вторник, 14 февруари 2017 г.

За гълъбите ...

Казват Св. Валентин било ...
Казват празник на любовта и виното било ...
Всеки има своя безгранична любов, която търси ... намира ... губи и преоткрива.
Аз не обичам виното и не търся любов, но определено я бях позагърбила.
Бях позабравила малко моята любов писането, но тя не ме забрави!
Нека любовта ви е свободна като бял гълъб сред най-синьото синьо!



Ще те обичам ...
12.2016 София

Ще те обичам всякаква
дори без думи,
дори когато чувствата
не си намират път.
Любовта ми -
най-тихото бездумие
ще бъде твоят вечен кръстопът.
Ще бродя в сенките ти
в теб ще търся светлината
до най-дълбокото кътче на душата.
Ще бъда с теб,
дори когато свръши се светът.

Бъдете влюбени!
Сиси ©

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Разкажи ми ...

От известно време чета едно място в интернет с това име ...
Не мога да го нарека изцяло виртуално,
защото е запечатало част от човешко сърце,
ако ви е достатъчно интересно посетете го ...
Колкото и приказки да се изпишат
за любовта, за сърцето, от сърцето -
никога няма да са достатъчно ...
Наслаждавайте се на всяка от тях,
може следващата да е точно като вашата!
И току виж откриете близнака на своето сърце!
Както казва едно мъдро дете някои хора носят едно сърце.
Жалко е, че ние възрастните понякога забравяме за това.
И спираме да търсим в кого е нашето второ сърце.



Разкажи ми ...

Разкажи ми свойте страхове
и ще навляза дълбоко в душата ти,
да преобърна всичките ти светове
и да изтръгна корените на тъгата ти.

Покажи ми свойте мечти
в сънищата си най-дълги приюти ме
в сърцето си тъй крехко ме пази,
през бурите в живота съхрани ни.

Ръцете си във мойте положи
да усетя всеки трепет и докосване,
по линиите им неравни двама да вървим
сами да определяме посоките.

Разкажи ми за своето сърце,
и аз ще го позная по трептенето,
скътало в себе си душите две
на любовта и вдъхновението.

Влюбено ми е по юнски,
Сиси ©

неделя, 10 януари 2016 г.

Където те води сърцето ...

Ето и 2016 дойде ...
Посрещнах я дълбоко в Северозапада - Белоградчик.
Била съм там и преди ...
Но няма еднакви дни, както няма еднакви хора.
Преживяването не се повтаря ...
поне не по същия начин.



Този път дните, които прекарах там бяха четири.
И пак не бяха достатъчно, за да се наситя,
но бяха предостатъчни, за да се влюбя ...
В живота, мястото и всичко останало ...

Когато пътувате - позволете си да се влюбите ...
в гледка, усмиивка, история или просто правилния момент!
Как да се случи това? Говорете с местните хора.
Те винаги ще ви разкажат нещо, за което никой друг не знае.
Един мил човек ни светна, че до обсерваторията в града има кале.
От него се открива чудна панорама навсякъде и най-вече към крепостта.
Няма как да откриете сами тази гледка, ако не са ви разказали.
(или случайно не се шляете цял ден в търсене на подобни неща)
А паркът и хубавото време бяха само бонус към разходката.



На следващата сутрин решихме да подходим по-смело.
Все пак бе първият ден от новата година ...
Нямахме късмет с гидовете в Магурата обаче!
Нямаше ги след празничната нощ.
И не видяхме рисунките, за които отидохме.
На влакче също не се возихме, но походихме.
И бяхме първите посетители за 2016 в пещерата.
Добре започна новият период!



И накрая, за да не остане нещо невиядно се отбихме до Венеца.
Пещера Венеца! Щом пещерняк казва, че е най-красивата в страната,
много е вероятно да е така. Винаги съм била умерен скептик,
но този път не мога да не се съглася.
Особено с приятното цветно осветление, което е безвредно,
за живота и микроклимата в пещерата.
Отворени са 5 зали, но са открити още 6.
Какво ли ни очаква в тях, започнах да се чудя.
И това със сигурност ще ме върне някой ден пак там.



Сиси ©

неделя, 4 октомври 2015 г.

Защото в любовта няма правила!

Защо нещата трябва да са буквални?
Не сме ли ние многопластови същества?
Не е ли всеки от нас цяла отделна вселена?
Няма ли начин да успеем да намерим нюансите на сивото?
Дори не говоря за приемане ... Просто да ги видим ...

Защото тази песен може да бъде толкова много неща,
защото певицата е уникална и чакам да видя друго нейно лице.



Защото ...
04.10.2015 София

Защото в любовта
умираме по-малко
всеки път,
когато ни застигне ...
когато ни постави на колене ...
когато разтвори раните ни ...
и после ги излекува,
за да се преродим отново!

Сиси ©

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Миг безвремие ...

Има нещо магично в думата,
в нотата, в чувството,
което отлита в мига,
в който е изживяно.
Затова се насладете,
докато е още във вас ...



Миг безвремие ...
01.10.2015 София

Днес Луната е при мен!
Тази нощ ще мечтаем
в мастилено синьо ...
И звезди дори няма да броим
(само тези с опашки накрая,
онези, които сбъдват мечти)
И после кротко ще си помълчим ...

Дано нощта ви е красива,
Сиси ©

събота, 26 септември 2015 г.

От нашата страна на Дунава ...

Всичко започна ето така ...
На прибиране от Румъния ...
В дъждовен ден като днешния.



Как само ни връща чуждата страна у дома,
за да му се насладим още повече.
Усещали ли сте онази еуфория от завръщането,
което е силно като трепета от непознатото?
Това си мислех докато снимах ...

Няколко почивни дни и толкова места, които да посетиш?
Затова обичам септември - дава толкова възможности!
Та как бяха четирите почивни дни?
Изпълнени с новости, добре познати прекрасности
и най-вече наситени с емоции!



Защо дойдох отново в Русе?
заради музикалността му ...
заради красотата му ...
заради реката в покрайнините му ...
заради уникалността му - няма друг като него. ;)
Затова цял следобяд отделихме да го разгледаме.
Видяхме едни пясъчни фигури (вече не само в Бургас ;)
една църква, един Пантеон, една библиотека,
а остана толкова много невидяно ...



После кротко се оттеглихме в убежището ни,
поне за следващите няколко дни ...
Семейното комплексче "Черни Лом"
в с. Острица, общ. Две могили.



На следващия ден пак в Русе,
за да видим една гара
и да вземем още любими хора. :)
И се започна с новото приключение -
разглеждане на де що има около града:

1. Басарбовски скален манастир -
един от двата действащи в страната понастоящем.



2. Ивановска скална църква "Св. Богородица" -
един от деветте обекта под закрилата на UNESCO в България.
Погледнете нагоре - не към звездите, а към тавана. :)



3. Средновековна крепост "Червен"
Дано в Търново скоро отворят Трапезица за посещения,
защото Царевец си има конкуренция.



4. Пещера "Орлова чука"
втората по дължина в Бългрария - 14 км,
но само 400 м са достъпни за посетители.
(не че първата - Духлата - може да се посети след инцидента в нея. :(



Така завърши вторият почивен ден ...
С лежерна разходка в село Острица
(през деня явно не се разходихме достатъчно)
Тук сигурно си мислите, че всичко приключи?
Но как да се задоволи само с това ненаситен турист като мен?
На третия ден минахме пътьом през резервата Русенкси Лом ...
Останахме без думи и някой ден вероятно ще успеем поне да го снимаме.
Посетихме Девня на път за Варна, където са други любими хора! :)

5. Музеят на мозайките в Девня,
единствен в страната построен върху древната римска вила Марцианопол.



6. Светещи музикални фонтани във Варна, младежка столица за 2017. :)
(не ни омръзнаха разходките по никое време)
Последна нощ извън София е все пак ...

На път ни бяха и Побитите камъни, и Кая Бунар (Хотнишкия водопад),
но ги оставихме да ни чакат с нетърпение да ги посетим. ;)
Пътувайте ... в душата си, в мечтите си, в сънищата си -
и със семейството си! Такива моменти с близки хора са незаменими!
Колкото повече бродя из това малко късче земя наречено България,
толкова повече го обиквам!

Сиси ©

неделя, 13 септември 2015 г.

Когато летя ...

Всеки човек е уникален ...
Дали имаш търпението и желанието да го видиш такъв?
Можеш ли да вземеш най-доброто и просто да продължиш?
Ако си задълбал толкова, че няма връщане назад?
Ако си видял толкова, че вече не е така лесно да пуснеш?
Просто се хвани здраво и се наслаждавай на пътуването навътре в душата.
Доколко може да се разшири тя, за да поеме всичката красота на света?



Когато летя ...
13.09.2015 София (по пътя)

Когато летя
мечтите ми стават
цвят на глухарче
готово да последва
летния бриз ...
Когато летя
мечтите ми стават
есенни листа
докоснати в полет
от четката
на художника-природа ...
Когато летя
мечтите ми стават
капки роса
канещи ме
в своя утринен храм на зората.
Когато летя
се понасям
на крилете на музката
отвъд хоризонта
и всичко познато.



Градът, хората, залезът, усещането не се повтаря.
Наслади му се сега. :)

Can't get enough!
Сиси ©

неделя, 30 август 2015 г.

Да те връхлети Големият Метеор ...

Пътят не е за всеки ...
Той не само отваря нови очи и хоризонти ...
Той също забърква страхове и легенди. :)
Какво забърка моят път това лято?
Много ... ама накуп!

Имах пътеводител и карта, които не ме подготвиха особено.
Имах и приятели, които дойдоха със свои желания и стремежи. :)
Трябваше някак всичко да се съвмести в едно.

Няма как да ви предам хумора на закачката,
че един приятел от години ни води на Метеора.
Същия този човек е виновника да я посетя. :)
Благодаря ти, приятелю!



На картата на неговия телефон в тъмната нощ,
когато започна лятната отпуска, видях целта ни - 6 манастира!
Тогава се заформи идеята да ги посетим на връщане към България.
Някакси бе хубаво пътя да се раздели на две до София. :)
След няколко дни на Закинтос вече бяхме резервирали хотел в Кастраки.

Да се ненадяваш на възможностите в живота ...
Няма да сбъдна една, ами цели две мечти!
Пристигнахме след един впечатляващ мост и лъкатушещ планински път.
Не, че всичко мина гладко - добре, че бяхме с приятели.
Вечерта леко отегчени от дългото пътуване пробвахме местната кръчма.

А на другия ден ...
Тогава започна истинското приключение ...
В девет чакахме автобуса за манастирите пред хотел Франция в Кастраки.
Но пътувахме през Каламбака:

Успяхме да обиколим 3 от шестте, в които може да влязат туристи.
Свети Стефан:

Света Троица:

Големият Метеор:

Не стигнахме до Св. Варлаам, Св. Николай и Росинао, но ги видяхме отдалеч.
И си оставихме повод да се върнем на това спиращо дъха място!

Бях слушала много за пътя до Метеора преди да отидем ...
Оказа се, че истината е някъде по средата.
Има два пътя - от Кастраки, и от Каламбака.
Първият е без зидове покрай него.
Вторият е по-широк и обезопасен.
Има как да пътувате комфортно и безопасно. :)
Може само да не успеете да намерите място за паркиране покрай манастирите.
Но пък ще си направите кратка разходка сред ей такива гледки:

Заслужава си - въпреки туристопотока и препятствията по пътя. :)
Дерзайте и сбъдвайте мечти, а аз ще гледам и разменям снимки. ;)

Безкрайно благодарната,
Сиси ©

вторник, 25 август 2015 г.

