събота, 21 юни 2014 г.

Синхронности разни ...

Как се случват хубавите неща?
Когато просто ги оставиш да се случат.
Преди два дни с приятелка се видяхме за концерт.
И двете носихме едно и също нещо в ръцете си.
(Не са билетите за концерта, защото те бяха в нея!)
Подарихме си еднаква книга тази вечер по отминал повод.
Оказа се, че тя е купила още едно копие и то стана в повече.
Тогава решихме да дадем книгата като подарък на някого.
Обмислихме на кого и я получи певицата, която гледахме тази вечер.
Тя се казва Ayo, ако не сте чували за нея, сега вече я знаете.



Бях се запасила и с резервен вариант, ако книгата вече я има.
Както вече практиката показва никога не може да си достатъчно готов.
Та добре, че бях взела билет за концерт, на следващия ден.
(в допълнение към книгата, ей така, защото тя бе споменала,
че иска да види тази певица, и аз исках да я придружа.)
Не само, че двата концерта бяха прекрасни,
но и двете имаме история, която няма да забравим.
Дали беше случайно, че певицата и авторката на книгата са нигерийки?
Дали беше случайно, че и двете сме се сетили да си подарим книгата?
Дали беше случайно, че и двете бяхме силно докоснати от двете певици?
За тези неща не желая да гадая, но със сигурност знам едно:
преживяването нямаше да е същото без тази история.
Добре, знам и още нещо: не мога да ви предам емоцията.
Вие трябва сами да я изживеете с подходящия човек.

Една сродна душа ми бе казала така при последната ни среща:
"С някои хора дори краткото време прекарано заедно ме топли за дълго."
Друг ми беше казал същото с различни думи по съвсем отделен повод.
Сега ви оставям да се наслаждавате на the best cover ever:
(както го определи моята приятелка)



Защо обичам музиката? Защото може да приеме всякакъв облик -
и всеки път той да остане красив и да не увехне с отлитането на нотите.

Сиси ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар