Днес е денят на мама ...

В неделя вечер бях на театър ... В Народния!
Какво гледах? Нещо такова:


Как така? Животът е прекрасен? (бихте попитали с недоумение)
Ами те така ... Просто, защото ...
Има с кого да го споделиш,
Има с какво да го разнообразиш,
Има на какво и кого да се възхитиш,
Има, пред какво да се преклониш!
И най-вече, защото има какво да те усмихне, когато си спомняш за него!
Благодаря ти, мамо!
За прекрасната препоръка,
За любовта ти към театъра, (която явно е заразна)
За всеотдайността ти във всичко и към всички!
И не на последно място, защото си ми дала живот и го правиш още по-хубав!
Честит ти рожден ден! Много те целувам и прегръщам отдалеч!
А вие останалите на бегом към театъра за билети, за да не пропуснете нещо толкова прекрасно като живота! ;)

Докъде? А сега накъде?

Тази вечер нямам много, какво да кажа освен това, което Аланис вече е изпяла ...


Нямам обяснение, защо толкова си мисля за нея или защо песните и са такива ...
Те просто СА ... и двете (и тя, и песните)! А днес е нейният ден. :)
Само се питам едно единствено нещо:

Докъде?
18.03.2013 София (в колата)

Докъде ще мога да ти се отдам ... ?
Не знам ...
До първата целувка,
До първата милувка,
До първата въздишка,
До поредната усмивка?
Дори не искам и да си помисля.
Всичко в тебе ми се иска,
Да знам, да видя, да устискам.
Желанието в мене да залюча,
До края с тебе да приключа ...
Но уви само още търся да получа!
Кажи ми кога най-после ще науча,
че по този път никога не ще сполуча.

Сиси ©

Дребни брачни престъпления ...

Театърът е магия, която не може да спре да изненадва и точно, когато си мислиш, че няма нещо ново - то те сполетява изневиделица в неделя вечер ... Мога да подхвана темата за тиражираните постановки и за липсата на билети и за голямата опашка пред Театъра на Армията днес по обяд или за липсата на програма в Народния такъв ... но няма да ви занимавам сега с това - време е за други по хубави неща, а именно: Дребни брачни престъпления!



Единственият ми съвет е да отидете и да гледате постановката без да четете никакви коментари относно нея и накрая може би ще си тръгнете с повече от едно вдъхновение наведнъж ... Нона и Иван определено са много интересен тандем на сцената и заглавието само по себе си е достатъчно интересно. Не знам кой подбира музикалното оформление, но аз определено съм влюбена в този глас, който се надявам да плени и вас ... Накрая може и да разберете дали вашето сърце е черно ... като нощта ... А пък аз ще си се отдам на музикално блаженстване ...

Пост-осмомартенско ...

При гледка като тази няма как да не се почувстваш истински ЖЕНА:

Просто отвътре ти идва да си добра и усмихната и щастлива.
Затова днес реших да пиша за миналото и да му кажа, каквото имам да му кажа ...
Пък мога и да се надявам, че утре то няма да ме посети и ще ме остави да дишам свободно без него. Не ме разбирайте погрешно, но понякога писането е като пречистване за мен особено, когато емоцията е толква силна. Тогава мога да я заключа само в думите и така да и позволя поне частично да е жива извън мен, за да може и аз да се побера в кожата си. ;) И евентуално да отнема от силата на чувствата ... скромен начин да им кажа, че са твърде големи за мен (ако всъщност изобщо мога да си го позволя).


От вчера ...
09.03.2013 на спирката ... и у дома. :)

Тогава можех да живея, но сега ...
разумът ме дърпа към стената.
Строго съди сърцето за това,
че не иска да приеме пак съдбата.
А трябваше да мога да се променя ...
Непримирима май остана си душата.
А трябваше да случа толкова неща ...
Младостта сега си търси своята отплата.
От миналото в откъс днес живея пак ...
Сякаш път напред (въобще) не съществува.
Нито пламък, нито помен, нито знак,
че бъдещето някога във мене ще битува.
От себе си не можеш да избягаш,
твърде далеч – дори назаде да вървиш.
На каквото в себе си и да посягаш,
накрая ... можеш само да се споделиш.

Сиси ©
Дайте шанс на миналото да си отиде днес ...

Сърцето ми протестира ...

Не се случват много хубави неща в нашата мила родина в последно време ... Не знам как да реагирам, но днес бях много силно трогната от две неща ... смъртта на един млад човек и безумието, което я последва ... Никой не знае как да реагира и каква позиция да заеме, а някои хора отстояват своята твърде натрапчиво и злободневно (да - днес съм малко категорична в изявленията си, но такава е и Смъртта). Никога не съм била политически активна личност - аз имам друга философия в живота, която хората около мен добре познават ...



Не търся герои и определено не искам да оприличавам някого на такъв, но е загубен поредният млад живот и вече не мога да мълча, защото от много време мисля за интимната връзка между Душата и Смъртта - чашата Смелост, която ни поставя зад волана пили; капката Лудост, която ни кара да си посегнем на Живота или Аромата на мухъл бавно, но сигурно обсебващ и убиващ нашето Съзнание. А когато ми мирише на Мухъл, евентуално има нещо гнило зад това ... Не съм сигурна, че съм компетентна да давам съвети, как човек да се запази ЖИВ, но имам един жив пример как може да поддържаме съзнанието си ЖИВО - четейки!!! Интересувайки се от чуждото мнение и различната гледна точка. :) Приемете това скромно мнение, ако щете, а иначе Емили Дикинсън го е казала толкова хубаво ...



Аз имам много по-малко да кажа, но със сигурност ще размишлявам още много по темата ...

Аз, далечната ...
04.03.2013

И стотици пъти аз умирах ...
като дете, като приятелка, като жена.
Отново нейде другъде изиврах,
за да се радвам на живот и совбода.
И стотици пъти аз презирах,
а омразата си бе създала дом във мен.
Отново в рамките не се побирах,
за всички други – бряг студен.
Недей и топлина от мен да търсиш,
не пазя пламъка си – син е лед.
И да искаш дори да ме прекършиш
студът във мен е по-голям от теб.
Така е било и така ще бъде,
ако не искам аз не ще ме промениш ...
Само моли се светлината да пребъде,
и след мен напред да можеш да вървиш.

Сиси ©