Знае се, че ходя на каяк, но как всичко всъщност започна?
Разбира се, за всичко е виновна една жена. :)
Моя приятелка, която винаги ще ме вдъхновява.
Тя предложи да отидем на остров ... с каяк ...
Чакай малко, не съм била на остров, а още повече с лодка.
Нeка да проверим, как ще завърши това - и завърши другъде.
Островът, който трябваше да посетим беше Амулиани в Гърция.
Обаче пристигайки видяхме, че има вълнение, което не е посилно.
Особено за начинаещите като нас дори опасно и отидихме по-далеч.
(Ако ви се рови - вижте историйте от Диапорос миналото лято.)
Да, вече знаете, какво правих тогава, но какво ми се случи сега?
Преди два дни се върнах от Амулиани. :)
Където трябва непременно ще стигнеш! И да, беше пак с каяк. :)
Стана ми навик заради хората, които ме водят и срещам там.
Хора с нетрадиционна представа за думата забавление и почивка.
Е, добре, не всички (хайде, да не им слагаме ореол по подразбиране)!
Но пътуването и откриването на нови места винаги ще е приключение.
За обслужването няма да коментирам ...
Само ще кажа, че в къмпинга има перални, хладилници, душове ...
Сутринта, когато отидох на разходка по изгрев на плажа ...
управителя събираше боклука по ивицата пред заведението.
Не получава повече от много живеещи в града българи, но го прави.
И е винаги усмихнат и се радва да види хора, които се връщат там.
Домакините ни бяха направили прочутите си панирани калмари.
(въпреки, че бяха пътували над 6 часа и спали още по-малко!)
Освен това донесоха доброто си настроение, музика в китарата,
закачливото си чувство за хумор и други местни специалитети.
За да знаете повече трябва да отидете с тях някъде там. :)
Където ви заведе душата и ви тегли сърцето.
Аз ще си остана очарована от вулканичната красота на Гърция.
С любов,
Сиси ©
P.S. Да не забравя горещо да препоръчам спането на плажа! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар