вторник, 27 март 2018 г.

На мама...

Скъпа мамо,



Днес е твоят рожден ден.
Искам да използвам този повод да ти благодаря...
(макар и от разстояние)

Да ти благодаря, че откри и подкрепи талантите ми още от крехка възраст.
Че ми показваш и до днес разнообразието и красотата в живота.
Че ме научи, какво е приятелство, щедрост, всеотдайност и любов!
Че имаш най-голямото сърце на света и аз съм частица от него.
Че си най-прекрасната майка и баба, за своите деца и внуци!
Че ми помагаш с пример как аз да бъда по-добра майка за детето си...

Искам още да ти благодаря за приключенския ти дух,
за любовта ти към книгите, изкуството и театъра, с които ме зарази.
За голямото и сплотено семейство, в което израснахме и имаме за пример.
За всичко това и другите малки неща по пътя искам още веднъж да благодаря.
И да ти кажа, за да не го забравяш никога, колко много те обичам...
думите трудно ще го изразят, но клони към БЕЗКРАЙНО!

петък, 23 март 2018 г.

Тук съм...

Любимият сезон.
Любимият цвят.
Всички чакат лятото,
но аз чакам него...
Не съм любител на многото думи вече,
затова направо ви оставям да се потопите
в топлината на стиха и лекотата на музиката:



Ще ме откриеш ли...
27.10.2017, в колата

Ще ме откриеш в жълтите листа
на топлата и златна есен.
Ще ме откриеш в пълната луна,
която чака сутрин твоята песен.

Ще ме откриеш в хладката вода,
която утолява твоята жажда.
Ще ме откриеш даже и в съня,
в който твоите фантазии се раждат.

Ще ме намериш ли? Питам се сега,
но вече отговора зная.
Ще ме познаеш даже на мига
щом срещнеш моята омая.

Вечно влюбена в есента,
Сиси ©

Звездно ми е...

Мина повече от година откакто последно публикувах.
Не е нарочно, просто вече животът е друг.
Но днес искам да споделя това,
което ми е на сърце от много време.
Тази нощ погледнете към небето.
В края на месеца се насладете на синята луна.
А сега ви представям музиката и стиха:



Тази нощ...
13.08.2017, на път за София

Тази нощ ще се леят звезди
от сърцето на вселената ще идат.
Тази нощ ще се сбъдват мечти,
а безкрая ще ги кара да намигат.

Тази нощ в най-тъмния час
ще заблестят стотици надежди
ще напомнят, че носим в нас
силата да бъдем по-нежни.

Ако само отворим очи
за всичко красиво и звездно
ще бъдем богати почти,
колкото една цяла вечност.

Влюбената в звездите,
Сиси ©

вторник, 14 февруари 2017 г.

За гълъбите ...

Казват Св. Валентин било ...
Казват празник на любовта и виното било ...
Всеки има своя безгранична любов, която търси ... намира ... губи и преоткрива.
Аз не обичам виното и не търся любов, но определено я бях позагърбила.
Бях позабравила малко моята любов писането, но тя не ме забрави!
Нека любовта ви е свободна като бял гълъб сред най-синьото синьо!



Ще те обичам ...
12.2016 София

Ще те обичам всякаква
дори без думи,
дори когато чувствата
не си намират път.
Любовта ми -
най-тихото бездумие
ще бъде твоят вечен кръстопът.
Ще бродя в сенките ти
в теб ще търся светлината
до най-дълбокото кътче на душата.
Ще бъда с теб,
дори когато свръши се светът.

Бъдете влюбени!
Сиси ©

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Разкажи ми ...

От известно време чета едно място в интернет с това име ...
Не мога да го нарека изцяло виртуално,
защото е запечатало част от човешко сърце,
ако ви е достатъчно интересно посетете го ...
Колкото и приказки да се изпишат
за любовта, за сърцето, от сърцето -
никога няма да са достатъчно ...
Наслаждавайте се на всяка от тях,
може следващата да е точно като вашата!
И току виж откриете близнака на своето сърце!
Както казва едно мъдро дете някои хора носят едно сърце.
Жалко е, че ние възрастните понякога забравяме за това.
И спираме да търсим в кого е нашето второ сърце.



Разкажи ми ...

Разкажи ми свойте страхове
и ще навляза дълбоко в душата ти,
да преобърна всичките ти светове
и да изтръгна корените на тъгата ти.

Покажи ми свойте мечти
в сънищата си най-дълги приюти ме
в сърцето си тъй крехко ме пази,
през бурите в живота съхрани ни.

Ръцете си във мойте положи
да усетя всеки трепет и докосване,
по линиите им неравни двама да вървим
сами да определяме посоките.

Разкажи ми за своето сърце,
и аз ще го позная по трептенето,
скътало в себе си душите две
на любовта и вдъхновението.

Влюбено ми е по юнски,
Сиси ©

неделя, 10 януари 2016 г.

Където те води сърцето ...

Ето и 2016 дойде ...
Посрещнах я дълбоко в Северозапада - Белоградчик.
Била съм там и преди ...
Но няма еднакви дни, както няма еднакви хора.
Преживяването не се повтаря ...
поне не по същия начин.



Този път дните, които прекарах там бяха четири.
И пак не бяха достатъчно, за да се наситя,
но бяха предостатъчни, за да се влюбя ...
В живота, мястото и всичко останало ...

Когато пътувате - позволете си да се влюбите ...
в гледка, усмиивка, история или просто правилния момент!
Как да се случи това? Говорете с местните хора.
Те винаги ще ви разкажат нещо, за което никой друг не знае.
Един мил човек ни светна, че до обсерваторията в града има кале.
От него се открива чудна панорама навсякъде и най-вече към крепостта.
Няма как да откриете сами тази гледка, ако не са ви разказали.
(или случайно не се шляете цял ден в търсене на подобни неща)
А паркът и хубавото време бяха само бонус към разходката.



На следващата сутрин решихме да подходим по-смело.
Все пак бе първият ден от новата година ...
Нямахме късмет с гидовете в Магурата обаче!
Нямаше ги след празничната нощ.
И не видяхме рисунките, за които отидохме.
На влакче също не се возихме, но походихме.
И бяхме първите посетители за 2016 в пещерата.
Добре започна новият период!



И накрая, за да не остане нещо невиядно се отбихме до Венеца.
Пещера Венеца! Щом пещерняк казва, че е най-красивата в страната,
много е вероятно да е така. Винаги съм била умерен скептик,
но този път не мога да не се съглася.
Особено с приятното цветно осветление, което е безвредно,
за живота и микроклимата в пещерата.
Отворени са 5 зали, но са открити още 6.
Какво ли ни очаква в тях, започнах да се чудя.
И това със сигурност ще ме върне някой ден пак там.



Сиси ©

неделя, 4 октомври 2015 г.

Защото в любовта няма правила!

Защо нещата трябва да са буквални?
Не сме ли ние многопластови същества?
Не е ли всеки от нас цяла отделна вселена?
Няма ли начин да успеем да намерим нюансите на сивото?
Дори не говоря за приемане ... Просто да ги видим ...

Защото тази песен може да бъде толкова много неща,
защото певицата е уникална и чакам да видя друго нейно лице.



Защото ...
04.10.2015 София

Защото в любовта
умираме по-малко
всеки път,
когато ни застигне ...
когато ни постави на колене ...
когато разтвори раните ни ...
и после ги излекува,
за да се преродим отново!

Сиси ©

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Миг безвремие ...

Има нещо магично в думата,
в нотата, в чувството,
което отлита в мига,
в който е изживяно.
Затова се насладете,
докато е още във вас ...



Миг безвремие ...
01.10.2015 София

Днес Луната е при мен!
Тази нощ ще мечтаем
в мастилено синьо ...
И звезди дори няма да броим
(само тези с опашки накрая,
онези, които сбъдват мечти)
И после кротко ще си помълчим ...

Дано нощта ви е красива,
Сиси ©

събота, 26 септември 2015 г.

От нашата страна на Дунава ...

Всичко започна ето така ...
На прибиране от Румъния ...
В дъждовен ден като днешния.



Как само ни връща чуждата страна у дома,
за да му се насладим още повече.
Усещали ли сте онази еуфория от завръщането,
което е силно като трепета от непознатото?
Това си мислех докато снимах ...

Няколко почивни дни и толкова места, които да посетиш?
Затова обичам септември - дава толкова възможности!
Та как бяха четирите почивни дни?
Изпълнени с новости, добре познати прекрасности
и най-вече наситени с емоции!



Защо дойдох отново в Русе?
заради музикалността му ...
заради красотата му ...
заради реката в покрайнините му ...
заради уникалността му - няма друг като него. ;)
Затова цял следобяд отделихме да го разгледаме.
Видяхме едни пясъчни фигури (вече не само в Бургас ;)
една църква, един Пантеон, една библиотека,
а остана толкова много невидяно ...



После кротко се оттеглихме в убежището ни,
поне за следващите няколко дни ...
Семейното комплексче "Черни Лом"
в с. Острица, общ. Две могили.



На следващия ден пак в Русе,
за да видим една гара
и да вземем още любими хора. :)
И се започна с новото приключение -
разглеждане на де що има около града:

1. Басарбовски скален манастир -
един от двата действащи в страната понастоящем.



2. Ивановска скална църква "Св. Богородица" -
един от деветте обекта под закрилата на UNESCO в България.
Погледнете нагоре - не към звездите, а към тавана. :)



3. Средновековна крепост "Червен"
Дано в Търново скоро отворят Трапезица за посещения,
защото Царевец си има конкуренция.



4. Пещера "Орлова чука"
втората по дължина в Бългрария - 14 км,
но само 400 м са достъпни за посетители.
(не че първата - Духлата - може да се посети след инцидента в нея. :(



Така завърши вторият почивен ден ...
С лежерна разходка в село Острица
(през деня явно не се разходихме достатъчно)
Тук сигурно си мислите, че всичко приключи?
Но как да се задоволи само с това ненаситен турист като мен?
На третия ден минахме пътьом през резервата Русенкси Лом ...
Останахме без думи и някой ден вероятно ще успеем поне да го снимаме.
Посетихме Девня на път за Варна, където са други любими хора! :)

5. Музеят на мозайките в Девня,
единствен в страната построен върху древната римска вила Марцианопол.



6. Светещи музикални фонтани във Варна, младежка столица за 2017. :)
(не ни омръзнаха разходките по никое време)
Последна нощ извън София е все пак ...

На път ни бяха и Побитите камъни, и Кая Бунар (Хотнишкия водопад),
но ги оставихме да ни чакат с нетърпение да ги посетим. ;)
Пътувайте ... в душата си, в мечтите си, в сънищата си -
и със семейството си! Такива моменти с близки хора са незаменими!
Колкото повече бродя из това малко късче земя наречено България,
толкова повече го обиквам!

Сиси ©

неделя, 13 септември 2015 г.

Когато летя ...

Всеки човек е уникален ...
Дали имаш търпението и желанието да го видиш такъв?
Можеш ли да вземеш най-доброто и просто да продължиш?
Ако си задълбал толкова, че няма връщане назад?
Ако си видял толкова, че вече не е така лесно да пуснеш?
Просто се хвани здраво и се наслаждавай на пътуването навътре в душата.
Доколко може да се разшири тя, за да поеме всичката красота на света?



Когато летя ...
13.09.2015 София (по пътя)

Когато летя
мечтите ми стават
цвят на глухарче
готово да последва
летния бриз ...
Когато летя
мечтите ми стават
есенни листа
докоснати в полет
от четката
на художника-природа ...
Когато летя
мечтите ми стават
капки роса
канещи ме
в своя утринен храм на зората.
Когато летя
се понасям
на крилете на музката
отвъд хоризонта
и всичко познато.



Градът, хората, залезът, усещането не се повтаря.
Наслади му се сега. :)

Can't get enough!
Сиси ©