Мина една година, откакто писах последно...
И няма да ми омръзне да пиша за това - за нея, София.
Градът, където живея.
Днес е ден за мен...
Реших, че точно сега ще посетя две отдавна набелязани места, които все остават скрити за мен. Признавам си: получих много повече, отколкото очаквах.
Тези дестинации са в сърцето на един от любимите ми квартали: Лозенец. Вероятно за някои от живеещите наблизо са обичайна, ежедневна гледка, но не за мен. И за да се измъкна малко от сивото ежедневие хванах метрото и ето ме с навигация търсеща нови гледки и емоции. А те не липсват в град, който расте, но не старее. (може да звучи клиширано, но е вярно!)
Първото място е една необичайна галерия в кула. Не кулата на замък или нещо приказно, макар че изглежда като излязла от легенда сред обкръжението си. Галерия Плюс 359 е бившата водна кула на квартал Лозенец. За нея научих от едни отбивки и е в списъка ми за посещение от близо 2 години. Ето ме пред нея. Да, зеленината е точно толкова красива, колкото и на снимките. А дали резиденция Лозенец в съседство е отворена за посещения? Изглеждаше като частен имот днес. С охраната и табелите, а бих искала да се разходя в парка на резиденцията. Иглеждаше примамливо.
Втората дестинация е свързана с литературата. Не мога да кажа, че е парк, защото си бе с размерите на квартална градинка (даже по-малка от тези, където живея). Определено, обаче, е място с история и дух. Каквито излъчва целия район между другото. Паркът на Славейковите дъбове. Тук са творили и отмаряли Славейков баща и син. Черпили са вдъхновение и спокойствие в сянката на прекрасните дървета. Днес паркът бе приютил група родители с деца, които се забавляваха и играеха на детската площадка. Дано някой ден тук прочетат някоя от творбите на именитите ни писатели.
И ето ме преизпълнила планът за моя полуден се отправих за обяд към друго любимо място - Сердика. Там не само, че плановете ми се объркаха, (ресторантът, където исках да обядвам бе в годишен отпуск) ами се отвориха нови гледки. Минавайки покрай друго любимо място с плик с храна вече в ръцете ми се натъкнах на друга прекрасна гледка. Сравнително нов графит в района. Ех, че късмет. Бъдете смели и отидете отвъд удобното и комфортното утре. Гарантирам, че ще е ново и може би няма да съжалявате! Скоро пак мисля да го направя това упражнение за мен си.
Дотогава насладете се на гледките от днес!
Ваша Сиси
