събота, 18 януари 2014 г.

Близка среща от третия вид ...

Близка среща от третия вид ...
София, 18.01.2014

Просто поредният ден ... И поредното бързане за работа ...
Изглеждаше сякаш беше отдалеч и тук за съвсем малко.
Всичко по него беше втора употреба, вероятно и душата му бе назаем.
Той извади кутията с цигари сякаш джобът му не я искаше.
После сръчно отвори целофана и станиолената лента ...
подхвърли ги на улицата отстрани себе си сякаш са никому ненужни.
Дори не усещаше погледа ми и очите ми вперени в ръката му.
Дори и не извади цигара, за да запали, а остатъците от съвестта му ...
още се търкаляха по жълтите павета - неми свидетели на случилото се.
Когато забеляза, че го гледам, разбира се, отвърнах поглед.
Не е учтиво да се втренчваш така, както аз го правя понякога ...
и в този случай конкретно, но очите му бяха сини -
от онези пронизващите, така че едва ли това го вълнуваше.
А цигарите, които бяха най-близо до сърцето му,
се настаниха пак в удобното си ложе,
и може би това направи деня му малко по-добър.

(За да завърша в малко по-приятен тон, малко музикален фон)
Какво ми се връти в главата тези дни ...








събота, 4 януари 2014 г.

На леля ...

Има хора, които могат да направят от живота приказка ...
Такава е моята леля. Способна е да направи от най-обикновеното - нещо чудно!
И за да не говоря напразно просто ще ви покажя нейната скромна градина:



Мога само да се гордея, че имам такава леля, която предизвиква най-големите усмивки! И тъй като днес е специален ден за нея, аз искам да я поздравя със следното и да й кажа, колко много я обичам!
(макар, че думите не могат да го изразят, но ще опитам! :)

Почти полунощ е ...
04.01.2013 (на леля)

Почти полунощ е
и светът вече спи,
а теб чакат те още
милиони звезди!
С тях е пътят осеян,
а Луната блести.
Нека с теб се посмеем,
че без Слънце горим.
И в сърцето, и в душата,
защото иначе не може,
Полегни до мен в тревата
и да спрем да се тревожим.
Щом усмивката на устата,
пак във мрака е изгряла,
знай, че нещо на душата ми
отново ти си дала.

Обичам те!
Сиси ©


сряда, 1 януари 2014 г.

И 2014 дойде ...

Измина още една година и всеки прави равносметка за себе си ...
Ако трябва да опиша отминалата 2013 то трудно ще намеря думи!
Случи се дори и това, което не очаквах ...
Но най-важното пак си остават уроците, които учим.
Разбрах, че да имаш хубаво семейство не е даденост,
разбрах, че едно от най-важните неща са приятелите,
разбрах, че понякога са важни хората, а не мястото,
разбрах, че проблемите трябва да са истински, а не въобръжаеми!
Искам да благодаря на всики, които направиха живота ми по-хубав!
(те знаят много добре кои са, защото няма да се уморя да им го напомням!)



Новогодишно ...
01.01.2014 (у дома)

Не мога да бъда твоята зима,
в нея сняг има и много вледенени дни.
Не мога да бъда и твоята пролет,
с дъждовния полет и много зелени мечти.
Не мога да бъда и твоето лято,
то идва, когато всичко вече лети.
Нека бъда тогава твоята есен,
и в птичата песен, и най-вече в твойте очи.

Желаеща много любов на всички,
Сиси ©