четвъртък, 31 юли 2014 г.

Ничия река ...

Тази вечер с дъжда танцуваме танц ...
Танц на мисли и чувства, не много ... сух!
Като танго - бавен и страстен,
но и аз, и той имаме твърде неудобни обувки.
Сега след като смених амплоато ще бъда река.
Да мога да съм по-добра партньорка - не за друго. :)



Ничия река ...
31.07.2014

Аз съм ничия река ...
През теб тека и в други се оттичам.
Не намирам свойта свобода,
защото все след нещо тичам.
Като ничия жена ...
в пустинята си съм се свила.
И чувствам как една скала
всичките ми чувства в себе си е скрила.
Белязана от своята луна
напреде продължавам и не спирам.
Кажи ми имам ли вина,
че все искам да се преоткривам.
Да, аз съм ничия река,
онази там в безвремието скрита.
Не си ме виждал досега?
Аз съм онази дето все се скита.

Честит ви край на юли!

Сиси ©

вторник, 22 юли 2014 г.

Коя е тя?

Кога забравихме да се оглеждаме?
Кога обърнахме гръб на силата на първите неща?
Силата на куража и ентусиазма ...
Кога избягахме от отговорността, дълбочината?
Кога абдикира любовта и къде я запокитихме?
ОНАЗИ - ежедневната, обикновената ...




Коя е тя?
22.07.2014 София

Щом за пръв път я видиш
ще е малка и странна.
И с очи тъй дълбоки,
че побират света ...
Доближиш ли я?
Влюбваш се незабавно.
Немислим е вече пътят назад.
И вселени се сблъскват,
и искри ще хвърчат.
И да искаш не можеш
да забравиш,защото
само тя е ОНАЗИ -
твоята истинска първа любов.

Още влюбената,
Сиси ©

сряда, 16 юли 2014 г.

Лятно ли е?

За това лято много се писа и говори ...
Но дали наистина живеем в лятото?
За някои то остава в мислите, и в най-студените.
За други то никога не започва или не свършва.
Важното е да бъде усетено и изживяно.
Извлечете най-доброто от този сезон.
Той няма да се повтори такъв ...



Лятно ...
16.07.2014 София

Чакам те, чакам да се случиш
Лято мое, жадувано, неизживяно.
В сивотата на какво ще ме научиш?
Може би да бъда по-голяма?
Мечтая те, не спирам да мечтая,
че някой ден ще ме застигнеш ...
Ще отпътуваме със теб в безкрая,
където всичко губи смисъл. Идеш ...
Дъждът и мислите ни ще измие.
А след него отново ще прогледнем.
Какво в душата ни, на дъното се крие?
И там със теб ще спрем да седнем.

Сиси ©

сряда, 9 юли 2014 г.

Когато грешката е вярна ...

Обаждането на приятелка ме подсети тази вечер, че имам, какво да разкажа. :)
Последните събота и неделя бях в един край, който нямам думи да определя.
В него има толкова много история и е така необятен, че думите са кратки.
Посетих Кърджалийския край.

Всичко, обаче, започна доста отдавна - да не кажа преди години.
Най- накрая реших, че нямаме нужда от много приказки, а дела трябват!
И така в петък вечер след резервация по препоръка на майка ми потеглихме.
Пътят бе не само дълъг, но и объркан, а в полунощ дори вече изморителен.
Както и да е - след 5 часа път пристигнахме.
(1 организационно в София и 4 по реалния маршрут.)

Отседнахме в комплекс с басейн и прекрасна гледка, която видяхме сутринта.
Българския там го говореха трудно и с акцент, а аз бях просто "женското".
Първият ден се отправихме към Перперикон, който мечтая да видя отдавна.
След като видяхме и покорихме хълма остана едно жегаво приятно чувство.
Удовлетвореността се увеличи след пазара в Кърджали.

Сега въпросителната (?) беше: Моняк (Монек) или Историческия музей?
Моняк някакси надделя, но в 3 следобяд ни излезе през кожата - буквално.
До крепостта има черен път, който е сериозно вълнист още в началото.
Така, че се наложи да походим 30 - 40 минути пеш, но гледката компенсира.
Вижда се голяма част от Суден кладенец и Кърджали + малко крепостни стени.
Така поизгорели, поогладнели, недоспали и уморени се разделихме с Монито.

Но ни чакаше басейн в Долно черковище. А мен и залезна разходка.
Вечерта освен много красива, бе лежерна и отморяваща.
Все пак нали на почивка сме дошли. Но аз исках още размърдване.
И след като гледах скалните ниши на отсрещната скала дълго време,
от шезлогна след душа се отправих директно към тях по залез слънце.

И оттук тръгва историята - когато грешката е вярна ...
След като направихме развносметка на деня се оказа,
че сме отседнали не в препоръчания комплекс, а в друг на 70 км от него.
Освен, че има басейн и няма ресторант по друго не се различаваха.
Също имахме прекрасна гледка, и куп пребродени села с колата.
А да, щях да забравя - и едни скални гъби по пътя към София. :)

Южно ми е,
Сиси ©

вторник, 1 юли 2014 г.

Амулиани ... завръщането.

Това започна още миналата година ...
Знае се, че ходя на каяк, но как всичко всъщност започна?
Разбира се, за всичко е виновна една жена. :)
Моя приятелка, която винаги ще ме вдъхновява.
Тя предложи да отидем на остров ... с каяк ...

Чакай малко, не съм била на остров, а още повече с лодка.
Нeка да проверим, как ще завърши това - и завърши другъде.
Островът, който трябваше да посетим беше Амулиани в Гърция.
Обаче пристигайки видяхме, че има вълнение, което не е посилно.
Особено за начинаещите като нас дори опасно и отидихме по-далеч.
(Ако ви се рови - вижте историйте от Диапорос миналото лято.)
Да, вече знаете, какво правих тогава, но какво ми се случи сега?



Преди два дни се върнах от Амулиани. :)
Където трябва непременно ще стигнеш! И да, беше пак с каяк. :)
Стана ми навик заради хората, които ме водят и срещам там.
Хора с нетрадиционна представа за думата забавление и почивка.
Е, добре, не всички (хайде, да не им слагаме ореол по подразбиране)!
Но пътуването и откриването на нови места винаги ще е приключение.

За обслужването няма да коментирам ...
Само ще кажа, че в къмпинга има перални, хладилници, душове ...
Сутринта, когато отидох на разходка по изгрев на плажа ...
управителя събираше боклука по ивицата пред заведението.
Не получава повече от много живеещи в града българи, но го прави.
И е винаги усмихнат и се радва да види хора, които се връщат там.

Домакините ни бяха направили прочутите си панирани калмари.
(въпреки, че бяха пътували над 6 часа и спали още по-малко!)
Освен това донесоха доброто си настроение, музика в китарата,
закачливото си чувство за хумор и други местни специалитети.
За да знаете повече трябва да отидете с тях някъде там. :)
Където ви заведе душата и ви тегли сърцето.
Аз ще си остана очарована от вулканичната красота на Гърция.



С любов,
Сиси ©

P.S. Да не забравя горещо да препоръчам спането на плажа! :)