красивата, неочакваната!
Припомняйте си я по-често.
Аз винаги ще имам Рила ...

Рилска,
Сиси ©

събота, 11 юли 2015 г.

Нощно ми е ...

Какво са страховете?
Още една сянка в нощта?
Още една стъпка в калта?
А ако ги споделиш дали стават реалност?
Истина, която не може да се промени?
Хубавото е, че можеш да ги изпееш всичките.
Хубавото е, че има знайни и незнайни пътища до тях.

"Затова изпълни ми това желание
срещни ме тук след година,
ако ние още съществуваме,
тогава мога да пусна страховете си,
страх от нормалността,
страх от твърдостта,
стените на нашето бъдеще
и да пусна миналото си ..."



В средата на нощта ...
10.07.2015 Люлин

В средата на нощта ...
Там ще те чакам,
за да се огледам
в твойто огледало.
Затворена врата ...
Пред нея сядам,
за да не виждам
отражението си вяло.
В средата на деня ...
Там все те губя,
за да се върнеш,
в тъмнината с гръм
и трясък.
Себе си да споделя?
Какво ли ще изгубя?
Най-много да си тръгнеш,
и в далечината
от теб да остане само пясък.

Нощно ми е,
Сиси ©

неделя, 5 юли 2015 г.

Неделно, лежерно ... по Бистришки.

Неделя сутрин. Единствен почивен ден и за двамата.
Какво да се прави - трябва и да се работи. :)
Изпивайки кафето към 8:30 потегляме ...
Посоката е ясна - Бистрица.
Мястото непонзато - Самоковището.
Дали е местност или водопад вие отидете и вижте сами.
Аз отидох заради падащата вода. :)



Как да стигнем?
От центъра на село Бистрица се тръгва по ул. Стефан Стамболов.
Когато стигнете до края след около 20 - 30 мин. ходене ще видите:



Тук оставихме колата и потеглихме пеш ...
Тръгва се по пътеката вдясно от табелата по зелената маркировка за хижа Алеко.
Вдясно има две чешми още в началото една след друга - след това няма!
Движехме се само по маркировката за Алеко.
След около 30 - 40 минути бавно ходене се достигат дървени мостчета.
(Аз ходя доста бавно нагоре в планината - питайте патили си с мен!) ;)
Вдясно се вижда реката и полегатата голяма скала на водопада:



В началото пътеката е леко стръмна, но към края става полегата и приятна.
Ще познаете, че сте стигнали и по изкуственото езерце, което е вляво на моста.
Ще видите и заслончето и пейките за пикник, които са не малко.



Водопадът е точно до пътеката и има няколко водоскока.
Един от тях е полегата силно наклонената скала-канара,
по която водата се сипе като дантела.
Трудно е да се стигне до подножието на водопада,
защото няма облагородена пътека покрай реката.
Бонус на мястото и пътеката е, че са прохладни и сред гората.
Ако тръгнете рано сутрин едва ли ще срещнете много хора.
Пристигнахме при колата около 11.
Туристопотока вече пъплеше по пътеката.
Нямаше да е същото без бисквитена торта накрая. ;)
Който знае къде е басейна в Бистрица, знае къде сме яли.



Бъдете лесни като неделна утрин,

Сиси ©

сряда, 24 юни 2015 г.

За пътуването по душа ...

Сега света е по-отворен отколкото някога изобщо е бил ...
Никога не е било по-лесно човек да пътува и да се любува, да опознава ...
Дали другите, себе си или просто всичко заобикалящо ни - важно е да опознава!
Само като се замислим, че допреди 3 десетилетия това не бе възможно за българите.



Не, че сега е лесно, просто в Европа може да се пътува само с лична карта.
Ако искаш да стигнеш по-далеч ще трябва малко да се пребориш с администрацията.
Оказва се, обаче, че ние едва познаваме нещата около нас самите!
Всеки ден се возим в трамвая, автобуса с едни и същи хора, а не ги познаваме.
Ходим, дивим се на красотите тук и там, но рядко оценяваме това, което имаме.
Защото го имаме наготово! Когато погледнем на него с други очи, понякога е късно.

Няма да забравя думите на един аржентинец относно Русе: "Little Vienna, oh please!"
Наскоро ми се случи да посетя този красив град за няколко часа ... и бях очарована.
Радвам се, че не бях нарамила предразсъдъците и чуждото мнение, като мои.
Отидох, видях и смея да кажа, че има защо да наричат Русе така: Малката Виена.
Зависи, какво искаш да видиш и с какви очи си тръгнал към някое място.
Аз нямам търпение да се върна в този край при по-хубаво време, да се му насладя пак подобаващо.

Пътувайте с отворени очи и съзнание и с правиланата нагласа и цел ...
Може да останете изненадани дори и от самите себе си. :)
Кой знае ... може да внесете някой нов цвят в палитрата на душата си.
Познайте света, града, дребните ежедневни неща, познайте себе си в тях. :)

Свят широк, хора всякакви, а човешката душа е необятна вселена.

Сиси ©

неделя, 21 юни 2015 г.

Непознатата Румъния ...

Току що се прибирам от 3 дни в Румъния ...
Не бях я посещавала преди това и останах много изненадана.
Може да се запиташ, какво ме изненада? Много неща ...
Но нека да започна едно по едно -

Букурещ - столицата!

Старият град ...
Мога само да кажа, че е много цветен и интересен.
Всеки град си има наследство, което да пази.
Тук са успели да го направят добре ...
Има защо да казват на града малкия Париж!



На следващия ден ...

Бран


Само на стотина километра от Букурещ ...
Домът на Дракула има какво да предложи!
Определено замъка следва славата на господаря си.
Сив, с малки прозорци, но запазени тъмни мебели и атмосфера.
Направо ще се потопите в света на тъмнината!
Като за подсилване на ефекта имаше изложба на уреди за мъчение.



Брашов

Най-далечната точка от пътуването на 160 км от столицата.
След толкова тъмнина и сивота цветовете на Брашов са като балсам за очите.
Не се подлъгвайте от това обаче и там има една Черна църква и една тясна улица.
Заслужава си да останете повече от няколко часа, с колкото ние разполагахме.



Синая

И хайде обратно към сърцето на Карпатите ...
Планината е найстина величествена и крие още по-кралски неща.
Замъците Пелеш и по-малкия Пелешор с многото прилежащи сдания.
Не ги хванахме работещи, но това определено е повод да се върнем.
И така приключи втория ден с една късна вечеря в Букурещ.



Последен ден ... в Румъния.
И пак Букурещ, защото не може да ни омръзне!
Този път видяхме още един Дворец (комунистически), един селски парк - музей, градския парк и една красива стара кръчма.



Защо ми е толкова трудно да се разделя с Румъния?
Заради уроците, на които ме научи!
Не отивайте някъде неподготвени без предварителна информация.
Никога не съм се чувствала по-пишман туристка - дори и по стръмнините на Мусала.
Добре, че има приятели, които да компенсират този мой недостатък.
Затова нека да препоръчам задължителните за Букурещ неща:
Стария град през деня и нощта, Ставрополската църква, Caru cu bere, Двореца на Чаушеску. Може да видите още статуите на Левски и Ботев в парка, вълчицата подарък от Рим и Музея на музиката.

Бран, Брашов и Синая са някои от перлите в короната на Карпатите.
Трябва да видите и върховете на планината, за да знаете, за какво говоря!
Вие преценете, кое лице на страната искате да видите - интересното или баналното!
Не ме разбирайте погрешно там не е никак по-уредено, чисто или безпроблемно.
Мога само да ви предложа и няколко снимки от дъждовно Русе, ей така,
на завръщане в България за размисъл!



И ние си имаме нашата малка Виена, въпроса е, какво искаме да видим!
Аз съм готова да открия своята нова София.
Започвам търсене на уникално заведение в нашата столица.

Още на румънска вълна,
Сиси ©