сряда, 24 юни 2015 г.

За пътуването по душа ...

Сега света е по-отворен отколкото някога изобщо е бил ...
Никога не е било по-лесно човек да пътува и да се любува, да опознава ...
Дали другите, себе си или просто всичко заобикалящо ни - важно е да опознава!
Само като се замислим, че допреди 3 десетилетия това не бе възможно за българите.



Не, че сега е лесно, просто в Европа може да се пътува само с лична карта.
Ако искаш да стигнеш по-далеч ще трябва малко да се пребориш с администрацията.
Оказва се, обаче, че ние едва познаваме нещата около нас самите!
Всеки ден се возим в трамвая, автобуса с едни и същи хора, а не ги познаваме.
Ходим, дивим се на красотите тук и там, но рядко оценяваме това, което имаме.
Защото го имаме наготово! Когато погледнем на него с други очи, понякога е късно.

Няма да забравя думите на един аржентинец относно Русе: "Little Vienna, oh please!"
Наскоро ми се случи да посетя този красив град за няколко часа ... и бях очарована.
Радвам се, че не бях нарамила предразсъдъците и чуждото мнение, като мои.
Отидох, видях и смея да кажа, че има защо да наричат Русе така: Малката Виена.
Зависи, какво искаш да видиш и с какви очи си тръгнал към някое място.
Аз нямам търпение да се върна в този край при по-хубаво време, да се му насладя пак подобаващо.

Пътувайте с отворени очи и съзнание и с правиланата нагласа и цел ...
Може да останете изненадани дори и от самите себе си. :)
Кой знае ... може да внесете някой нов цвят в палитрата на душата си.
Познайте света, града, дребните ежедневни неща, познайте себе си в тях. :)

Свят широк, хора всякакви, а човешката душа е необятна вселена.

Сиси ©

неделя, 21 юни 2015 г.

Непознатата Румъния ...

Току що се прибирам от 3 дни в Румъния ...
Не бях я посещавала преди това и останах много изненадана.
Може да се запиташ, какво ме изненада? Много неща ...
Но нека да започна едно по едно -

Букурещ - столицата!

Старият град ...
Мога само да кажа, че е много цветен и интересен.
Всеки град си има наследство, което да пази.
Тук са успели да го направят добре ...
Има защо да казват на града малкия Париж!



На следващия ден ...

Бран


Само на стотина километра от Букурещ ...
Домът на Дракула има какво да предложи!
Определено замъка следва славата на господаря си.
Сив, с малки прозорци, но запазени тъмни мебели и атмосфера.
Направо ще се потопите в света на тъмнината!
Като за подсилване на ефекта имаше изложба на уреди за мъчение.



Брашов

Най-далечната точка от пътуването на 160 км от столицата.
След толкова тъмнина и сивота цветовете на Брашов са като балсам за очите.
Не се подлъгвайте от това обаче и там има една Черна църква и една тясна улица.
Заслужава си да останете повече от няколко часа, с колкото ние разполагахме.



Синая

И хайде обратно към сърцето на Карпатите ...
Планината е найстина величествена и крие още по-кралски неща.
Замъците Пелеш и по-малкия Пелешор с многото прилежащи сдания.
Не ги хванахме работещи, но това определено е повод да се върнем.
И така приключи втория ден с една късна вечеря в Букурещ.



Последен ден ... в Румъния.
И пак Букурещ, защото не може да ни омръзне!
Този път видяхме още един Дворец (комунистически), един селски парк - музей, градския парк и една красива стара кръчма.



Защо ми е толкова трудно да се разделя с Румъния?
Заради уроците, на които ме научи!
Не отивайте някъде неподготвени без предварителна информация.
Никога не съм се чувствала по-пишман туристка - дори и по стръмнините на Мусала.
Добре, че има приятели, които да компенсират този мой недостатък.
Затова нека да препоръчам задължителните за Букурещ неща:
Стария град през деня и нощта, Ставрополската църква, Caru cu bere, Двореца на Чаушеску. Може да видите още статуите на Левски и Ботев в парка, вълчицата подарък от Рим и Музея на музиката.

Бран, Брашов и Синая са някои от перлите в короната на Карпатите.
Трябва да видите и върховете на планината, за да знаете, за какво говоря!
Вие преценете, кое лице на страната искате да видите - интересното или баналното!
Не ме разбирайте погрешно там не е никак по-уредено, чисто или безпроблемно.
Мога само да ви предложа и няколко снимки от дъждовно Русе, ей така,
на завръщане в България за размисъл!



И ние си имаме нашата малка Виена, въпроса е, какво искаме да видим!
Аз съм готова да открия своята нова София.
Започвам търсене на уникално заведение в нашата столица.

Още на румънска вълна,
Сиси ©

вторник, 16 юни 2015 г.

За някои от съкровищата на България ...

Тези дни си купих една книга за отбивки, 101 такива ...
И блогът им на тези хубави хора много ми допадна и ме вдъхнови.
Та исках да споделя с вас своите магични места, които съм успяла да посетя.



Урушките скали и местността Чукарите, Котленско.

От скалите погледа ви ще стигне до платовидните релефи на Шуменския край, а от отсрещната страна на Балкана ще видите целия планински рид на север от Котел. Невероятности отвсякъде. Не само прекрасни панорамни гледки, но и малко история има скрита в тези чудни кътчета. А някъде след тях се крие стар римски път чакащ да бъде открит.



Чуйпелтьово, Софийско.

Чудно селце скътано от масовата туристическа истерия сред полите на Витоша откъм Перник. Последното село на пътя след Боснек. Духлата може и да не успеете да посетите пътьом, но непременно се отбийте край реката и си направете пикник, барбекю, уикенд с палатки. Едно съкровище, което чака да бъде открито.



Малката Базилика, Пловдив.

Може в Пловдив пеещите фонтани още да не функционират пълноценно, но това не е случая с това място! Открита за посетители преди две години Малката Базилика или по-точно нейната мозайка е пленителна и един от най-добре запазените такива артефакти. Сега прожектират и филми свързани с историята на града на английски и български. Така се печелят туристи.



Църквата в село Узунджово, Хасковско.

Не бях чувала за нея преди да я посетя. Тя събира в себе си две религии, защото е била джамия, за което свидетелстват множество от символите по семплите стени. Отвън видът може да ви подлъже, че не ви очаква нищо интересно, но отвътре обещавам, че непременно ще ви очарова. Аз лично ахнах, когато влязох.



Скални ниши, Долно Черковище, Кърджалийско.

Въпреки, че обърках комплекса явно грешката беше вярна, както и факта, че се разходих до тях сама. Но това не ми попречи да ги оценя по достойнство. Да се събуждаш с тази гледка е истинска привилегия. Сигурно много хора знаят за тях или поне са ги подминавали по пътя, но аз не бях нито чувала, нито чела за тях преди да ги видя като се събудих! Прекрасно събуждане беше!



Ако някой иска повече неемоционално инфо, Google и Wikipedia са винаги насреща.
Пътувайте и преоткривайте себе си!