понеделник, 16 август 2021 г.

За едно водно конче близо до дома...

В една книга за пътешественици видях една снимка с водно конче в един парк... И така започна всичко... За моя роден край може много да се каже и пише, но в днешно време всичко се променя с толкова интензивни темпове, че утре може вече да не е същото. И така пролетно зажаднели за приключения се отправихме към съседния на Сливен, Ямбол. Искахме нещо различно, ново, интересно и го получихме. Не бях посещавала града от детските си години, а той оттогава е претърпял много метаморфози. Днес този интересен град на Тунджа е доста спретнат, красив и приятен, особено в централната си част. И е лесно достъпен, близо е до магистрала Тракия. Паркирахме в непосредствена близост до парка и приключението започна... За какво бях дошла...
Паркът е просторен, сенчест, чист и пълен със забавления. Има голяма детска площадка, игри и кътове за отдих, дежурните продавачи на китайски стоки и малки езерца, които плениха децата. Алеите са подходящи, както за приятна разходка, така и за тротинетки, колела и всякакви други возила. Имаше прекрасни градинки с цветя, които добавяха към колорита на изживяването. После в центъра на града, до който се стига по мост над Тунджа, може да седнете в някое приветливо кафе. Или просто да се разходите и да откриете още нови атракции, като въртележки, фонтани,и един от много популярните вече цветни надписи. Нямам представа как изглежда останалата част от Ямбол, но това което видях ми хареса. Върна ме в детството и ме накара да се радвам и търся нови приключения. Пътуването за мен е и пътуване към себе си, опознайте се, за да усетите какви сте отвътре навън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар