Нощно ми е ...

Какво са страховете?
Още една сянка в нощта?
Още една стъпка в калта?
А ако ги споделиш дали стават реалност?
Истина, която не може да се промени?
Хубавото е, че можеш да ги изпееш всичките.
Хубавото е, че има знайни и незнайни пътища до тях.

"Затова изпълни ми това желание
срещни ме тук след година,
ако ние още съществуваме,
тогава мога да пусна страховете си,
страх от нормалността,
страх от твърдостта,
стените на нашето бъдеще
и да пусна миналото си ..."



В средата на нощта ...
10.07.2015 Люлин

В средата на нощта ...
Там ще те чакам,
за да се огледам
в твойто огледало.
Затворена врата ...
Пред нея сядам,
за да не виждам
отражението си вяло.
В средата на деня ...
Там все те губя,
за да се върнеш,
в тъмнината с гръм
и трясък.
Себе си да споделя?
Какво ли ще изгубя?
Най-много да си тръгнеш,
и в далечината
от теб да остане само пясък.

Нощно ми е,
Сиси ©

Неделно, лежерно ... по Бистришки.

Неделя сутрин. Единствен почивен ден и за двамата.
Какво да се прави - трябва и да се работи. :)
Изпивайки кафето към 8:30 потегляме ...
Посоката е ясна - Бистрица.
Мястото непонзато - Самоковището.
Дали е местност или водопад вие отидете и вижте сами.
Аз отидох заради падащата вода. :)



Как да стигнем?
От центъра на село Бистрица се тръгва по ул. Стефан Стамболов.
Когато стигнете до края след около 20 - 30 мин. ходене ще видите:



Тук оставихме колата и потеглихме пеш ...
Тръгва се по пътеката вдясно от табелата по зелената маркировка за хижа Алеко.
Вдясно има две чешми още в началото една след друга - след това няма!
Движехме се само по маркировката за Алеко.
След около 30 - 40 минути бавно ходене се достигат дървени мостчета.
(Аз ходя доста бавно нагоре в планината - питайте патили си с мен!) ;)
Вдясно се вижда реката и полегатата голяма скала на водопада:



В началото пътеката е леко стръмна, но към края става полегата и приятна.
Ще познаете, че сте стигнали и по изкуственото езерце, което е вляво на моста.
Ще видите и заслончето и пейките за пикник, които са не малко.



Водопадът е точно до пътеката и има няколко водоскока.
Един от тях е полегата силно наклонената скала-канара,
по която водата се сипе като дантела.
Трудно е да се стигне до подножието на водопада,
защото няма облагородена пътека покрай реката.
Бонус на мястото и пътеката е, че са прохладни и сред гората.
Ако тръгнете рано сутрин едва ли ще срещнете много хора.
Пристигнахме при колата около 11.
Туристопотока вече пъплеше по пътеката.
Нямаше да е същото без бисквитена торта накрая. ;)
Който знае къде е басейна в Бистрица, знае къде сме яли.



Бъдете лесни като неделна утрин,

Сиси ©