събота, 11 август 2018 г.

За малките неща...

Пътуването с деца не е лесно. Но може да бъде приятно, когато е споделено с правилната компания. И тъй като лятото най-накрая дойде реших да споделя за няколко приятни места за разходка с деца около София. Може и без деца, но там въображението ми ще се развихри много. Местата са посетени и изпитани лично.

Игликина поляна



Обикалям Витоша, откакто живея в София (2000 г.), но тя винаги ме изненадва приятно. Този път с достъпно място, което може да ви спаси от жегата на столицата и е малко встрани от утъпканите пътеки. Намира се на не повече от километър от Дендрариума и представлява поляна с беседка, люлки, малко маси и паркинг. Но вие може да опънете палатка за децата и да прекарате там целия ден. С малко дете къмпингуването не е толкова лесно осъществимо, но еднодневен престой е напълно възможен. Децата ще са благодарни и щастливи от изживяването със сигурност. Може да отидете даже с градски транспорт през почивните дни.

Лозенски манастир



Живеейки на другия край на града, от страната на Перник, местата в тази част на София не са ми много познати. И могат да изненадат доста приятно. Манастирът е добре поддържан с красив двор и се намира край пътя за с. Равно поле. Ще ми бъде интересно да се върна в друг сезон, за да видя как ще изглежда градината през есента или пролетта. Дотогава ще пазя прекрасните спомени от краткия престой там.

хижа Селимица и нататък



Тази част от Витоша над с. Кладница е много красива. Тръгвайки по летния маршрут от хижата за Черни връх на 14-15 колче има една полянка, до която се качвате по леко стръмна пътека в гората. Върви се около половин час (един с деца). Пътят всъщност минава покрай самата поляна, така че ако се изкачите още малко може да я видите без да търсите горската пътечка. Не знам името на поляната, но я посещаваме за втори път. Там има беседка и чешма. А ние приятно си похапнахме пъпеш.

Мальовица



И отново любимата Рила. Тръгването бе по обяд така, че децата спаха в колата, а ние всъщност не стигнахме до хижата, а малко преди нея. Ходихме по стандартния маршрут от ЦПШ до хижата. Върнахме се малко след пресичането на реката. Бяхме на около 20 минути от хижата. Стана късно, обаче, и децата се умориха. Тук ни помогнаха две ергономични ранички, с които свалихме малчовците до колите. Но разходката си заслужаваше!

Пътувайте и създавайте нови спомени и приключения с най-любимите си хора. Днес е пикът на потока Персеиди. Има автобуси от София до Витоша. Пожелайте си нещо и дано то се сбъдне съвсем скоро.

Ваша Сиси ©

вторник, 27 март 2018 г.

На мама...

Скъпа мамо,



Днес е твоят рожден ден.
Искам да използвам този повод да ти благодаря...
(макар и от разстояние)

Да ти благодаря, че откри и подкрепи талантите ми още от крехка възраст.
Че ми показваш и до днес разнообразието и красотата в живота.
Че ме научи, какво е приятелство, щедрост, всеотдайност и любов!
Че имаш най-голямото сърце на света и аз съм частица от него.
Че си най-прекрасната майка и баба, за своите деца и внуци!
Че ми помагаш с пример как аз да бъда по-добра майка за детето си...

Искам още да ти благодаря за приключенския ти дух,
за любовта ти към книгите, изкуството и театъра, с които ме зарази.
За голямото и сплотено семейство, в което израснахме и имаме за пример.
За всичко това и другите малки неща по пътя искам още веднъж да благодаря.
И да ти кажа, за да не го забравяш никога, колко много те обичам...
думите трудно ще го изразят, но клони към БЕЗКРАЙНО!

петък, 23 март 2018 г.

Тук съм...

Любимият сезон.
Любимият цвят.
Всички чакат лятото,
но аз чакам него...
Не съм любител на многото думи вече,
затова направо ви оставям да се потопите
в топлината на стиха и лекотата на музиката:



Ще ме откриеш ли...
27.10.2017, в колата

Ще ме откриеш в жълтите листа
на топлата и златна есен.
Ще ме откриеш в пълната луна,
която чака сутрин твоята песен.

Ще ме откриеш в хладката вода,
която утолява твоята жажда.
Ще ме откриеш даже и в съня,
в който твоите фантазии се раждат.

Ще ме намериш ли? Питам се сега,
но вече отговора зная.
Ще ме познаеш даже на мига
щом срещнеш моята омая.

Вечно влюбена в есента,
Сиси ©

Звездно ми е...

Мина повече от година откакто последно публикувах.
Не е нарочно, просто вече животът е друг.
Но днес искам да споделя това,
което ми е на сърце от много време.
Тази нощ погледнете към небето.
В края на месеца се насладете на синята луна.
А сега ви представям музиката и стиха:



Тази нощ...
13.08.2017, на път за София

Тази нощ ще се леят звезди
от сърцето на вселената ще идат.
Тази нощ ще се сбъдват мечти,
а безкрая ще ги кара да намигат.

Тази нощ в най-тъмния час
ще заблестят стотици надежди
ще напомнят, че носим в нас
силата да бъдем по-нежни.

Ако само отворим очи
за всичко красиво и звездно
ще бъдем богати почти,
колкото една цяла вечност.

Влюбената в звездите,
Сиси ©