В какво се превръщат мечтите ...

Знаех, че ще има лятна отпуска ...
Знаех, че дори резервация сме направили ...
Но докато сутринта не потърках сънени очи,
не можех да повярвам, че ми се случва.
Озовах се на Закинтос ... Беше неделя ...



Беше ми нужно време, за да свикна с мисълта!
Цялото време, през което бях там - една седмица.
Едва през последния ден, когато загърбих острова, се кротнах.

Всеки ден там бе приключение ...
В търсене на нови плажове ...
В ловуване на нови гледки ...
В намиране на правилните думи ...
В набавяне на нови усещания ...
В избиране на най-хубавите подаръци ...
В сбъдване на отколешни мечти ...
В набелязване на следващите приключения ...

Тръгнахме в 15:00, в събота от Люлин.
По никое време вечерта след пазаруване и вечеря в Сандански се озовахме в Гърция.
След още около 700 километра и почти 24 часа път в хотела - Zante Sun Hotel.
Беше вече време да му отпуснем края ... или не точно!
Тепърва предстоеше да се разпредели всичко, което да видим, направим ...
Ние, обаче, си подарихме следобедна дрямка и привечерна разходка по плажа.
В Агиос Состис той не е нито широк, нито незаселен, но изглеждаше обещаващ.
В неделя вечер още не се бях потопила напълно в морето ...

На следващия ден, понеделник, се започна ...
Отидохме там, където предната вечер десетки млади хора
бяха оставили летните си мечти за любов и приключение - Cameo beach.
След вход, за който си взехме разхладителна напитка, се оказахме на малко островче
свързано с брега и пристанището чрез мост и превърнато в дискотека.
Белите завеси, леко помръкнали от това, което бяха видели предната нощ,
се опитаха да го скрият, но не успяха.

Във вторник си наехме лодка - моторница само за нас. :)
(не Glass Bottom Boat, не поредното туристическо изживяване!)
Не беше евтино, но беше невероятно!
Видяхме острова на костенурките отвсякъде, плувахме в пещерата му,
пекохме се на най-хубавия му плаж, където бяха и гнездата на Caretta caretta.
(костенурките, с които острова е известен!)
Гледахме за жълтите им очертания навсякъде,
но животните така и не пожелаха да ги видим този ден.

Дойде сряда ... 19.08.2015.
Бяхме си поръчали сухите пакети в хотела от предната вечер ...
Следваше най-очакваната част от посещението ни на острова - Навагио ...
Може да четете ... (бях прочела доста статии на пътували дотам хора)
Може да разгледате хиляди снимки ... (надявам се на това от години -
може сами да преброите наум, колко съм видяла докато чета и мечтая)
Но нищо не може да ви подготви, за това, което ви предстои -
особено, ако отидете до мястото откъдето правих снимката:

Пътят, губенето, страхът, възхищението ...
Когато чувствата се сменят със скоростта на светлината
си на въртележката им и няма, какво да я спре.
Да стоиш на ръба на 300 метрова пропаст,
която иска да излее цялата си красота и величие върху теб не е за всеки -
замислете се за това преди да резервирате пътуването си дотам -
после да не кажете, че не съм ви предупредила.
Не - няма предпазни перила, дори и такива,
които да спрат чувствата напиращи отвътре ...

Мислите си, че след това нещата са се успокоили?
Не, точно обратното ... Тъкмо станаха интересни ...
Сините пещери бяха само кратка почивка
преди да се изправим отново пред мощта на природата.
Качихме се на моторницата за плажа и се понесохме по непокорните вълни,
които бяха решили да ни пораздрусат.
Трас, прас и няколко синини по късно пристигнахме.
Не познавам Photoshop, не го и ползвам ...
Цветовете са такива, каквито ги видяха очите ми,
но снимката не може да предаде усещането от сбъдването на една мечта ... :)

На връщане минахме през плажа Хигия, за да охладим страстите.
Буквално - водата там освен лековита и сероводородна, е много студена!
(пак да не кажете, че не съм споделила!)
Явно това се дължи на факта, че има пещера?
Отговора ще оставя на някой друг да разгадае.
Аз само ще се потопя в ледените води - имам нужда. :)

В четвъртък въпреки, че щяхме да го караме по-спокойно,
пак не успяхме да спрем устрема за приключения.
Отидохме до град Закинтос и не видяхме венецианската вила,
но пихме по една бира на заведението Best View.
След това не вечеряхме в хотела на all inclusive,
а посетихме съседната таверна за малко местна кухня. :)

В петък дали си починах? Как мислите?
Вече имах план максимум да изпълня!
Трябваше да се запозная със Сотирис.
Предния ден приятелите го бяха направили ...
След като един услужлив продавач ни бе казал къде го викат сутрин.
Между 7 и 10 костенурките се хранели в залива Лаганас ...
На около километър разстояние от хотела, 10 минути разходка за събуждане.
Там няколко възрастни гърци хранят Сотирис - голяма Caretta caretta ...
Можеш дори да го погалиш и да им оставиш малък бакшиш за храната му.
Или да се качиш на лодка и да не го видиш изобщо ...

Казахме си чао със Закинтос подобаващо:
вечерна разходка за подаръци в Лаганас ...
(и за малко размътване на главите)
Довършихме се с няколко коктейла в кактус бара.
Сутрешния плаж бе доста освежаващ!

Друга мечта чакаше кротко да бъде осъществена ...
Метеора - 6 манастира кацнали на едни скали.
Преди да пристигнем, разбира се, не липсваха гледки като моста при Патра.
Но за това в някой следващ ден. :)

Ако ходите до Законтос моля не забравяйте:
отидете да видите Навагио отгоре с дълги панталони и хубави обувки,
говорете с местните хора, които могат да дадат полезни съвети,
научете няколко лесни думички, на гръцки, които вършат чудеса!
(като Добър ден и числата от 1 до 10. :)

Влюбената в живота,
Сиси ©

събота, 1 август 2015 г.

Искър бял ли е?

Планове, планове, планове ...
Няма как да се осъществят, ако не го искате!
И така след седмица борба с плановете пак попътувах.
Когато настроенията и предложенията се менят със скоростта на светлината няма как да предвидите крайния резултат, но не е и нужно.



Накрая се озовах в Рила ...
Говедарци явно е по-известно, отколкото очаквахме.Оказа, че около него има още толкова много неизследвани места, като например село Мала църква, където си намерихме подслон. По-познат като добрата стара къща за гости.

Така де, след пазар и оглед в Самоков и няколко подбрани и прозвънени къщи-хотели в Говедарци не ни остана друг избор. Настанихме се и хайде на Искъра, Белия. Еко-пътека имало ... с гледка! Ходело се 3 часа?

Може да си ходите по нея всъщност, колкото си искате. Ние я обходихме за даденото време като не включваме пикника край рекичката, който си направихме. :)
Малко плодове и вкусни сандвичи. Природа, красота и задушевни разговори ...
Трябва ли ви по-силна мотивация, за да отидете?



Защо Мала църква и коя всъщност е тя?
Сега ще ви я покажа ...
Забелязва се неминуемо, ако сте около края на селото.
Още на идване от колата бе набелязана и посещението не се размина!
Отделете си малко време да останете насаме с планината ...
И тя ще ви се отплати с най-големите си богатства:
- безкрайното си спокойствие ...
- залезното си настроение ...
- скромното си величие ...
- незабравимото си истинско лице ...



Като забързани градски чеда, често забравяме за тази страна на живота ...
Бавната, красивата, неочакваната!
Припомняйте си я по-често.
Аз винаги ще имам Рила ...

Рилска,
Сиси ©