събота, 4 януари 2014 г.

На леля ...

Има хора, които могат да направят от живота приказка ...
Такава е моята леля. Способна е да направи от най-обикновеното - нещо чудно!
И за да не говоря напразно просто ще ви покажя нейната скромна градина:



Мога само да се гордея, че имам такава леля, която предизвиква най-големите усмивки! И тъй като днес е специален ден за нея, аз искам да я поздравя със следното и да й кажа, колко много я обичам!
(макар, че думите не могат да го изразят, но ще опитам! :)

Почти полунощ е ...
04.01.2013 (на леля)

Почти полунощ е
и светът вече спи,
а теб чакат те още
милиони звезди!
С тях е пътят осеян,
а Луната блести.
Нека с теб се посмеем,
че без Слънце горим.
И в сърцето, и в душата,
защото иначе не може,
Полегни до мен в тревата
и да спрем да се тревожим.
Щом усмивката на устата,
пак във мрака е изгряла,
знай, че нещо на душата ми
отново ти си дала.

Обичам те!
Сиси ©


Няма коментари:

Публикуване на коментар